Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /30.10.2018 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на десети октомври две хиляди и осемнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Н.С.разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1210/2018 г. по описа на съда

Производството е по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ

Производството по делото е образувано по повод искова молба подадена от Д.Г.Д., чрез процесуаления й представител – адв. С.Д.. Първоначално исковата молба е предявена срещу Г.П.Л., като наследник на Г. П.П.като впоследствие, след оставянето й без движение е заявено, че исковата молба се предявява срещу всички наследници на Г. П. П., т.е. освен срещу Г.П.Л., също и срещу П.Н.Л. и В.П.Л.. С факта на изпращане на исковата молба и приложенията за отговор освен на Г.Л., а също и на П.Л. и В.Л., последните двама са конституирани като надлежни ответници в процеса.

В исковата молба се твърди, че наследодателката на ищцата била собственик на нива от 1 (един) декар, находяща се в местността „К.“ при съседи: П. Д. Д.. Имотът бил възстановен в съществуващи (възстановими) стари реални граници с Решение № 7040 от 31.01.2000 г. на Поземлена комисия град Панагюрище. Към решението обаче не била приложена скица, не бил извършен и въвод във владение на имота. През 2017 г. ищцата подала заявление доО. С. „З.“ град Панагюрище за заснемане на земеделския имот, вследствие на което била уведомена от С.та, че имотът попада върху имот № 050040 от КВС на землище Оборище, местността „Д.“, възстановен на наследниците на Г. П. П., бивш жител ***, както и че в КВС на землището не съществувала местността „К.“. Твърди се, че имотът неправилно бил възстановен на наследници на Г. П., на които била издадена скица и протокол за въвод, без реално да са владяли имота. Твърди се, че местността „Д.“ била далеч от местността „К.“, като местността „К.“ била известна на жителите на с. Оборище, поради което било недопустимо да се твърди от ОСЗ град Панагюрище, че нямало такава местност. Твърди се, че наследницата на ищцата и ищцата владеели и ползвали собствената си земеделска земя от преди повече от 60 години, по времето на съществуване на ТКЗС и след това, като никой не бил оспорвал собствеността им. Наследодателят на ответниците, както и ответниците никога не били владяли имота. Не го били заявявали и за възстановяване, което било видно от преписка вх. № О 138 от 16.01.1992 г. за възстановяване на земеделски имоти на наследодателя на ответниците.   Петитумът се състои в искане да се приеме за установено, че наследодателят на ищцата е собственик на имот, представляващ нива от 1 декар, находяща се в землището на с. Оборище, в м. „К.“, при съседи: П. Д. Д., към момента на създаването на ТКЗС.

В законоустановения едномесечен срок писмен отговор е постъпил само от ответницата В.Л.. В отговора се твърди, че искът бил недопустим, тъй като процедурата по възстановяване на процесния земеделски имот била приключила. Решението, с което имотът бил възстановен на наследодателя й Г. П. било влязло в сила. В ОС З. Панагюрище нямало висящо производство за възстановяване правото на собственост върху имота на друго физическо лице. Твърди се, че имотът  който претендирала ищцата бил различен от възстановения на наследодателя й с Решение № 01 РО от 22.06.2000 г. на ПК гр. Панагюрище. Възстановения на наследодателката на ищцата имот с решение № 704О от 31.01.2000 г. на ПК гр. Панагюрище бил с различна квадратура и се намирал в различна местност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с предмет – установяване правото на собственост върху спорния имот към минал момент (към момента на неговото обобществяване през 1957 г.). Чрез този петиторен иск ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо ответниците, че правото на собственост върху процесния имот към минал момент – към момента на включване на земеделската земя в ТКЗС през 1957 г., е принадлежало на наследодател на ищеца, като по този начин се отрекат претендираните вещни права на ответниците към същия момент. Следователно, по силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното задължение да установи чрез пълно и главно доказване, че спорното вещно право към момента на обобществяването през 1957 г. е принадлежало на неговия наследодател, за да се изясни правнорелевантното обстоятелство на кого компетентният административен орган по поземлената собственост следва да признае правото на възстановяване на процесната земеделска земя.

От Решение № 704О от 31.01.2000г. по преписка вх. № 138/04.05.2000г. на ПК гр. Панагюрище се установява, че на наследниците на Н.П.Т. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива от 1 декер находяща се в местността „К.“, с. Оборище, при граници П. Д., посочен под номер 7 в решението на поземлена комисия.

От представено удостоверение за наследници изх. № 239 от 24.07.2017г. на Община Панагюрище се установява, че Н.П.Т. е оставила за свои наследник – Д.Г.Д.- дъщеря.

От писмо изх. № РД-13-163 от 14.10.2017 г. наО. С. З. гр. Панагюрище се установява, че идентифицирания контур на процесната нива находяща се в м. „К.“ попада върху имот № 050040 от КВС, м. „Д.“, с. Оборище.

От Решение № 01РО от 22.06.2000г. на ПК гр. Панагюрище се установява, че на Г. П. П. е възстановено правото на собственост в стари реални реални граници на нива от 1,169 дка в м. „Д.“ имот № 050040, при съседи насл. на С. П.в Д..

От удостоверение за наследници изх. № 57 от 17.01.2018г. на Община Панагюрище се установява, че Г. П. П., починал на 07.02.1996г. е оставил за свои наследници П.Н.Л., В.П.Л. и Г.П.Л..

От писмо изх. № ПО-06-687 от 27.09.2018 г. наО. С. З. гр. Панагюрище е посочено, че в КВС в землището на с. Оборище не фигурира местност „К.“, като фигурират местностите „Д.“ и „Еменьовец/Д.“, посочено е също така, че наследниците на П. Д. Д. са заявили за възстановяване 19 бр. имоти, в т.ч. 3 бр. имоти в м. „Сечковец“, които са възстановени в стари реални граници в м. „Д.“ по КВС – Оборище.

По делото е допусната и приета съдебно - техническа експертиза, от заключението на която се установява, че процесният имот в м. „К.“ отговаря по местоположение на имот № 050040 КВС на землището на с. Оборище – нива от 1,179 дка., в м. „Д.“, възстановен на Г. П. П., с Решение № 01РО от 22.06.2000г. на ПК гр. Панагюрище. При разпита си в о.с.з. вещото лице заявява, че извод за идентичност на двата имота следва да се направи от факта, че в имота възстановен на ищцата е имало построено къще, което съществува и към настоящия момент в имота възстановен на ответниците. Освен това вещото лице посочва, че към настоящия момент местностите „Д.“ и „К.“ не са една и съща местност, но към момента на коопериране на земите не може да се каже, доколкото липсва графичен материал. Заключението на вещото лице е категорично, че имотите са идентични, същите съвпадат по местоположение и граници. Ценено съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото същото е обективно, компетентно изготвено и с него са дадени обосновани и пълни отговори на всички задачи поставени по делото.

Предвид изложеното от посочените по-горе събрани по делото доказателства се установява, че на наследодателя на ищеца е възстановен имот, който е идентичен с имота възстановен на наследодателя на ответниците, поради което следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ – представляващ спор за материално право към минал момент е допустим. За правилното разрешаване на материалния спор в процеса на доказване следва да се установи на кого е принадлежала собствеността върху процесния имот към момент на колективизаицията/ обобществяването – 1957 г., като ищецът твърди наследодателят му да е придобил правото на собственост върху процесия имот преди колективизацията на основание давностно владение.

По делото са разпитани свидетелите П.Д.Т., А.П.Х., Ц.С.Б.и К.С.П.. При разпита си свидетеля П.Т.заявява, че обработва имот съседен на процесния близо 62 години. Посочва също така, че процесния имот се е притежавал от Н.Т. по баща Е., като имотът бил оставен в наследство на Н. от баща й П.Е.починал 1937г.. Излага, че имотът е познат в селото като Е.та градина, като през 1955г. е направено къщето от съпруга на Н.Т. и от нея. Свидетелят посочва, че местността е носила името „К.“ или „Божур поляна“. Свидетелят заявява, че м. „Д.“ се намира на 1,5 км., като през 2001 г.  при заснемане на нови план в нея (м. „Д.“) се включва и този район. Посочва също така, че Г. П. не е притежавал ниви в близост до процесната. Ценени съобразно правилата на чл. 172 ГПК съдът изцяло дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като на първо място същият е незаинтересован от изхода на делото, доколкото не се установи да има родствена връзка с някоя от страните, освен това свидетелят е бил очевидец на посочените от него факти и обстоятелства, като е запознат детайлно с фактите, за които дава показания, доколкото целия си съзнателен живот е прекарал в с. Оборище, обработвайки земя и гледайки животни, което води до извода, че познава както хората живеещи в селото, така и притежаваните от тях имоти преди колективизацията им и включването им ТКЗС, като следва да се вземе предвид и факта, че същият е роден 1936 г., т.е. към момента на колективизацията започнала 1953г., приключила 1957г. същият е бил на съзнателна възраст.

При разпита си свидетелят А.Х., леля на ищцата Д.Д. заявява, че процесният имот е бил собственост на сестра й Н.Т. оставен от баща им П.Е.починал м. януари 1937г., когато свидетелката е била на 3годишна възраст. Излага, че градината била с площ от 1 декар, като била засята с овощни дръвчета, които се намират там и към настоящия момент. Посочва, че при смъртта на баща й градината е оставена на нея, но поради ниската й възраст я е обработвала сестра й. Свиделката излага, че от 8 годишна възраст отишла да живее при сестра й Н. и й е помагала за обработка на градината, като по-късно около 1953г. Н. е заплатила на А.95 лв., за закупуване на процесното място, като Н. е ползвала мястото до смъртта си през 1982-83г. Посочва, че след това Н. и съпругът й Г. Т. са си построили къще. Свидетелката заявява, че по-късно когато собствеността върху земеделските земи се е възстановявала на  много от местностите са променили имената. Ценени съобразно правилата на чл. 172 ГПК съдът дава изцяло вяра на показанията на свидетеля, доколкото същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и се подкрепят от останалия доказателствен материал събран по делото- показанията на свидетеля П.Т., които съдът изцяло кредитира.

При разпита си свидетелят Ц.Б. заявява, че познава Г. П., като е виждал същия на процесното място, да си пасе козите. Свидетелят посочва, че познава П.Е., като заявява, че не познава местностите в с. Оборище. Съдът счита, че показанията на свидетеля не следва да се взимат предвид при постановяване на решението, доколкото същите са неотносими към предмета на спора, доколкото разпитания по делото свидетел видно от ЕГН е роден 1962г., а предметът на делото се отнася към един предходен период – преди 1957г. Освен това свидетелят заявява, че познава П.Е., който е починал 1937г. много преди свидетелят да бъде роден. Ето защо съдът счита, че не следва да взима предвид показанията на този свидетел при постановяване на крайния съдебен акт.

При разпита си свидетелят  К.П. заявява, че е присъствал при трасирането на процесния имот, като заявява, че не познава местностите в с. Оборище. Съдът счита, че показанията и на този свидетел не следва да се взимат предвид при постановяване на крайния съдебен акт, доколкото както бе многократно посочено по- горе по делото следва да се установи собствеността върху процесния имот към минал момент, момента на колективизацията. Ирелевантно е за правни спор кой е присъствал при трасирането на имота и анкетирането.

При така изяснените правнорелевантни факти настоящата съдебна инстанция достига до правния извод, че наследодателят на ищеца е притежавал спорната земя преди обобществяването й през 1957 г., поради което правото на възстановяване на този имот следва да се признае на наследниците на Н.П.Т..

От събраните по делото гласни доказателства се установи, че преди колективизацията на имота същият е бил обработват от Н.Т. и нейният съпруг Г. Т.. Показанията на разпитаните по делото свидетели са категорични и безпротиворечиви, че именно те са построили находящото се в имота къще. От събраните по делото доказателства се установява, че наследодателката на ищцата е владяла повече от 10 години процесия имот преди 1957г. В конкретния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 29 Законъ за давностьта, отм. 1951 г., доколкото придобивната давност е изтекла преди влизане в сила на Закона за собствеността сега действащ. Посочената разпоредба на отменения закон предвижда, че собствеността се придобива по давност с 10 годишно владение, която разпоредба е идентична с чл. 79 ЗС, подари което не следва да намерят приложение правилата на параграф 4 ПР ЗС.

Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция счита за основателен така предявения иск, като от събраните по делото доказателства се установи както идентичността между имота възстановен на наследодателя на ищцата, находящ се в м. „К.“ с площ от 1 декар и имот № 050040 КВС на землището на с. Оборище – нива от 1,179 дка., в м. „Д.“, възстановен на наследодателя на ответниците. Установи се по безспорен начин, че преди извършване на обобществяването и включване на процесния имот в ТКЗС той е бил собственост на наследодателката на ищцата, която е придобила собствеността върху същия на основание давностно владение продължило повече от десет години.

По отношение на разноските:

При този изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените по делото разноски в размер общо на 716.99 лв., представляващи заплатена държавна такса, такса за издаване на съдебни удостоверения, адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице, доколкото същите са своевременно поискани, като са представени доказателства, че са реално сторени.  

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, по отношение на П.Н.Л., В.П.Л. и Г.П.Л., наследници на Г. П. П., че   наследодателят на ищеца Д.Г.Д.,*** П.Т.починала на 04.09.1988 г., е била собственик на земеделска земя - нива от 1 (един) декар, находяща се в местността „К.“ в землището на с. Оборище, при съседи: П. Д., идентична с имот № 050040 КВС на землището на с. Оборище – нива от 1,179 дка., в м. „Д.“, със съседи С. П.в Д., към минал момент - внасяне на имота в ТКЗС през 1957 г.

 ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П.Н.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, В.П.Л. ЕГН: **********, с адрес: *** и Г.П.Л. ЕГН: **********, с адрес: *** , да заплати на  Д.Г.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сторените по делото разноски в настоящата инстанция в размер на 716,99 лв.

Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: