О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

604

 

20.11.2018г.

 

ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                                                          Град                                   

 

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Двадесети ноември

 

2018

 
                

на                                                                                         Година                                      

 

в закрито заседание в следния състав:

ДИАНА СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

като разгледа докладваното от                                                                                   

555

 

2018

 

съдия СТАТЕЛОВА

 

 
 


                                         г     гр.д.                        по описа  за                          година

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по смисъла на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

          Предявена е искова молба от «М.» АД, със седалище и адрес на управление:***«ГСР» № ***, ет.5, ап. 14, представлявано от изпълнителния директор В.С., чрез юрисконсулт В.З., срещу С.С.А.,***, в която се сочи, че дружеството ищец са предявили заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, съгласно което ответницата С.С.А., Д.Х.А.и З.Х.А. следва да заплатят, съобразно с наследствените си права и задължения, съответни суми. В исковата молба се сочи, че вземането на дружеството –ищец, в качеството им на частен правоприемник (цесионер) на „Уни Кредит Булбанк“ АД, произтича от Договор за банков кредит № 237-71708322/16.04.2008г., сключен между „Уни Кредит Булбанк“ АД и Д.Х.А., с който договор банката е отпуснала кредит в размер на 5 000,00 лв. Според ищците, с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.11.2013г., сключен между банка „УниКредит Булбанк“ АД и дружеството –ищец, са прехвърлени на «М.» АД и ищците са новият кредитор по вземанията на банката, съгласно Договор за банков кредит № 237-71708322/16.04.2008г. – дължими суми, в едно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите принадлежности. Сочат, че кредитополучателят Д.Х.А. е починал на 18.01.2016г. и съгласно чл. 60 от ЗНасл, неговите наследници се явяват задължени лица по отношение на ищците. В исковата молба се твърди, че съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ищците, в качеството си на пълномощници на „Уни Кредит Булбанк“ АД са изпратили до ответницата С.А. уведомление, изх. № 4425/22.03.2018г., с което длъжницата А. е уведомена за извършената цесия. Сочи се, че същата е получила уведомлението лично на 26.03.2018г. Според исковата молба е налице неизпълнение на процесния договор за банков кредит, тъй като крайният срок за окончателно погасяване на сумите по кредита е изтекъл на 16.04.2013г., като на тази дата всички дължими суми са падежирали, задължението е станало изискуемо и длъжникът е изпаднал в забава, съгласно разпоредбите на чл. 84 от ЗЗД. Ищците твърдят, че липсват плащания по процесния договор за кредит, както от страна на Д А, така и на неговата наследница С.С.А..

          «М.» АД         молят съда да постанови решение, с което да бъде установено със силата на присъдено нещо по отношение на ответницата С.С.А., че същата дължи на дружеството- ищец, в качеството им на частен правоприемник – цесионер на „Уни Кредит Булбанк“ АД, заплащането на 4/6 идеални части от общото вземане, което възлиза на следните суми: главница в размер на 2769,77 лв., ведно със законната лихва  върху тази главница, считано от датата на предявяване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, считано от 16.04.2018 г. до окончателно погасяване на задължението; мораторната лихва в размер на 844,55 лв. за периода от 15.04.2015г. до 15.04.2018г., част от държавната такса в размер на 72,29 лв. и 33,33 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Претендират сторените съдебно -деловодни разноски.

Представят писмени доказателства.

В законоустановения срок ответницата С.С.А. представя писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че предявеният иск е недопустим, а изложените факти в обстоятелствената част на исковата молба, както и приложените доказателства към нея сочат, че правото на иск не принадлежи на дружеството- ищец. Според ответницата, не става ясно кога е преустановено плащането по процесния кредит и кога е станал изцяло изискуем този кредит, което е законово основание за предявяване на подобен иск. С.А. сочи, че искът е и неоснователен, като оспорва изцяло изложените в исковата молба факти. Твърди, че е направила отказ от наследството на покойния й съпруг Д.Х.А., починал на 18.01.2016г., като с този акт не е приела наследството и няма как да отговаря за пасивите в него. Твърди, че с това свое волеизявление е недопустимо да бъде ответна страна в настоящия процес и да отговаря за задълженията на съпруга си. Според ответницата А., от приложените по делото доказателства не става ясно кога е преустановено плащането на процесния кредит от страна на длъжника и от кога вземането е станало изцяло изискуемо. Сочи също, че предявеният иск е погасен по давност, тъй като се касае за периодични парични плащания, за които съгласно чл. 111, б.“в“ от ЗЗД е предвидена тригодишна давност, като периодичните вноски са погасени по давност. Ответницата сочи, че е изтекла и по-дългата петгодишна давност за изискуемост на цялото вземане.

Представя следното писмено доказателство в копие: Съдебно удостоверение, издадено на 03.04.2018г. по частно гр. дело № 337/2018г., по описа на РС Панагюрище.

Делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.11.2018 г.

На 15.11.2018 г. «М.» АД представят молба, в която сочат, че се отказват от предявения установителен иск срещу С.С.А., поради отказ от наследство, направен от ответницата. Молят,  при присъждане на съдебните разноски, претендирани от С.А., да се приложи Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след представяне на доказателства за заплащането им.

Съдът, след като се запозна с приложеното по делото съдебно удостоверение от 03.04.2018 г., издадено по от ЧГД № 337/2018г. по описа на РС Панагюрище, установи, че ответницата С.С.А. се е отказала от наследството, останало след смъртта на съпруга й Д.Х.А., на 03.04.2018г. и този отказ е вписан в особените книги на РС Панагюрище, под рег. № 12/03.04.2018г.

Съдът счита, че следва да прекрати настоящото гражданско дело, поради отказ от иска, направен от дружеството ищец, които са завели искова молба, образувана по настоящото гражданско дело два месеца след вписване на отказа от наследство на ответницата А..

На основание чл. 233 от ГПК, съгласно който ищецът може да се откаже изцяло или от части от спорното право във всяко положение на делото, съдът счита, че не е необходимо съгласието на ответницата за прекратяването на делото.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, във връзка с чл. 36 от Закон за адвокатурата и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъдат присъдени на ответницата С.С.А., с оглед направения отказ от иска от страна на дружеството ищец, сторените съдебно-деловодни разноски, в размер на 483,00 лв. – за адвокатско възнаграждение. Следва да бъде задължена ответницата С.С.А. да представи по делото договор за правна защита и съдействие.

Така мотивиран, на основание чл.233 от ГПК, Панагюрският районен съд,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданско дело № 555/2018г. по описа на РС Панагюрище, образувано по искова молба на «М.» АД, с ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление:***«ГСР» № ***, ет.5, ап. 14, представлявано от изпълнителния директор В.С., чрез юрисконсулт В.З., срещу С.С.А., с ЕГН **********,***, поради отказ от иска от страна на дружеството ищец.

ЗАДЪЛЖАВА С.С.А., с ЕГН **********,***, в едноседмичен срок от получаване на съобщението и препис от настоящото определение да представи доказателства за заплатеното от нея адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА «М.» АД, с ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление:***«ГСР» № ***, ет.5, ап. 14, представлявано от изпълнителния директор В.С. да заплатят на С.С.А., с ЕГН **********,***, сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 483,00 лв. (четиристотин осемдесет и три лева).

Определението подлежи на въззивно обжалване с частна жалба  пред Пазарджишкия окръжен съд, в едноседмичен срок от получаване на препис от същото.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: