Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /28.11.2018 г.,

 

гр. П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – П., в проведеното на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 457/2017 г. по описа на съда

 

Производството е по чл. 69 ЗН във вр. с чл. 34 ЗС във фазата по допускане

Предявен е иск от И.Й.Г. срещу И.Х.Б., П.В.В. и Д.В. В.Д., с правно основание чл. 69 ЗН във вр. с чл. 34 ЗС за делба на два недвижими имоти подробно описани в исковата молба.

В исковата молба са изложени твърдения, страните са наследници на Х. И.Б., бивш жител ***, починал на 04.04.1943 г. Ищецът твърди, че към момента на смъртта си Х. Б. е притежавал земеделски земи в землището на гр. П., правото на собственост върху които е признато по реда на ЗСПЗЗ на наследниците му от Общинска служба по земеделие гр. П., със съответните решения. Ищецът твърди също, че ответникът се е снабдил с констативни нотариални катове за процесните имоти, в които е посочено, че собствеността въху тях е придобита по давност и наследство. Ищецър излага, че ответникът не е могъл да придобие по давност 1/3 идеална част от правото на собственост, тъй като  те са собственост на М. Г. – праводател на ищеца. Излага се, че не е налице давностно владение упражнявано от ответника Б.. В исковата молба се сочи, че нотариалните актове, с които ответникът Б. се е снабдил чрез извършена обстоятелствена проверка за по 2/3 ид.ч. от правото на собственост, с които е признат за собственик и на дяловете на останалите наследници на Х. Б., са издадени без основание и в нарушение на закона, тъй като владение не е било упражнявано непрекъснато и несмущавано в продължение на 10 години. Моли съдът да отменени до размера на 1/3 идеална част следните нотариални актове: КНА № 80, том ІІІ, н.д. № 331/2014 г. по Общия регистър на Нотариус № **– П.К. и КНА № 78, том ІІІ, н.д. № 329 от 2014 г. по Общия регистър на Нотариус № 390- П.К.,*** действие Районен съд – П. и да се дпуснат до делба имотите.

В законоустановения срок ответникът И. Б. е подал отговор на исковата молба, в който излага, че още от 1992 г. е предприел действия относно реституцията на имотите, бивша собственост на общия им наследодател Х. Б., като още от тогава е бил в качеството си на владелец на наследствената 1/3 ид.ч. от описаните недвижими имоти, а по отношение на останалите идеални части е бил ползвател.  Твърди, че обработвал двата имота в зависимост от ситуацията, или ги е отдавал под наем. Сочи, че през 2000 г. нивата в м. „М.“ е била окончателно възстановена с решение на Поземлената комисия П., както и имотът в м. „Чукарите“, след което за втория имот, включен в регулацията на гР., е подал декларация в Данъчна служба при Община П., както на свое име, така и от името на сестра си М., понеже другата му сестра –Н., вече била починала. Сочи, че данъците на имота в регулация е заплащал единствено той и твърдението. През 1994 г. съгласно писмения отговор на исковата молба, ответникът е изгонил родителите си от дома им в гр. Стамболийски и те заживели в дома на ответника в гр. П.. Б. сочи, че те живели 4-5 месеца в дома на ответника, като няколко пъти през това време М. Г. е заявявала, че няма претенции към наследствените имоти на баща си и желае всичко да остане на името на Б., заради което той приел волята на сестра си и владее процесните имоти чрез обработката им и заплащането на данъците за тях. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявеният иск за делба.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от останалите ответници.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното:

Районен съд – П. е сезиран с иск за допускане до делба на описаните по –горе два недвижими имота и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на издадените констативни нотариални актове.

По делото са представени и приети като доказателства Решение № 1497 от 18.12.1997 г. на Поземлена комисия гр. П.  и Решение № 1РПАН от 05.01.2000г. на Поземлена комисия гр. П., от които се установява, че на наследниците на Х. И.Б. е възстановено правото на собственост върху процените два поземлени имота. Като писмено доказателство е приета и преписка по заявление № 1311 от 1992 г., от която е видно, че заявлението за възстановяване на процесните имоти е подадено на 24.02.1992 г.

От представени по делото и приети като доказателства удоствоерения за наследници № 000665 от 04.05.2017 г. издадено от Община П. и № 1100-8061/1/ от 24.04.2017г. издадено от Община п. се установява, че Х. И.Б., починал на 04.04.1943 г. е оставил за свои наследници – Р. А.Б.– съпруга – починала, М. Х.ва Г. (дъщеря) – починала- оставила за наследник - И. Й.и Г., И.Х.Б. (син) и Н. Х.ва П. (дъщеря) – починала- оставила за свои наследници - Д.В. В.- Д. и П.В.В..

От представено по делото удостверение от 30.07.1969 г. издадено от Народен съд – П. се установява, че Р. А.Б., М. Х.ва Г. и Н. Х.ва П. са се отказали от наследството оставен от Х. И.Б..

От представен по делото констативен нотариален акт за право на собственост на недвижим имот 27, т.ІV, рег. 5303, дело № 482 от 2009 г. на Нотриус П.К. *** се установява, че И.Х.Б. е признат за собственик 1/3 ид.ч. на основание наследствено правоприемство на поземлен имот означен с пл. № 4391, с площ от 2701 кв.м., находящ се в квартал 145 по плана на гр. П. от 1980 г. и от поземлен имот означен с кадастрален № 107311, представляващ нива с площ от 4,473 дка., трета категория, находящ се в м. „М.“, гр. П..

От представен по делото нотариален акт за обстоятелствена проверка 80, т.ІII, рег. 2998, дело № 331 от 2014 г. на Нотриус П.К. *** се установява, че И.Х.Б. е признат за собственик 2/3 ид.ч. на основание давностно владение от поземлен имот с идентификатор: ***** *** ***, представляващ нива с площ от 4,473 дка., находяща се в м. „М.“, гр. П..

От представен по делото нотариален акт за обстоятелствена проверка 78, т.ІII, рег. 2993, дело № 329 от 2014 г. на Нотриус П.К. *** се установява, че И.Х.Б. е признат за собственик 2/3 ид.ч. на основание давностно владение от поземлен имот означен с идентификатор ***** *** ***, с площ от 2701 кв.м., находящ се в .м „Р.“,гр. П..

По делото са приети като писмени доказателства и заверени копия на нотариалните дела, по които са издадени посочените по- горе нотариални актове, които съдържат протоколи за разпит на свидетелите, полсужили за издаване на нотариалните актове. При постановяване на крайния си съдебен акт съдът не следва да взима предвид посочените протоколи и изявленията направени в тях, доколкото същите представляват свидетелски показания в писмен вид.

От представено по делото писмо от Община П. вх. № 1186 от 25.04.2018 г. се установява, че в отдел „МДТпри Община П. процесните два имато до 02.09.2014 г. са декларирани като съсобствени между страните по спора, за който период данъчните задължения за имота са заплатени, като с подадена декларация от 02.09.2014 г. имотите са декларирани като собственост единствено на И.Б. и за периода 2015 г.- 2018 г. има незаплатени данъчни задължения.

По делото са разпитани свидетелите Д.И.Г., Г.И.Р. и Н.Х.Р.. От показанияна на свидетел Д. Г.- съпруга на ищеца Г., се установява, че процесните два имота представляват земеделски земи, като същите не са обработвани последните години, като едната нива се намира в м. „М.“, а другата в м. „Разсланица“, гр. П., като същите е посещавала регулярно със своя съпруг от 2007-2008 г., като за този период имотите никога не са били обработвани. При разпира си свидетелката посочва, че в разговор с нейната свекърва – М. Г., същата не еднократно споделяла намерението си процесните имоти да бъдат разделени между нея, брат й и децата на починалата й сестра. При разпита си свидетел Г.Р.посочва, че ответникът И.Б. преди 6-7 години обработвал нивата намираща се в м. „М.“ като същата била сята с пшеница и третикала, а другата нива никога не била сята, тъй като самото място не било добро. Свидетелят посочва, че М. Г. преди да почине казвала, че се отказва от имотите си в г. П. само, за да бъде посрещана от брат си И.Б. като идва на гости, тези думи той чул когато М. Г. дошла за няколко месеца да живее при И.Б. *** 1994 г.. При разпита си сивдетел Н.Р.посочва, че преди 1996 г. е ходила на нивата намираща се посока с. Оборище да помага на ответника при обработка на посятите картофи. Свидетелката сочи, че на другата нива в м. „М.“ ответникът сеел пшеница. При разпита си свидетелката заявява, че преди 1996 г. М. Г. е заявявала, че няма претении спрямо И.Б. *** стига да е посрещана в дома на брат си. Ценени при условията на чл. 172 ГПК съдът кредитира показанията на всички свидетели, доколкото същите са последователни - от показанита на свидетел Г. се установява, че след 2008 година процесните имоти не са били обработвани, същото се установява и от показанията на другите двама свидетели - Г.Р.и Н.Р.. Липсва противоречие и в показанията на свидетелите относно това дали М. Г. е заявила, че се отказва от процесите имоти, тъй като показания на свидетелите Р. се отнасят за периода около 1994 г. преди имоите да бъдат възстановени, а показанията на свидетел Д.Г.се отнасят за периода след възстановяване на имотите.

Доколкото в производството по делба е направено възражение за придобиване на процесните имоти по давност от един от съделителите и са представени констативени нотариални актове, то в процеса на доказване следва съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част върху наследствените имоти, следва да докаже, че е извършил действия, отблъскващи владението на сънаследниците и установяващи своене, чрез които е обективирано спрямо съсобствениците намерението му да владее техните идеални части за себе си,  т.е., че е превърнал с едностранни действия държането им във владение; като при спор той носи доказателствената тежест да установи така нареченото преобръщане на владението и да докаже действията, чрез които е манифестирал намерението си (така и в Решение № 117 от 15.10.2018 г. по гр.д. № 4431/2017г. по описа на Първо гр.о., ВКС).

На първо място следва да се посочи, че направения от наследодателя на ищеца- М. Г. отказ от наследството на Х. И.Б. през 1969 г. не обхваща по-късно възстановените имоти. Това е така, тъй като съглано разпоредбата на чл. 91а ЗН при наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Ето защо направеният отказ от наследство през 1969 г. няма действие спрямо по-късно възстановените имоти. Поради което наследодателя на ищеца- М. Г. е придобила правото на собственост на 1/3 ид.ч. от процесните имоти по силата на наследствено правоприемство.

За да се придобие един имот на основание давностно владение е необходимо, кумулативното наличие на два елемента у владелеца – анимус – намерение за придобиване и корпус – фактическа власт върху имота.

Фактическата власт следва да се упражнява постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително, като тези признаци са следствие от основните два – упражняване на фактическа власт с намерение за своене. Като елемент на придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно, т.е. да не е от инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Необходимо е владелецът да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Несъмненият характер на владението върху един имот се преценява според това дали в него са извършвани явни действия по стопанисването му, а не по това дали е бил деклариран в данъчната администрация и дали владелецът се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за него. Когато владелецът обработва и засажда земеделски култури в един имот и извлича плодовете от него, всички могат да установят, че той осъществява фактическа власт върху имота.

Намерението за придобиване на имота следва да е ясно манифестирано (изразено) както по отношение на всички трети лица, така и по отношение на останалите съсобственици. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по Тълкувателно дело № 1/2012 г. на ОСГК, ВКС независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по ясен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Завладяване частите на другия съсобственик трябва да се манифестира пред него и да бъдат осъществени действия отблъскващи владението и установяващи своене. За да се трансформира така установената фактическа власт във владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с което държи имота и да противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно. В този смисъл са и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на тричленни състави на ВКС, постановени по спорове за собственост с въведено възражение за придобивна давност, а именно: Решение №291/09.08.2010г., постановено по гр.д.№859/2009г. на ІІ ГО на ВКС, Решение №270/20.05.2010г., постановено по гр.д.№1162/2009г. на ІІ ГО на ВКС, с което е прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Прието е, че в такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. Презумпцията по чл.69 ЗС намира приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването си, какъвто не е настоящият случай, тъй като след възстановяване на процесните имоти от поземлена комисия на наследниците на Хростоско Б., по силата на универсално правоприемство право на собственост върху възстановените имоти е преминало върху страните по спора – М. Г. – наследодател на ищеца Г., И.Б. и наследниците на Н.П. – Д. В.- Д. и П.В.. От този момент И.Б. е започнал да владее притежаваните от него ид.ч. от процесните имоти, като е станал държател за идеалните части притежавани от ищеца.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че имотът находящ се в м. „Чукарите“ пл. № 4391 е възстановен 1997 г., а имотът в м. „М.“ през 2000 г., т.е. от този момент наследниците на Х. Б. са имали възможност да упражняват фактическа власт върху имотите. От събраните по делото доказателства обаче не се установи ответникът Б. да е упражнявал непрекъсната фактическа власт върху тях повече от 10 години, така че да придобие чъждите идеални части по давност. За нито един от двата имота не се установи да е обработван повече от 10 години, нито се устанви ответникът по какъвто и да е начин да е полагал грижи за същите, да ги е оградил, поддържал и т.н. Нещо повече от събраните по делото доказателства не се установи ответникът да е предприел действия, с който да е обърнал държането на чуждите идеални части във владение. Дори и да се приеме за установено, че наследодателката на ищеца М. Г. е заявявала, че се отказва от всичко оставено от баща й в населдство, от събраните по делото доказателства еднопосочно се установява, че това е било около 1994 г. – преди възстановяване на имотите, т.е. към този момент дори и хипотетичен отказ от права върху все още невъзстановените имоти е недействителен. В този ред на мисли от събраните по делото гласни доказатеслтва не се установява ответникът И.Б. да е извършвал каквито и да действия манифестиращи намерението му да обърне държането върху процесните два имота във владение. Ето защо настоящия съдебен състав приема, направеното възражение за придобиване на имотите по давност за неоснователно.

За пълнота на изложението следва да се добави, че декларирането на имота в данъчните служби на свое име, без това деклариране да е станало известно на останалите сънаследници, не представлява действие на отричане на техните права (така и в Решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 1405/2009 г., I гр.о., ВКС). Освен това в конкретния случай след като декларирането е станало достояние на ищеца- сънаследник същият е предприел действия по защита на правото си на собтвеност.

Следва да се посочи, че направеното искане за отмяна на констративния нотариален акт е допустимо в настоящия процес – първа фаза в делбата, доколкото наличието на съсобственост е основен правен проблем, който е поставен за разглеждане именно в тази фаза на делбата. В тази част от производството страните по делото мога да възразят против включването на някои от недвижимостите в делбената маса, против наличието на съсобственост или по размера на квотите, което е сторено и в настоящето производство. Именно в това производство съдът следва да се произнесе и по съответността на нотариалният акт с действителните права на страните и съответно да приложи разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК (така и в Решение № 490 от 28.05.2013 г., по гр.д. № 32/2012 г., Първо гр. отделение, ВКС).

В конкретния случай, както бе посочено по – горе ишецът се явява носител на правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от процесните два имота, за които са издадени констативни нотариални актове в полза на ответника по делото. Ето защо, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК следва да бъдат отменени нотариален акт за обстоятелствена проверка 80, т.ІII, рег. 2998, дело № 331 от 2014 г. на Нотриус П.К. ***, с който И.Х.Б. е признат за собственик 2/3 ид.ч. на основание давностно владение от поземлен имот с идентификатор: ***** *** ***, представляващ нива с площ от 4,473 дка., находяща се в м. „М.“, гр. П. в частта за 1/3 ид.ч. и нотариален акт за обстоятелствена проверка 78, т.ІII, рег. 2993, дело № 329 от 2014 г. на Нотриус П.К. ***, с който  И.Х.Б. е признат за собственик 2/3 ид.ч. на основание давностно владение от поземлен имот означен с идентификатор ***** *** ***, с площ от 2701 кв.м., находящ се в .м „Р.“,гр. П. в частта на 1/3 ид.ч..

Както бе посочено по-горе от събраните по делото доказателства се установяви, че ищецът И.Г. е собственик на 1/3 ид.ч. от проценсните имота на основание наследствено правоприемство, а ответникът И.Б. е осбственик на останалите 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху процените имоти, доколкото по отношение на останалата 1/3 ид.ч. не е оборено легитимиращото действие на издадедните констативни нотариални актове. А от събраните по делото доказателства се установява, че И.Б. притежава собствеността на остналата 1/3 ид.ч. от имотите на основание наследство.

Ето защо следва да бъде допуснато извършването на делба на Поземлен имот с идентификатор ***** *** ***, с площ от 4 471 кв.м., нахоящ се землището  на в гр. П., м. „М.“ и недвижим имот с идентификатор ***** *** ***, с площ от 2 701 кв.м., находящ се в гр. П., местност „Р.  при квоти – 1/3 ид.ч. за И.Й.Г. и 2/3 ид.ч. за И.Х.Г..

Ответниците Д.В. В.- Д. и П.В.В. не следва да участват в извършването на делбата, доколкото по делото не се установи същите да притежат право на собственост върху процесните имоти.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт за обстоятелствена проверка (констативен нотариален акт) 80, т.ІII, рег. 2998, дело № 331 от 2014 г. на Нотриус П.К. ***, с който И.Х.Б. е признат за собственик 2/3 ид.ч. на основание давностно владение от поземлен имот с идентификатор: ***** *** ***, представляващ нива с площ от 4,473 дка., находяща се в м. „М.“, гр. П. в частта за 1/3 ид.ч. и нотариален акт за обстоятелствена проверка (констативен нотариален акт) 78, т.ІII, рег. 2993, дело № 329 от 2014 г. на Нотриус П.К. ***, с който  И.Х.Б. е признат за собственик 2/3 ид.ч. на основание давностно владение от поземлен имот означен с идентификатор ***** *** ***, с площ от 2701 кв.м., находящ се в .м „Р.“,гр. П. в частта на 1/3 ид.ч.

ДОПУСКА извършването на съдебна делба на следните недвижими имоти:

1/ Поземлен имот с идентификатор ***** *** ***, с площ от 4 471 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска и с начин на трайно ползване – нива, в м. „М.“ в землището на гр. П. при съседи: имот с идентификатор ***** *** ***, имот с идентификатор ***** *** ***, имот с идентификатор ***** *** ***, имот с идентификатор ***** *** ***и

2/ Недвижим имот с идентификатор ***** *** ***, с площ от 2 701 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, находящ се в гр. П., местност „Р.“, при съседи: имот с идентификатор ***** *** ****, имот с идентификатор ***** *** ****, имот с идентификатор ***** *** ****, имот с идентификатор ***** *** ****, имот с идентификатор ***** *** ****. Между съделителите: И.Й.Г. ЕГН: ********** и адрес: *** и И.Х.Б. ЕГН: ********** и адрес: *** при следните квоти: 1/3 ид.ч. за И.Й.Г. и 2/3 ид.ч. за И.Х.Г..,

ОТХВЪРЛЯ, предявеният от И.Й.Г., иск за делба по отношение на ответниците Д.В.В. ЕГН:********** с адрес: *** и П.В.В.. ЕГН:********** с адрес: ***.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :