Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр.***,23.12.2015г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАНАГЮРСКИЯ  РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на ТРИДЕСЕТИ НОЕМВРИ , две хиляди и ПЕТНАДЕСЕТА  година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:СНЕЖАНА С.

 

При секретаря П.З. , като разгледа докладваното от съдия С.  гр.д.№ 190/2015 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Н.Д.К. с ЕГН: ********** ***, чрез адвокат М.З. от ПзАК срещу С.Н.Ц. и В.С.Ц.,*** с правно основание чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба се  твърди, че в началото на 2013 г. ответниците решили да открият магазин за плодове и зеленчуци в гр. ***. Тъй като не им достигали средства за обзавеждането на магазина, ищецът им дал на заем сумата от 1 300 лв., като те му обещали, че ще му върнат парите до края на 2013 г. Излагат се твърдения, че заетата парична сума била предадена от ищеца на ответниците, в дома им, в присъствието на сина на ищеца – Д. До края на 2013 г. ответниците не върнали заетата сума на ищеца, въпреки неколкократните молби на последния.

На основание горните твърдения в исковата молба е отправен петитум за осъждане на ответниците С.Н.Ц. и В.С.Ц. да заплатят на ищеца сумата от 1 300 лева, представляваща главница по устен договор за заем,ведно със законните лихви,считано от деня на подаване на исковата молба в съда,както и сторените по делото разноски – ДТ и адвокатски хонорар.

Направени са искания по доказателствата,а именно: да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане двама свидетели.

В законоустановения срок ответниците са представили  писмен отговор на исковата молба,в който сочат,че предявеният иск е неоснователен. Ответниците твърдят,че ищецът никога не им давал пари на заем. Твърдят, че не са откривали магазин за плодове и зеленчуци в гр. ***, а търговска дейност в такъв магазин е упражнявала дъщеря им Г,която била бивша снаха на ищеца. Ответниците твърдят,че магазинът започнал да работи през м.октомври 2012 г.,като самите те,за да помогнат на дъщеря им, когато започнала да разработва магазина били теглили кредит в размер на 3 000 лв. Отделно от това дъщеря им била изтеглила два кредита на обща стойност 4 000 лв. за периода от 26.6.2013 г. до 12.11.2013 г. за подпомагане на търговската си дейност. Ответниците твърдят, че ищецът е идвал в домът им два пъти, като последният път било в края на 2011 г., като с това си твърдение категорично отричат твърдението в исковата молба, че заемът е даден в дома им.

Представят се писмени доказателства – удостоверение за актуално състояние на вписването в Търговския регистър на ЕТ «ГАМИ – Г Калугерова», договор за наем от 01.12.2012 г., договор за потребителски паричен кредит SPEL-10008043 от 02.10.2012 г. с кредитополучател В.Ц., договори за потребителски паричен кредит SPEL-10434353 от 12.11.2013 г. и CASH-10232942 от 26.06.2013 г. с кредитополучател Г Калугерова – заверени копия.

Ответниците са направили искане за допускане на двама свидетели,при режим на довеждане.Молят за присъждане на направените от тях разноски по делото.

Съдът е приел писмените доказателства, приложени към отговора на исковата молба,като е допуснал и събирането на поисканите гласни доказателства. 

По реда на чл.143,ал. 2 от ГПК в първото съдебно заседание, ищецът е допълнил исковата молба с твърдението, че е дал претендираната в исковата молба сума на ответниците в заем на 24.08.2012 г. В подкрепа на това си твърдение, ищецът е представил заверено копие на извлечение от банковата си сметка в „Райфайзенбанк“,което е прието като писмено доказателство по делото.Видно е от съдържанието на същото,че на 24.08.2012 г. от банковата сметка на ищеца е изтеглена сумата от 1200 лв.

 В съдебно заседание са разпитани двама свидетели,поискани от ищеца,както и един свидетел,поискан от ответниците. 

В показанията си св.И К. - брат на ищеца твърди,че през месец август 2012 г. бил в дома на брат си,когато дошли ответниците.Към онзи момент последните били сватове със семейството на брат му – синът на ищеца бил съпруг на дъщерята на ответниците. Свидетелят И К. видял как брат  му дава на ответниците 1000 лв. Разбрал, че дадените пари са в заем и били поискани от ответниците, за  да закупят метални стелажи, необходими им за обзавеждане на магазин за продажба на плодове и зеленчуци, който били наели.Впоследствие свидетелят научил,че брат му дал на ответниците още 300 лв.,които също били за обзавеждането на магазина.

Свидетелят И К. е категоричен,че сумата от 1000 лв., за даването на която станал очевидец,била предадена от ищеца на ответниците.Това твърдение на свидетеля противоречи на твърденията в исковата молба, че заетите пари са дадени в дома на ответниците.

Като свидетел по делото беше разпитана и свидетелката ВТ - дъщеря на ищеца.  Същата установи, че през по-голямата част от 2012 г. живеела в гр. ***,но непрекъснато общувала с родителите си чрез интернет. Свидетелката установи,че научила от ищеца,че е дал в заем на ответниците сумата от 1000 лв. за обзавеждане на зеленчуков магазин,като тази информация ищецът й предал по интернет. След това той й споделил, че е дал в заем на дъщерята на ответниците Г, т.е.съпругата на сина му към онзи момент, сумата от 300 лв., тъй като телефонът й и тези на родителите й били спряни,за да платят сметките си. Свидетелката установи,че заемът от 300 лв. бил даден от ищеца на Г,а не на нейните родители – ответниците,като уговорката била парите да бъдат върнати от Г.

Анализът на коментираните устни доказателства води на извода, че между същите съществува противоречие относно сумата от 300 лв., за която се твърди,че е дадена в заем от ищеца,след сумата от 1000 лв.Противоречието е съществено,тъй като касае лицето, което е получило заема и което се е задължило да го върне. Според свид. И К. това са ответниците, а според свид. Т това е тяхната дъщеря. В тази си част, показанията на свидетелите имат характеристиката на производни, тъй като същите са научили за този факт от ищеца, а не са го възприели лично.Независимо от това, съдът намира,че противоречието следва да  има отношение към оценката на събраните доказателства в посока липсата на достоверност (обективност).В подкрепа на този извод е и разминаването между показанията на свидетелите и обективираното в исковата молба за мястото на даване на заетата сума (според исковата молба ищецът е дал парите на ответниците в техния дом, а според свидетелите К. и Т това е станало в дома на ищеца).

На показанията на свидетелите К. и Т относно главния факт на доказване – дал ли е ищецът в заем пари на ответниците, противостоят показанията на свид. Г Ц., разпитана по искане на ответниците. Същата твърди,че е бивша снаха на ищеца,а ответниците са нейни родители – безспорен факт по делото.Свидетелката е категорична,че ответниците никога не са искали и получавали пари в заем от ищеца,както и че те не са стопанисвали зеленчуков магазин. Магазин с такава дейност бил стопанисван от свидетелката Г Ц., която за целта се била регистрирала като едноличен търговец.Ответниците имали известна съпричастност към дейността на магазина, като помагали на свидетелката,като нейни родители. Магазинът бил нает под наем от свидетелката Г Ц. с договор, датиращ от 01.12.2012 г., но реално започнал да работи от по-рано-08.10.2012 г. Преди това свидетелката направила ремонт на помещението – поставила дограма и го обзавела, като поставила метални стелажи, необходими за подреждане на стоката.Ремонтът траел по-малко от месец.Свидетелката била подпомогната за ремонта и обзавеждането на магазина от своята майка–ответницата В.Ц., която на 02.10.2012 г. изтеглила заем в размер на 3000лв. и го дала на дъщеря си.

При така установеното,Съдът приема следното:

Предявеният от ищеца иск,имащ своето правно основание в чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите изисква ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване,че е предал в заем на ответниците съответна парична сума или друга заместима вещ. Договорът е реален,като се счита за сключен от момента на предаването на неговия предмет, в случая парите.

Ангажираните от ищеца гласни доказателства и представеното писмено такова в първото съдено заседание (разпечатка от банковата му сметка за теглените парични суми през месец август 2012 г.) не установяват по безспорен начин предаването на парите. Нещо повече - твърденията в исковата молба бяха оборени чрез ангажираните от ответниците писмени и гласни доказателства – договора за наем на л. 16-17 в делото, договорът за потребителски кредит от 02.10.2012 г., сключен между ответницата В.Ц. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – на л. 18-24 в делото и показанията на свид. Г Ц..От друга страна те доказват твърдения в отговора на исковата молба отрицателен факт, че не са получавали заем от ищеца сумата от 1300 лв., чрез доказване на положителни факти (индиции), представляващи основа за градене на изводи относно подлежащия на доказване главен факт.

Договорът за наем установява, че помещението за продажба на плодове и зеленчуци е наето от свид. Г Ц., по-конкретно от едноличния търговец, който същата е регистрирала. Договорът за потребителски заем от 02.10.2012 г., получател по който е ответницата В.Ц. установява, че на същата дата тя е получила сумата от 3000 лв., което подкрепя твърдението на ответницата, че с тази сума е подпомогнала дъщеря си Г Ц. за обзавеждането на магазина. Предвид показанията на свид. Г Ц.,магазинът е започнал да функционира от 08.10.2012 г. Началната датата на функциониране на магазина съвпада с момента на усвояването на кредита от ответницата, поради което съдът цени  показанията на свидетелката Г Ц. като достоверни.Последните се намират в драстично противоречие от една страна с показанията на И К., а от друга - с приетото като писмено доказателство разпечатка за транзакциите от банковата сметка на ищеца през м.08.2012 г. След като магазина е започнал да работи през м. октомври 2012 г., а неговият ремонт е траел по-малко от месец няма как ищецът да е предал сумата от 1300 лв. с цел закупуване на метални стелажи на 24.08.2012 г. Освен това наличните доказателства не могат да обосноват логично обяснение защо парите са дадени в заем на ответниците, а не на тяхната дъщеря, при положение, че последната е регистрирала търговецът, от името на който да се осъществява търговската дейност.

Предвид направения горе анализ, съдът намира, че твърденията на ищеца в исковата молба не са доказани, а напротив - опровергани, при което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В подкрепа на извода за недоказаност на твърденията,съответно неоснователността на предявената претенция са и коментираното противоречие в показанията на свид. К. и свид.Т, както и тяхното несъответствие с твърденията в исковата молба относно мястото на предаване на парите и това дали са дадени наведнъж или на части.

При този изход на делото в полза на ответниците ще следва да се присъдят направените по делото разноски  в размер на   300.00  /триста/  лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Панагюрският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Н.Д.К. с ЕГН: ********** ***, чрез адвокат М.З. от ПзАК срещу С.Н.Ц. с ЕГН:********** и В.С.Ц., с ЕГН: **********, и двамата от гр. ***, ул. „*** с правно основание чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за осъждането им да му заплатят сумата от 1300 (хиляда и триста) лева, представляваща главница по устен договор за заем, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата,като неоснователен.

ОСЪЖДА Н.Д.К. с ЕГН: **********  да заплати на С.Н.Ц. с ЕГН: **********  и В.С.Ц. с ЕГН:**********,направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                           

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: