Р Е Ш Е Н И Е

167

 

      15.12.2012г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                 Година                                           Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Пети декември

 

2012

 
                

на                                                                             Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

                                                                                                                                                                                 

Н И

 
 

Секретар                                                        

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

412

 

2012

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове по смисъла на чл.128 и чл.242 от Кодекса на труда, във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

          В исковата си молба С.Р.С.,***, със съдебен адрес: гр.***, ул.”*** – адвокат Ц.Ч. от САК, срещу „Г.у.с.и в.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Коломан” № 1- 3, представлявано от изпълнителния директор П.Н.К., твърди, че е работил по трудов договор в дружеството- ответник на длъжност „Ръководител строителна група”, с месторабота в гр.***, строителна група „Асарел”. Сочи, че трудовото му правоотношение е прекратено едностранно, с предизвестие от ищеца С., считано от 10.10.2010г. В исковата молба се твърди също, че за времето на изпълнение на трудовите му задължения, ищецът е получавал нередовно трудовото си възнаграждение, като за месец февруари 2010г. му е начислено, но не е изплатено трудово възнаграждение в размер на 1065,14лв., за месец март 2010г. не му е изплатено възнаграждение в размер на 517,85лв., за месец април 2010г. не му е изплатена сумата в размер на 564,64лв., за месец май 2010г. не му е изплатена сумата от 1072,94лв., за месец юли 2010г. не му е изплатено възнаграждение в размер на 769,57лв., за месец август 2010г. не му е изплатено възнаграждение в размер на 864,94лв., за месец септември 2010г. не му е изплатено възнаграждение в размер на 864,94лв., и за месец октомври 2010г. възнаграждение в размер на 607,27лв., или трудови възнаграждения в общ размер от 6327,29лв. Ищецът сочи, че въпреки многобройните покани към дружеството – ответник, трудовото му възнаграждение не е изплатено и към датата на предявяване на исковата молба. Претендира и законна лихва върху забавеното изплащане на възнаграждението, като сочи, че тази законна лихва възлиза на сумата 1295,56лв. и представлява обезщетение за забавено плащане, считано от първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи съответното трудово възнаграждение, до датата на предявяване на исковата молба – 21.06.2012г., ведно със законната лихва върху претендираните трудови възнаграждения, считано от датата на предявяване на исковата молба – 21.06.2012г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” е преобразувано и заличено в Търговския регистър, като считано от 08.02.2012г. същото е с правоприемник „Г.у.с.и в.” ЕАД.

          Претендира сторените съдебно -деловодни разноски.

Представя следните писмени доказателства в копие: Заповед № РД – 912/08.10.2010г. на Гл. директор на ДП „СВ” – поделение Пловдив; Удостоверение № 23 от 04.04.2012г., издадено от ДП „СВ”- поделение Пловдив за периода 01.02.2010 г. до 31.10.2010 г.; Трудов договор № РД 1004/13.09.2007г., сключен между ищеца и ДП „СВ”; Удостоверение за актуалното състояние на ДП „СВ” – заличен търговец; Удостоверение за актуалното състояние на „ГУСВ” ЕАД.

В законоустановения срок дружеството - ответник представят писмен отговор на предявената искова молба, в който твърдят, че същата следва да се остави без движение, тъй като няма конкретизирана точна сума на цената на иска като цяло, претендира се мораторна лихва, но не става ясно нито за кои процесни периоди каква сума се претендира, нито за кой отделен месец с неизплатено трудово възнаграждение се претендира всяка конкретна лихва. Сочи се, че липсата на яснота по тези въпроси ще попречи на дружеството- ответник да реализира в пълен обем правото на защита и ще лиши дружеството от възможността да упражни процесуалните си права по ГПК.

Твърдят, че исковата молба не отговаря на действителното правно положение и е неоснователна, неправилна и недоказана, по основание и в пълния размер на исковата претенция.

Молят съда да не бъде допускана до разглеждане исковата молба, а същата да бъде оставена без движение до отстраняване на допуснатите нередности.

Молят исковата молба на ищеца С. да бъде отхвърлена, ведно с акцесорната претенция за лихви и разноски по делото, като неоснователна и недоказана.

В съдебно заседание С.Р.С., редовно призован, не се явява. Вместо него се явява процесуалният му представител – адвокат Ц.Ч. от Софийска адвокатска колегия. Поддържа исковата молба така, както е предявена. Представя допълнителна молба, в която конкретизира, че  претенцията за трудово възнаграждение за месец февруари 2010 г. възлиза на сумата от 1065,14 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 254,26 лв., считано от 01.03.2010 г. до 21.06.2012г. – датата на предявяване на исковата молба; възнаграждението за месец март 2010 г. възлиза на сумата от 517,85 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 119,47 лв., считано от 01.04.2010 г. до 21.06.2012г. Конкретизира претенцията за трудово възнаграждение за м.април 2010 г., възлизащо на сумата от 564,64 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 125,06 лв., считано от 01.05.2010 г. до 21.06.2012 г.; трудово възнаграждение за месец май 2010 г. в размер на 1072,94 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 228,25 лв., считано от 01.06.2010 г. до 21.06.2012 г.; трудово възнаграждение за м. юли 2010 г. в размер на 769,57 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 150,41 лв., считано от 01.08.2010 г. до 21.06.2012 г.; трудово възнаграждение за м. август 2010 г. в размер на 864,94 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 161,29 лв., считано от 01.09.2010 г. до 21.06.2012 г.; трудово възнаграждение за м. септември 2010 г. в размер на 864,94 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 153,97 лв. за периода 01.10.2010 г. до 21.06.2012г. и трудово възнаграждение за месец октомври 2010 г. в размер на 607,27 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 102,85 лв. считано от 01.11.2010 г. до 21.06.2012 г..

В съдебно заседание, редовно призовани, представител на дружеството-ответник не се явява. Не представят становище по иска.

Видно от приложеното по делото Удостоверение № 23 от 04.04.2012 г., издадено от дружеството-ответник на ищеца С. се констатира, че същият има да получава чисто възнаграждение като заплата в общ размер на 6327,29лв., като са посочени конкретни суми, които се дължат от дружеството-ответник за месеците февруари, март, април, май, юли, август, септември и октомври 2010 г.

От приложената по делото Заповед № РД-912 от 8.10.2010 г. на ДП «СВ»- Поделение Пловдив, се констатира, че трудовото правоотношение на ищеца С. като ръководител група в строителството е прекратено на основание чл. 326, ал.1 от КТ – отправено присмено предизвестие.

По делото е приложен трудов договор № РД -1004 от 13.09.2007 г., от който се установява, че ищецът е назначен на длъжността «Ръководител на строителна група «Асарел» - ***», безсрочно, на пълно работно време, с основно месечно възнаграждение в размер на 720,00 лв.

От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза се констатира, че за месец февруари 2010 г., за 16 отработени при 20 работни дни, на ищеца С. не е изплатено възнаграждение в размер на 1065,14 лв.  Вещото лице сочи, че за отработени 17 от 21 работни дни, за м.март 2010 г., дружеството-ответник не е изплатило на С. трудово възнаграждение в размер на 517,85 лв., за 20 отработени от 20 работни дни за м.април 2010 г. на ищеца не е изплатено възнаграждение в размер на 564,64 лв., за месец май 2010 г. за отработени 18 от 19 работни дни, дружеството-ответник не са изплатили на ищеца трудово възнаграждение в размер на 1072,94 лв., за редовен годишен отпуск в размер на 16 дни  за м. юли 2010 г. на ищеца С. не е изплатено възнаграждение в размер на 769,57 лв., за месец август  2010 г. не е изплатен редовен платен годишен отпуск в размер на 22 работни дни, на ищеца не е изплатено възнаграждение в размер на 864,94 лв., за месец септември 2010 г. за отработени 14 от 20 работни дни, на ищеца не е изплатено възнаграждение в размер на 964,94 лв., а за м. октомври 2010 г., за 6 отработени от 6 работни дни, на ищеца не е изплатено възнаграждение в размер на 607,27 лв. Вещото лице сочи, че е начислено, но не е изплатено и обезщетение на ищеца С. по смисъла на чл. 224 от КТ в размер на 6327,29 лв.

От заключението на вещото лице се констатира, че общият размер на мораторната лихва върху дължимите начислени, но неизплатени трудови възнаграждения на ищеца, възлиза на сумата от 1295,57 лв.

По делото безспорно се установи, че ищецът С.Р.С. е бил в трудово правоотношение с «Главно управление строителство и възстановяване» ЕАД през периода 14.09.2007 г. до 10.10.2010 г., като трудовият договор е прекратен, считано от 10.10.2010г. Основното му трудово възнаграждение е възлизало на сумата от 720,00 лв. месечно.

По делото не се установи, че е налице заплащане от страна на дружеството–ответник  на начислените, но неизплатени на С. трудови възнаграждения за посочените месеци на 2010 г.

Съдът счита, че предявеният иск за заплащане на  трудови възнаграждения по смисъла на чл. 128, във връзка с чл. 242 от КТ и във връзка с чл. 86 от ЗЗД, е основателен и следва да бъде уважен, като бъде осъдено дружеството-ответник да заплати дължимите суми в общ размер на 6 327,29 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск – 21.06.2012 г. до окончателно изплащане на вземането.

На основание чл. 86 от ЗЗД следва да бъде осъдено дружеството-ответник да заплати обезщетение за забава върху всяко едно от неизплатените трудови възнаграждения на ищеца, което обезщетение за забава следва да бъде изчислено от датата на измискуемостта на всяко едно от месечните трудови възнаграждения, начислени, но неизплатени на ищеца,  до датата на предявяване на исковата молба по настоящото гражданско дело  - 21.06.2012г.  Това обезщетение възлиза на сумата от 1295,57 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху неизплатените на ищеца трудови възнаграждения за месеците февруари, март, април, май, юли, август, септември и октомври 2010 г. до датата на предявяване на исковата молба – 21.06.2012 г.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъдено ГУСВ ЕАД, да заплати на ищеца С. сумата. 600,00, представляваща адвокатско възнаграждение.

Следва да бъде осъдено дружеството–ответник да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт и по сметка на Панагюрския районен съд  сумата от 304,91 лв., представляваща държавна такса, както и сумата от 150,00 лв. – възнаграждение на вещото лице.

Така мотивиран, на основание чл. чл.128, във връзка с чл.242 от Кодекса на труда и във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите, Панагюрския районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Г.у.с.и в.” ЕАД, с ЕИК 201906947, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Коломан” № 1-3, представлявано от изпълнителния директор П.Н.К., ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.С., с ЕГН-**********,***, със съдебен адрес: гр.***, ул.”*** – адвокат Ц.Ч. от САК, сумата от 6 327,29 (шест хиляди триста двадесет и седем лв. и 29 ст.) лева, представляваща сбор от: трудовото възнаграждение за месец февруари 2010 г., което възлиза на сумата от 1065,14 лв.; възнаграждението за м март 2010 г. възлиза на сумата от 517,85 лв; трудово възнаграждение за м.април 2010 г., възлизащо на сумата от 564,64 лв..; трудово възнаграждение за месец май 2010 г. в размер на 1072,94 лв; трудово възнаграждение за м. юли 2010 г. в размер на 769,57 лв.; трудово възнаграждение за м. август 2010г. в размер на 864,94 лв.; трудово възнаграждение за м. септември 2010 г. в размер на 864,94 лв. и трудово възнаграждение за месец октомври 2010 г. в размер на 607,27 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск – 21.06.2012 г. до окончателно изплащане на вземането

ОСЪЖДА „Г.у.с.и в.” ЕАД, с ЕИК 201906947, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Коломан” № 1-3, представлявано от изпълнителния директор П.Н.К., ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.С., с ЕГН-**********,***, със съдебен адрес: гр.***, ул.”*** – адвокат Ц.Ч. от САК, сумата 1 295,57 (хиляда двеста деветдесет и пет лв. и 57 ст.) лева, представляваща сбор от: мораторна лихва в размер на 254,26 лв. за дължимото възнаграждение за месец февруари 2010 г., считано от 01.03.2010г. до 21.06.2012г – датата на предявяване на исковата молба; мораторна лихва в размер на 119,47 лв., върху трудовото възнаграждение за м. март 2010 г., считано от 01.04.2010 г. до 21.06.2012г.; мораторна лихва в размер на 125,06 лв., върху трудовото възнаграждение за месец април 2010 г., считано от 01.05.2010 г. до 21.06.2012 г.; мораторна лихва в размер на 228,25 лв., върху трудовото възнаграждение за м. май 2010 г., считано от 01.06.2010г. до 21.06.2012 г.; мораторна лихва в размер на 150,41 лв., върху трудовото възнаграждение за м.юли 2010 г., считано от 01.08.2010 г. до 21.06.2012 г.; мораторна лихва в размер на 161,29 лв., върху трудовото възнаграждение за м.август 2010 г., считано от 01.09.2010 г. до 21.06.2012 г.; мораторна лихва в размер на 153,97 лв., върху трудовото възнаграждение за м.септември 2010 г., за периода 01.10.2010 г. до 21.06.2012г. и мораторна лихва в размер на 102,85 лв., върху трудовото възнаграждение за м.октомври 2010 г., считано от 01.11.2010 г. до 21.06.2012 г..

ОСЪЖДА „Г.у.с.и в.” ЕАД, с ЕИК 201906947, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Коломан” № 1-3, представлявано от изпълнителния директор П.Н.К., ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.С., с ЕГН-**********,***, със съдебен адрес: гр.***, ул.”*** – адвокат Ц.Ч. от САК, сумата 600,00 (шестстотин) лева, представляваща сторените от него съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Г.у.с.и в.” ЕАД, с ЕИК 201906947, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Коломан” № 1-3, представлявано от изпълнителния директор П.Н.К., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт и по сметка на Панагюрския районен съд сумата 454,91 (четиристотин петдесет и четири лв. и 91 ст.) лева, представляваща сбор от държавна такса в размер на 304,91 лв. и 150,00 лв. – възнаграждение на вещото лице.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че същото е изготвено с мотивите.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: