Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /04.12.2018 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 310/2018 г. по описа на съда

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД предявени от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***срещу А.А.Б. ЕГН **********, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 433,32 лева, ведно със законната лихва от 30.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща дължима главница по договора за кредит № ***/19.11.2014 г. – „Бяла карта“, сключен между „А.Ф.” ООД и А.Б., както и 80,81 лв. договорна лихва за периода от 04.07.2015 г. до 06.12.2015 г., 154,65 лв. неустойка за периода от 06.09.2015г. до 06.12.2015г., 120 лв. - такса разходи за дейност на служител, 77,50 лв. – такса разходи за събиране на вземането за периода от 06.08.2015г. до 06.12.2015г., 79,34лв. обезщетение за забава от 06.02.2016г. до 30.08.2017 г., които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от и приложение 1/12.09.2016 г. към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 803/2017 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между ответникът и „А.Ф.” ООД е сключен договора за кредит № ***/19.11.2014г. – бяла карта. Съгласно сключения договор „А.Ф.” ООД се е задължил да предостави на А.Б. револвиращ кредит в максимален размер на 450,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта ***, а Кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно договореното от страните, в случай, че Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, ищецът предоставил на ответника платежен инструмент - кредитна карта с № ***, издадена от „И.Ф.“ АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата. Било уговорено между страните - фиксиран годишен лихвен процент по кредита - 43,2 %. Върху усвоения размер на кредита Кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчисляването й се приема,че календарния месец е с продължителност 30 дни; годишен процент на разходите /ГПР/ на кредита: 45,9 %; обща сума, дължима от Кредитополучателя съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - сборът от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, съгласно Тарифата. Излага се ,че ответникът А.Б. е усвоил заемни суми по дати, както следва: 400 лв. на 04.12.2014г. ; 50 лв. на 07.12.2014г. ; 260 лв. на 21.01.2015г.; 100 лв. на 26.01.2015г., 80 лв. на 17.03.2015г., 1,5 лв. на 16.06.2015г или обща сума в размер на 891,50 лв. Страните са договорили, че върху усвоената сума по кредита, Кредитополучателят дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, която се начислява ежедневно. Поради забава при заплащането на текущото задължение на ответника е начислена договорна лихва в размер на 182,44 лв., за периода от 05.12.2014 г. до 6.12.2015 г. Уговорено било също така, че в случай че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор, то кредитополучателят се задължил да представи на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на Кредитополучателя, същия дължи на Кредитополучателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. На посоченото основание, на Кредитополучателят е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 471,34 лв., за периода от 10.01.2015 г. до 6.12.2015 г. Разпоредбите на договора за кредит предвиждали, че в случай, че Кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същия е длъжен да предостави на Кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в три дневния срок от предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размерена 15% от максималния кредитен лимит, Кредитополучателят дължи на Кредитодателят разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. В настоящия случай, на Кредитополучателят е начислена такса разходи за събиране в размер на 345,00 лв. за периода от 10.01.2015 г. до 6.012.2015 г. Съгласно клаузите на сключения договор, в случай, че Кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит става автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия и Кредитодателят не е длъжен да уведомява Кредитополучателя- за това обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 6.02.2016 г., като считано от тази дата Кредитополучателят дължи заплащането на законна лихва за забава за всеки ден забава върху общия размер на задължението си. На основание чл. 86 ЗЗД ответника дължи заплащане на лихва за забава в размер на 79,34 лв. за периода от 6.02.2016 г. /датата, на която вземането е станало автоматично предсрочно изискуемо/ до 30.08.2017 г. - датата на подаване на исковата молба. В процесния договор било и уговорено, че в случай на настъпване на предсрочна изикиемост кредитополучателя дължи на Кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, включваща разходите на Кредитодателя за дейността на служител. Твърди се, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 1144,00лв., с която са погасени както следва: такса разходи за събиране: 267,50 лв., неустойка: 316,69 лв. договорна лихва: 101,63 лв., главница: 458,18лв. На 12.09.2016 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД между „А.Ф." ООД и „А.з.с.н.в.“, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта“ № *** от дата 19.11.2014 г. сключен между „А.Ф.“ ООД и А. А.Б. е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД, за което прехвърлена длъжникът е уведомен. Алтернативно се излага, че длъжникът следва да се счита уведомен с връчване на исковата молба за отговор. Предвид всичко изложено се моли за уважаване на исковите претенции.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията на 21.05.2018 г., в законоустановения срок не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като същите са предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на02.03.2018 г., а исковата молба е подадена на 29.03.2018 г. (п.кл.)

От приложен по делото договор за паричен за кредит „бяла карта“  от 19.11.2014 г. сключен между „А.Ф.“ ООД и А.Б. се установява, че между страните е сключен договор по силата, на който „А.Ф.“ ООД е предоставил на ответника револвиращ кредит с лимит 450 лв. лв., която ответника се задължил да върне в срок до 2 години. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 43,2 % годишен лихвен процент на разходите 45,9%.

Към процесния договор са приложени общи условие към сключени между „А.Ф.“ ООД и трети лица договори за кредит „бяла карта“ от 19.11.2014 г. , подписани от кредитополучателя Б.

По делото е приложен Рамков договор за продажна и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014 г. сключен между „А.Ф.“ ООД – цедент и „А.С.В.“ ООД цесионер, по силата, на който продавачът е прехвърлил на купувача- ищец вземанията си посочени в Приложение 1 към  договора. Приложено и прието като доказателство по делото е допълнително споразумение към рамков договор за прехвърляне на цесия от 01.03.2016 г., от което се установява, че търговското дружество цесионер е променило своята правна форма, като е настъпило правоприемство относно правата и задълженията на цедената по рамковия договор сключен на 07.11.2014 г.

От приложено по делото Приложение № 1 от 12.09.2016 г. към договор за продажба на вземания (цесия) между „А.Ф.“ ООД– цедент и „А.С.В.“ ООД от 07.11.2014 г. се установява, че на цесионера е прехвърлено и процесното вземане, в общ размер на 900,12 лв.

От представена по делото обратна разписка (л. 20  от делото) се установява, че ответникът – длъжник е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането, на основание чл. 99, ал.3 ЗЗД от цесионера, за което съшият е надлежно упълномощен от цедента видно от представените по делото доказателства ( изрично пълномощно л. 18).

По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза от заключението на, която се установява, че отпуснатия кредит е изцяло усвоен на 04.12.2015 г., като след това са направени още няколко тегления без да е увеличен кредитни лимит от 450 лв. в заключението е посочено, че остатъкът от главницата е в размер на 433,32 лв. дължимата договорна лихва е в размер на 80,81 лв., неустойката е в размер на 154,65 лв., разхода за събиране е в размер на 197,50 лв., а лихвата за забава е в размер на 79,37 лв. Ценено съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото същото е обективно, компетентно изготвено и с него са дадени обосновани и пълни отговори на всички задачи поставени по делото.

При така установено от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

Уважаването на предявените искове е обусловено от доказване на следните материално правни предпоставки:  валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; валиден договор за кредит № ***/19.11.2014 г. – „Бяла карта“, по който цедентът му е предоставил на ответника сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на обезщетението за забава; че по силата на договора и общите условия към договора, при наличие на забава от страна на длъжника се дължи лихва за забава; че се дължи главница, лихва за забава и такса разходи в посочените размери, както и претендираната неустойка.  Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи при пълно и главно доказване наличието на посочените предпоставки.

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

От данните по делото се установява, че между „А.Ф.“ ЕАД и А.Б. е сключен договор за кредит бяла карта от 19.11.2014 г., по силата, на който търговското дружество е предоставило на ответника револвиращ кредит с лимит от 450 лв. Уговорен е между страните фиксиран годишен лихвен процент и неустойки. Предвид изложеното, съдът приема, че между ответника и „А.Ф.“ ЕАД са възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК.

От назначената по делото ССчЕ, на която съдът изцяло дава вяра се установява, че ответникът е усвоил изцяло отпуснатия кредит, като  по договора невърнатата сума е в размер на 433,32 лв. главница. Съгласно уговореното в договора (чл. 4, ал. 1, т. 2) кредитополучателят дължи лихва в размер на 0,12 % на ден, което представлява фиксирания годишен лихвен процент от 43,2 %. Поради което основателен се явява и искът за заплащане на сумата от 80.81 лв. представляваща лихва. Основателно е искането за заплащане на неустойка в размер на 154,65 лв., доколкото такава е дължима на основание чл. 21 от договора. На основание чл. 86 ЗЗД е дължима и лихвата за забава начислена върху главницата в размер на 79,37 лв.

От доказателствата по делото – рамков договор за покупко-продажба на вземания от 07.11.2014 г. ведно с допълнително споразумение към него от 01.03.2016 г. и приложение № 1 от 12.09.2016 г. сключен между „А.Ф.“ ООД и „А.С.В.“ ООД се установява, че между страните по договора е прехвърлено вземането на цедента към ответника по делото, валидно съществуващо в общ размер на 945,62 лв., за което прехвърляне длъжникът е надлежно уведомен, видно от приложена по делото обратна разписка от 26.09.2016 г. Уведомление по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД е получено лично от длъжника Б..

Предвид изложеното ищецът е материално легитимиран носител на парично вземане спрямо ответника в размер на 433.32 лв., представляващо дължима главница  по договор за паричен кредит „бяла карта“ от 19.11.2014 г. сключен между „А.Ф.“ ООД и А.А.Б., както и сумата от 80.81 – договорна лихва, за периода от 04.07.2015 г. до 06.12.2015 г., 154.65 лв. – неустойка, за периода от 06.09.2015 г. до 06.12.2015 г.; 77.50 лв. , такса разходи за събиране, за периода от 06.08.2015 г. до 06.12.2015 г.; 120.00 лева – такса разходи за дейност на служител, по същия този договор и 79.34 лв. – обезщетение за забава, считано от 06.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2017 г., които вземания са прехвърлени н. „А.з.с.н.в.” ООД, /правоприемник на който е „А.з.с.н.в.” АД  - понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД с Рамков договор за цесия от 07.11.2014 г. и Приложение № 01/12.09.2016 г. към него.  Ето защо предявените искове се явяват основателни и доказани и като такива следва да се уважат изцяло.

По отношение на разноските:

При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 50 лв., като съобразно уважената част от иска. В полза на ищеца следва да бъде присъдена и заплатената в заповедното производство държавна такса в размер на 25 лв.

Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 100 лв., като съобразно уважената част от иска. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 200 лв. възнаграждение за вещо лице и 50 лв. държавна такса или разноските в настоящото производство са в общ размер на 350 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на А.А.Б., с ЕГН: ********** ***, че „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***е носител на парично вземане в размер на сумата от 433.32 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2017 г. до окончателното й изплащане; 80.81 – договорна лихва, за периода от 04.07.2015 г. до 06.12.2015 г., 154.65 лв. – неустойка, за периода от 06.09.2015 г. до 06.12.2015 г.; 77.50 лв. , такса разходи за събиране, за периода от 06.08.2015 г. до 06.12.2015 г.; 120.00 лева – такса разходи за дейност на служител и 79.34 лв. – обезщетение за забава, считано от 06.02.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2017 г., вземания по договор за паричен кредит „бяла карта“ от 19.11.2014 г. сключен между „А.Ф.“ ООД и А.А.Б., прехвърлено н. „А.з.с.н.в.” ООД, /правоприемник на който е „А.з.с.н.в.” АД  - понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД с Рамков договор за цесия от 07.11.2014 г. и Приложение № 01/12.09.2016 г. към него, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 803/2017 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК,  А.А.Б., с ЕГН: ********** *** заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***сумата в размер на 75,00 лв. – представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата в размер на 350,00 лв. разноски направени пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: