Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /18.12.2018 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съдПанагюрище, в проведеното на трети декември две хиляди и осемнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията Татарева гр.д. № 244/2018 г. по описа на съда

Производството е по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС

Предявен е иск от М.Б.Г. срещу М.Б.М., с който се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 956 лв. представляваща необходими разноски за запазване на съсобствена къща с административен адрес: гр. Панагюрище, ул. „***** *****“ № **.

В исковата молба и молба уточнение към нея от 26.07.2018г, се твърди, че ищецът и ответникът са съсобственици при равни дялове на къща находяща се в гр. Панагюрище, ул. „***** *****“ № **. Посочва се, че двамата съссобственици взели решение за извършване на ремонт, поради което ищецът наел майстори за извършване на работата. По време на ремонта са закупени керемиди на стойност **2 лв., като е заплатена и сумата от 100 лв. за превоз на същите, измазани са 3 броя комини за общо 60 лв., измазани са стени за 80 лв., поставени са капаци до керемизите за общо 80 лв., подменени са улуци за 80 лв. пренаредени са керемидите на покрива на къщата за 1000лв., като за работа върху покритите тераси е заплатена сумата от 150 лв. Уточнено е, че ремонтните дейности са извършвани в периода от 24.08 до 30.08.2015 г., като са извършвани и такива през 2017 г. Моли се да се уважи предявената искова претенция.

 В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, в който излага, че не са извършени твърдените строително-ремонтни дейности. Освен това прави възражение за погасяване по давност на претендцията. Моли да се отхвърли предявения иск. Сочи, че не са представени доказателства относно пасивната легитимация на ответника. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 2**, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, с който се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 956 лв. представляваща необходими разноски за запазване на съсобствена къща.

От представено по делото и прието като писмено доказателство нотариален акт за покупко-продажба № 79, том V, дело № 1803/1997г. на Районен съд –Панагюрище се установява, че ищецът М.Г. притежава правото на собственост на втори етаж на масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 96 кв.м. ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, и ½ ид.ч. от дворно място, в което е изградена сградата, цялото с площ 465 кв.м. представляващо парцел XII, пл. №3406 в кв. 209 по плана на гр. Панагюрище.

По делото са разпитани свидетелите Б.С.К., С.Д.А., Н.А.Л., С.И.А., Т.Т.В., като показанията на всички разпитани по делото свидетели се отнасят до фактите и обстоятелствата наведени от ищеца относно времето на извършваните ремонтни дейности, естеството на същите и направените разходи.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) страните по спора са съсобственици в имота предмет на спора, 2) действително извършване на разходите (разноските) посочени в исковата молба и техния размер; 3) разходите (разноските) са извършени за предпазване на вещта от развала, които предпоставки подлежат на доказване от ищеца. Ответникът следва да докаже обстоятелствата, на които основава своите възражения, а именно, че вземането е погасено по давност.

Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан, а недоказаното не се е осъществило. За да приложи правилно доказателствената тежест съдът следва в доклада по делото си да е очертал предмета и обсега на доказване, както и да е разпределил доказателствената тежест между страните. В случай когато съдът е изпълни процесуалните си задължения по разпределяне на доказателствената тежест, страните по силата на състезателното начало са били в състояние да извършат необходимите процесуални действия и ако не са го сторили  за тях съвсем законосъобразно ще настъпят неблагоприятната последица, каквато е доказателстветната тежест и недоказаните факти ще се приемат за неосъществени.

В конкретния случай с Определение № 525 от 12.10.2018 г. поставено по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съдът е изготвил проекто-доклад по делото със законоустановеното съдържание, като в него изрично и на основание чл. 146, ал. 2 ГПК е указано на ищеца, че не сочи доказателства за твърдения от него правнорелевантен факт, че ответникът притежава право на собственост на ид.ч. от процесния недвижим имот- къща находяща се в гр. Панагюрище. Освен това е указано на страните, че в случай че в срок до приключване на първото по делото заседание страните не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Така изготвеният проекто-доклад е допълнен и обявен за окончателен без възражение на страните в първото по делото заседание проведено на дванадесети ноември 2018г., като процесуалния представител на ищеца е направил искане да му бъде дадена възможност да представи доказателства за наличието на съсобственост между страните по делото в срок до следващото съдебно заседание, което искане е уважено от съда. Във второто и последно проведено по делото съдебно заседание, обаче ищецът отново не е ангажирал доказателства относно твърдяното от него обстоятелство, че страните по спора за съсобственици на процесния имот, като е представен отново само нотариалния акт доказващ неговата собственост. Предвид изложеното съдът е изпълнил задължението си за разпределяне на доказатеслствената тежест, като е дал и съответни указания на страните, поради което са налице условията за настъпването на предвидената в чл. 146, ал. 3 от ГПК преклузия. Преклузията е санкция за това че страната бездейства въпреки дадените от съда указания (така и в Решение № 171 от 17.09.2018 по гр.д. 2813/2017 на Четвърто гр.о., ВКС).

При така събраните доказателства и настъпилата за ищеца преклузия за предоставяне на доказателства за наличието на първата материалноправна предпоставка за уважаване на иска, а именно, че ответникът притежава право на собственост върху идеална част от недвижимият имот за който са направени разноските за запазване, то искът се явява неоснователен. По делото не се събра нито едно доказателство, че действително ответникът М. е собственик на 1/2 ид.ч. от процесната къща, няма как на същата да бъде възложена тежестта да заплати половината от сторените разходи за запазване на вещта, ако по делото не е установено, че тя е съсобственик на тази вещ. Ето защо искът се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Доколкото не е налице първата задължителна предпоставка обосноваваща основателността на предявеният иск, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се обсъжда наличието на останалите материалноправни предпоставки, тъй като тяхната липса или наличие не би довело до различен краен резултат на спора по делото.

За пълнота на изложението следва да се добави, че за наличието на пасивна легитимация на ответника по делото е достатъчно да бъдат изложени съответни твърдения от ищеца, каквито са изложени в настоящия случай още с подадената искова молба. Доказване наличието на материалноправните предпоставки посочено от съда представляват предпоставки за уважаване на предявения иск, като липсата на доказателства в тази насока води до неговата неоснователност.

По отношение на разноските:

При този изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски в размер на 800 лв., доколкото същите са своевременно поискани, като са представени доказателства, че същите са реално сторени (договор за правна защита и съдействие находящ се на л. 24 и л. 42 от делото).

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска, с правно основание чл. 30 ЗС, предявен от М.Б.Г. ЕГН: **********, с адрес: ***  за  осъждане на ответника М.Б.М., с адрес: ***, да заплати на ищеца сумата в размер на 956 лв. представляваща необходими разноски, направени 24.08.2015 г. -30.08.2015 г. и през 2917г. за запазване на съсобствен имот представляващ къща находяща се в гр. Панагюрище, ул. „***** *****“ № **.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М.Б.Г. ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплатят на М.Б.М., с адрес: ***, сумата в размер на 800 лв. – представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните пред Окръжен съд – Пазарджик.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: