Р Е Ш Е Н И Е

172

 

27.12.2018г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                 Година                                           Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Двадесет и втори ноември

 

2018

 
                

на                                                                             Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

                                                                                                                  

ИВАНКА ПАЛАШЕВА

 
 

Секретар                                                         

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

67

 

2018

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по смисъла на чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 240 и чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.3, чл.4 и следващи от Закона за потребителския кредит.

В исковата си молба „Т.Б.“ АД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.Е.Б., срещу М.П.Т. и Г.Я.Т.-***, твърдят, че ищцовата банка са сключили Договор за банков кредит- овърдрафт № ECL- 054W/22.10.2013г. с бившия жител *** П.Т. Т., в размер на 3000,00лв., при договорна годишна лихва в размер на 12% и краен срок за издължаване на кредита- 22.10.2014г. Ищците сочат, че поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, на 07.08.2014г. вземането на „Т.Б.“ АД за главницата по кредита, ведно с всички дължими лихви, такси, комисионни, е станало изцяло предсрочно изискуемо, като се предприели действия за събирането му. Ищците твърдят, че са изпратили на Т. Уведомително писмо изх. № 54515-І-17649 от 15.08.2014г. на посочения в договора за кредит адрес на длъжника, с което го уведомяват за предсрочната изискуемост на вземането. В исковата молба се твърди, че уведомлението е редовно връчено на П.Т. Т. на 20.08.2014г. по пощата, с обратна разписка. Според ищците, Т. е продължил да не обслужва кредита си, което е принудило ищците по настоящото гражданско дело да предявят Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, по реда на чл. 417 от ГПК и въз основа на него е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК №34/19.02.2015г. и Изпълнителен лист №89 от 20.02.2015г. по ч. гр. дело № 78/2015г. по описа на Районен съд Панагюрище. Въз основа на този изпълнителен лист, съгласно предявената искова молба, е образувано изпълнително дело № 20168450400023 по описа на ЧСИ № 845-П.М., с район на действие- Софийски градски съд. Ищците сочат, че след смъртта на П. Т., в съответствие със законоустановените разпоредби, на 24.11.2017г. ЧСИ № 845-П.М., е връчил на наследниците му – Г.Я.Т. и М.П.Т. покани за доброволно изпълнение на дължимите от тях суми по изпълнително дело № 20168450400023 по описа на ЧСИ № 845-П.М..

„Т.Б.“ АД, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че между тях и ответника М.П.Т. съществува облигационно правоотношение, съгласно което ответникът М.Т. дължи, съобразно с наследствения си дял в рамер на ¼ от наследството на П.Т. Т., сума в размер на 735,00лв.- просрочена  главница за периода 07.08.2014г. до 15.02.2015г.; сумата от 100,75лв.- договорна лихва за периода от 02.06.2014г. до 07.08.2014г.; сума в размер на 6,29лв.-  наказателна лихва за периода от 07.08.2014г. до 15.02.2015г; 30,00лв.- просрочени комисионни за периода от 02.06.2014г. до 07.08.2014г.; ¼ от размера на законната лихва върху главницата от 2940,00лв., считано от 18.02.2015г. до окончателното й заплащане; 88,02лв.- юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело; 17,44лв.- държавна такса по делото.

„Т.Б.“ АД, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че между тях и ответницата Г.Я.Т. съществува облигационно правоотношение, съгласно което ответницата Г.Т. дължи, съобразно с наследствения си дял в рамер на ¼ от наследството на П.Т. Т., сума в размер на 735,00лв.- просрочена  главница за периода 07.08.2014г. до 15.02.2015г.; сумата от 100,75лв.- договорна лихва за периода от 02.06.2014г. до 07.08.2014г.; 6,29лв.-  наказателна лихва за периода от 07.08.2014г. до 15.02.2015г; 30,00лв.- просрочени комисионни за периода от 02.06.2014г. до 07.08.2014г.; ¼ от размера на законната лихва върху главницата от 2940,00лв., считано от 18.02.2015г. до окончателното й заплащане; 88,02лв.- юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело; 17,44лв.- държавна такса по делото.

Молят да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, при която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и съхраняваната при ищеца документация, да отговори на следните въпроси: Какъв е размерът на дължимите главница, лихви, такси, комисионни и разноски от кредитополучателя и от всеки един от двамата ответници по Договор за потребителски кредит овърдрафт №ECL-054W/22.10.2013г., към 16.02.2015г., включително, представляваща датата на изготвяне на извлечението от счетоводните книги на банката- ищец; Усвоени ли са предоставените с кредита средства и на коя дата/кои дати.

Молят да бъде изискано и приложено като доказателство по настоящото гражданско дело Ч.гр.дело № 78/2015 г. по описа на Панагюрския районен съд.

На основание чл. 238, ал.1 от ГПК, молят в случай, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, да бъде постановено такова срещу ответниците.

Молят, в случай че представител на дружеството-ищец не се яви в първото съдебно заседание, същото да се гледа в отсъствие на техен представител.

Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.

Представят следните писмени доказателства в копие: Договор за потребителски кредит овърдрафт №ECL-054W/22.10.2013г.; Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 34/19.02.2015г., постановена по ч. гр. дело № 78/2015г. по описа на Районен съд Панагюрище; Уведомително писмо до П. Т.; Обратна разписка от 20.08.2014г.; Изпълнителен лист №89/20.02.2015г.; Извлечение от счетоводните книги на „Т.Б.“АД от 16.02.2015г.; Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК; Удостоверение за наследници изх. № 2144/02.12.2016г., издадено от Община Панагюрище- за наследниците на П.Т. Т.; Покана за доброволно изпълнение изх. № 3727/10.11.2017г. на ЧСИ № 845-П.М.; Покана за доброволно изпълнение изх. № 3720/10.11.2017г. на ЧСИ № 845-П.М..

В законоустановения срок ответниците М.П.Т. и Г.Я.Т. не представят писмен отговор на исковата молба и не изразяват становище по предявения иск.

В открито съдебно заседание – редовно призовани, ищиците – «Т.Б. АД не изпращат представител, изпращат писмо.

Ответникът М.П.Т., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Вместо него се явява процесуалният му представител -адвокат К.К. от ПзАК.

Ответницата Г.Я.Т., редовно призована се явява лично и с процесуалния си представител- адвокат К.К. от ПзАК.

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит – Овърдрафт № ECL0000000054W/22.10.2013г., сключен между банката- ищец и наследодателят на ответниците, покойния П.Т. Т., е че, банката е предоставила на П. Т. банков кредит – овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 3 000,00 лв. за текущи нужди, като Т. се е задължил да върне ползвания кредит ведно с лихви, такси, комисионни и други разноски, съгласно сроковете и условията на договора. Усвояването на сумите, съгласно договора, се извършвало в брой, чрез „Изи Пей“ АД, на каса в офисите на това дружество, срещу предоставяне на лична карта от кредитополучателя, като е договорено общата стойност на усвоените суми да не надвишава общия размер на отпуснатия кредитен лимит. В договора е посочена разплащателна сметка, като банката си е запазила правото да променя едностранно лихвения процент, дължим от кредитополучателя Т., при промяна на базовия лихвен процент на „Т.Б.“ АД за кредити на физически лица. Кредитополучателят е дал съгласието си при липса на достатъчно средства по разплащателната сметка банката -ищец да събира служебно дължимите суми по договора от всички други негови сметки, открити в същата банка. Договорът е сключен за срок от 12 месеца с автоматично продължаване за нов 12 месечен период, освен в случаите, когато банката- ищец не са взели решение да не продължават договора. Уговорено е, банката да има право да обяви всичките си вземания за предсрочно изискуеми при неизпълнение на което и да е задължение по процесния договор от страна на П. Т., като от момента на обявяване на предсрочната изискуемост остатъкът по кредита се дължи, ведно с договорените лихви, такси, комисионни и обезщетения за забава до окончателно погасяване на задължението. В договора банката- ищец са си запазили правото да се снабдят със заповед за изпъленине и изпълнителен лист за вземанията си до удовлетворяване на вземането, чрез насочване на принудителното изпълнение върху движимото и недвижимото имущество на кредитополучателя.

По делото е видно, че със Заповед за изпъление на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 34/19.02.2015г., постановена по ЧГД № 78/2015г. по описа на Районен съд Панагюрище, е разпоредено П.Т. Т. да заплати претендираните суми на банката- ищец.

Видно от приложеното по делото Уведомително писмо изх. № 54515-І-А649/15.08.2014г., издадено от „Т.Б.“ АД, П.Т. Т. е уведомен от банката- ищец, че считено от 07.08.2014г. на основание чл. 9 от Договора за кредит, кредитният му лимит е блокиран и изцяло изискуем, поради неизпълнение на задълженията за погасяване на дължими плащания, включващи лихви и комисионни за ангажимент.

От приложеното по делото Известие за доставяне, издадено от „Български пощи“ ЕАД, се установява, че Т. Т. е получил лично уведомителното писмо за предсрочна изискуемост на договора, на 10.08.2014г.

Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници, изх. № 2144/02.12.2016г., издадено от Община Панагюрище въз основа на Акт за смърт № 942/30.08.2015г.,  П.Т. Т. е починал на 30.08.2015г., като е оставил за свои наследници ответницата Г.Я.Т. – съпруга, ответника М.П.Т. – син, както и Т. П.Т. – син и Я. П.Т. – син.

Съгласно приложената по делото Покана за доброволно изпълнение изх. № 3727/10.11.2017г., отправена от ЧСИ № 845 – П.М., с район на действие СГС, ответникът М.П.Т., в качеството му на наследник на П.Т. Т., е уведомен за задължение в размер на ¼ от процесната сума. От приложеното по делото Известие за доставяне, издадено от „Български пощи“ ЕАД, се констатира, че ответникът М.Т. е получил поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ на 24.11.2017г. лично.

По делото е приложено Извлечение от счетоводните книги на „Т.Б.“ АД за размера на дълга по клиентска разплащателна сметка с титуляр П.Т. Т. – кредитополучател, от което извлечение се установява, че кредитът на покойния П. Т. е обявен за предсрочно изискуем на 07.08.2014г., като е погасен изцяло от наследниците на длъжника към 14.02.2018г. и задълженията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит представляват съдебни разноски, в размер на 78,22 лв.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че на 22.10.2013г. покойният наследодател на ответниците Т. – П.Т. Т., е сключил договор за потребителски кредит – овърдрафт, с който му е отпуснат кредит по разплащателна сметка в размер на 3000,00 лв., който е следвало да се усвоява на касите и в офисите на „Изи Пей“ АД или в офисите на банката- ищец. Установи се, че пълният размер на кредита е усвоен от П.Т. Т., който е престанал да обслужва получения кредит и на 10.08.2014 г. е уведомен от банката-ищец, че считано от 07.08.2014г. кредитния му лимит е блокиран, а дължимите суми са станали изцяло изискуеми, поради неизпълнение на задълженията за погасяване на дължими плащания, включващи лихви и комисионни на банката. Съгласно представеното със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, по реда на чл. 417 от ГПК, извлечение от счетоводните книги на „Т.Б.“ АД, към датата на предявяване на заявлението и издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист П.Т. Т. е дължал просрочена главница в размер на 2940,00 лв., договорна лихва в размер на 402,99 лв., за периода от 02.06.2014г. до 07.08.2014г., наказателна лихва за забава в размер на 25,16 лв., за периода от 07.08.2014г. до 15.02.2015г. и просрочени комисионни за ангажимент, в размер на 120,00 лв., за периода от 02.06.2014г. до 07.08.2014г. Установи се, че на 30.08.2015г. П.Т. Т. е починал, като е оставил за свои наследници ответниците Г.Я.Т. и М.П.Т., като в качеството си на наследници на П.Т. Т. двамата ответници са конституирани като длъжници по изпълнително дело № 20168450400023 по описа на ЧСИ № 845 – П.М., с район на действие СГС.

Съгласно приложеното от ищцовата банка извлечение на счетоводните книги на „Т.Б.“ АД за размера на дълга по клиентска разплащателна сметка с титуляр П.Т. Т. – кредитополучател, се установява, че кредитът на покойния П. Т. е обявен за предсрочно изискуем на 07.08.2014г., като е изцяло погасен от наследниците на длъжника към 14.02.2018г. и задълженията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит представляват съдебни разноски, в размер на 78,22 лв., което означава, че предявеният от банката- ищец установителен иск за това, че между ищците и ответниците Г.Я.Т. и М.П.Т. съществува облигационно правоотношение, съгласно което ответницата Г.Т. дължи, съобразно с наследствения си дял в рамер на ¼ от наследството на П.Т. Т., а М.П.Т., дължи съобразно с наследствения си дял, в размер на ¼ от същото наследство сума в размер на 735,00лв.- просрочена  главница за периода 07.08.2014г. до 15.02.2015г.; сумата от 100,75лв.- договорна лихва за периода от 02.06.2014г. до 07.08.2014г.; 6,29лв.-  наказателна лихва за периода от 07.08.2014г. до 15.02.2015г; 30,00лв.- просрочени комисионни за периода от 02.06.2014г. до 07.08.2014г.; ¼ от размера на законната лихва върху главницата от 2940,00лв., считано от 18.02.2015г. до окончателното й заплащане- за всеки един от ответниците, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като е налице извършено плащане на задължението към 14.02.2018г.

Следва да бъдат осъдени ответниците Г.Я.Т. и М.П.Т. да заплатят претендираното по делото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. и заплатената от банката -ищец държавна такса в размер на 78,22 лв.

Така мотивиран и на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 240 и чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.3, чл.4 и следващи от Закона за потребителския кредит, Панагюрският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан предявеният от „Т.Б.“ АД, с ЕИК- 040534040, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.Е.Б., срещу М.П.Т., с ЕГН- **********,***, установителен иск за това, че помежду им съществува облигационно правоотношение, съгласно което ответникът М.П.Т., дължи съобразно с наследствениея си дал, в размер на ¼ от същото наследство сума в размер на 735,00лв.(седемстотин тридесет и пет лева)- просрочена  главница за периода 07.08.2014г. до 15.02.2015г.; сумата от 100,75лв.(сто лева и седемдесет и пет стотинки)- договорна лихва за периода от 02.06.2014г. до 07.08.2014г.; 6,29лв.(шест лева и двадесет и девет стотинки)-  наказателна лихва за периода от 07.08.2014г. до 15.02.2015г; 30,00лв.(тридесет лева)- просрочени комисионни за периода от 02.06.2014г. до 07.08.2014г.; ¼ от размера на законната лихва върху главницата от 2940,00лв.(две хиляди деветстотин и четиридесет лева), считано от 18.02.2015г. до окончателното й заплащане.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан предявеният от „Т.Б.“ АД, с ЕИК- 040534040, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.Е.Б., срещу Г.Я.Т., с ЕГН- **********,***, установителен иск за това, че помежду им съществува облигационно правоотношение, съгласно което ответницата Г.Я.Т., дължи съобразно с наследствениея си дал, в размер на ¼ от същото наследство, сума в размер на 735,00лв.(седемстотин тридесет и пет лева)- просрочена  главница за периода 07.08.2014г. до 15.02.2015г.; сумата от 100,75лв.(сто лева и седемдесет и пет стотинки)- договорна лихва за периода от 02.06.2014г. до 07.08.2014г.; 6,29лв.(шест лева и двадесет и девет стотинки)-  наказателна лихва за периода от 07.08.2014г. до 15.02.2015г; 30,00лв.(тридесет лева)- просрочени комисионни за периода от 02.06.2014г. до 07.08.2014г.; ¼ от размера на законната лихва върху главницата от 2940,00лв.(две хиляди деветстотин и четиридесет лева), считано от 18.02.2015г. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА М.П.Т., с ЕГН -********** и Г.Я.Т., с ЕГН- ********** ***, солидарно да заплатят на „Т.Б.“ АД, с ЕИК- 040534040, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.Е.Б., сторените съдебно -деловодни разноски, в общ размер на 178,22 лв (сто седемдесет и осем лева и двадесет и две стотинки), която сума представлява сбор от юрисконсулстко възнаграждение, в размер на 100,00 лв. (сто лева) и държавна такса, в размер на 78,22 лв. (седемдесет и осем лева и двадесет и две стотинки).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: