Р Е Ш Е Н И Е

139

 

14.11.2016г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                 Година                                             Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Тринадесети октомври

 

2014

 
                

на                                                                             Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

                                                                                                                           

Н С

 
 

Секретар                                                        

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

555

 

2014

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са в обективно съединение искове с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 53, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

В исковата молба, подадена от Е.Л.М.,***, срещу А.Х.Б.,***, се сочи, че със Заповед № 279/12.05.1992г. на Кмета на Община Панагюрище е отменено отчуждаването на имот № 1439, в кв.73 по плана на гр.Панагюрище от 1957г., собственост на наследниците на С Ц Ф, като въз основа на осъществената с тази заповед реституция, наследниците му с КНА № 32, том ІІ, нот.дело № 681 от 1998г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела, са признати за собственици по наследство на дворно място с площ от 1477 кв.метра, ведно със застроените в имота постройки. Един от наследниците на дворното място е и ищцата Е.Л.М.. Същата сочи в исковата си молба, че имотната граница между имот с пл. № 1439 и имот пл. № 1434 по плана на гр.-Панагюрище от 1957г. съвпада по местоположение с имотната граница между имот с пл. № 1989 и имот пл. № 1979 по действащия план на гр.Панагюрище от 1980г., както и по кадастралния план на града от 2004г. Ищцата твърди, че по силата на договор за доброволна делба на недвижим имот № 81, том І от 05.05.2011г. по Общия регистър на Нотариус № 390 – П К, с район на действие Районен съд Панагюрище, Е.М. е станала собственик на УПИ с площ от 689 кв.метра, за който е отреден УПИ ХХІХ – 1989, в кв.135 по плана на гр.Панагюрище, при съседи: от североизток – УПИ VІІІ-1979 и УПИ ХVІІІ-4813, а със сега действащия кадастрален план на гр.Панагюрище за имота, собственост на ищцата е отреден идентификатор 55302.301.233, като имотът е с административен адрес: гр.Панагюрище ул.”Оборище” № 39. В исковата молба се твърди, че в кадастралната карта е отразено разминаване на имотната граница с имотната граница, утвърдена с предходните планове на гр.Панагюрище, а основен принцип в ЗУТ по отношение на правото на собственост е, че урегулирането на поземлените имоти става съобразно с имотните им граници, като не се извършва разместване на правото им на собственост. Сочи се, че отразената промяна в имотната граница означава, че собственикът на поземления имот от североизток, за който е отреден идентификатор 55302.501.1979, за времето до одобряване на кадастралната карта на града, е извършил едностранна промяна на имотната граница, като я е преместил на запад- в имота на ищцата М.. Ищцата твърди, че за нея съществува правен интерес да установи точното местоположение на имотната граница между двата съседни поземлени имота с идентификатори 55302.501.233 и 55302.501.1979, която е била неправилно установена в кадастралната карта на гр.Панагюрище.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде установен пространствения обхват на правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 55302.501.233, собственост на Е.Л.М. спрямо поземлен имот с идентификатор 55302.501.1979 собственост на ответника А.Х.Б., като е допусната грешка, състояща се в неправилно заснемане на границите на имотите при изготвяне на кадастралната карта.

Моли да бъде назначена съдебно -техническа експертиза, при която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, с кадастралния план на гр.Панагюрище от 1957г., дворищно- регулационния план на гр.Панагюрище от 1980г., кадастралния план на гр.Панагюрище от 2004г. и сега действащата кадастрална карта на града, да извърши оглед на процесните имоти и да отговори на следните въпроси: Съвпада ли по местоположение с имотната граница между имот пл. № 1989 и имот с пл. № 1979 по плана на гр. Панагюрище от 1980г., както и по сега действащия  кадастрален план на гр. Панагюрище; Налице ли е промяна в имотната граница между съседните поземлени имоти с идентификатор 55302.501.233 и 55302.501.1979 спрямо предходните планове, на какво основание е промяната и кое следва да бъде действителното местоположение на имотната граница; Съвпада ли това местоположение с имотната граница по одобрената кадастрална карта на град Панагюрище. Вещото лица да изготви скица, на която да изчертае имотната граница по посочените планове, както и да отрази действителното положение на границата между процесните недвижими имоти.

Претендира сторените съдебно- деловодни разноски.

Представя писмени доказателства.

В законоустановения срок ответникът А.Х.Б. представя писмен отговор на исковата молба, в който твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като отправеното искане за определяне на пространствения обхват на правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 55302.501.233 спрямо поземления имот на ответника Б. по същество е искане за определяне на границите между два съседни имота, както предвижда чл.109а от ЗС. Ответникът твърди, че това правило намира приложение при наличието на две предпоставки, а именно: когато се касае за съседни имоти, намиращи се извън регулация и ако границата на двата съседни имота извън регулацията е неясна, неизвестна или спорна. Според ответника Б., от приложените по делото доказателства безспорно се установява, че имотите се намират в регулация, представляват УПИ и съгласно изискванията на ЗУТ са оформени въз основа на одобрен застроително- регулационен план. Твърди, че по отношение на УПИ се прилагат разпоредбите на раздел ІІІ от Глава VІІ на ЗУТ, където е уредена административна процедура за изработване на подробните устройствени планове, които след влизането им в сила могат да се изменят съобразно с условията на чл.134, ал.2 от ЗУТ, а в конкретния случай би била приложима разпоредбата на чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ. Ответникът твърди, че от приложение № 4 към договор за доброволна делба от 2011г. е видно, че ищцата е проявила бездействие да защити претендираното си право по надлежния административен ред, след като към онзи момент вече е посочено разминаване в границата на двата съседни имота, още повече, че при одобряване на кадастралната карта на Панагюрище е имало възможност да се отчете разминаването именно по време на одобряването. Според ответника, предявеният иск се явява специален иск за собственост, като страните по него трябва да притежават вещното право на собственост върху недвижимите имоти, чийто граници ще се определят. А.Б. твърди, че не е носител на вещно право на собственост върху поземлен имот с идентификатор 55302.501.1979, което се установява от представения от ищцата нот.акт № 32, том ІІ, нот.дело № 691/1993г., поради което А.Б. не е легитимен ответник по този иск. Твърди, че процесуалната легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставки за правото на иск, а липсата им прави иска недопустим. Сочи, че този иск е и неоснователен, тъй като няма представени доказателства за наличието на незаконосъобразно изместване на границата и накърняване правото на собственост на ищцата с неправомерните лични действия на Б.. В исковата молба не е посочено, според ответника, кога и как е извършена промяната, а приложените по делото скици оказват единствено грешка при изготвяне на кадастралната карта и отбелязване на границите на процесния УПИ от съответните служби по съответния ред, но по никакъв начин не допринасят за доказване на увреждащото поведение на ответника спрямо законните интереси на ищцата.

Представя писмени доказателства.

Делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, в което предявената от Е.М. искова молба е оставена без движение, като й е указано в едноседмичен срок да посочи собствениците на недвижим имот с идентификатор 55302.501.1979 по плана на град Панагюрище, както и да бъдат представени необходимия брой преписи от искова молба, ведно с приложенията- за връчване на всеки един от собствениците, след тяхното конституиране.

С молба от 19.02.2015г., процесуалният представител на ищцата М. е посочил, че собственици на недвижим имот с идентификатор 55302.501.1979 по плана на град Панагюрище са Ц.А.Б.,*** и С.Л.С.,***.

Представят КНА за право на собственост върху недвижим имот №47, том ІІ, нот. дело № 418/1967г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела.

С Определение № 38/20.02.2015г. Панагюрският районен съд е конституирал като ответник и Ц.А.Б.,***, който в законоустановените срокове представя писмен отговор на исковата молба.

В отговора си ответникът Ц.Б. сочи, че предявеният иск е недопустим, доколкото не е налице абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск. Твърди се, че фактическите твърдения в исковата молба очертават предмета на спора, обуславят и петитума, респективно претенциите към ответника, а твърденията „разминаване на имотната граница”, а по късно „едностранна промяна” чрез преместване на границата на запад в имота на ищцата М. е декларативно изявление на факти, лишено от конкретика. Петитумът, според ответника, не е формулиран съгласно фактическата обстановка, изложена в исковата молба. Твърди се, че от последната се прави извод за предявен установителен иск за право на собственост към минал момент, при наличие на правен спор с правна квалификация по чл.54, ал.3 от ЗКИР. Същевременно ищцата не прави искане към съда за установяване на спорната площ към момента на влизане в сила на кадастралната карта на гр.Панагюрище през 2012г., а се иска установяване на пространствения обхват на целия имот на ищцата и то към момента на завеждане на гражданското дело. Според ответника Б., няма искане от страна на ищцата М. за установяване на неправилно заснемане на процесните граници на имотите, след като съдът разреши спорното право, а е предложена от ищцата констатация за налична грешка, която констатация почива единствено на съжденията на М.. Според отговора на исковата молба, няма данни за произнасяне по повдигнатия въпрос по кой от двата способа ще се установява допусната грешка в кадастралната карта – административен или съдебен, защото горепосочените две искания трябва да се съдържат в петитума на иска, съгласно Определение № 42 от 02.02.2011г. на ВКС, І-во гражданско отделение. В писмения отговор се сочи, че предявения иск е неоснователен, тъй като установените граници на поземлен имот 55302.501.1979, чиито собственик е Ц.Б. са правилно посочени в одобрената кадастрална карта на град Панагюрище и отразяват правилно пространствения обхват на неговата собственост. Сочи, че считано от 20.12.1993г., на територията на недвижимия му имот функционира производствен цех за безалкохолни напитки и сиропи, който е в непосредствена близост с недвижимия имот на ищцата. Сочи се също, че между производствената сграда и имота на ищцата М., Ц.Б. ползва площ от около 7 кв.метра за преминаване към цеха, която площ се явява процесната граница на двата съседни имота. Б. твърди, че тази площ е негова собственост по силата на чл.79, ал.1 от ЗС, доколкото са налични предвидените законови основания за придобивна давност – непрекъснато фактическо владение в продължение на 10 години, считано от 01.06.2004г. и намерение да свои процесната идеална част от процесния имот. Ответникът твърди, че на основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.77, предложение 2 от ЗС, съблюдавайки изричните указания дадени в Тълкувателно решение № 4/2012г. на ВКС за позоваване на същите, като „процесуално средство за защита” на материално правните последици на давността, възразява на така предявения специален иск за собственост, тъй като в негова полза е настъпила придобивна давност за всички ид.части, включени в границите на поземлен имот, за който е отреден идентификатор 55302.501.1979 по кадастралната карта на гр.Панагюрище.

Моли съда да не допуска разглеждане на предявения иск, поради несъответствие на исковата молба със законовите изисквания, а в случай, че бъде допуснато разглеждане на исковата молба, моли съдът да се произнесе с решение по повдигнатия спор, с което да бъде отхвърлена исковата претенция на ищцата М., като неоснователна.

Претендира сторените съдебно -деловодни разноски.

Представя доказателства.

Делото е разгледано в открито съдебно заседание и е даден ход по съществото на спора.

В срока за постановяване на решението е депозирана молба от адвокат Р.К., в качеството му на процесуален представител на ищцата Е.М., в която същият сочи, че след приключване на съдебното заседание, когато е даден ход по същество на настоящото гражданско дело, процесуалният представител разговарял със служителите в Техническа служба при Общинска администрация град Панагюрище – П.Д. и О М, които са били озадачени от изявлението на вещото лице инж. Й.Г. в съдебното заседание, че е изготвил заключението си, след като е посетил Общинска администрация Панагюрище. В молбата се сочи, че това твърдение на вещото лице не отговаря на истината, тъй като и двамата служители на Техническата служба познават вещото лице инж. Г., но същият не е правил никакви справки и дори не е посещавал Общинската администрация. В Техническа служба е посочено на адвокат К., че имотната граница между процесните имоти по всички планове до настоящия момент е минавала по начина, по който е заснета от Кадастъра и по тази причина по отменените планове на гр.Панагюрище не се е налагало да се придава от съседен поземлен имот към имота на ищцата М.. Процесуалният й представител сочи, че в случай, че в решението бъде включено заключението на вещото лице, твърденията изложени в него ще бъдат неистински.

Е.М. чрез процесуалния си представител адвокат К., моли съда да бъде отменен хода по същество на спора и да бъде насрочено ново изслушване на вещото лице, като на същото се напомни наказателната отговорност по смисъла на чл. 291 от НК, както и задължението му експертизата да отговори на поставените въпроси, само след извършване на съответните справки в АГКК град Пазарджик и Общинска администрация град Панагюрище.

В законоустановения срок препис от молбата е изпратен на ответника Ц.А.Б., който на 15.03.2016 г. е депозирал отговор на предявената молба. В отговора се сочи, че възраженията на ищцата М.  срещу съдебно-техническата експертиза не следва да бъдат разглеждани, защото е пропуснат процесуалния момент да бъдат направени, понеже съгласно чл.200, ал.3, изр.2 от ГПК – оспорването на заключението на вещото лице се осъществява, докато трае изслушването му, поради което се изключват последващи опити за разглеждане на въпросите относно компетентността на вещото лице и извършените от него действия по изготвяне на заключението. Сочи се, че заключението на инж. Г. е изслушано и прието в съдебно заседание и срещу това ищцата не е възразила. Твърдят, че оценката на събрания в хода на делото доказателствен материал попада единствено в компетентността на съда, който следва да се произнесе с крайния акт, а твърденията на процесуалния представител на ищцата, че лично е направил справка в Общинска администрация- град Панагюрище, не биха могли да бъдат основание за отмяна на хода по съществото на спора и възобновяване на съдебното дирене в настоящото производство, тъй като съществуват преклузивни срокове за събиране и проверяване на доказателствата. Ответникът твърди, че веднъж обявил устните състезания за приключили, единственото процесуално действие което следва да извърши съда е да се произнесе с решение по спора. Според А.Х.Б. твърдените в молбата на ищцата доказателствени празноти не се дължат на незаконосъобразна или непълна дейност на съда, а ищцата прави опит за предварително решаване по същество на спора, което е извън процесуалния ред за разглеждане и решаване на гражданско-правните спорове. Моли да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, молбата на Е.М..

В съдебно заседание- редовно призована, ищцата Е.Л.М. се явяват лично и с процесуалния си представител адвокат Р.К. от Пазарджишка адвокатска колегия.

Ответникът А.Х.Б., редовно призован се явява лично и с процесуалния си представител адвокат С.К. от САК.

Ответникът Ц.А.Б., редовно призован се явява лично и с процесуалния си представител адвокат С.К. от САК.

Ответникът С.Л.С. се явява лично.

По делото са разпитани свидетелите С Р П и В И. К.

По делото е представен КНА за собственост върху недвижим имот № 32, том ІІ, н.д. 691/1993г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела, от който се констатира, че Ц С. Ф, Р С С, М С Ф и Е.Л.М. са признати за собственици на дворно място от 1477 кв.м., със застроени в него масивна сграда на дървен гредоред за производствени нужди, с площ от 100 кв.м., масивна сграда на дървен гредоред за производствени цели с площ от 166 кв.м и масивна сграда на дървен гредоред за производствени цели, с площ от 81 кв.м, ведно с паянтова сграда на 23 кв.м, при съответни съседи, за който имот е отреден парцел ХІХ, имот пл. №89, кв. 135 по плана на гр.Панагюрище.

От приложения по делото Договор за доброволна делба на недвижим имот № 81, том. І, рег. № 1025/05.04.2011 г. по Общия регистър на Нотариус № 390 – П К, с район на действие Районен съд – Панагюрище, се констатира, че ищцата Е.Л.М. е получила в дял и е станала изключителен собственик на УПИ ХХІХ-1989, кв. 135 по плана на гр. Панагюрище, с площ от 679 кв.м., при съседи:североизток – УПИ ХVІІІ – 4813, 19.77, северозапад – улица „Оборище“ и УПИ VІІ-1879, югоизток УПИ ХІХ-1978 и УПИ ХІ-1981 и югозапад УПИ V-1990 и УПИ ХХІІ-1981.

Съгласно приложената по делото скица № 665/17.11.2010 г., издадена от Община – Панагюрище, УПИ VІІ-1989, кв. 135 по тогава действащия план на гр. Панагюрище е с площ от 383 кв.м., а УПИ ХХІХ-1989, кв. 135 е с площ от 679 кв.м.

Съгласно приложената по делото скица на поземлен имот № 15-100387/09.04.2014 г., издадена от СГКК гр. Пазарджик, за имота на ищцата, с площ от 672 кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана и с начин на трайно ползване -ниско застрояване, е отреден идентификатор 55302.501.233, с площ от 672 кв.м.

Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №199, том І, н.д. 428/1997 г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела, ответникът А.Х.Б. и Д З Б са продали на втория ответник Ц.А.Б. 1/2 ид.ч. от дворно място, с площ от 344 кв.м, ведно с югозападната половина на двуетажна жилищна сграда – близнак, застроена на 45 кв.м, за който имот е отреден съсобствен УПИ VІІІ-1979, кв. 135, по плана на гр. Панагюрище към онзи момент, който е с урегулирана площ от 350 кв.м.

Видно от приложен Акт за узаконяване № 12/20.12.1993 г. е узаконен строеж на А.Х.Б., представляващ цех за производство на безалкохолни напитки и сиропи, въз основа на заснет архитектурен проект в парцел VІІІ-1979, кв. 135 по плана на гр. Панагюрище.

От приложения по делото КНА за право на собственост върху недвижим имот № 47, том ІІ, н.д. 418/1967 г., Христоско Маринов Б. и ответника С.Л.С. са признати за собственици на следния недвижим имот, а именно: Дворно място от 358 кв.м, ведно с намиращата се в него утлакана, за който е отреден парцел VІІІ, имот 1344, кв. 73, по плана на гр. Панагюрище към онзи момент, който имот е с площ от 370 кв.м.

От разпита на свидетеля С Р П, чийто показания съдът цени изцяло, се установява, че същият познава имота на ответниците от времето, когато бащата на А.Б. е строил своето жилище, тъй като свидетелят е работил като арматурист на строежа.Сочи, че именно той е положил арматурата, както на жилището на Б-ВИ, така и на масивната ограда, която съществува и до днес между имотите на страните по делото. Сочи, че в имота на ищцата М. има нова къща и до нея работилница. Свидетелят установява в показанията си, че оградата между двата имота не е променяна от времето, когато оградата е била с държавна работилница.

От показанията на свидетеля В И. К, които съдът прие изцяло, се установява, че масивната ограда между двата процесни недвижими имота съществува от около 40 години, същата не е премествана, не е ремонтирана и не е изменяна.

По делото е прието и неоспорено от страните заключение на съдебно- техническата експертиза, съгласно което обезсиления застроителен, регулационен и кадастрален план на гр. Панагюрище от 1957 г. са одобрени със Заповед № 1129/16.03.1957 г., докато  по – късно действащия регулационен план на гр. Панагюрище е одобрен със Заповед № 696/22.06.1983 г. Вещото лице сочи в заключението си, че обезсиления кадастрален план на гр. Панагюрище след попълването му е оцифрен със Заповед № 300-4-16/10.05.2004 г. Според заключението  по данни на разпитаните свидетели, масивната ограда между имот с идентификатор 55302.501.1979- на ответниците и имот с идентификатор 55302.501.233- на ищцата, е на не по-малко от 40 години и същата е застена и отразена като имотна граница в кадастралната карта. Вещото лице сочи, че със Заповед № 662/04.10.2010 г. на Кмета на Община – Панагюрище е одобрено частично изменение на ПУП с обхват -УПИ VІІ-1989, кв. 135 по плана на гр. Панагюрище, като за сметка на части от УПИ VІІ-1989 са образувани два нови урегулирани поземлени имота, а именно: УПИ VІІ-1989 и УПИ ХХІХ-1989, кв.135 по плана на града. Вещото лице сочи, че с този ПУП се е променила само регулацията, но не се е взел предвид съществуващия кадастрален план на града.По заключението на съдебно- техническата експертиза се установява, че границата между имот пл. № 1439 и имот пл. № 1434 по плана на гр. Панагюрище от 1957 г., е материализирана с полумасивна и масивна ограда и съвпада с регулационната линия между парцелите, отредени за имот VІ-ТПК „Оборище“ и имот VІІІ-1334, в кв. 73 по плана на гр. Панагюрище. Съгласно заключението, границите между имотите с пл. № 1989 и имот пл. № 1979, в кв. 135 по плана на гр. Панагюрище от 1983 г. е материализирана с полумасивна и масивна ограда и съвпада с регулационната граница между парцел VІ-Млечна кухня и парцел VІІІ-1979. Вещото лице стига до извода, че нанесената и действащата в кадастралната карта на гр. Панагюрище имотна граница между с имот с идентификатор 55302.501.1979 -на ответниците Б., Б. и Спасов и имот с идентификатор 55302.501.233 – на ищцата М., е вярно отразена по съществуващата на място масивна ограда, макар същата да не съвпада с регулационната линия между УПИ ХХІХ-1989 и УПИ VІІІ-1979, кв. 135 по дворищно- регулационния план на гр. Панагюрище.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че в резултат на КНА и Договор за доброволна делба на недвижим имот ищцата е станала собственица на УПИ с площ от 679 кв.м, означен като УПИ ХХІХ-1989 кв. 135, по отменения план на гр. Панагюрище, за който в сега действащия план на града е отреден идентификатор 55302.501.233.

През 1997 г. в резултат на договор за покупко-продажба на недвижим имот, ответника А.Х.Б. е продал на ответника Ц.А.Б. ½ ид.ч. от дворно място с площ от 344 кв.м, ведно с югозападната половина на двуетажна жилищна сграда – близнак, за който имот е отреден съсобствен парцел VІІІ-1979, кв. 135 по плана на гр. Панагюрище с площ от 350 кв.м.

От приложения КНА № 47, том ІІ, н.д. 418/1967 г. се констатира, че съсобствения парцел VІІІ-1434, в кв. 73 е отреден за съсобствен на ответника С.Л.С. и Х М Б..

От приложеното по делото заключение на вещото лице безспорно се установи, че границата между имот пл. № 1439 и имот пл. № 1434, по плана на гр. Панагюрище от 1957 г. е материализирана с полумасивна и масивна ограда, която съвпада с регулационната линия между имотите VІ-ТПК „Оборище“ и съсобствения на ответниците парцел VІІІ-1434, в кв. 73 по тогава действащия план на гр. Панагюрище. Вещото лице констатира, че границите между имотите с пл. № 1989 и VІІІ-1979 отново е била материализирана със същата полумасивна и масивна ограда, макар че съществува разлика между кадастралната основа от 1957 г. и тази от 1983 г.Заснетата и действаща в кадстралната карта на гр. Панагюрище имотна граница между имот с идентификатор 55302.501.1979- на ответниците Б-ВИ и С. и имот с идентификатор 55302.501.233 е вярно отразена по съществуващата на място масивна ограда, макар същата да не съвпада с регулационната линия между УПИ ХІХ-1989 и УПИ VІІІ-1979, кв. 135 по регулационния план от 1983 г. От заключението на вещото лице се установи, че претенцията на М. се изразява в оцветена в жълто, триъгълна част в близост до ул. „Оборище“, която част се явява разлика между регулационните линии по плана от 1983 г. и съществуващата на място ограда, която въплъщава кадастралната граница между двата имота. Вещото лице посочи изрично, че съществуващата на място масивна ограда представлява вярно отразената имотна граница между имот с идентификатор 55302.501.1979 на ответниците и имот с идентификатор 55302.501.233, собственост на ищцата М.. Същата е  тухлена стена с височина от около 2 м, като не се установи заплащане за уреждане на регулационни отношения между ищцата М. и ответниците Б-ВИ и С..

Съдът счита, че следва да отхвърли предявения от Е.Л.М. срещу А.Х.Б., Ц.А.Б. и С.Л.С. иск.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.2 от ГПК, следва да бъде осъдена ищцата  Е.Л.М. да заплати на ответниците А. Ц Б. и Ц.а.Б. сторените съдебно -деловодни разноски в размер на 2 241.11 лв., която сума представлява сбор от сумата от 2000,00лв.-адвокатско възнаграждение и транспортни разходи за явяване в съдебно заседание в размер на 241.11 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 53, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър, Панагюрският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от Е.Л.М., с ЕГН - **********,***, срещу А.Х.Б., с ЕГН – **********,***, Ц.А.Б., с ЕГН – **********,*** и С.Л.С.,***, за това, че границата между недвижим имот с идентификатор 55302.501.233, собственост на Е.Л.М., спрямо поземлен имот с идентификатор 55302.501.1979- собственост на ответника А.Х.Б., Ц.А.Б. и С.Л.С. е заснета при грешка, състояща се в неправилно заснемане на границите на имотите при изготвяне на кадастралната карта.

ОСЪЖДА Е.Л.М., с ЕГН - **********,***, да ЗАПЛАТИ на А.Х.Б., с ЕГН – **********,*** и  на  Ц.А.Б., с ЕГН – **********,*** сторените съдебно- деловодни разноски в размер на 2 241,11лв. (две хиляди двеста четиридесет и един лева и 11 стотинки), която сума представлява сбор от сумата от 2000,00лв.(две хиляди лева)-адвокатско възнаграждение и транспортни разходи за явяване в съдебно заседание в размер на 241,11 лв.(двеста четиридесет и един лева и 11 стотинки).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението да страните, че решението е изготвено с мотивите.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: