Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /12.11.2018 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в проведеното на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година публично съдебно заседание,  в състав:

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: СНЕЖАНА СТОЯНОВА

 

При секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА гр.д.№ 161/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 ГПК.

Предявен е иск от „Л.К.К.“ООД с ЕИК: 203174199 срещу М.И.Г. ***, с ЕГН: ********** и С.С.П. ***, с ЕГН: **********. Искът е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК – установителен, след указване на ищеца, че заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 786/2017 г. по описа на РС – Панагюрище,  е връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Със заповедта за изпълнение ответниците са били осъдени да заплатят на ищеца 1 492,50 лв., произтичащи от договор за заем, договор за гаранция и запис на заповед.

В исковата молба се твърди, че ответниците, в качеството си на заематели дължат на „Л.К.“ ООД по договор за заем № **** от ****г. - 1 012,38 лв., представляващи част от невърнат заем в размер на 1192,30 лв., с краен срок на погасяване 10.01.2016 г. По силата на сключен между ответниците, „Л.К.“ ООД и ищеца „Л.К.К.“ ООД договор за гаранция от същата дата, ищецът в качеството си на гарант за изпълнение на задължението на заемателите бил заплатил на „Л.К.“ ООД невърнатата част от заема. Това било станало на 16.08.2017 г. с банков превод за сумата от 1 012,38 лв. Освен това ответниците дължали на ищеца сумата от 480,12 лв. неплатена част от запис на заповед от ****г. с падеж 10.01.2016 г. с издател М.Г. и авалиран от С.П., който бил издаден за да обезпечи възнаграждението на гаранта по договора за гаранция. Предвид това общото задължение на ответниците към ищеца било в размер на 1 492,50 лв.

При така твърдените факти, ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде установено че е налице вземане в негова полза от ответниците М.Г. и С.П. в размер на 1 492,50 лв., дължими от същите при условията на солидарност. Претендира се плащането на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред заповедния съд, а именно от 28.08.2017 г.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от адв. Н. Ч.-Б., назначена за особен представител на ответниците на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. В отговора се твърди, че искът не бил подкрепен с доказателства, при което се явявал неоснователен. В отговора се излага, че  искът се явява неоснователен поради липсата на доказателства за фактическото предаване на заемната сума предвид реалния характер на договора за заем . Особеният представител на ответниците прави възражение, че липсвали доказателства за реално плащане от ищеца на „Л.К.“ ООД. Навеждат се доводи за нарушаване на разпоредбите на ЗПК, доколкото към сключения договор липсва погасителен план. Излага се, че искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното:

Панагюриският районен съд е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице - заявител в заповедното производство.

От представен по делото и приет като писмено доказателство договор за заем № ****/10.03.2015г. сключен между „Л.К.“ ООД и М.И.Г. и С.С.П. се установява, че „Л.К.“ ООД предоставило на ответниците сума в размер на 1000 лв., която те са задължили да върнат на десет равни месечни вноски, всяка на стойност 119,23 лв. В договора е посочен годишния процент на разходите и лихвата. Уговорено било между страните първата месечна вноска да е със срок  10.04.2015г.

От приетия по делото като доказателство договор от 10.03.2015г. сключен между „Л.К.“ ООД, „Л.К. Консулт“ ООД, М.И.Г. и С.С.П. се установява, че „Л.К.К.“ ООД, в качеството му на гарант, се задължил да предостави на заемодателя -  „Л.К.“ ООД гаранция, в случай, че заемателите – М.Г. и С.П. не изпълнят задължението си за плащане в пълен размер на падежирали задължения към заемодателя в продължение на шест седмици, то гарантът ще отговаря пред заемодателя за задълженията на заемателите. За посочената гаранция ответниците поели задължение да заплатят цена в размер на 802 лв., дължима на десет месечни премии, всяка в размер на 80,02 лв. с падеж, падежа на задълженията по договора за заем.

От представено по делото платежно нареждане от 10.03.2015г. (л. 72 от делото) се установява, че по сметка на М.И.Г. е предоставена сумата от 1000лв. от „Л.К.“ ООД. Като основание за направеното плащане е посочено договор за заем. Същото се установява и от представено извлечение по сметката  на „Лайт Крдит“ ООД

От представено по делото платежно нареждане от 16.08.2017г. (л. 73 от делото) се установява, че е направено плащане от „Л.К.К.“ ООД към „Л.К.“ ООД за сума в размер на 1012,38 лв. Като основание за плащане е посочено – гаранция по договор **** М.Г..

                  По делото е допусната и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза от 25.09.2018г. В заключението на експертизата вещото лице е посочило, че общото задължение на М.И.Г. и С.С.П. по договор за заем № ****/10.03.2015г. сключен с „Л.К.“ ООД е в размер на 1192,30 лв.,  която сума е частично погасена. В заключението на вещото лице също така е посочено, че задължението на М.И.Г. и С.С.П. по договора за гаранция от 10.03.2015г. към „Л.К.К.“ ООД е в размер на общо 800,20 лв. Сочи се, че към „Л.К.“ ООД е направено плащане в общ размер от 179,92лв., като непогасеният остатък по договора за заем е в размер на 1012,38 лв. Към „Л.К.К.“ ООД е направено плащане в размер на 320,08 лв., поради което непогасеното задължение по договора за гаранция е в размер на 480,12 лв. Ценено съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът изцяло кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, доколкото със същото са дадени обосновани отговори на поставените задачи. Освен това заключението е прието по делото без възражение от страните.

От всички представени по делото доказателства, които са непротиворечиви помежду си се установява, че между „Л.К.“ ООД и ответниците е сключен договор за паричен заем, по който ответниците са направили едно единствено плащане на 29.07.2015г., с което частично са изпълнили задължението си за връщане на сумата ведно с уговорената възнаградителна лихва. На основание сключения договор за гаранция с „Л.К.К.“ ООД и неизпълнението на задължението за заплащане на изискуемите вноски по договора за заем в продължение на повече от шест седмици гарантът „Л.К.К.“ ООД е изпълнил задължението си по така сключения договор и е заплатил остатъчно дължимата заемна сума в размер на 1012,38 лв. на 16.08.2017г. В чл. 5.2 от договора за гаранция изрично е предвидено задължението на заемателите да възстановят на гаранта- „Л.к.К.“ ООД всички суми, платени от Гаранта на Заемателя в срок до осем дни след плащането, т.е. на 26.08.2017г. вземането на „Л.К.К.“ ООД към М.Г. и С.П. в размер на 1012,38 е станало изискуемо. Освен това, съгласно клаузите на договора за гаранция ответниците дължат и заплащане на остатъка на дължимото възнаграждение по договора, който остатък е в размер на 480,12 лв. Предвид изложеното от събраните по делото доказателства се установява, че ответниците не са изпълнили задължението си за заплащане на сума в общ размер на 1492,50 лв. по сключения договор за гаранция от ****г.        

Следва да се посочи, че е неоснователно възражението на особения представител на ответниците за недействителност на договора, доколкото по делото не е представен погасителен план, което влече недействителност на договора поради несъответствие с разпоредбите на чл. 11, т. 11 ЗПК. Погасителният план по своята същност представлява уговорка между страните по договор за кредит и/или заем относно дължимия размер на месечните вноски, сроковете за тяхното погасяване и дължими лихви. Тези уговорки могат да бъдат обективирани в отделен документ, но няма пречка същите да се включени в самият договор сключен между страните, какъвто е и настоящия случай. Както в договора за заем № **** от ****г. така и в договора за гаранция от същата дата ясно и недвусмислено е посочен размерът на всяка погасителна вноска, дължимата лихва и падежът. Предвид изложеното възражението за недействителност на договора, поради несъответствие с разпоредбите на чл.11, т.11 ЗПК се явява неоснователно. Макар погасителният план да не е обективиран в отделен, самостоятелен документ, в процесния договор се съдържат изрични уговорки, идентични с необходимото съдържание на погасителния план, посочено от законодателя.

Предвид гореизложеното предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи изцяло. Основателно се явява и искането за присъждане на законна лихва от дата на подаване на заявлението, доколкото законната лихва представлява законна последица от уважаване на иска, който се счита за предявен от датата на подаване на заявлението (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК).

По отношение на разноските:

При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. Предвид изхода на спора ( изцяло е уважен предявеният иск) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, в размер на 325 лв., от които 300 лв. – адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса, доколкото същите са своевременно поискани и са представени доказателства, че са реално сторени.

Относно разноските пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 580,15 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство – заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и особен представител.  

Мотивиран от изложеното, Районен съд - Панагюрище

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК по отношение на М.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** и С.С.П. ЕГН: ********** с адрес: ***, че същите дължат солидарно на „Л.К.К.“ ЕАД, ЕИК 203174199, със седалище и адрес на управление ***,  сума в размер на  1492,50 лв. ( хиляда четиристотин деветдесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща главница по договор за гаранция от 10.03.2015г. сключен между страните, ведно със законната лихва , считано от 28.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 556 от 29.08.2017г. по ч.гр.д. № 786/2017г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М.И.Г., ЕГН **********, с адрес *** и С.С.П. ЕГН: ********** с адрес: ***, да заплатят на „Л.К.К.“ ЕАД, ЕИК 203174199, със седалище и адрес на управление *** сума в размер на 325 лв. ( триста двадесет и пет лева)  – разноски в заповедното производство и 580,15 лв.( петстотин и осемдесет лева и петнадесет стотинки) -  разноски за първоинстанционното производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :