Р Е Ш Е Н И Е

199

 

19.12.2014г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                 Година                                           Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Двадесети ноември

 

2014

 
                

на                                                                             Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

                                                                                                                  

НИ

 
 

Секретар                                                         

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

184

 

2014

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по смисъла на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, във вр. с чл.79 от ЗЗД.

Предявена е искова молба от «Ю.Б. АД, със седалище и адрес на управление в гр.***, район Витоша, ул.»***,със съдебен адрес: град ***, ул. «***- адвокат С. Ч от Софийска адвокатска колегия, срещу Б.И.Г.,***, в която ищците твърдят, че по силата София и при условията на Договор за издаване на кредитна карта "VISA CLASSIC", банката- ищец, с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД е предоставила на ответника Б.Г. банков кредит под формата на кредитен лимит в размер на 898,99лв., като първата транзакция по кредита е получена съгласно Общите условия на банката, приети от Г.. Банката - ищец твърдят, че ответникът е получавал и други суми по предоставения му кредитен лимит, който е достигнал сумата от 2200,00лв. към датата на предявяване от страна на ищците на Заявление за изпълнение на парично задължение въз основа на документ. Банката - ищец твърдят, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения за погасяване на дължимите суми, а съгласно Общте условия на банката - ищец, при неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения -он 04.01.2013г. и 0б.02.2013г., банката- ищец, като картоиздател е придобила правото да прекрати договора и да обяви картата за невалидна. Ищците твърдят, че поради неизпълнение от страна на ответника Г. на Договор за издаване на кредитна карта, банката- ищец му е изпратила с обикновена поща предсъдебна покана за доброволно изпълнение, тъй като прекратяването на договора е влязло в сила един месец след предварителното уведомление на ответника и с прекратяването на договора, цялото задължение на Г. е станало незабавно изискуемо и дължимо.

В исковата молба се сочи, че към 08.09.2013г. задължението на ответника възлиза на 311,29лв., от които 244,56лв.- главница, ведно с договорна лихва в размер на 66,73лв., за периода 29.12.2008г. до 08.09.2013г. и ведно със законната лихва за забава, считано от 24.10.2013г. до окончателното изплащане на вземането.

Сочат, че на 24.10.2013г. банката- ищец са предявили по реда на чл. 417 от ГПК Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ и въз основа на него в Панагюрския районен съд е образувано ч. гр. дело № 633/2013г., като е издадена Заповед за незабавно изпълнение, срещу която ответникът Г. е възразил.

Молят съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено спрямо ответника Б.И.Г., че същият дължи на банката- ищец заплащането на сумата от 311,29лв., представляваща сбор от главница в размер на 244,56лв., договорна лихва в размер на 66,73лв., дължима за периода 29.12.2008г. до 08.09.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 24.10.2013г., до окончателно изплащане на вземането, като бъде признато за установено и дължимостта на сторените по заповедното производство съдебно деловодни разноски в размер на: 25,00лв. -държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 120,00лв.

Молят да бъде допуснато прилагането на ч.гр.дело №633/2013г. по описа на Панагюрският районен съд.

Молят да бъде допусната и назначена съдебно - счетоводна експертиза, при която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и с наличната документация при банката - ищец, да отговори на следните въпроси: 1. Каква е усвоената от ответника Г. сума по Договор за издаване на кредитна карта; 2. Усвоявал ли е други суми ответникът Г. по разрешения кредитен лимит по времето на действието на процесния договор и какъв е техния размер; 3. Какъв е размерът на неизплатеното задължение на картодържателя, включващо главница, лихви и разноски за издаване на кредитна карта, към 24.10.2013г.

Претендират сторените съдебно- деловодни разноски.

Представят следните писмени доказателства в копие: Заявление- Договор за издаване на кредитна карта; Уведомително писмо; Обратна разписка.

В законоустановения срок ответникът Б.И.Г. представя писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че исковата молба е нередовна и следва да бъде оставена «без движение», тъй като в нея не е посочено как е формирана главницата, към исковата молба не са представени твърдените извлечения от банковата сметка на ответника.

Твърди, че никога не е сключвал Заявление- договор за издаване на кредитна карта, не е полагал подпис и не се е съгласявал с Общите условия на банката- ищец. Оспорва твърдението, че му е представен кредитен лимит в размер на толкова лева, твърди, че не е получавал подобна електронна карта. Сочи, че никога не е получавал твърдените в исковата молба банкови извлечения, никога не се е запознавал с тяхното съдържание.

Твърди, че след като Договорът за кредитна карта е развален, няма как да се твърди от страна на банката- ищец реално изпълнение на договорното задължение на основание чл. 79 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение претенцията на банката- ищец.

Моли съда на основание чл. 183 от ГПК, да бъде задължена банката -ищец да представи в оригинал процесния договор за издаване на кредитна карта.

На основание чл. 190 от ГПК, моли да бъде задължена банката- ищец да представи извлечения от 04.01.02013г. и извлечение от 06.02.2013г.

          В открито съдебно заседание- редовно призовани, банката – ищец не се явяват, представят писмена молба, с която поддържат исковата молба така, както е предявена.

В съдебно заседание- редовно призован- ответникът Б.И.Г. не се явява.

По делото е поискана, допусната и изготвена съдебно- счетоводна експертиза.

По делото е представено заявление- договор от ответника Б.Г., от което се констатира, че същият е поискал да му бъде издадена кредитна карта VISA на 20.12.2008г., като е приел Общите условия на банката- ищец за ползване на същата.

От представеното по делото Уведомително писмо изх. № 611/30.07.2013г. се констатира, че ответникът Г. е уведомен, че към 18.07.2013г. се намира в просрочие на две последователни плащания по месечни извлечения, което представлява нарушение на приетите от ответника Общи условия на банката- ищец за ползване на кредитна карта. Посочено е също, че банката – ищец, поради нарушение от страна на Г., обявява цялото задължение по договора за кредитна карта за предсрочно изискуемо, а договорът за кредитната карта- за прекратен към дата 18.07.2013г. Сочи се още, че общият размер на задължението възлиза на 311,29лв.

Съгласно приложеното по делото Известие за доставяне, издадено от „Български пощи” ЕАД, това писмо е получено от ответника на 07.08.2013г.

Видно от приложеното по делото месечно извлечение от 06.01.2013г., дължимата от ответника сума възлиза на 286,29лв.- за минал период, ведно с годишна такса от 25,00лв.

От приложеното по делото месечно извлечение, издадено на 16.02.2013г., задължението на ответника Г. възлиза на дължима сума за предходен период в размер на 311,29 лв. Именно към тази дата и съобразно с Общите условия на банката – ищец, договорът е обявен за прекратен и задължението е станало предсрочно изискуемо.

По делото е прието и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, от което се констатира, че съгласно Заявление- договор от 20.12.2008г. на ответника Г. е отпуснат кредитен лимит в размер на 979,94лв., като кредитът е следвало да бъде погасен на 20 равни вноски. Сочи се, че размерът на отпусната сума, без оскъпяване, е в размер на 898,99лв., а с оскъпяването възлиза на сумата от 979,40 лв. Вещото лице е установило, че годишната такса за обслужване на кредита от страна на банката – ищец възлиза на сумата от 25,00лв. В заключението си вещото лице сочи, че ответникът е заплатил всички погасителни вноски в общ размер на 980,00лв., но не е заплатил дължимата на банката- ищец такса за обслужване на кредита в общ размер на 125,00лв., както и лихва в размер на 93,35 лв. От заключението на вещото лице се установява още, че ответникът Г. не е заплатил и такса за хартиено месечно извлечение по договора в общ размер на 48,00лв.- за целия период на договора, като е начислена и незаплатена и такса за администриране на просрочен кредит.

В заключението си вещото лице установява, че общият размер на дължимите към 24.10.2014г. от ответника Б.Г. възлизат на 311,29лв., като тази сума включва незаплатени от ответника годишни такси в размер на 125,00лв., такса за издаване на месечни извлечения с ДДС в размер на 48,88лв., такса за блокиране на карта в размер на 15,00лв. и такса за администриране на просрочен кредит в размер на 30,00лв., както и дължима лихва в размер на 93,00лв.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че между страните по делото съществува сключен договор за издаване на кредитна карта VISA от 20.12.2008г., съгласно който ответникът Г. е получил кредит в размер на 898,99лв.- без оскъпяване, а с оскъпяването възлиза на сумата от 979,40 лв.Кредитът е следвало да бъде погасен на 20 равни месечни вноски. Страните са уговорили, съгласно чл. 17.1 от Общите условия за издаване на кредитна карта, че при непогасяване на две последователни месечни вноски от месечните извлечения, задължението става предсрочно изискуемо.

Съдът констатира, че банката-ищец е провела успешно процес по реда на чл. 417 от ГПК, по който е образувано ч.гр. дело №  633/2013г.

Съдът счита, че следва да бъде уважен предявеният от «Ю.Б. АД установителен иск, като да бъде признато за установено спрямо ответника Б.И.Г., че същият дължи на банката- ищец заплащането на сумата от 311,29лв., представляваща сбор от главница в размер на 244,56лв., договорна лихва в размер на 66,73лв., дължима за периода 29.12.2008г. до 08.09.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 24.10.2013г., до окончателно изплащане на вземането.

С оглед изхода на делото и съгласно изискванията на чл. 78, ал. 1 от ГПК,  следва да бъде осъден ответникът Б.И.Г. да заплати на банката - ищец, сторените по делото разноски в размер на 295,00лв., представляваща сбор от държавна такса в размер на 25,00 лв., възнаграждение на вещото лице  размер на 150,00лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 120,00лв.

Така мотивиран и на основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, във вр. с чл.79 от ЗЗД, Панагюрският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено, че между „Ю.Б.” АД, с ЕИК -000694749, със седалище и адрес на управление: гр.***, район Витоша, ул.»***,със съдебен адрес: град ***, ул. «***- адвокат С. Ч от Софийска адвокатска колегия и Б.И.Г., с ЕГН- **********,***«***, съществува облигационно правоотношение, съгласно което Б.И.Г. дължи на „Ю.Б.” АД, заплащането на главница в размер 311,29лв.(триста и единадесет лева и 29 стотинки), представляваща сбор от главница в размер на 244,56лв.(двеста четиридесет и четири лева и 56 стотинки), договорна лихва в размер на 66,73лв.(шестдесет и шест лева и 73 стотинки), дължима за периода 29.12.2008г. до 08.09.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 24.10.2013г.

ОСЪЖДА Б.И.Г., с ЕГН- **********,***«***, да заплати на „Ю.Б. АД, с ЕИК -000694749, със седалище и адрес на управление: гр.***, район Витоша, ул.»***,със съдебен адрес: град ***, ул. «***- адвокат С. Ч от Софийска адвокатска колегия, сторените по делото разноски в размер на 295,00лв./двеста девтдесет и пет лева/, представляваща сбор от държавна такса в размер на 25,00 лв./двадесет и пет лева/, възнаграждение на вещото лице  размер на 150,00лв./сто и петдесет лева/, както и адвокатско възнаграждение в размер на 120,00лв./сто и двадесет лева/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: