Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /29.11.2018 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година публично съдебно заседание,  в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 808/2018 г. по описа на съда

Производството по делото е по чл. 310 ГПК във вр, с чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ

Предявени са от О.А.М. *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно уволнение, за което е издадена Заповед ЧР № 12 от 23.07.2018 г. на кмета на Община Панагюрище, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист, отдел „Териториално и селищно устройство“ при общинска администрация Панагюрище, както и с искане да бъде осъдена Община Панагюрище да заплати на ищеца дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 4242,00 лв. – обезщетение за времето през, което ищецът е останал без работа, ведно със законната лихва.

В исковата молба се твърди, че със Заповед ЧР № 12 от 23.07.2018 г. на кмета на Община Панагюрище е било прекратено трудовото правоотношение между ищеца и ответника поради съкращаване на щата, утвърдено ново длъжностно разписание в сила от 01.03.2016 г. и осъществен подбор на основание чл. 329 КТ. Трудовото правоотношение било прекратено считано от 24.07.2018 г. излага се, че заповедта, с която била прекратено трудовото правоотношение е незаконосъобразна, тъй като уволнение е извършено в нарушение на разпоредбите на КТ. Посочва се, че няма реално съкращение в щата тъй като трудовите функции не са отпаднали. Посочва се, че извършеният подбор е незаконосъобразен, поради липсата на обективна преценка на трудовите качества. Навеждат се доводи, че не е спазена процедурата по чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ. Моли се да се уважат исковите претенции. Претендират се разноски.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на предявените искове. Излага се, че действително е налице съкращение на щата, както и че е извършен законосъобразен подбор и е взето необходимото разрешение от инспекция по труда. Посочено е, че с Решение № 32 от 28.01.2016 г. на Общински съвет – Панагюрище е взето решение, с което е определена структурата на общинската администрация, като в изпълнение на това задължение кметът на Община Панагюрище е утвърдил длъжностно разписание.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ.

Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на уволнението, носи работодателят, е необходимо в производството по доказване той да установи осъществяването в обективната действителност на всички материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ– поради съкращаване на щата, както и че субективното право е упражнено законосъобразно, при спазване разпоредбата на чл. 333 КТ.

Предварителната закрила при уволнение е израз на социалната защита на правото на труд. Нейното предназначение е социална справедливост при уволнението. Уредена е основно в разпоредбата на чл. 333 КТ. Закрилата е предварителна, тъй като предхожда извършването на уволнението. В изброените в разпоредбата на чл. 333 КТ случаи уволнението е поставено в зависимост от получаване на предварително разрешение от определен държавен или синдикален орган. Тя е относителна, тъй като може да бъде преодоляна чрез получаване съгласие от съответния орган. Органът, който дава разрешението, в случаите по чл. 333, ал. 1 КТ е съответната областна инспекция по труда. Процедурата включва писмено искане индивидуално за всеки работник или служител с посочване на основанието, на което предстои да бъде уволнен. Разрешението за уволнение на инспекцията по труда, не подлежи на съдебен контрол. Не се изискват мотиви, защото такива изисквания не са законово установени и не могат да бъдат въвеждани от работодателя. Липсата на мнение на ТЕЛК в случаите по чл. 333, ал. 2 КТ - за трудоустроени работници или такива, боледуващи от болести, определени в Наредба № 5/1987 г., а именно исхемична болест на сърцето, активна форма на туберкулоза, онкологично заболяване, професионално заболяване, психично заболяване, захарна болест, означава, че закрилата не е преодоляла. Задължението за поискване на това мнение е на работодателя. Ако в тези случай има само предварително разрешение на инспекцията по труда, без да е искано предварително мнение на ТЕЛК, то това означава, че липсва пълна и всестранна информация за здравословното състояние на работника или служителя. Затова издаденото разрешение на инспекцията по труда е неправомерно. Ето защо, както липсата на разрешение от инспекцията по труда, когато са налице предпоставките на чл. 333, ал. 1 КТ, така и липсата на мнение на ТЕЛК в случаите на трудоустрояване и заболяване по Наредба № 5, води до нарушаване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ и съгласно чл. 344, ал. 3 КТ е основание за отмяна на уволнението без да се разглежда спорът по същество (така и в Решение № 424 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1644/2009 г., III гр.о, ВКС. Решение № 177 от 19.07.2017 по гр.д. № 3777/2016 на Четвърто гр.о., ВКС, Решение № 219 от 28.04.2011 г. по гр.д. № 1821/2009 г. на, IV гр.о ВКС и много др.).

В случая, след запитване от работодателя дали ищецът М. страда от заболяване по Наредба № 5 от 20.02.1987 г. на Министъра на здравеопазването, ищецът е представил Болничен лист №Е20181784710 от 22.06.2018 г., от който е видно, че на ищеца е поставена диагноза рецидивиращо депресивно разстройство – тежък епизод, епикриза издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив, клиника по психиатрия и медицинска психология от който се установява, че за периода от 10.05.2018 г. до 22.06.2018 г. на ищеца е извършено лечение, като е поставена диагноза - рецидивиращо депресивно разстройство – тежък епизод, Протокол № 17 от 27.06.2018 г. на Медицинска комисия, съставена от трима психиатри, от която се установява, че заключението на лекарската комисия е, че ищеца страда от рецидивиращо депресивно разстройство с давност от около 6 години, като през последните години депресивните епизоди стават по – продължителни и със затегнато протичане. След като е събрал посочената информация от служителя и преди уволнението работодателя е поискал разрешение от инспекция по труда като е приел, че служителя се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ и след полученото разрешение е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, като е издадена атакуваната заповед. По делото липсват твърдения и доказателства, че преди издаване на заповедта за уволнение е поискано мнение на ТЕЛК, което само по себе си е основание за отмяна на уволнението като незаконно, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява да е преодоляна закрилата по чл. 333 КТ.

За пълнота на изложението следва да се добави, че са неоснователни правните доводи развити от ответника в писмените бележки, че в случая служителя не се ползва от закрилата по чл. 333 КТ, доколкото от представените по делото доказателства не може да се направи извод, че ищеца страда от заболяване предвидено в Наредба 5 – психично заболяване. Това е така, тъй като  преценката дали проявните форми на заболяването рецидивиращо депресивно разстройство- тежък епизод  за всеки отделен случай (боледуващ човек) следва да се извършва от лекари със съответните медицински специалности по психиатрия и/или евентуално и други специалисти и следователно само те могат да определят дали конкретните проявни форми на заболяването представляват психично заболяване или съдържат проявни форми на такова по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 от Наредба № 5/20.02.1987 г. Следователно при данни за заболяване в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ (визирани в хипотезиса на чл. 330, ал. 1 КТ) работодателят следва да спази процедурата, предвидена в разпоредбата на чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ. С други думи, именно поради това, че въпросът дали конкретното проявление на заболяване, за което служителят е представил медицински документи е психично заболяване по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 от Наредба № 5/20.02.1987 г., е медицински и за неговото разрешаване са необходими специални медицински знания и способности, затова законодателят е предвидил в чл. 333, ал. 2 КТ, че за изясняването на последния въпрос е необходимо преди да бъде извършено уволнението, като предпоставка за неговата законност, да се спази процедурата, предвидена в разпоредбата на чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ - вместо да се задоволи да задължи работодателя да преценява наличието на болестта въз основа на медицински документи. Формулираният извод важи особено в случаите, когато работодателят разполага с медицински документи, в които има употребени за заболяването термин със съдържание на термини производни на "психичен, психична" или документът е издаден от психиатрично лечебно заведение или от лекар със специалност по психиатрия, какъвто е настоящия случай.

В Наредба № 5 е установен редът (процедурата), по който се изпълнява правилото (на чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ): С правилото на чл. 3 и чл. 2 работодателят е задължен да събере от работника медицински документи в случаите, когато последният попитан твърди, че страда от заболяване, посочено в чл. 1 и да ги предостави на ТЕЛК. С правилото на чл. 4 ТЕЛК е задължена да оформи своето мнение в експертно решение за всеки отделен работник в определен срок въз основа на медицинските документи, които са и предоставени, както и въз основа на допълнителни медицински изследвания и преглед, ако такива се налагат за изясняване на здравословното състояние. В експертното решение ТЕЛК е задължена да посочи болестта, от която страда работникът и дава преценка на трудоспособността му, показаните и противопоказаните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд.

Предвид изложеното предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно е основателен.

След като главният, обуславящ иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаването на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна е основателен, следва да бъде уважен и обусловения от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца на предишната работа. С доклада изготвен по делото с Определение № 568 от 01.11.2018 г. постановено по делото за безспорно между страните е отделено обстоятелството, че преди процесното уволнение ищеца е полагал труд по трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжност „ Главен специалист, отдел „Териториално и селищно устройство“. За пълнота на изложението следва да се добави, че за уважаване на този иск е ирелевантно дали заеманата преди уволнението длъжност е съкратена, така и в Решение № 316/11.07.2012 г., по гр. дело № 1025/2011 г. на Четвърто гражданско отделение, ВКС.

Разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид фактите настъпили след предявяване на исковата молба до постановяване на решението.

От представеното по делото и приета като доказателство трудовата книжка се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, няма последващи вписвания в нея. Съгласно мотивите на тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. по тълкувателно дело № 6/2013 г. на ОСГК, ВКС фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, тъй като трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ бр. 102/1993г./.

По делото е допусната и приета без възражение от страните съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че месечното брутно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 707,00 лв., а обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода – 24.07.2018 г. – 9.11.2018 г (дата на изготвяне на експертизата) е в размер на 2538,32 лв. Ценена съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът изцяло кредитира фактическите изводи в заключението на вещото лице, доколкото същото е дало обосновани отговори на всички поставени задачи.  Ето защо настоящият състав приема, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ се явява основателен и доказан до размера от 2538,82 лв.

По отношение на разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски – възнаграждение за един адвокат, доколкото искането е своевременно заявено и са  представени доказателства, че разноските са реално сторени - заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 510 лв. (видно от договор за правна защита и съдействие находящ се на л. 31 от делото).

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Панагюрище, сумата от 60 лева представляваща държавна такса за уважените два кумулативно съединена иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.1 и т.2  КТ, за всеки от тях по 30 лева и сумата в размер на 101,55 лв – държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, както и 75 лева, представляваща заплатено възнаграждение за съдебно - счетоводна експертиза от бюджета на съда. Общо дължимата сума, която следва да бъде заплатена от ответника в полза на бюджета на съда възлиза на 236,55 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на О.А.М. ЕГН **********, адрес: *** за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ Заповед ЧР № 12 от 23.07.2018 г. на кмета на Община Панагюрище, с която на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ е прекратено трудовото правоотношение на О.А.М. ЕГН ********** ***  ЕИК: 1000351743, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, пл. „20-ти април“ № *.

ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, на О.А.М. ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност Главен специалист, отдел „Териториално и селищно устройство“ при Община Панагюрище  ЕИК: 1000351743, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, пл. „20-ти април“ № *.

ОСЪЖДА Община Панагюрище  ЕИК: 1000351743 да заплати на О.А.М. ЕГН ********** сумата в размер на 2538,82 лв. – представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ – обезщетение за времето през, което ищецът е останал без работа от 23.07.2018 г. до 09.11.2018 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Панагюрище  ЕИК: 1000351743 да заплати на О.А.М. ЕГН ********** сумата в размер на 510 лв. – представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Община Панагюрище  ЕИК: 1000351743 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Панагюрище сумата в размер на 236,55 лева, представляваща разноски и държавна такса по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок считано от 29.11.2018г., съобразно правилата на чл. 315, ал. 2 ГПК, пред Окръжен съд – Пазарджик, с въззивна жалба.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: