Р Е Ш Е Н И Е

149

 

      26.11.2018г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                 Година                                           Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Двадесет и четвърти октомври

 

2018

 
                

на                                                                             Година                                     

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

 

                                                                                                                                                                                 

ИВАНКА ПАЛАШЕВА

 
 

Секретар                                                        

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

556

 

2016

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по смисъла на чл.200 от Кодекса на труда.

В исковата си молба А. ***, със съдебен адрес:***, Партера, офис № 4- чрез адвокат Л.Н.М. от Пазарджишка АК, срещу Общинско предприятие „Ч.“, със седалище и адрес на управление: гр.Панагюрище, Индустриална зона, представлявано от Директора Т.Н., сочи, че работи в Общинско предприятие „Ч.“ град Панагюрище, на длъжност „Градинар“ по силата на допълнително споразумение към Трудов договор № 64 от 18.01.2016 г. Ищецът твърди, че на 20.05.2016 г., в 8,30 часа, по време на работа, контрольорът в предприятието г-жа Н.Ш.е разпоредила на ищеца А.Л. и колегата му И.Д., да хлорират фонтана пред сградата на Общинска администрация в град Панагюрище, като разпоредила да изсипят повече хлор във фонтана, поради което ищецът и неговият колега изсипали в кофа около 3 кг хлор. След това занесли бидона с хлор на втория етаж на училището, където държат препаратите и чиято сграда се намира на около 500-600 метра от фонтана.  Ищецът твърди, че когато отишли при фонтана заварили г-жа Н.Ш.да сипва вода в кофата с хлор. На въпроса на ищеца защо го прави, Ш. отговорила, че така се прави. Взела една пръчка и започнала да бърка разтвора в кофата, който започнал да ври.

В исковата молба се твърди, че А.Л. и И.Д.отнесли кофата до фонтана, докато разтворът продължил да ври и след като Л. отсипал от кофата във фонтана, започнал да изтича хлор, след което ищецът отишъл до кофата за боклук, за да потърси хартия и да почисти. Когато се върнал до кофата, тя гръмнала. От взрива Л. сочи, че паднал на земята, усетил, че започнал да му люти на очите, не можел да диша и не можел да отвори клепачите си. Ищецът твърди, че веднага е бил приет в Клиника по клинична токсикология към УМБАЛ „С.Г.“ град Пловдив, където е проведено лечение на 26.05.2016 г., след което е насочен и приет за лечение в Клиника по очни болести при УМБАЛ. В исковата молба се твърди, че след изписването си, ищецът е получил болничен лист за отпуск поради заболяване с продължителност 36 дни. Л. твърди, че след изписването му от болницата е имал сухота в гърлото, суха кашлица, а гърдите му свирели и когато на 03.06.2016 г. отново отишъл на лекар, му е издаден амбулаторен лист № * от 03.06.2016 г., с диагноза „Остър бронхит, причинен от друг уточнен агент“. Поради изгарянията на очите, според ищеца, му е бил издаден болничен лист за срок от 30 дни, считано от 01.07.2016 г., а при следващо явяване пред ЛКК му е дадена възможност за още отпуск по болест със срок от 30 дни. Твърди, че в резултат на злополуката е преживял истински кошмар. Изпитвал е болки по цялото лице и глава, очите му били кръвясали, с отекли клепачи, почти не спял от болка. Непрекъснато пиел болкоуспокояващи и поради високите летни температури полудявал от сърбежи. Не можел да чете, да вижда добре, да гледа телевизия. Изпитвал голямо физическо и психическо натоварване и неудобство при чакане пред лекарските кабинети. Сочи, че е преодолял този тежък период от живота си благодарение на семейството си, като на няколко пъти изпадал в нервни кризи.

Твърди, че вследствие на извършено разследване, от Комисия при ТД на НОИ -град Пазарджик е получил разпореждане № 26 от 23.06.2016 г., с което е уведомен, че е злополуката е приета като трудова такава.

В исковата молба се твърди, че преди трудовата злополука, когато е бил здрав, ищецът Л. е получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 490,00 лв., но в резултат на трудовата злополука е получил само обезщетение за временна нетрудоспособност. Ищецът сочи, че ако е бил здрав е следвало да получи брутно трудово възнаграждение за периода от 20.05.2016 г. до 29.08.2016 г. в размер на 1 960,00 лв., но в резултат на временната си нетрудоспособност е получил общо обезщетение в размер на 1 350,26 лв., като изброява размера на всяко обезщетение по месеци.

А.П.Л. моли съда, да постанови решение, с което да бъде осъдено Общинско предприятие „Ч.“ да му заплати сумата от 50 000,00 лева, представляваща обезщетение по смисъла на чл. 200, ал.1, предложение първо от Кодекса на труда- за неимуществени вреди от претърпяна от Л. трудова злополука на 20.05.2016 г., а именно – болки, страдания и неудобства, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2016 г. – датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Моли съда, да бъде осъдено Общинско предприятие „Ч.“ да му заплати обезщетение в размер на 609,74 лв., по смисъла на чл. 200, ал.3 от КТ – за имуществени вреди от претърпяна трудова злополука на 20.05.2016 г., изразяваща се в разликата между получаваното преди трудовата злополука трудово възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност през периода 20.05.2016 г. до 31.08.2016 г., включително, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 07.09.2016г. до окончателно изплащане на сумата, ведно с мораторната лихва за забава в размер на 4,00 лв., считано от 01.06.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба – 07.07.2016 г.

А.П.Л. моли съда да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 248,61 лв. за репариране на имуществена загуба, изразяваща се в направени разходи за лекарства и изследвания на Л. през периода от 26.05.2016 г. до 30.06.2016 г.

Ищецът претендира и заплащането на сумата 72,20 лв., представляваща имуществена загуба за направени от Л. разходи за транспорт до съответните лечебни заведения на 23.06.2016 г. и на 30.06.2016 г.

Моли на основание чл. 242, ал.1 от ГПК да бъде постановено предварително изпълнение на решението.

Ищецът изразява готовност, в случай на съгласие от ответното дружество да бъде постигната съдебна спогодба.

А.П.Л. моли съда да бъде допусната комплексна съдебно-медицинска експертиза от вещо лице- очен лекар и вещо лице- токсиколог, които след като се запознаят с материалите по делото и извършат личен преглед и проверка на медицинското досие на ищеца Л. в Клиника по клинична токсикология и Клиника по очни болести при УМБАЛ „С.Г.“ АД град Пловдив и ДКЦ-1 – Панагюрище – ЕООД, да отговорят на следните въпроси: 1. Какви травми, болки, страдания и неудобства е претърпял ищеца Л. вследствие на трудова злополука, настъпила на 20.05.2016 г. и за какъв период от време са търпени те от ищеца; 2. Има ли ограничено виждане Л. към настоящия момент; Има ли белези вследствие на  травмата; 3. Каква е прогнозата за травмите на Л., с оглед напредналата му възраст – може ли да се очаква подобряване на състоянието му или е възможно задълбочаване на същото; 4. Налице ли е причинна връзка между увреждането на здравето на ищеца А.Л. и изпълняваната от него работа в общинското предприятие, предвид изложеното в исковата молба.

Моли да бъде допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза, при която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши проверка на личното му досие, разплащателната ведомост в ответната община и всички необходими счетоводни документи, намиращи се в Общинско предприятие „Ч.“, да отговори на следните въпроси: 1. Какъв е размерът на брутното месечно трудово възнаграждение преди трудовата злополука на Л., когато е бил здрав; 2. Какъв размер брутно трудово възнаграждение е следвало да получи Л. за периода 20.05.2016 г. до 29.08.2016 г. включително, ако не е претърпял трудова злополука; 3. Какъв размер обезщетение за временна нетрудоспособност е получил ищецът за периода от 20.05.2016 г. до 29.08.2016 г., включително; 4. Какъв е размерът на разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение преди трудовата злополука и обезщетението за временна нетрудоспособност за периода от 20.05.2016 г. до 29.08.2016 г., включително, както и какъв е размерът на мораторната лихва върху сумата, представляваща разликата между получаваното от Л. преди злополуката трудово възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност – по месеци за процесния период и считано от всяко първо число на месеца, следващ месеца на претендираната разлика така, както е описано в обстоятелствената част на исковата молба до датата на завеждане на исковата молба.

Моли да бъдат допуснати до разпит двама души свидетели при режим на довеждане в открито съдебно заседание, които ще установяват неимуществените вреди, претърпени от ищеца.

Представя следните писмени доказателства в копие: Допълнително споразумение към трудов договор № **/18.1.2016 г.; Протокол № * от 21.06.2016 г. на ТП на НОИ Пазарджик; Епикриза № * от 31.5.2016 г., издадена от Клиника по очни болести при УМБАЛ С.Г. АД; Епикриза № * от 26.5.2016 г., издадена от Клиника по клинична токсикология при УМБАЛ „С.Г.“ Пловдив; Амбулаторен лист №* от 3.6.2016 г.; Амбулаторен лист № * от 1.7.2016 г.; Болничен лист от 06.06.2016 г.; Болничен лист от 01.07.2016 г.; Болничен лист от 01.08.2016 г.; Болничен лист от 30.08.2016 г.; Извлечения по сметка за периода от 09.05.2016 г. до 23.08.2016 г.; Уведомително писмо изх. № 5101-12-29 от 23.06.2016 г. на ТП на НОИ Пазарджик; Разпореждане  № */23.06.2016 г.; 12 броя фискални бонове; Декларация за трудова злополука от 26.05.2016 г.; билети за пътуване – 10 бр.; резултати от кръвни изследвания.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок Общинско предприятие „Ч.“ изпращат писмен отговор на исковата молба, в който твърдят, че оспорват предявените искове както по основание,  така и по размер. Оспорват обстоятелствата в исковата молба като твърдят, че единственото вярно обстоятелство в нея е, че ищецът Л. е работил по трудов договор № 07 от 06.04.2015 г. в ОП „Ч.“ на длъжност „Градинар“ в отдел „Зелено строителство“ и Допълнително споразумение № 64/18.01.2016 г., като му е връчена длъжностна характеристика за длъжността „градинар“, в която е включено и задължението „работа с химични вещества“ и „почистване и дезинфекция на водни басейни на територията на Общинско предприятие „Ч.“.

Ответната община твърдят, че на 20.05.2016 г. Л., заедно с И.Д., е следвало да из вършат дезинфекция на фонтан пред сградата на Общинско предприятие „Ч.“, заради което им е направен дневен инструктаж за работа със съответен препарат „Poolzone“ и инструкция № 22 за работа с химични вещества и препарати.

Ответниците твърдят, че на Л. е направен и първоначален инструктаж по безопасност и здраве при работа от С. Т. – ръководител на производствена дейност. Сочи се, че на всички работещи в ОП „Ч.“ е връчено работно облекло и лични предпазни средства във връзка с възложените им дейности. Според Общинско предприятие „Ч.“ не е вярно твърдението на ищеца, че Н. Н. Ш. е нареждала на Л. и на другия работник да сипват по-голямо количество хлор във фонтана, а в кофата двамата работници са сложили обичайното и нормално количество препарат, поради което ответниците оспорват твърдението, че са извършили каквото и да било противоправно поведение, което да е в причинна връзка с настъпилата трудова злополука.

Според ответниците процесният инцидент е станал единствено по вина на ищеца Л. и на другия служител на ОП „Ч.“ – Д., които при третирането с процесния препарат са пушили и когато Л. е застанал над кофата с цигара, тя е гръмнала. Твърдят, че Л. и другия работник са имали представа за противоправния характер на своите действия, допускали са настъпването на вредоносния резултат, но са имали безразлично отношение към него. Според ответното дружество, Л. е запознат със задълженията си по вменената му длъжностна характеристика, предварително е бил инструктиран и запознат с работата с процесния препарат, но заедно с другия служител са проявили недобросъвестност при работата с този препарат и умишлено не са спазили инструкцията за работа с него.

Ответното дружество оспорват обстоятелството, че ищецът вследствие на процесния инцидент е изпаднал в трайна неработоспособност, като оспорват по същество представените по делото епикризи и болнични листове, както и констатациите в протокол № 10 от 21.06.2016 г. на ТП на НОИ Пазарджик.

От друга страна молят съда да приеме, че е налице съпричиняване от страна на Л., в случай, че дружеството -ответник следва да отговаря за причинените на ищеца увреждания, тъй като Л. е проявил груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 от КТ.

Сочат, че ще се ползват от представените от Община Панагюрище, като предишен ответник по настоящото гражданско дело, писмени доказателства, а именно: Трудов договор № */06.04.2015 г.; Служебна бележка № */06.04.2015 г.; Допълнително споразумение към трудов договор № */18.01.2016 г.; Длъжностна характеристика за длъжността „градинар“, връчена на 11.01.2016 г.; Инструкция № 22 за работа с химични вещества и препарати, изготвена от С. Т.; Инструкция № 20 за безопасна работа и здравословни условия на труд за длъжността „градинар“, изготвена от С. Т.; Заповед № */08.01.2016 г. на ОП „Ч.“ град Панагюрище; Заповед № 34/29.03.2016 г. на ОП „Ч.“ град Панагюрище; Списък на длъжностите и работните места, за които се предоставя работно облекло; Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, като моли, ако е необходимо, тези писмени доказателства да бъдат приети повторно.

Общинско предприятие „Ч.“ молят за установяване на изложените в писмения отговор обстоятелства да бъде допусната до разпит при режим на довеждане свидетелката Н. Н. Ш. – контрольор в ОП „Ч.“, присъствала на инцидента, както и А.М.Б., който да бъде призован по местоработата му – Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“, присъствал на инцидента и извършил непосредствения оглед на същия.

Молят да бъде допусната и назначена пожаро-техническа експертиза, при която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проучвания, да отговори на следния въпрос: В случаи като процесния, при подаване на искра от цигара над кофата със смесен и врящ във вода препарат „Poolzone“, ще се получи ли взрив.

Молят съда да им бъде дадена възможност да ангажират и други доказателства.

          В съдебно заседание, редовно призован, ищецът А.П.Л. се явява лично и с процесуалния си представител - адвокат Л.М. от Пазарджишка адвокатска колегия.

           В съдебно заседание, ответното Общинско предприятие „Ч.“, редовно призовани, не се явява законния представител. Явява се процесуалният им представител- адвокат Ч.Ч. от Пазарджишка адвокатска колегия.

          По делото са разпитани и свидетелите Н. Н. Ш., А.М.Б., И.А. Д., С.А.Л..

          В открито съдебно заседание на 18.04.2018г., по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК, ищецът А.П.Л. е поискал да бъде допуснато намаляване на предявения иск по смисъла на чл. 200, ал. 3 от КТ, във връзка с чл. 212 от ГПК и във връзка с чл. 51, ал.1 от ЗЗД, в размер на 609,74 лв., като същият следва да се счита предявен за сумата от 215,28 лв., както и изменение на претендирания размер на мораторната лихва по смисъла на чл. 86, ал.1 от ЗЗД, който да се счита предявен за сумата от 3,56 лв., наместо първоначално предявения иск за сумата от 4,00 лв., ведно с намаляване на предявения иск по смисъла на чл. 200, ал.1 от КТ, като се претендира сумата от 15000,00 лв., наместо първоначално претендирания размер от 50000,00 лв.

          По делото е представено Допълнително споразумение от 18.01.2016г. към Трудов договор № 64, от което се констатира, че ищецът А.П.Л., е назначен на длъжност „Градинар“ в ответното предприятие, за неопределено време, при основно месечно трудово възнаграждение, в размер на 440,00 лв., на пълно работно време, в отдел „Зелено строителство“.

Съгласно приложения по делото Протокол № 10 от 21.06.2016г., за резултатите от извършеното разследване на трудова злополука, станала на 20.05.2016г., с ищеца А.П.Л. и И.А. Д., се установява, че злополуката е настъпила на 20.06.2016г., в 08,30 часа, при фонтан пред сградата на Общинска администрация, като физическото действие, извършвано от ищеца към момента на злополуката е било- дезинфекция на фонтан, намиращ се пред сградата на Общинска администрация Панагюрище, с препарат „POOLZONE“ 60% GR - бърз хлор.

          В протокола е вписано, че злополуката е възникнала в следствие на неправилна манипулация при работа с този препарат, който съгласно протокола, е силно токсичен и взривоопасен, като опасностите произтичат от неправилното му дозиране, смесване и разреждане, както и при неправилна дозировка на препарата във воден разтвор, което е довело до увредено общо състояние на А.П.Л., локално-токсичен синдром (конюнктиални и кожни увреждания) и пулмотоксичен синдром (токсичен бронхит), множество наранявания в областта на лицето, персистиращи и периорбитални увреждания – нарушено зрение. В протокола е посочено, че допусналите нарушения лица са работодателите на ищеца.

Съгласно Епикриза № */26.05.2016г., издадена от Клиника по клинична токсикология при УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр. Пловдив, се установява, че А.П.Л. е получил интоксикация от газообразен хлор, а като диагноза е посочено „Диагностика и лечение на отравяния и токсични ефекти от лекарства и битови отрови“.

Видно от приложената по делото Епикриза № 32135/31.05.2016г., издадена от Клиника по очни болести на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр. Пловдив, ищецът А.П.Л. е получил химично изгаряне на корнеята и конюнктивалния сак, като е постъпил с обгорени клепачи – първа степен, с хиперемирана конюнктива, оточна, с кръвонасядане, без исхемични участъци, с голям епителен дефект на роговицата и непълноценен останал епител, като зеницата е кръгла, центрирана, лещата е прозрачна, а очното дъно се оглежда трудно на тясната му зеница. Посочено е, че клепачите му са в анатомично положение, обгорени – първа степен.

От приложените по делото 3 броя болнични листове, издадени както от УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, гр. Пловдив, така и от ДКЦ 1 – Панагюрище ЕООД, се установява, че ищецът Л. е бил във временна неработоспособност през периода от 26.05.2016г. до 28.09.2016г. През този период, съгласно приложените извлечения по сметка, ищецът Л. е получил обезщетение за временната си нетрудоспособност за периода от 23.06.2016г. до 16.08.2016 г.

По делото е приложено Разпореждане № 26/23.06.2016г., от което се констатира, че е приет за трудова злополука, по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, инцидентът, при който Л. е получил множество наранявания по лицето, токсични увреждания и е бил в увредено общо състояние.

От приложените по делото фискални бонове за закупуване на медикаменти и консумативи, се установява, че общият им размер възлиза на 44,00 лв., а от приложените по делото 2 броя фактури, се установява, че за престоя си в болничното заведение през периода от 26.05.2016г. до 31.05.2016г., ищецът Л. е заплатил потребителска такса в общ размер на 58,00 лв.

По делото са приложени 6 броя билети за пътуване с влак, на обща стойност 28,23 лв., които разходи са направени от ищеца на дата 30.05.2016г., 23.06.2016г. и 30.06.2016г. за пътувания до гр. Пловдив.

Съгласно приложената по делото Служебна бележка № 7/06.04.2015 г., издадена от ответното дружество, се констатира, че на А.П.Л. е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа от „Ръководител производствена дейност“ – С. Т., на 06.04.2015г.

От приложената по делото Длъжностна характеристика на длъжността „Градинар“ се установява, че А.П.Л. е следвало да извършва подготовка на площи за затревяване и засаждане на многогодишни растения и сезонни цветя, окопаване, плевене на цветни площи, косене на тревни площи и събиране на окосената трева, засаждане на дървета, оформяне на короните на млади дървета, торене на дървета, тревни и цветни площи, поливане на тревни и цветни площи, резитба и оформяне на храсти, снегопочитване и опесъчаване през зимния сезон, поддържане на Ч. в цветните и тревни площи и почистване и дезинфекция на водни басейни на територията на Община Панагюрище. Съгласно длъжностната характеристика, на Л. е вменено задължението да спазва инструкциите на ЗБУТ, да се грижи за собствената си безопасност и тази на лицата, които биха могли да пострадат при извършваната от него работа или дейност, и да не работи без лични предпазни средства – работно облекло и ръкавици. Длъжностната характеристика е утвърдена на 08.01.2016 г. и е връчена на ищеца А.Л. на 11.01.2016 г.

По делото е приложена Инструкция № 22 за работа с химични вещества и препарати, като са посочени препаратите „POOLZONE“ 60% - дихлор изоцианурова киселина – бързо разтворим хлор и „POOLZONE“ 90% - трихлор изоцианурова киселина – бавно разтворим хлор. В инструкцията изрично е посочено, че продуктът се добавя към големи количества вода, като следва да се носят предпазни ръкавици и предпазна маска. В инструкцията е посочено също, че продуктът следва да се пази от влага, а дрехите да се перат, ако са били в контакт с този продукт. Препаратът се дозира, в зависимост от качествата на водата, както в плувни басейни така и при шоково третиране. Посочено е, че при краткотрайно и дълготрайно вдишване се получават различни ефекти върху човешкото здраве, като в Инструкция № 22 е посочено изрично как следва да се предпазват очите, какво трябва да бъде облеклото при употреба и прилагане на продукта, посочено е, че трябва да се пази от топлина (искри, открит пламък), нагорещени повъхности; тютюнопушенето е забранено; препоръчано е да се държи далеч от горивни материали, да се избягва вдишването на прах, пушек, газ, дим, изпарения; препоръчано е да се измият ръцете с вода, старателно, след употреба на препарата, да се използва само на открито или добре проветрено място и да се избягва изпускане в околната среда. Посочени са мерките за оказване на първа помощ, като съгласно инструкцията, опасността от пожар е минимална, но продуктът трябва да  се съхранява на сухо и прохладно място и да не се излага на високи температури. В инструкцията отново се посочва, че продуктът в опаковката следва да се пази от влага, а в случай на овлажняване на веществото е изрично посочено, че може да се образува азотен хлорид, който е опасен. Посочени са и опасните вещества, които се образуват при горене на продукта – хлор, азот, азотен хлорид, цианид хлорид, въглеродни окиси и фосген. Съгласно инструкцията, експлоатацията трябва да бъде в следния ред: разтваря се необходимата доза в съд с вода добре, след което се разпределя равномерно по повърхността на басейна.

Видно от приложената по делото Инструкция № 20 за безопасна работа и здравословни условия на труд за длъжността „Градинар“, са изброени ръчните инструменти с които ищецът е следвало да може да си служи, да може да извършва пръскане и работа с химикали, а за извършване почистването и дезинфекцията на фонтаните е изрично посочено, че при тези дейности в градския парк и пред сградата на Общинска администрация Панагюрище, следва да се спазват изрично указанията за употреба на препарата, да се ползват предпазни средства – ръкавици и очила, да не се пуши, да не се допуска използването на лесно запалими материали и запалими вещества и след употреба ръцете да се измиват обилно с вода, като при пряк контакт да се потърси веднага лекарска помощ.

Видно от списък на длъжностите и работните места в ответното ОП „Ч.“, на които се предоставя работно облекло, на градинаря е предоставен работен костюм, ръкавици до износване, като се използват периодично и сигнална жилетка, до износването й, като същата се използва постоянно.

От Заповед № 15, издадена от Директора на ОП „Ч.“, гр. Панагюрище на 08.01.2016г., на всички, работещи в предприятието, са предоставени полагащите им се за съответната длъжност работно облекло и лични предпазни средства, а съгласно Заповед № 34/29.03.2016г., във връзка с поддържането на фонтаните в гр. Панагюрище е разпоредено госпожа Н. Ш. – проверител -контрольор и отговорник за метачки, да извършва контрол на дейността по почистването и дезинфекцията на фонтан, разположен на площад „20 април“, като третирането с химични препарати за дезинфекция и препарати за регулиране на нивото на рН, да се извършва от А.Л. и И.Д.- и двамата на длъжност „Градинар“, при спазване на Инструкция № 22 за безопасна работа.

Съгласно приложената по делото Книга за инструктаж и безопасност и здраве при работа (ежедневен инструктаж), ищецът А.Л. е инструктиран на 20.05.2016г. под № 2 в същата книга.

По делото е приложено Постановление за прекратяване на наказателното произвоство от 30.11.2016г., постановено по пр. пр. № 368/2016г., по описа на Районна прокуратура Панагюрище, и Дознание № 129/2016г. по описа на РУ Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик, от което се констатира, че наказателното производство е прекратено като водено срещу неизвестен извършител, за престъпление по реда на чл. 133, ал.1, от НК, и е установено, че не са събрани доказателства, които да сочат, че спрямо ищеца А.П.Л. и свидетеля И.Д.е извършено престъпление от общ характер.

От приложения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие, изготвен на 20.05.2016., въз основа на оглед, започнал в 08,50 часа и завършил в 10,00 часа се констатира, че действията са извършени при слънчево време на дневна светлина и при добра видимост на площад „20 април“, пред сградата на Общиска администрация гр. Панагжюрище, където е установено наличието на фонтан с размери 29,40 на 08,40 метра. От протокола се установява, че фонтанът е намерен неработещ, като в коритото му е имало вода. В западния край на фонтана, съгласно протокола за оглед са намерени плаващи във водата бели петна с неправилна форма от които е взета проба за химически анализ. Разследващите полицаи са открили на разстояние 7 метра от юго-западния край на фонтана непосредствено до западния ръб на басейна петно на плочките на площата, оставено от сиво-бяло на цвят вещество с характерен мирис на хлор. Посочено е, че е взета проба за химически анализ от същото вещество. Разследващите полицаи са констатирали, че до ръба на байсейна е намерена пръчка с дължина от 80 см., напръската със сиво-бяло на цвят вещество, с характерен мирис на хлор, а на разстояние от 20 см. северо-западно от тази пръчка са намерени петна по плочките на площада от тъмно-червена на цвят течност с неправилна форма. На разстояние 1,5 м. западно от ръба на басейна е намерена 1 бр. ръкавица, а на 20 см. от нея – черно пластмасово парче с неправилна форма, напръскано със сиво-бяло на цвят вещество и характерен мирин на хлор. Разследващите полицаи са открили на около 6 м. северо-западно от фонтана в градинка с цветя парчета черно на цвят пластмасово тяло, напръскано със сиво-бяло на цвят вещество. При огледа, до източния край на басейна, е намерена оранжева на цвят шапка с черна козирка и съответен надпис. Към протокола за оглед е приложен и фотоалбум, състоящ се от 13 бр. черно-бели снимки.

По делото е приложен и втори протокол за оглед на местопроизшествие, изготвен на 20.05.2016г., по повод оглед, започнал в 10,20 часа  и завършил в 10,50 часа, при слънчево време и добра видимост на дневна светлина, като огледът е извършен на улица „Петър Карапетров“, където е намерена сграда с двор и табела с надпис „Средно общообразователно училище „Нешо Бончев“ – филиал“. На входа на сградата, при огледа са открити петна от течност с неправилна форма от сиво-бяла на цвят пяна с характерен мирис на хлор. Разследващите полицаи са извършили оглед и на втория етаж на сградата на бившето училище, където в една от стаите са намерили два тъмни на цвят бидона, като единият е съдържал гранулирано вещество с характерен мирис на хлор, от което вещество е взета проба за химичен анализ. В другия бидон е намерено вещество във вид на таблетки. Към протокола за оглед е приложен фотоалбум с 6 бр. снимки.

По делото е прието и неоспорено от страните заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза, от която се констатира, че ищецът А.П.Л. е преживял на 20.05.2016г. токсо-химична политоксична-газово-инхалаторна-термична травма, която е възникнала в резултат на експонация на високи концентрации на хлор и съединенията му и възникнал взрив с отделяне на взривни газове, пушечни газове, дим и пари. В заключението си, вещите лица сочат, че при ищеца Л. са настъпили локално-иритативни, деструктивно-некротични промени в засегнатите органи и кислороден дефицит в организма, като е съществувала пряка опасност за живота му. Вещите лица сочат, че хлорът е химично съединение, което влиза в състава на бойни отровни вещества, използван е през Първата световна война поради способността му при висока концентрация в газовата смес, при кратка (2-3 минутна) експонация да настъпи смърт. Благоприятното протичане, като средно тежко отравяне при ищеца, с развитие на токсичен бронхит, е резултат на проведеното комплексно лечение в УМБАЛ „С.Г.“- гр. Пловдив.

Комплексната съдебно-медицинска експертиза сочи, че ищецът Л. е пролежал в очна клиника на УМБАЛ „С.Г.“- гр. Пловдив през периода от 26.05. до 31.05.2016г., като най-напред е хоспитализиран в клиника по токсикология за 6 дни. Вещото лице сочи, че зрението на ищеца е било сериозно влошено, като изгарянето на клепачите, роговицата и конюнктивата, получени при инцидента, са му предизвиквали силна болезненост и дискомфорт. От експертизата се установява, че към момента на извършения преглед- на 31.07.2018г., зрението на Л. е 90% и на двете очи, има сухота на конюнктивата на двете очи, цикатрикс на роговицата на дясното око, лекостепенно помътняване на лещите – двустранно и пигментация на очните дъна. Вещото лице -офталмолог конкретизира, че след преживяното изгаряне, поразените тъкани претърпяват промени в следствие на авто-имунни процеси, за период поне от 1 година, но към момента състоянието на Л. е стабилно и не би следвало да има по-нататъшно съществено влошаване или подобряване на състоянието. Сочи в открито съдебно заседание, че към момента на инцидента- 20.05.2016г., ищецът Л. е имал късогледство и е носил очила, като уврежданията му към настоящия момент са леки и се състоят в помътняване на роговицата, сухота на конюнктивата, която ще остане вероятно през целия му живот, но зрението му не е повлияно съществено, тъй като сухотата не се отразява на зрението му.

По делото е прието и неоспорено от страните заключение на съдебно- счетоводна експертиза, при която вещото лице е установило, че брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца А.Л. през месец май 2016 г., възлиза на 497,20 лв. и за периода на временната му нетрудоспособност от 20.05.2016 г. до 29.08.2016 г., ако е полагал труд по трудовото си правоотношение, ищецът би получил брутно трудово възнаграждение, в общ размер на 1605,44 лв. Вещото лице сочи, че изплатеното обезщетение за отпуск по болест на А.Л. възлиза на сумата от 1390,16 лв., като разликата между полученото от Л. обезщетение за отпуск по болест и трудовото му възнаграждение, което би получил, ако не е бил в отпуск по болест, е в размер на 215,28 лв. Законната лихва, съгласно заключението, изчислена от 01.06.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба – 07.09.2016 г., възлиза на сумата от 3,56 лв. общо.

Съгласно допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, полученото обезщетение от Л. от датата на трудовата злополука -20.05.2016г. до 29.08.2016г. възлиза на 1390,16 лв., а нетното му трудово възнаграждение за същия период, ако не е била настъпила трудовата злополука, възлиза на 1258,51 лв., която сума е по-малка от полученото обезщетение със 131,65 лв. Вещото лице изяснява, че при заплащане на трудово възнаграждение за същия период на временна нетрудоспособност се правят удръжки в размер на осигуровки за ДОО, ЗО и ДЗПО, в общо размер на 12,90% и върху осигурителния доход, намален с удръжките за осигуровки се удържат още 10% ДОД, което е причина трудовото възнаграждение да е в по-малък размер от обезщетението за временна нетрудоспособност.

По делото е прието и неоспорено от страните заключение от съдебно-пожаро техническа експертиза, съгласно което разтварянето на препарата „POOLZONE“ 60 във вода не е процес, свързан с отделянето на топлина, като завиране може да се получи само, ако кофата, в която се е намирал препарата, е съдържала остатъци от други препарати, изградени на база киселини или основи, или такива вещества са добавени в кофата с препарата. Според вещото лице, единствената причина, която може да взриви кофата е смесване на препарата с несъвместими от гледна точна на безопасната работа вещества или други препарати – киселини, основи, урея, алуминий. Съгласно заключението, дозата за шоково третиране на басейна е 15 гр. на кубически метър вода и при обем на басейна около 150 куб.м., необходимото количество е около 2,250 кг., но визуално количеството ще изглежда повече. Вещото лице сочи, че съгласно листовката за употреба на препарата, не е посочен начин на разтваряне и тъй като в случая разтварянето на препарата с вода не е процес, свързан с отделяне на топлина, към „POOLZONE“ 60 може да се добави вода и разтварянето му не е грешка, но се явява излишно, като препарата следва да се разпределя в басейна в сухо състояние. Вещото лице е отговорило на въпроса ще се получи ли кипене по начина, по който е приготвен разтвора като към 3 кг. от препарата е добавено 1,5 литра вода, като е посочило също, че няма да се получи кипене, но и препаратът няма да се разтвори, тъй като неговата разтворимост е 250 гр. на литър. Вещото лице е категорично в заключението си, че независимо как се смесват препаратът и водата, изпръскване не може да се получи, дори и при съотношение от 3 кг. препарат и 1,5 л. вода. Съгласно заключението, единствената причина за получаване на взрив при работа с препарата „POOLZONE“ 60 е контакт на препарата с недопустими за него вещества, които могат да доведат до отделяне на токсични и запалими газове, както и наличие на искра в много непосредствена близост до кофата, в която този препарат се е намирал.

          Вещото лице прилага информационен лист за безопасност, според Регулация (ЕО) № 1907/2006г. в чиято секция 7 –„Работа и съхранение на този препарат“ се установява, че като условие за безопасно съхраняване е посочено, че „POOLZONE“ 60 следва да се съхранява в плътнозатворен съд и далеч от източници на възпламеняване и топлина, като препаратът винаги следва да се съхранява сух. В секция 5 – „Противопожарни мерки“ и секция 5.2 – „Особени опасности, които произтичат от веществото или сместта“ е посочено, че препаратът следва да се пази от удър и триене, допустима е опасност от прахова експлозия. Посочено е, че при обикновен пожар могат да се отделят опасни изпарения, като пожарът може да причини развитието на хлороводород, азотисти газове и азотни оксиди. Препоръчано е да се използват лични предпазни мерки и предпазни средства и процедури при спешни случаи.

          В открито съдебно заседание вещото лице сочи, че не може сама по себе си реакцията на разтвора и смесването на водата с препарата да предизвика термична реакция, която да доведе до пръсване на кофата, тъй като обемът не се променя. Вещото лице сочи, че не толкова водата, колкото разбъркването с дървена пръчка, от което влиза кислород в кофата, може да предизвика отделянето на газове, тъй като пръчката предствавлява целулоза и при наличието на искра може да се получи удърна вълна, която да разцепи кофата.

От разпита на свидетелката Н. Н. Ш., чиито показания съдът цени от части, тъй като тя да е служител в ответното дружество, се установявава, че на 20.05.2016г., при изпълнение на служебните задължения, които са й били възложени, е трябвало да се направи почистване на градския фонтан. Сочи, че колежката й Д.Ш.е направила инструктаж на работиниците, в качеството й на ръководител „Зелено строителство“, съгласно Инструкции № 20 и № 22 на ОП „Ч.“. Свидетелката разкрива, че около 8,00 часа сутринта, двамата работници – ищецът А.Л. и свидетелят И.Д.е трябвало да занесат бидона с хлор, за да може да се отмери количество от 3 кг. Свидетелката сочи, че това количество е отмерено, поставено е в пластмасова кофа и е започнало разтварянето му с вода. Докато Ш. е извършвала това разтваряне, ищецът и свидетелят Д.са качили бидона, в който препаратът се съхранява, обратно в стаята на втория етаж, която се ползва като склад. Ш. твърди, че се е върнала за още вода, и разпоредила на двамата работници да не пипат кофата, докато веществото не се разтвори както трябва. Сочи, че вместимостта на кофата, в която е трябвало да се разтвори почистващия препарат е около 12 литра, а тя е сипала около 2 литра вода. Установява, че тогава нейна колежка е разпоредила на Л. и Д.незабавно да тръгват към фонтана, а самата свидетелка е останала в училището, за да почисти. Ш. разкрива, че след около половин час й се обадили, за да й съобщят, че е станал инцидент на фонтана, като й съобщили също, че единият от работниците бил клекнал до фонтана. Когато е отишла на мястото на инцидента, Ш. сочи, че установила наличието на хлор, изсипан до фонтана и нищо повече. От показанията й се констатира, че след това Ш. се е върнала заедно с полицай и пожарникар – свидетелят Б., който взел една кофа, разтворил от препарата „POOLZONE 60, и почакал 10 до 15 мин., но нищо не се случило. Твърди, че Б. е направил експеримент, като на едно парче дърво, е завързал малко плат, запалил го е, подал на около 2 метра над кофата и кофата се пръснала. Свидетелката разкрива, че самият пожарникал е решил да подаде искра, за да установи какво ще се случи, поради което след резултата от опита му, Ш. и Б. се върнали отново при фонтана, за да търсят запалка или останки от цигари. Свидетелката твърди, че във фонтана са плували 2-3 фаса, а различни хора от площада й съобщили, че през периода на почистване на фонтана, ищецът и свидетелят Д.са пушили.

От показанията на свидетеля А.М.Б., които съдът цени изцяло, като непротиворечащи с останалите събрани по делото доказателства, се установява, че на 20.05.2016г., около 9,00 часа сутринта, в Районна Служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ е получен сигнал за взрив на фонтана. Сочи, че при пристигането си на площада, пострадалите - ищецът Л. и свидетеля Д.са били вече откарани в медицинско заведение и е извършен оглед на терена. Б. сочи, че след огледа е отишъл в базата на ОП „Ч.“, намираща се във вече затвореното училище „Св. Св. Кирил и Методий“. Сочи, че с влизането в сградата е усетил миризма на хлор и поискал от служителката да го отведе в помещението, в което се съхранява препарата.Установява, че взел в една кофа част от почистващия препарат, който вече извън сградата разтворил с вода. От показанията на свидетеля се констатира, че Б. поднесъл запалена факла над кофата, при което кофата експлоадирала и се счупила. Съгласно показанията на свидетеля, факлата е била направена от него с подръчни материали – железен прът, парче плат от камиона, което парче полял с бензин и запалил на около 10-15 метра от кофата, като изчакал платът да започне да гори и едва тогава поднесъл факлата към кофата. Свидетелят разкрива, че е направил разтвор без определена пропорция,  като сипал в почистващия препарат около 1-2 литра вода. В резултата на наливането на водата, съгласно показанията на Б., се е получила химична реакция, с шум като на газирано безалкохолно, но без термични ефекти. Установява, че веществото се е разтворило, като преди това е било на гранули.

          По делото е разпитан свидетелят И.А. Д., чиито показания съдът цени изцяло, като непосредствен очевидец на инцидента, от който е претърпял поражения. Свидетелят сочи, че около 8,00 часа на 20.05.2016г., заедно с ищеца Л. са отишли на работа, в училището, където се събират обичайно. Установява, че прекият им ръководител- свидетелката Ш., им е казала, че трябва да се хлорира фонтана и те заедно с ищеца свалили от втория етаж един бидон с хлор, който изкарали на двора и попитали колко килограма следва да сложат. Ш. им казала, че трябва да сложат 3 кг., което и сторили с Л., а бидона с препарата върнали обратно на втория етаж. Д.сочи, че на слизане от втория етаж установили, че Ш. сипва вода в хлора и я попитали защо сипва вода в препарата, а тя им казала, че така трябва да се направи разтвора. Д.твърди, че й пояснил „най-напред трябва да има вода, а след това се слага хлора“, но Ш. им казала, че те не помнят. Свидетелят твърди, че постояли 3-4 мин. в училището, след което заявил на ищеца, че тъй като А.Л. е с колело, той трябва да потегля, а Д.ще занесе кофата при фонтана. Уточнява в показанията си, че тъй като разтворът много миришел на хлор, се позабавил, но отишъл от училището до фонтана. Тогава, съгласно показанията на Д., ищецът А.Л. му предложил да изсипят онази част от разтвора, в която хлорният препарат вече се е разтопил. Сочи, че ищецът изхвърлил една част от разтвора, но от кофата паднал разтвор по плочите на площада и ищецът отишъл да види в кофата за боклук за хартия или парцал, с които да почисти разлятото. Д.установява, че той е стоял до кофата, когато усетил дъга, която преминава през тялото му, а след секунда чул гръм. Описва, че паднал на земята, очите му се затворили и едва по-късно усетил, че някой го полива с вода, чул шумът от линейка и доколкото е разбрал, най-напред е откаран в Бърза помощ Панагюрище, чак след това е откаран в болница в гр. Пловдив. Свидетелят изяснява, че ищецът Л. носи очила, ползва различни капки и мехлем. От показанията му се установява, че ищецът не пуши цигари. Твърди, че той самият пуши по принцип, но им е казано на двамата с Л., че когато се работи с този почистващ препарат не трябва да се пуши. Свидетелят Д.установява, че е оставил кофата до себе си с половината неразтворен препарат, който е бил на неразтворени гранули, като кофата е с вместимост около 10-12 литра, а в нея е имало количество, колкото половината от вместимостта й.

          По делото е разпита свидетелката С.А.Л., чийто показания съдът цени изчяло, въпреки че същата е съпруга на ищеца Л.. От показанията на тази свидетелка се установява, че е научила от дъщеря си за инцидента на 20.05.2016 г., като е видяла съпруга си едва в Клиниката по токсикология на УМБАЛ „С.Г.“ – Пловдив. Сочи, че ищецът Л. е имал изгаряния по лицето, можел е да вижда едва след 5 дни, но само силуети и е изпитвал много болки. Твърди, че зрението на А.Л. е било сериозно влошено и са получили помощ от академик в гр. София. Изяснява в показанията си, че е Л. е изпитвал непрекъснато болки, страх, не е можел да спи, ползвал е капки и мехлеми, като е започнал да приема и антидепресанти. Установява, че понастоящем ищецът се лекува със серум от собствената му кръв, който се приготвя от акад. В..

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства се констатира, че ищецът А.П.Л. е назначен с постоянен трудов договор на длъжност „Градинар“ в ответното дружество ОП „Ч.“, съгласно Допълнително споразумение от 18.01.2016г., при трудово възнаграждение в размер на 440,00 лв.

Установи се, че на процесната дата - 20.05.2016г., ищецът А.П.Л., заедно със свидетеля И.А. Д., са се явили в 08,00 часа в сградата на бивше училище „Нешо Бончев“ – филиал, където свидетелката Н. Ш. е разпоредила на ищеца и свидетеля Д.да извършат деизинфекция на фонтана пред Общинска администрация гр. Панагюрище, като е следвало количеството вложен препарат „POOLZONE 60 да бъде по-голямо, тъй като след почистването на фонтана водата му отново била замърсена. Свидетелката Н. Ш., съгласно собствените й показания, е изсипала в сухата смес на препарата около 2 л. вода и започнала да разбърква сместа с дървена дръжка от метла. По делото се установи, че прекият ръководител на ищеца и свидетеля Д., е разпоредил да побързат с извършването на дезинфекцията, след което Д.занесъл кофата, а ищецът Л. го е чакал пред фонтана на Общинска администрация Панагюрище, понеже се предвижил по- бързо с велосипед. Тогава, съгласно показанията на всички разпитани свидетели, ищецът Л. отсипал част от съдържащия се в кофата разтвор във фонтана, след което установили, че голяма част от препарата е останала неразтворена, в твърдо състояние, и е било необходимо да бъде разбъркан. При изсипването, както ищецът Л. така и свидетелят Д.установили, че част от разтвора е попаднал върху плочките на площад „20 април“ и тогава ищецът Л. тръгнал да търси от кошчетата за боклук хартия или друг материал, който да послужи за забърсване на излятото върху плочките на площада количество от разтвора на „POOLZONE 60. През това време свидетелят И.Д., докато стоял до кофата усетил силна дъга и после кофата гръмнала. За да разтвори количеството от препарата, останало в кофата, Д.продължил да разбърква с намерената при огледа от разследващите полицаи, дървена пръчка. Именно тогава, провокиран от органичната материя на дървената пръчка, концентрираният разтвор на „POOLZONE 60 е избухнал, отделили са се вредни газове, кофата се е разлетяла на множество малки парчета, а отделените газове са увредили както ищеца А.Л.,  който се приближавал с хартия в ръце до кофата, така и свидетеля И.Д., който разбърквал разтвора.

По делото не се установи ясно и категорично налице ли е поднасяне на огън от страна на който и да било от участниците в инцидента до съдържащата концентриран разтвор на „POOLZONE 60, пластмасова кофа.

Съдът не приема за обективни показанията на свидетелката Ш., относно факта, че към този момент свидетелят И.Д.е пушел и едновременно с това е разбърквал концентрирания разтвор, което е довело до възпламеняване на отделящите се по време на разбъркването вредни газове, а от там -и до гръм и разпръскване на съдържащата разтвора кофа. Не е възможно свидетелят Д.да е доближил концентрирания почистващ разтвор с цигара на толкова близко разстояние, че да може да бърка разтвора в кофата. Ако докато е приближавал разтвора, Д.е пушел цигара, то тогава възпламеняването е щяло да стане веднага и в този случай свидетелят е щял да бъде на значително разстояние от кофата. В този случай пораженията, както на ищеца, така и на свидетеля Д., щяха да бъдат значително по- малки от тези, които двамата работници са претърпели при инцидента. Съдът не цени показанията на свидетелката Ш. и в частта им относно твърденията й, че е имало и други лица, присъствали на взрива, които са твърдяли пред нея, че преди взрива, към кофата е поднесен огън. Ш. твърди, че по-късно същото е извършил свидетелят Б., поднасяйки изработената от него импровизирана факла, заради което след инцидента, Ш. е търсила останки от цигари или запалка. По делото не се събраха никакви доказателства такива свидетели изобщо да е имало. Освен това твърдението на Ш. е изградено на  факти, изложени й евентуално, от други лица. Същата допусна и фактическа грешка в показанията си, твърдейки че свидетелят Б. е поднесъл дървена пръчка със запалено парче плат, при условие, че същата е присъствала на експеримента, направен от Б. и свободно е можела да възприеме, че е ставало дума за метален – железен прът, а не за дървена основа, която е можела сама по себе си да се запали от напоеното с бензин парче плат.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че както на ищеца Л., така и на свидетеля Д.е извършен дневен инструктаж за безопасност и здраве при работа, същите са били снабдени, от страна на ответното дружество, с лични предпазни средства, за което сочи откритата при огледа на разследващите полицаи, ръкавица. Установи се също, че още при постъпване на работа, на ищеца е извършен първоначален инструктаж за безопасност при работа и периодически му е извършван седмичен и месечен такъв.

Съдът приема, че при разбъркването на концентрирания разтвор на „POOLZONE 60 е допусната фактическа грешка, тъй като разбъркването е осъществено с реактивен материал – дърво, което има биологичен произход и макар да не е изрично вписано в инструкцията за работа с препарата „POOLZONE 60, е провокирало взрив, поради внасянето на органични материи в концентрирания разтвор.

Съдът констатира, че никъде в инструкциите, както на производителя, така и на работодателя, не е посочено изрично, с какви материали следва да се разбъркват разтворите на „POOLZONE 60, което сочи на практиката препаратът да се внася във водните басейни не във вид на разтвор, а в твърдо състояние - да се насипва в съответни количества, направо, във водния басейн. Реакцията е предизвикана първоначално от свидетелката Ш., която е започнала разтварянето с недостатъчно количество вода, като разбъркването е било краткотрайно, а провокацията към химична реакция е продължена от самите Л. и Д., след изливане на част от разтвора във водния басейн пред общинска администрация и повторното разбъркване с откритата от разследващите полицаи пръчка.

Съдът костатира, че множеството наранявания на ищеца Л., както и настъпилото с него обгазяване, го е принудило да претърпи продължителна хоспитализация, след което същият е бил за дълъг период от време нетрудоспособен. Съдът установи, че след края на хоспитализацията и през периода на възстановяването му, ищецът е търпял сериозни болки и страдания, а веднага след инцидента е съществувала опасност за живота му. Установи се също, че към момента на хоспитализацията му в УМБАЛ „С.Г.“, в гр. Пловдив, ищецът Л. е имал сериозни увреждания както на очите, така и на дихателния апарат, но към настоящия момент тези поражения са преодолени, Л. е претърпял средно тежко отравяне, при което е развил токсичен бронхит, като благоприятното протичане се дължи на проведеното комплексно лечение в УМБАЛ „С.Г.“, в гр. Пловдив. Вещото лице - офталмолог сочи, че след химично изгаряне на очите е необходим срок поне от една година, за да се установят дефинитивните промени поради каскадите от автоимунни процеси, а от това следва, че е на лице пряка връзка между увреденото състояние на очите на ищеца, понесената травма и химическото изгаряне по време на инцидента на 20.05.2016г. По делото се установи, че още преди инцидента ищецът Л. е носил очила поради късогледство, но уврежданията на очите, представляващи помътнявания на роговицата, сухота на конюнктивата, която ще остане за цял живот, не влияят съществено върху остротата на зрението на ищеца Л..

Съдът установи, че не е лице груба небрежност от страна на ищеца Л. при настъпването на трудовата злополука съгласно изискванията на КТ, тъй като такова съпричиняване би било факт, ако ищецът, макар да е разбирал вредните последици от поведението на свидетеля Д.при разбъркване на концентрирания разтвор, не го е възпрял и е подценил условията за безопасност при работа с разтвора или е допуснал поднасянето на огън от страна на Д.. Л. не е предполагал и не е знаел, че дървеното парче може да предизвика взрив. По делото безспорно се установи, че никъде и никой не е посочил на Л. и Д., че препаратът „POOLZONE“60 следва да се поставя в твърдо състояние направо в почиствания воден басейн, още повече, че свидетелката Ш. е започнала разтварянето на препарата във вода в началото на работното им време.

Съдът счита, че следва да уважи предявеният от А.П.Л. иск, по смисъла на чл. 200, ал.1, пр.1 от КТ, за сумата от 10 000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на трудовата злополука – 20.05.2016г., до окончателно изплащане на вземането, като отхвърли същия до сумата от 15 000,00 лв., като неоснователен и недоказан.

В същото време следва да бъде отхвърлен предявеният по см. на чл. 200, ал.3, във вр. с чл. 212 от КТ и чл. 51, ал.1 от ЗЗД, иск в размер на 215,28 лв., тъй като от съдебно -счетоводната експертиза безспорно се установи, че ищецът по делото е получил обезщетение поради временна неработоспособност в размер на 1390,16 лв., а нетното му трудово възнаграждение за същия период, ако Л. не е претърпял трудовата злополука, би било в размер на 1258,51 лв., което е по-малко от обезщетението със 131,65 лв.

По същата причина, съдът счита, че следва да отхвърли предявения по чл. 200, ал.3 от КТ, във връзка с чл. 86, ал.1 от ЗЗД иск за мораторната лихва в размер на 3,56 лв. върху разликата между трудовото възнаграждение, получавано от ищеца А.Л. и обезщетението за временна нетрудоспособност, получена от него през периода 01.06.2016г. до 07.09.2016г., включително.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат осъдени Общинско предприятие „Ч.“, гр. Панагюрище да заплатят на ищеца А.П.Л. сторените от него съдебно-деловодни разноски, съобразно с уважената част от иска, в размер на 1332,56 лв. – за адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на делото, следва да бъдат осъдени Общинско предприятие „Ч.“, гр. Панагюрище да заплатят по сметка на Районен съд Панагюрище за вещи лица, особени представители и свидетели, сумата от 239,07 лв., представляваща възнаграждения на вещите лица, по приетите по делото експертизи.

С оглед уважената част от исковете, следва да бъдат осъдени Общинско предприятие „Ч.“, гр. Панагюрище да заплатят в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Районен съд Панагюрище, държавна такса, в размер на 400,00 лв., съобразно с уважената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде осъден ищецът А.П.Л. да заплати на Общинско предприятие „Ч.“, гр. Панагюрище сторените съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, възлизащи на сумата от 340,00 лв., която сума представлява сбор от депозит за разпит на двама души свидетели в размер на 6,67 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 333,33 лв.

Следва да бъде осъден ищецът А.П.Л. да заплати по сметка на Районен съд Панагюрище за вещи лица, особени представители и свидетели, сумата от 119,53 лв., представляваща възнаграждения на вещите лица, по приетите по делото експертизи.

Така мотивиран на основание чл. 200 от КТ, Панагюрския районен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Общинско предприятие „Ч.“, с ЕИК - 0003517431437, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, Индустриална зона, представлявано от директора Т.Р.Н., да заплати на А.П.Л., с ЕГН- **********,***, със съдебен адрес:***, Партера, офис № 4- чрез адвокат Л.Н.М. от Пазарджишка АК, сумата от 10000,00 лв. (десет хиляди лева), която сума представлява обезщетение по смисъла на чл. 200, ал.1, предложение първо от Кодекса на труда - за неимуществени вреди от претърпяна от Л. трудова злополука на 20.05.2016 г., а именно – болки, страдания и неудобства, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2016 г. – датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над  10 000,00 лв. (десет хиляди лева) до претендирания размер от 15 000,00 лв. (петнадесет хиляди лева), като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.П.Л., с ЕГН- **********,***, със съдебен адрес:***, Партера, офис № 4- чрез адвокат Л.Н.М. от Пазарджишка АК, срещу Общинско предприятие „Ч.“, с ЕИК - 0003517431437, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, Индустриална зона, представлявано от директора Т.Р.Н., иск за сумата от 215,28 лв. (двеста и петнадесет лева и двадесет и осем стотинки), представляваща разликата между полученото от ищеца Л. обезщетение за отпуск по болест и трудовото му възнаграждение, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.П.Л., с ЕГН- **********,***, със съдебен адрес:***, Партера, офис № 4- чрез адвокат Л.Н.М. от Пазарджишка АК срещу Общинско предприятие „Ч.“, с ЕИК - 0003517431437, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, Индустриална зона, представлявано от директора Т.Р.Н., иск за сумата от 3,56 лв. (три лева и петдесет и шест стотинки), представляваща мораторната лихва върху разликата между трудовото възнаграждение, получавано от ищеца А.Л. и обезщетението за временна нетрудоспособност, получена от него през периода 01.06.2016г. до 07.09.2016г., включително, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Общинско предприятие „Ч.“, с ЕИК- 0003517431437, със седалище и адрес на управление: гр.Панагюрище, Индустриална зона, представлявано от директора Т.Р.Н., да заплати на А.П.Л., с ЕГН- **********,***, със съдебен адрес:***, Партера, офис № 4- чрез адвокат Л.Н.М. от Пазарджишка АК, сторените съдебно-деловодни разноски съобразно с уважената част от иска, в размер на 1332,56 лв. (хиляда триста тридесет и два лева и петдесет и шест стотинки) – за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Общинско предприятие „Ч.“, гр. Панагюрище, с ЕИК- 0003517431437, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, Индустриална зона, представлявано от директора Т.Р.Н., да заплатят по сметка на Районен съд Панагюрище за вещи лица, особени представители и свидетели, сумата от 239,07 лв. (двеста тридесет и девет лева и седем стотинки), представляваща възнаграждения на вещите лица, по приетите по делото експертизи.

ОСЪЖДА Общинско предприятие „Ч.“, гр. Панагюрище, с ЕИК- 0003517431437, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, Индустриална зона, представлявано от директора Т.Р.Н., да заплатят в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Районен съд Панагюрище, държавна такса в размер на 400,00  лв. (четиристотин лева), съобразно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА А.П.Л., с ЕГН- **********,***, със съдебен адрес:***, Партера, офис № 4- чрез адвокат Л.Н.М. от Пазарджишка АК, да заплати на Общинско предприятие „Ч.“, с ЕИК- 0003517431437, със седалище и адрес на управление: гр.Панагюрище, Индустриална зона, представлявано от директора Т.Р.Н., сторените съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, възлизащи на сумата от 340,00 лв. (триста и четиридесет лева), която сума представлява сбор от депозит за разпит на двама  души свидетели в размер на 6,67 лв. (шест лева и шестдесет и седем стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 333,33 лв. (триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки).

ОСЪЖДА А.П.Л., с ЕГН- **********,***, със съдебен адрес:***, Партера, офис № 4- чрез адвокат Л.Н.М. от Пазарджишка АК, да заплати по сметка на Районен съд Панагюрище за вещи лица, особени представители и свидетели, сумата от 119,53 лв. (сто и деветнадесет лева и петдесет и три стотинки), представляваща възнаграждения на вещите лица, по приетите по делото експертизи.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението относно обезщетението по реда на чл. 200 от КТ.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено с мотивите.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: