Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /19.11.2018 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията Татарева гр.д. № 347/2018 г. по описа на съда

            Производството е по реда на чл. 266 ЗЗД

Предявен е от „Б.“ ООД, ЕИК: 126733701 срещу „Х.“ ЕООД, ЕИК: 112591131 иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за приемане на установени, между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата  по фактура№ 234 от 03.10.2016 г. в размер на 1200 лв. дължимо възнаграждение по договор за изработка № 04-2016 г., сключен между страните, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 134/2018 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

В исковата молба се твърди, че на 20.09.2016 г. между ищеца в качеството му на изпълнител и ответника в качеството му на възложител бил сключен договор № 04-2016 г. за изработка на „Силоз за цимент“ 1 бр., пълен обем 82/работен 77 куб.м./-до 110 тона за сумата от 20230 лв. без ДДС. Излагат се твърдения, че ищецът изпълнил поръчката в срок, като на 03 и 04 октомври 2016 г. бил извършен монтажът в базата на ответника в гр. Панагюрище. Навеждат се доводи, че до момента от уговорената сума не е заплатена сумата по фактура № 234 от 03.10.2016 г. в размер на 1200 лв. Направено е искане за уважаване на предявения иск. Направено е искане за присъждане на раазноски.

Ответникът, в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба. В отговора се оспорва предявеният иск по основание и размер. Излага се, че ищцовото дружество не е изпълнило договора точно, тъй като е оставило детайли и части недовършени, поради което се е наложило да се ангажира друг изпълнител, за да функционира бетоноцентъра, които недостатъци са описани в подаденото по ч.гр.д. №134/2018 г. възражение. Излага се, че поради това липсва и приемно-предавателен протокол, както и сертификат за качество и гаранционна карта. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 266 ЗЗД , с който се иска да се приеме за установено спрямо ответника, че ищецът е носител на парично вземане за сумата в размер на 1200 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за изработка.

Предявеният иск е процесуално допустими, тъй като е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице – заявител в заповедното производство.

От представен и приет по делото договор № 04-2016 г. от 20.09.2016г. сключен между страните по спора се установява, че между същите съществува валидно правоотношение по договор за изработка, което обстоятелство не е спорно между страните. Въз основа на посочения договор ищецът в качеството на изпълнител се е задължил да изпълни за ответника в качестовото му на възложител изделията подробно описани в спецификация неразделна част от договора, за което ответникът- възложител се е задължил да заплати сумата в размер на 20230 лв. без ДДС.

От приета по делото като писмено доказателство, спецификация към договора за изработка се установява, че ищецът се е задължил да изработи и монтира силоз за цимент на обекта на възложителя, както и да предостави към него придружаващите го протоколи за изпитване, сертификат за качество и гаранционна карта за 24 месеца. В спецификацията изрично е посочено, че се окомплектова със стълба за качване на болтови връзки и парапети и др., както и всички необходими елементи за монтаж на вноска окомплектовка по задание на възложителя, като изрично е посочено, че няма предвиена за доставка никаква окомлектовка.

По делото са представени фактури № 214 от 01.11.2016г., №211 от 30.09.2016 г. и № 234 от 03.10.2017 г. издадени от ищцовото дружество, с посочен получател «Х. 91» ЕООД. Като по делото се претендира заплащане на последната посочена фактура в размер на 1200 лв.

По делото са представени две покани изходящи от ищеца «Б.» ООД до ответника «Х. 91» ООД, в които е даден срок на ответното дружество за изпълнение на задължението за заплащане на процесната сума от 1200 лв.

По делото са представени фактура № 311 от 14.12.2017 г.  и фактура № 310 от 13.12.2017 г. издадени от търговско дружество «Тип Сервиз» ЕООД, от които се установява, че ответникът заплатил на посоченото дружество «Тип Сервиз» ЕООД сумата в общ размер на 1046,60 лв.

По делото е допусната и приета съдебно- техническа експертиза (неправилно наименоване автотехническа) от 02.10.2018 г. Изготвена от вещото лице В.М.. В заключението е посочено, че поради недовършените монтажни работи силозът не е бил готов за пускане в експлоатаия и се е наложило ползването на услуги на друга фирма “Тип сервиз“, която да ги изпълни. В заключението е посочено, че за поправка на лошо изработените неща при монтажа, които не са отстранени от ищеца е необходима сумата от 1260 лв. В откритото по делото съдебно заседание вещото лице заявява, че в момента силоза работи, както и че посещението на място силозът има необходимата окомлектовка. Ценено съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото същото е обективно, компетентно изготвено и с него са дадени обосновани и пълни отговори на всички задачи поставени по делото.

По делото са допуснати и разпитани свидетелите П.Т.Г. и Т.С.Т.. При разпита си свидетелят П.Г. заявява, че по процесния силоз той е монтирал клапа свръхналягане, нивосигнализатор, изградил е пневматична и електросистема на съоръжението, както и настройка на машината към съоръжението, като пояснява, че съоръжението е бетонния център, както и че преди извършените от него дейности съоръжението не е могло да работи, но самият силоз като машина, отделно от съоръжението е можел да работи. От показанията на свидетеля Т.се установява, че същият работи в ищцовото дружество и е участвал при изпълнение на поръчката за „Х. 91“ ЕООД. При разпита си свидетелят посочва, че 2017 г. октомври месец представители на ищцовото дружество дошли да монтират (стълби, пакет) силоза в гр. Панагюрище. Свидетелят сочи, че част от изделията се монтират долу (преди да се вдигне силоза с кран). В показанията си същият заявява, че допълнителните работи, филтрите е следвало да бъдат доставени от ответника, за да бъдат монтирани на силоза, като такива не били доставени от ответника, поради което извършили монтажа без тях. В показанията си свидетелят заявява, че след монтиране на съоръжението представителят на ответното дружество отказал да подпише документите за предаване. Ценени при правилата на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията и на двамата свидетели, доколкото същите са непротиворечиви помежду си и се потвърждават от останалите събрани по делото доказателства – писмени такива.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за изработка на „Силоз за цимент“ 1 бр., пълен обем 82/работен 77 куб.м. 2. точно изпълнение на задължението за изработване в качествено и времево отношение 3. приемане на работата от ответника, които обстоятелства следва да бъдат установени в процеса на доказване от ищеца. Ответникът следва да докаже фактите, на които основава своите възражения, а именно, че работата е била изпълнена с недостатъци, както размерът на  сумата за поправката им.

Между страните не е спорно, че между тях съществува действително правоотношение по договор за изработка на силоз на цимент. Спорно е между страните дали изпълнителят по договора е изпълнил точно в качеството отношение сключения договор и съответно е възникнало правото му да получи уговореното по договора възнаграждение, т.е. дали съгласно клаузите на процесния договор ищецът е бил длъжен да изработи силоза и същият да бъде монтиран заедно с допълнителната окомплектовка.

Съгласно трайно установената съдебна практика, когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост в договорните клаузи, вкл. относно задълженията на всяка страна по силата на конкретно сключен между страните договор за изработка, то действителната обща воля на съконтрахентите се установява чрез тълкуване на волята на страните по смисъла на чл. 20 ЗЗД. Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните - върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността - какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те (така в Решение № 505 от 03.01.2013 г. постановено по гр.д. №  1476/2011 г. по описа на IV г.о. ВКС, Решение №117 от 28.08.2013 г. постановено по гр.д. № 215/2012 г. по описа на IV г.о. ВКС). В конкретния случай, видно от уговорките в спецификацията, окомплектовката е следвало да се изработи по задание на възложителя. Освен, че това е изрично записано в договора между страните, същото е и житейски логично, тъй като изпълнителят като производител на силози няма как да бъде запознат със специфични изисквания и необходимости на всеки възложител, както и употребата на силоза – като самостоятелна машина или като част от едно по-голямо и сложно съоръжение каквото е бетонният център. В спецификацията към договора е посочено, освен това, че няма предвидена за доставка окомплектовка. От показанията на свидетеля Т.се установи, че няколко пъти в разговори по телефона е искана такава окомплектовка от представителя на ответното дружество, като такава не е била осигурена, поради което монтажът на съоръжението се извършил без посочената окомплектовка, която е следвало да бъде по задание на възложителя.

Разпоредбата на чл. 95 ЗЗД предвижда, че кредиторът е в забава тогава, когато  не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.

От събраните по делото доказателства се установява, че възложителят като кредитор по договора за изработка е следвало да предостави окомолектовката, за да бъде монтиран силозът, като същият не е изпълнил това свое задължение, т.е. от събраните по делото доказателства се установява, че възложителят - ответник е изпаднал в забава като кредитор. Съгласно чл. 96 ЗЗД в тежест на кредитора са необходимите разноски, направени поради неговата забава. В този ред на мисли разноските направени от ответника за поставяне на необходимата окомплектовка на силоза следва да останат за негова сметка, доколкото същите са в причинно-следствена връзка с неговата забава. Именно поради непредоставянето на процесната окомплектовка на изпълнителя се е наложило силозът да бъде монтиран без нея, в следствие на което възложителят е направил разходи за този монтаж, заплащайки разходите за мониране на окомплектовката на трето лице.

Предвид гореизложеното за възложителя – ответник е възникнало задължението за заплащане на възнаграждението по сключения договор за поръчка, като се дължи заплащане на цялата уговорена в договора цена, доколкото, както бе посочено по-горе неточното изпълнение на договора за поръчка се дължи на забава на кредитора- възложител. Между страните по делото не е спорно, че остатъкът от незаплатеното възнаграждение по процесния договор е в размер на 1200 лв. Ето защо предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

За пълнота на изложението следва да се добави, че ирелевантно за спора се явява обстоятелството дали ответникът е осчетоводил процесната фактура № 234 от 03.10.2017г., както и дали за същата е ползван данъчен кредит, поради което не беше допусната поисканата по делото съдебно- счетоводна експертиза. Това е така, тъй като вписванията в аналитичните, съответно в синтетичните, счетоводни сметки са вътрешен акт на предприятието, като съдържащата се в тях информация е за нуждите единствено на предприятието и не е насочена към външните потребители. Ето защо не представляват извънсъдебно признание счетоводните записвания на размера на задължението към конкретен кредитор във воденото от предприятието - длъжник текущо счетоводство, тъй като не е адресирано до кредитора или негов представител, не съставлява признание на осчетоводеното вземане ( така и в Решение № 98 от 26.07.2013г, по т.д. № 851/2012 г. на Първо т.о., ВКС).

По отношение на разноските:

При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 25 лв. – заплатена държавна такса.

Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 325 лв., от които 25 лв.- заплатена държавна такса и 300 лв. – адвокатско възнаграждение, доколкото същите са своевременно поискани, като са представени доказателства, че са реално сторени.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във чл. 266, ал. 1 ЗЗД по отношение на „Х. -91“ ЕООД ЕИК:112591131, със седалище и адрес на управление:***, че „Б.“ ООД, ЕИК 126733701, със седалище и адрес на управление *** е носител на парично вземане в размер на сумата от 1200 лв., представляваща остатък от възнаграждение по договор за поръчка  № 04-2016 г. от 20.09.2016г., сключен между страните, за което вземане е издадена фактура № 234 от 03.10.2017 г., и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 90 от 08.02.2018 г., по ч.гр.д. № 134/2018 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Х. -91“ ЕООД ЕИК:112591131, със седалище и адрес *** да заплати на „Б.“ ООД, ЕИК 126733701, със седалище и адрес на управление *** сумата в размер на 25,00 лв. – представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата в размер на 325,00 лв. разноски направени пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните пред Окръжен съд – Пазарджик.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: