Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /20.11.2018 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията Татарева гр.д. № 441/2018 г. по описа на съда

    Районен съд – Панагюрище е сезиран с предявени от З.И.К., Г.Л.К. и И.Л.К. срещу Р.Л.К. и Л.П.К. обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне за частта от 7/8 ид.ч. на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 14, том. VI рег. № 6169, нотариално дело № 779/2012г. на Нотариус П К, район на действие РС-Панагюрище, с който на ответниците са прехвърлени: поземлен имот с идентификатор ***** *** ***по КККР на гр. Панагюрище, с адрес на поземления имот: гр. Панагюрище, ул. ’’ ******** *****” №**, с площ 233 кв.м., номер по предходен план 379, квартал: 23, парцел: 111, ведно със застроените в същия поземлен имот сгради, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** *** *** * *, по КККР, с площ 74.00 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, с идентификатор ***** *** *** *, с прилежащи части: мазе, сграда с идентификатор ***** *** *** *, по КККР, с площ 28.00 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор ***** *** *** *, по КККР, с площ 17.00 кв.м., с предназначение: хангар, депо, гараж. С исковата молба са предявени и обусловените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на 7/8 ид.ч. от посочените недвижими имоти на отпаднало основание.

В исковата молба се твърди, че по силата на нотариален акт № 14, том. VI рег. № 6169, нотариално дело № 779/2012г. на Нотариус П К, район на действие РС-Панагюрище, З.К. заедно със съпруга си Л. К. (починал на 29.05.2013 г.) прехвърлили на Р.К. през време на брака му с Л.К. собствения им недвижим имот подробно описан в исковата молба срещу насрещното задължение да поеме гледането и издръжката им, като им осигури спокоен и нормален живот докато са живи. В исковата молба се твърди, че от момента на сключването на договора, както и до настоящия момент ответниците не са изпълнили своите задължения, както по отношение на Л. К. – починал, така и по отношение на З.К.. Посочва се, че активната процесуална легитимация на Г. и И. К. се основава, на това че същите са наследници по силата на закона на починалия Л. К.. Моли се да се уважи предявената искова претенция.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорват предявените искове по основание. Излага се, че ответниците полагали грижи за прехвърлителите по процесния договор още преди сключването на същия. Твърди се, че още през 1997-1998 г. Л. К. получи тежък инфаркт, което налагало постоянни грижи за същия до настъпването на смъртта му. Посочва се, че ответниците заплащали консумативните разходи – ток, вода, кабелна телевизия, полагали грижи за отглеждане на животните- овце и прасета. Посочва се, че всички разноски по погребението на Л. К. били поети от ответниците. Излага се, че след смъртта на Л. К., З.К. вечеряла всяка вечер при семейството на ответниците, като в течение на времето започнала да отказва храната приготвяна от тях и да я изхвърля. Твърди се, че ответниците приготвяли зимнина, която се ползвала от З.К., като са осигурявали на същата и отопление. Твърдя, че дори и да има неизпълнение, то не е виновно, тъй като З.К. отказва грижите, които ответниците искат да полагат за нея. Молят да се отхвърли предявеният иск. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 87, ал. 3  ЗЗД, с които се иска разваляне на от 7/8 ид.ч. на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 14, том. VI рег. № 6169, нотариално дело № 779/2012г. на Нотариус П К, район на действие РС-Панагюрище, с който на ответниците са прехвърлени недвижимите имоти подробно описани в нотариалния акт, както и с обусловените искове по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на 7/8 ид.ч. от процесните имоти на ищците на отпаднало основание.

На първо място следва да се посочи, че настоящият съдебен състав, приема че е сезиран с кумулативно обективно и субективно съединени иска, доколкото в исковата молба се излагат твърдения за неизпълнение на процесния договор за издръжка и гледане както спрямо прехвърлителя Л. К., така и спрямо прехвърлителя З. К.. В този ред на мисли е налице предявен от З. К. иск за разваляне на сключения договор за издръжка и гледане за ½ (4/8) ид.ч. с основание- неизпълнение на поетото задължение за гледането и издържането на същата от приобретателите по договора, като за останалите 3/8 ид.ч. са предявени още три иска от всеки от наследниците на Л. К. с основание - неизпълнение на задължението по процесния договор за гледане и издръжка на първия прехвърлител Л. К. – починал, като за всеки от наследниците е възникнало правото да развали договора до размера на наследствената си квота, така и в т.3 на Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 година, ОСГК на ВС.

От представен и приет по делото договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане обективиран в нотариален акт № 14, том. VI рег. № 6169, нотариално дело № 779/2012г. на Нотариус П.К.се установява, че Л. К. и З.К. са прехвърлили на Р.К. поземлен имот находящ се с адрес в гр. П., ул. К.В. , с площ 233 кв.м., ведно със застроените в същия поземлен имот сгради, а именно: самостоятелен обект в сграда, с площ 74.00 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, ведно с прилежащите му части: мазе, сграда с площ 28.00 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда и сграда с площ 17.00 кв.м., с предназначение: хангар, депо, гараж. От своя страна,  Р.К. е поел задължението да поеме гледането и издръжката на Л. К. и З.К., занапред като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега, заедно и поотделно.

От представен и приет като доказателство по делото акт за граждански брак № 14 от 27.02.1993 г. издаден от Община Панагюрище се установява, че Р.Л. П и Л.П. Р са сключили граждански брак на м. февруари 1993г.

От представено по делото удостоверение за наследници № 0000530 от 03.05.2018г. издадено от Община Панагюрище се установява, че Л. Г К., починал на 28.05.2013 г. е оставил за свои наследници З.К.- съпруга, Г.К. – син, И.К. – син и Р.К. – син.

По делото са предствени, от ответниците, фактури за периода м. октомври 2017 г. – месец март 2018 г. издадени от «Мобилтел» ЕАД, с посочен адрес на ползване гр. Панагюрище, ул. «**** *****» №**, ет. -1 за тв приемник.

По делото, от ответниците, е представена справка за задължения за периода 01.01.0215 г. -11.06.2018г. за абонатен номер находящ се в гр. Панагюрище, ул. «**** *****» №**, издадена от «Водоснадяване и канализация» ЕООД гр. Панагююрище, от която се установява, че за посочени абонат са заплатени всички задължения към ВиК.

По делото е представена, от ответниците, справка за издадени и платени фактури за консумирана електоренергия за обект находящ се в гр. Панагюришще, ул. «**** *****» №** за периода от м. юли 2015 г. до м. май 2018г.

По делото са допуснати и разпитани свидетелите Н Ц.а, Т К , ЗК., Г.К.. При разпита си свидетел Ц.а заявява, че живее близо до страните по спора. Посочва, че от известно време З. е останала сама и рядко влизат при нея било внучките й, било синът й. Свидетелката посочва, че докато Л. е бил жив Р. се е грижил за него, но се е издържал сам, тъй като имал животни – крави и овце, както и кон и каруца, с която  Л. и З. са си носили дърва за зимата. Излага, че последните две години З. сама си е купувала дърва. Свидетелата посочва, че прехвърлителят Л. имал проблеми със сърцето още преди 2012 г., поради което му се наложило да му се поставят пейсмейкър, за които предгледи Р. го е карал до болница в София. При разпита си свидетелката заявява, че водата за къщата се плаща от З., а тока от приобретателя – Р.. При разпита си свидетелката излага, че преди да почине Л. лежал няколко дни в болница, през което време З. била при него. Посочва, че З. помага на Р. за живтоните в двора и ги храни, а когато се коли животно Р. дава на З. месо от животното. Излага се, че преди ответниците са държали месото във фризер на етажа на З., но от известно време този фризер е празен. При разпита си свидетелката Т К  посочва, че същата познава З. и е познавала Л., тъй като е била санитарка в болницата, в която Л. е лежал. Посочва, че преди да почине Л. е лежал 4-5 дни във вътрешно отделение. Свидетелката посочва, че през това време З. е била при него, като докато е била тя на смяна не е виждала друг да стои при Л.. При разпита си ЗК. (дъщеря на ответниците) заявява, че докато Л. е бил жив почти всяка вечер се е качвал да вечеря при Р. и Л.. Свидетелката посочва, че понякога Р., понякога Л. е плащал за дървата закупени за отопление през зимата, като е имало случаи, в които З. и Л. сами са си докарали дърва за зимата. Свидетелката сочи, че Р. винаги е карал Л. до болницата когато се е налагало, както и че разходите по поставяне на единия апарат на сърцето на Л. наполовина са поети от Р., като посочва, че последния папарат е поставян много преди 2012 г.. При разпита си свидетелаката заявява, че преди да почине Л., той бил 10 дни в болница, като през последните четири се влошил сериозно, когато З. отишла при него. Свидетелката посочва, че след смъртта на Л. З. отказвала да яде от храната приготвена от Р. и Л.. Заявява, че в момента консервите и месото приготвяно от Р. и Л. се държи в техния зимник, който е заключен. Също така посочва, че с прането на дрехите и почистването на жилището винаги изцяло се е занимавала З.. Свидетелката посочва, че е виждала Р. и Л. да дават пари на З. само по различни празнични поводи. При разпита си свидетел Г.К. заявява, че на Л. са поставяни два апарата за сърце, като понякога той е придружавал – карал ги е с лични си автомобил - Л. и Р. до болницата за операция и прегледи, като апаратите са поставяни много преди 2012 г. Свидетелят посочва, че Р. му е давал пари, за да покрие разходите за гориво. Свиделят посочва, че след смъртта на Л. за животните се е грижил Р., като З. понякога е помагала с храненето на животните през деня. При разпита си заявява, че когато се е колело животно винаги се е отделяло от месото и за З., като преди същото се е държало във фризер на нейния етаж. Ценени съобразни правилата на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото същите в по-голямата част са непротиворечиви помежду си. Липсва противоречие дори в показанията на ЗК. и Т К  относно факта кой се е грижил за Л. К. в болницата преди същият да почине. Това е така, тъй като Зпосочва, че последните 4-5 дни в болницата при Л. стояла З., а свидетел К е работила на смени в болницата и е възможно да не е виждала винаги всички посетители на Л..

По реда на чл. 176 ГПК ответникът Р.К. е заявил, че част от говирвото (около 20%), което е било изразходвано за превозванена Л. К. до болниците е било заплащано от Л. и З. К.. Освен това посочва, че от последните две години поради разбирателство между З. и него водата за къщата се плаща от З., а токът от Р..

При така релевираните твърдения възникването на спорното прво по предявения иск : 1/ действителен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане 2/ прехвърлителите са изправна страна по договора 3/ поето задължение от страна на ответниците да предоставя издръжка и гледане на прехвърлителите 4/ по време на договора ответниците са  предоставили дължимите грижи и средства на прехвълителите.

Между страните не е спорно, че между тях съществува действително правоотношение по ненаименова алеаторен договор за издръжка и гледане, по който прехвърлителите Л. и З. К. са прехвърли правото на собственост върху недвижимите имоти описани в исковата молба на Р.К. по време на гражданския му брак с Л.К..

Спорно е между страните дали е налице точно изпълнение на приобритателите по договора – Р. и Л. на поетото от тях задължение за гледане и издръжка на Л. и З. К..

Договорите за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане са вид ненаименован алеаторен договор. Съдържанието на насрещните права и задължения по договора се определя по съгласие на страните, които съгласно чл. 9 ЗЗД могат свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Специфичността на съдържанието на задължението за гледане, подчинено на нравствено етични изисквания, следва от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай; с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам. Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния и обем и независимо дали прехвърлителите по алеаторния договор имат собствени средства за издръжка. Дължимата издръжка не се подчинява на правилата за издръжка, уредени в Семейния кодекс, тъй като се касае за договорно задължение, неизпълнението на което може да доведе до разваляне на договора. Възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение – целта на договора е нуждите на прехвърлителите на имота да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, поради което длъжниците не могат да се позовават на обективна невъзможност да предоставят обещаното по договора. Липсата на парични средства за изпълнение на задължението за издръжка, било в натура, било в пари, не освобождава длъжниците от отговорност. За да е налице точно изпълнение на същия от страна на длъжниците, те следва да предоставят ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредиторите, в обем да бъдат задоволени нуждите им от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. 

Следва да се посочи, че ирелевантни са събраните по делото доказателства относно наличието на полаганите грижи и осигурена издръжка преди прехвърляне на имота, т.е. преди м. ноември 2012 г., доколкото видно от нотариалния акт, в който е обективирана сделката, прехвърлянето на имота е единствено за бъдещи грижи, но не и за минали такива, поради което без значение се явяват тези обстоятелства за изхода на спора.

В случая, в процесния договор е предвидено изрично, че приобретателят дължи гледане и издръжка, като следва да се осигури спокоен и нормален живот за прехвърлителите, какъвто са водили до момента. От събраните по делото доказателства обаче не се установява ответниците- приобретатели по договора да са осигурявали непрекъсното гледане и издръжка на прехвърлителите. От разпитаните по делото свидетели се установи, че както приобретателят Р., така и прехвърлителят Л. е заплащал за дървата осигуряващи отопление през зимата (показанията на св. ЗК.). От събраните по делото доказателства не се установява приобретателите – Р. и Л. да са полагали каквито и да е било грижи за прехвърлителите, които сами са се грижили за своето домакинство. От събраните по делото доказателства не се установява приобретателите да са давали каквато и да е издръжка на прехвърлителите Л. и З., като през последните месеци, дори са заключвали бурканите направени от тях, като по този начин прехвърлителката З. е била лишена от достъп до тях. В този ред на мисли следва да се посочи, че заплащеното на болничните разходи и медицински манипулации представлява изпълнение на част от задължението за гледане, но не и за издръжка. Напроитив, както бе посочено, от събраните по делото доказателсва  не се установява ответниците да са изпълнявали задълженията си за издръжка. Представените по делото писмени доказателства – фактури от мобилни оператори, електро и ВиК дружества не доказават извършено плащане, доколкото не представляват платежни документи, а само възникнали задължения. По делото не се събра нито едно доказателство от което да се установи, че ответниците са предоставяли в пълна степен издръжка в натура на прехвърлителите, в обем да бъдат задоволени нуждите им от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Напротив, от събраните по делото доказателства се установи, че прехвърлителите сами са осигурявали задоволяването на посочените нужди. С договора за издръжка и гледане прехвърлителите целят срещу отстъпване правото на собственост на собствен недвижим имот да гарантират задоволяване на потребностите си, като им бъде осигурено спокойствие на старини. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства не се установи приобретателите да са полагали грижи и осигурявали издръжка съобразно  уговореното в процесния договор, а по-скоро са полгали грижи обичайни за отношенията дете – родители, живеещи в едно домакинсто.

За пълнота на изложението следва да се изложи, че дори и да се приеме, че прехвърлителят З. неоправдано е отказвала предоставянето на издръжка в натура (изхвърляла е приготвената от приобретателите храна), то следва да се посочи, че константната съдебна практика приема, че  прехвърлителят, който неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, се поставя в забава. Това, обаче, не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява в натура или в пари. При отказ да се приеме натурална издръжка, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не следва да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация, така и в решенията постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на Върховния касационен съд (Решение № 363 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 756/2009 г., ІІІ г.о., Решение № 82 от 5.04.2011 г. по гр.д. № г., ІV г.о., Решение № 439 от 22.12.2012 г. по гр.д. № 90/2011 г., ІІІ г.о.). В конкретния случай, по делото нито бяха наведени доводи, нито бяха събрани доказателства да е налице такава трансформация на задължението за издръжка от приобретателите – Р. и Л..

Следва да се добави, че неизпълнението – пълното или частично, забавено или неточно изпълнение на приобретателя, е винаги основание за разваляне на договора. В този смисъл, бездействието на прехвърлителя да предяви иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, ако е налице неизпълнение на алеоторната престация, не е пречка наследниците му да упражнят това негово право. Приживе, отношението на кредитора към предоставеното от длъжника изпълнение по грижи и издръжка е от значение за преценката има ли и какво изпълнение по договора от приобретателя, поради което се преценява ведно с всички останали доказателства, но нито освобождава ответника от задължението да установи изпълнение, нито само по себе си е основание за отхвърляне на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, ако няма доказателства за пълно и точно изпълнение. Както е изяснено и в Тълкувателно решение № 30/1981 г. на ОСГК на ВС, наследниците на кредитора – прехвърлител, могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане, поради неизпълнението му от длъжника, до размера на субективните им права, произтичащи от наследяването.

Ето защо настоящият съдебен състав счита предявеният иск за разваляне на процесния договор за издръжка и гледане за основателен за частта от 7/8 ид.ч. Предивд основателността на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД основателен се явява и обусловения от него иск за осъждане на ответниците да връщане на 7/8 ид.ч. от имотите предмет на договора за издръжка и гледане, доколкото е налице третата хипотеза на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, дадено на отпаднало основание, доколкото развалянето на договора за издръжка и гледане е с обратно действие – за назад.

По отношение на разноските:

Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските направени в настоящото производство в размер на 1108,22 лв., от които 278,22 лв.- заплатена държавна такса и 830 лв. – адвокатско възнаграждение, доколкото същите са своевременно поискани, като са представени доказателства, че са реално сторени – пълномощно л. 9 от делото, в което е посочено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 77 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на съда държавна такса в размер на 268,22 лв. дължима по предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл . 3 ЗЗД.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

РАЗВАЛЯ, на основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД, договор за прехвърляне собственост на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 26.11.2012 г., оформен с нотариален акт № 14, том. VI рег. № 6169, нотариално дело № 779/2012г. на Нотариус П К, район на действие РС-Панагюрище, по силата на който Л. Г К. с ЕГН: ********** и З.И.К. с ЕГН: ********** са прехвърлили на Р.Л.К., ЕГН: ********** и Л.П.К. ЕГН: **********, собствения си недвижим имот - поземлен имот с идентификатор ***** *** ***по КККР на гр. Панагюрище, с адрес на поземления имот: гр.Панагюрище, п.к. 4500, ул. ’’******** *****” №**, с площ 233 кв.м., номер по предходен план 379, квартал: 23, парцел: 111, ведно със застроените в същия поземлен имот сгради, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** *** *** * *, по КККР, с площ 74.00 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, с идентификатор ***** *** *** *, с прилежащи части: мазе, сграда с идентификатор ***** *** *** *, по КККР, с площ 28.00 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор ***** *** *** *, по КККР, с площ 17.00 кв.м., с предназначение: хангар, депо, гараж, срещу задължението на приобретателите да им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега, заедно и поотделно, докато са живи, до размера от 7/8 ид.част, поради неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане и ОСЪЖДА Р.Л.К. и Л.П.К.  да предадат владението на З.И.К., Г.Л.К. и И.Л.К. върху на 7/8 ид.ч. от описаните по-горе имоти.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р.Л.К., ЕГН: ********** и Л.П.К. ЕГН: ********** *** заплатят на З.И.К. с ЕГН: ********** и адрес: ***, Г.Л.К. ЕГН: ********** и И.Л.К. с ЕГН: ********** *** сумата в размер на 1108,22 лв. – представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, Р.Л.К., ЕГН: ********** и Л.П.К. ЕГН: ********** *** заплатят по сметка на Районен съд - Панагюрище сумата в размер на 268,22 лв. – представляваща държавна такса по предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Решението може да се обжалва, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните пред Окръжен съд – Пазарджик.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: