Р Е Ш Е Н И Е

138

 

01.12.2017г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                 Година                                           Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Дванадесети октомври

 

2017

 
                

на                                                                             Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

                                                                                                                  

НОНКА СТОЯНОВА

 
 

Секретар                                                         

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

676

 

2016

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК, въввръзка с чл. 240 от ЗЗД.

            Предявена е искова молба по от „О.Ф.Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Г.Д.- М. – Изпълнителен директор и Е.Д.К. – Прокурист, чрез юрисконсулт М.Т.Д., срещу М.А. ***, в която се твърди, че съгласно Договор за кредит овърдрафт от 06.11.2008 г., „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на Д.Г.М.кредит в размер на 2 000,00 лв., при лихва и други условия, подробно уговорени в договора за кредит. Сочат, че договора за поръчителство е подписан от поръчителя М.А. Ч., като с полагането на този подпис М. Ч. се е съгласила безусловно със съдържанието на договора и общите условия  към него. Сочат, че по реда на чл. 417 от ГПК, кредитодателят „Банка ДСК“ ЕАД са предявили заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, в което кредитополучателят и поръчителят да бъдат осъдени солидарно да заплатят на банката сумата от 2 000,00 лв.- главница, договорна лихва в размер на 271,29 лв., считано от 06.05.2010 г. до 31.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2011 г. до окончателното изплащане на вземането. Дружеството-ищец сочат, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 29.05.2012 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД (цедент) и дружеството-ищец „О.Ф.Б.“ ЕАД, са придобили процесното вземане срещу кредитополучателката Д.М. и поръчителя – ответницата М. Ч., ведно с всичките привилегии, обезпечения и други принадлежности. Сочат, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“, М.А. Ч. е възразила срещу заповедта за изпълнение на парично задължение. Дружеството-ищец сочат, че съгласно разрешението, дадено в т.10б, на  Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. – при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл. 422 от ГПК, легитимиран в производството по установителния иск е и цесионерът, ако е спазил сроковете по чл. 415 от ГПК.

„О.Ф.Б.“ ЕАД молят съда да постанови решение, с което да бъде установено със силата на присъдено нещо по отношение на М.А. Ч., че същата дължи заплащането на сумата от 2 000,00 лв.- главница, договорна лихва в размер на 271,29 лв., считано от 06.05.2010 г. до 31.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2011 г. до окончателното изплащане на вземането.

При условията на евентуалност молят да бъде осъдена ответницата М.А. Ч. да заплати на дружеството-ищец сумата 2 000,00 лв.- главница, договорна лихва в размер на 271,29 лв., считано от 06.05.2010 г. до 31.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2011 г. до окончателното изплащане на вземането.

Молят да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице – счетоводител, което след като се запознае с материалите по делото и извърши проверка в счетоводството на „Банка ДСК“ ЕАД, да отговори на следните въпроси: 1. Усвоен ли е Д.Г.М.кредит в размер на 2 000,00 лв., на коя дата и в какъв размер; 2. Какви суми са постъпили за погасяване на кредита; 3.  От коя дата е преустановено плащането за погасяване на кредита; 4. Да бъде изчислен размерът на дължимите суми към 01.02.2011 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Молят да бъде приложено Ч.гр.д. № 196/2011 г. по описа на Панагюрския районен съд.

Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок, ответницата М.А.В., със съдебен адрес:***, чрез адвокат Д.К.К.от Бургаска АК, представя писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че разрешаването на въпроса изискуемо ли е в хипотезата на иск по чл. 422, ал.1 от ГПК, вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от страна на банката-кредитор, е посочено в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС. Сочи, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните институции, предполага изявление на кредитора, че счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми. С подаването на заявление за заповед за изпълнение, според писмения отговор, кредиторът е упражнил правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита договора за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в това заявление не означава, че е съобщено на длъжника, понеже препис от заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение не се връчва на длъжника.

Ответницата предявява възражение по реда на чл. 147, ал.1 от ЗЗД, като сочи, че съгласно този текст, поръчителят е отговорен до изтичане на срока на главното задължение и до падежа на вземането, но след този срок, поръчителят не носи отговорност и поръчителството се погасява. За да се ангажира отговорността на ответницата, банката-кредитор е следвало да подаде заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение най-късно до 06.05.2010 г., а то е подадено на 01.02.2011 г., или след като е изтекъл 6-месечния преклузивен срок по реда на чл. 147, ал.1 от ЗЗД, поради което поръчителят е освободен от отговорност за главния дълг и следва поръчителството на ответницата Ч. (В.) да се счита погасен.

Според отговора на исковата молба, предявен от М.А.В., следва да се приеме, че договорът за цесия, с който ищецът се легитимира като кредитор, не е породил действия спрямо ответника- длъжник, тъй като не се установява договорът за цесия да е съобщен на длъжника от предишния кредитор (цедент) „Банка ДСК“ ЕАД, а уведомяването на длъжницата от банката, по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД е абсолютно задължителна материално-правна предпоставка за уважаване на предявения иск.

М.А.В. моли съда, да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените от „О.Ф.Б.“ ЕАД, като моли вещото лице по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза да отговори и на въпроса: От коя дата кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

В открито съдебно заседание – редовно призовани, дружеството-ищец не изпращат представител.

Ответницата М.А.В., редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява процесуалният й представител адвокат Д.К.от Бургаска АК.

От приложения по делото Договор за покупко-продажба на вземания (цесия), сключен на 29.05.2012 г., се констатира, че банката-кредитодател- «Банка ДСК» ЕАД и дружеството-ищец са сключили на 29.05.2012 г. договор, с който банката, в качеството й на юридическо лице, извършващо дейност по публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставящо кредити или друго финансиране за своя сметка и собствен риск е формирало измеримо портфолио от потребителски кредити, които са просрочени, не се погасяват надлежно и които банката-продавач е цедирала възмездно на купувача – дружеството-ищец. Според този договор, длъжник е всяко лице, което е задължено към продавача във връзка с изплащането на конкретно вземане, включително – кредитополучател, съдлъжник или поръчител, каквато е ответницата.

От приложеното към договора извлечение от Приложение № 1 – списък с длъжниците се установява, че под № 18677783- за необслужван кредит овърдрафт, вземането срещу Д.Г.М., чийто поръчител е ответницата, е вписано в извлечението и е посочена дължима  и неизплатена по кредита сума в размер на 2 802,77 лв.

Видно от приложения по делото Договор за кредит „Овърдрафт“ е, че на 06.11.2008 г. „Банка ДСК“ ЕАД -клон Панагюрище са отпуснали на  Д.Г.М., обезпечен чрез поръчителство стандартен кредит „Овърдрафт“, който е следвало да се изплаща до 5-то число на месеца и е със срок от 12 месеца, изтичащ на 06.11.2009 г. В договора за поръчителство М.А. Ч. (В.) е обезпечила изпълнението на задълженията на Д.Г.М.за сумата от 2000,00 лв. при срок на кредита -12 месеца и лихва в размер на 11,95% годишно.

По делото са приложени още: Изпълнителен лист, издаден от Панагюрския  РС на 10.03.2011 г. по Ч.гр.д. № 196/2011 г., въз основа на Заповед № 155/02.03.2011 г., както и заявлението на „Банка ДСК“ ЕАД срещу Д.М. и ответницата В., в качеството й на поръчител.

От приложените по делото писмени доказателства не се установи на коя дата на ответницата М.А. Ч. (В.) е обявено извършеното прехвърляне на вземания между банката-кредитодател – „Банка ДСК“ЕАД, с която е сключен договор за поръчителство между ответницата и банката, и ищцовото дружество, в качеството им на купувач на цедираното вземане срещу кредитополучателката, респ. ответницата в качеството й на поръчител. Съдът приема, че в настоящия случай оповестяващото съобщение, че е сключен договор за цесия не е между кориците на делото и не се представи от дружеството-ищец в процеса, нито се посочи, че съществуването му може да бъде констатирано при допускането и назначаването на съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът счита, че следва да отхвърли предявения от „О.Ф.Б.“ ЕАД срещу М.А.В.,*** установителен иск, тъй като съгласно нормата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД прехвърлянето на дадено вземане произвежда своето действие спрямо длъжника – в случая ответницата, от деня, когато предишния кредитор – „Банка ДСК“ ЕАД, му е съобщил за извършеното прехвърляне. Това задължение на цедента да съобщи на длъжницата – ответница В. за извършеното прехвърляне, има за цел да защити самия цедент от ненадлежно изпълнение. По настоящото гражданско дело не се събраха доказателства, че ответницата В. е била надлежно уведомена за извършената цесия между „Банка ДСК“ ЕАД, с която В. е сключила договор за поръчителство и дружеството-ищец.

В тежест на ищците бе в настоящия процес да докажат факта на извършено уведомление на ответницата В. за извършената цесия, каквито доказателства в настоящия процес не се събраха.

Съгласно задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС, постановено по т.д. № 12 от 2009 г. на ІІ-ро търговско отделение, се приема, че прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника едва от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор (в случая „Банка ДСК“ ЕАД“), като съобщението, дори и направено от цесионера (в случая ищцовото дружество) няма такова действие.

С оглед горното съдът счита, че искът следва да бъде отхвърлен и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, следва да бъде осъдено ищцовото дружество да заплати на ответницата М.А.В. сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 780,00 лв. – за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, Панагюрският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „О.Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК- 202317122, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Г.Д.-М. – Изпълнителен директор и Е.Д.К. – Прокурист, чрез юрисконсулт М.Т.Д., срещу М.А.В. (Ч.), с ЕГН- **********,***, иск, с който да бъде установено със силата на присъдено нещо по отношение на М.А.В. (Ч.), че между тях съществува облигационно правоотношение, съгласно което ответницата дължи на „О.Ф.Б.“ ЕАД заплащането на сумата от 2 000,00 лв. (две хиляди лева) - главница, договорна лихва в размер на 271,29 лв. (двеста седемдесет и един лева и двадесет и девет стотинки), считано от 06.05.2010 г. до 31.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2011 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „О.Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК- 202317122, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Г.Д.-М. – Изпълнителен директор и Е.Д.К. – Прокурист, чрез юрисконсулт М.Т.Д., срещу М.А.В. (Ч.), с ЕГН- **********,*** при условията на евентуалност иск, с който да бъде осъдена ответницата М.А.В. (Ч.) да заплати на дружеството-ищец сумата 2 000,00 лв. (две хиляди лева)- главница, договорна лихва в размер на 271,29 лв. (двеста седемдесет и един лева и двадесет и девет стотинки), считано от 06.05.2010 г. до 31.01.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2011 г. до окончателното изплащане на вземането.

          ОСЪЖДА „О.Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК- 202317122, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Г.Д.-М. – Изпълнителен директор и Е.Д.К. – Прокурист, чрез юрисконсулт М.Т.Д., да заплатят на М.А.В. (Ч.), с ЕГН- **********,*** сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 780,00 лв. (седемстотин и осемдесет лева) – за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: