Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /10.10.2018 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Иванка Палашева разгледа докладваното от съдията Татарева гр.д. № 220/2018 г. по описа на съда

 

Производството е по чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 327 ТЗ

Производството е образувано по предявен от „С.Б.“ ЕООД срещу „А.“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327 ТЗ, с който се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в общ размер от 390 лв., представляваща дължима и незаплатена главница по фактури: № ********** от 16.11.2017 г., № 0050024512 от 17.12.2017г. и № ********** от 17.11.2017 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на претендираната сума.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: между него, в качеството му на продавач и ответника, в качеството му на купувач, съществуват трайни търговски отношения във връзка с продажба на авточасти и аксесоари. За продадените стоки, ищецът издал Фактура № ********** от 16.11.2017 г. на стойност от 451,87 (лева с ДДС, с падеж на плащане 16.12.2017 г., на 16.11.2017 г. по фактурата е направено частично плащане в размер на 108,87 лева, с оглед на което задължението по нея към настоящия момент е в размер на 343 лева с ДДС, ; Фактура № 0050024512 от 17.11.2017 г. на стойност от 47  лева с ДДС, с падеж на плащане 17.12.2017 г., по фактурата е направено частично плащане в размер на 20 лева, с оглед на което задължението по нея към настоящия момент е в размер на 27 лева с ДДС и| Фактура № ********** от 17.11.2017г. на стойност от 20 лева с ДДС, с падеж 17.12.2017г., по която не са направени никакви плащания. Навеждат се твърдения, че стоките по описаните фактури са получени в момента на издаване на фактурите, като същите служат за приемно-предавателни протоколи. Навеждат се доводи, че и към настоящия момент, въпреки настъпилите падежи по фактурите, по тях не е направено плащане.  Моли се да се уважи предявената претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който заявява, че не е дал повод за завеждане на иска, както и че действително е в трайни търговски взаимоотношения с ищеца. Посочва, че между страните по спора се е породило недоразумение, тъй като по фактура №0050021556/02.06.2017 г. е направил плащане два пъти по 90 лева с платежни нареждания от 27.06.2017 г. и 30.08.2017 г., което плащане не било приспадното от ищеца. Заявява, че освен това е направил и последващо плащане от 100 лева на 25.04.2018 г., с което е погасена още една част по фактура №**********/16.11.2017 г., съгласно установеното между страните споразумение. Относно основателността на иска, заявява, че искът е частично неоснователен, като оспорва предявената искова претенция на ищеца по размер. Заявява, че към момента на подаване на отговора на исковата молба дължи общо 200 лв. по процесните фактури. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявеният иск.

В последното по делото съдебно заседание се е явил представител на ответното дружество, като поддържа становище за неоснователност на предявения иск, доколкото същият изцяло е погасен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327 ТЗ, с който се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в общ размер от 390 лв., представляваща дължима и незаплатена главница по три фактури.

По делото са представени и приети като писмени доказателства процесните три броя фактури и трите подписани от представител на ответното търговско дружество, от които се установява, че между страните по спора са сключени действителни договори за покупко-продажба, по силата на които ищецът в качеството му на продавач е доставил посочените във фактурите стоки на ответника, което обстоятелство е обявено за безспорно между страните по делото.

По делото е представено и прието като доказателсво отчет по сметка на ответника «А.-****» ЕООД, издадена от «Юробанк България» АД, от която се установява, че действително ответникът е направил два пъти плащане по една и съща фактура № 0050021556 в размер на 90 лв.

От представена по делото разписка № 02000728976201 от 25.04.2018г. се установява, че ответникът е направил плащане в полза на ищеца в размер на 100 лв., като за основание на плащането е посочено, че се погасява вземане по фактура №**********/16.11.2017 г.

От представена по делото вносна бележка издадена от «ОББ» АД се установява, че отвеникът е заплатил на ищеца 200 лв., като в платежния документ като основание за плащането са посочени трите процесни фактури.

В хода на процеса, на основание чл. 92а ГПК, поради недобросъвестно процесуално поведение от страна на ищеца на същия му е наложена глоба. В молбата за отмяна на наложената глоба процесуалният представител на ищеца  е направил изявление, че е направено плащане от ответника, с което са погасени процесните суми – главниците по фактурите предмет на настоящото производство. Това изявление на страната представлява признание на неизгоден за нея факт по смисъла на чл. 175 ГПК. Съгласно съдебната практика, изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност, така и в  Решение № 475 от 8.06.2010 г. по гр. д. № 1311/2009 г. на III гр. о., ВКС. Такъв е и настоящият случай – фактическите твърдения на двете страни съвпадат, като същите се подкрепят от всички събрани по делото доказателства, поради което съдът следва да ги вземе предвид при постановяване на решението.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право по предявения иск : 1) наличието на трайни търговски отношения между страните по спора, 2) действително сключени договори за покупко-продажба обективирани в процесните фактури, 3) предаване на стоките, 4) настъпил падеж на задължението за заплащане на продажната цена. Посочените предпоставки бяха доказани чрез пълно и главно доказване от ищеца – представените по делото фактури са подписани от ответника, като в отговора на исковата молба същият признава дължимостта на вземането.

По делото обаче се събраха доказателства, че в хода на настоящия процес са погасени изцяло вземанията по процесните вземания, което е признато и от ищеца.

Решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата начл. 235, ал. 3 ГПК.

В конкретния случай от представените по делото писмени доказателства, както и изявленията на страните по спора, които съвпадат, се установява че към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция ответникът изцяло е погасил задълженията си по процесните фактури, който факт на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да се вземе предвид при постановяване на решението.

Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327 ТЗ за неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:

Предвид този изход на делото и на основание разпоредбите на процесуалния закон ответникът не следва да бъде осъден да заплати сторените по делото разноски  от ищеца, доколкото предявеният иск се явява неоснователен. Ответникът не е представил доказателства за реално сторени разноски.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЯЛЯ, предявения от „С.Б.“ ЕООД ЕИК 201857165 със седалище и адрес на управление:*** срещу „А.“ ЕООД ЕИК: 203246386, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327 ТЗ, с който се иска да бъде осъден „А.“ ЕООД да заплати на „С.Б.“ ЕООД сумата от 390 лв. представляваща дължима и незаплатена главница по фактури: № ********** от 16.11.2017 г., № 0050024512 от 17.12.2017г. и № ********** от 17.11.2017 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на претендираната сума.

Решението може да се обжалва, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните пред Окръжен съд – Пазарджик.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: