Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /31.10.2018 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съдПанагюрище, в проведеното на десети октомври две хиляди и осемнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Нонка Стоянова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 101/2018 г. по описа на съда

Производството е по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД

Производството по делото е образувано по предявен от Т.Я.Б. срещу И.В.С. и Д.М.Б. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, за приемане за установено, че И.В.С. и Д.М.Б. дължат солидарно на ищеца сумата в размер на 1212,87 лв. представляваща дължима сума по договор за наем на недвижим имот от 01.06.2016 г. и анекс от 19.02.2017 г.  ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 10.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 19.92 лв. – обезщетение за забава за периода от 11.08.2017 г. до 08.10.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 670 от 12.10.2017 г. по ч.гр.д № 946/2017 г. по описа на Районен съдПанагюрище.

В исковата молба се твърди, че на 01.06.2016 г. между Т.Б. и И.С. е сключен договор за наем на недвижим имот - апартамент, намиращ се на партерния етаж от четириетажна къща, находяща се в гр. Пловдив, ул. „****** *********” № *, състоящ се от коридор, баня-клозет, избено помещение, кухня-всекидневна и спалня, а също и дворно място, срещу заплащане на наемна цена в размер на 250 лв. Ползването на имота било предоставено съгласно уговореното в договора, като, съобразно чл. 11, ал. 3 от договора за сметка на наемателя били и всички разходи, свързани с ползването на имота. Впоследствие в имота е заживял и вторият ответник - Д.Б., поради което по силата на Анекс от 19.02.2017 г. той се задължил да отговаря солидарно с И.С. за задълженията му по договора за наем от 01.06.2016 г. Поради неизпълнение на задълженията на наемателите по договора за наем, се стигнало до прекъсване на електрозахранването в имота поради натрупани задължения в общ размер на 762.87 лв. На 04.04.2017 г. било подписано Споразумение между ищцата и наемателя И.С., посредством което се е постигнало съгласие за прекратяване на договора на 04.04.2017 г., като е прието че към 04.04.2017 г. по договора не са заплатени суми в общ размер на 1612.87 лв., в това число: наемни цени в общ размер на 850 лв., от които за месец декември 2016 г. - незаплатен остатък от 100 лв. и за месеците януари, февруари и март 2017 г. - по 250 лв.; консумативи за ел. енергия в общ размер на 762.87 лв., в това число: 260.54 лв. - цена на потребена ел. енергия за периода 02.01.2017 г. - 01.02.2017 г. по фактура 1166422032/09.02.2017 г. и лихва за забава по тази фактура в размер на 3.11 лв.; 263.94 лв. цена на потребена ел. енергия за периода 02.12.2016 г. - 01.01.2017 г. по фактура № 1164832737/09.01.2017 г,; 227.33 лв. - цена на потребена ел. енергия за периода 02.02.2017 г. - 01.03.2017 г. по фактура № 1168078299/09.03.2017 г. и лихва за забава по тази фактура в размер на 0,95 лв.; такса за възстановяване на електрозахранване в размер на 7 лв. Ответникът С. е поел задължение да заплати всички незаплатени суми по договора за наем на 6 броя вноски, от които 5 броя по 300 лв. и 1 изравнителна в размер на 112.87 лв., считано от 10.04.2017 г. до 10.08.2017 г. Във връзка с това е извършено плащане през месец май 2017 г. със сума в размер на 150 лв. Предвид изложеното се твърди, че по договора остават незаплатени общо 1212.87 лв. Освен това съобразно постигнатите договорености в Споразумение от 04.04.2017 г. дължимите суми по договора за наем следваше да бъдат изплатени до 10.08.2017 г., то се твърди, че съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът С. е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата - 11.08.2017 г., чийто размер за периода 11.08.2017 г, до 08.10.2017 г. възлиза на 19.92 лв. Излага се, че поради това, че за плащането на горните суми по силата на Анекса към договора за наем от 19.02.2017 г. солидарно се е задължил и ответникът Б., то се моли да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответниците солидарно дължат сумата в размер на 1212,87 лв. представляваща дължима сума по договор за наем на недвижим имот от 01.06.2016 г. и анекс от 19.02.2017 г.  ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 10.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 19.92 лв. – обезщетение за забава за периода от 11.08.2017 г. до 08.10.2017 г.

 Ответникът И.С. е получил препис от исковата молба с приложенията на 09.03.2018 г., а ответникът Б. на 01.02.2018 г. като в законоустановения срок никой от ответниците не е подал отговор на исковата молба. Същите са подали възражения по см. на чл. 414 ГПК, в които е посочено, че общата дължима сума следва да бъде разделена между тях, като ответника С., посочва, че не дължи суми за незаплатен наем, а само за консумативи. Ответникът Б. прави искане за разсрочено плащане на задължението.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съдПанагюрище е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 232 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени в законоустановения месечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК от надлежна страна – заявител в заповедното производство срещу длъжници упражнили в срок правото си да подадат възражения по см. на чл. 414 ГПК, поради което производството допустимо.

От представен по делото договор за наем от 01.06.2016г. сключен между Т.Я.Б. – наемодател и И.В.С.- наемател се установява, че между посочените страни по спора съществува валидна облигационна връзка по силата, на която Б. в качеството си на наемодател се е задължила да предостави на С. в качеството му на наемател необезпокояваното ползване на апартамент намиращ се на партерния етаж на триетажна къща, находяща се в гр. Пловдив, ул. «**.» № * състояща се от коридор, баня-клозет, избено помещение, кухня-всекидневна, спалня и дворно място, за което наемателят се е задължил да заплаща месечен наем в размер на 250 лв., платим до 10то число на съответния месец. В договора е посочено, че всички разходи за ползванен на имота за сметка на наемателя. Посочено е също така, че при подписване на договора наемодателят е платил депозит в размер на 250 лв., който следва да бъде върнат на наемателя.

От представен и приет като доказателство по делото анекс към договор за наем от 01.06.2016 г. сключен между Т.Б. и И.С., който анекс е сключен на 19.02.2017 г. между Е.З., пълномощник на Т.Б. и Д.Б. се установява, че страните са постигнали съгласие, че Д. Б. се задължава солидарно с И.С. за задълженията по договора за наем, доколкото посочения по-горе недвижим имот от 01.01.2017 г. се ползва съвместно от С. и Б. .

От представено и прието като писмено доказателство по делото Споразумение към договор за наем на недвижим имот от 01.06.2016г., което споразумение е сключено между Т.Б. и И.С., страните са постигнали съгласие, че към дата 04.04.2017г. по договора за наем не са заплатени наемни цени в общ размер на 850 лв., както и консумативи – ток в общ размер на 762 лв., като наемателят С. се е задължил да заплати общо сумата в размер на 1612, 87 лв., на 5 вноски по 300 лв. и една вноска в размер на 112,87 лв. считано от 10.04.2017г. до 10.08.2017г.

По делото са представени системни бонове издадени от «Български пощи» ЕАД, от които е видно, че за електромер номер ********* е заплатена електрическата енергия за периода от 02.01.2017г. до 01.03.2017г. възлизаща на сумата от 762,87 лв. като клиент е посочена Т.Б. с адрес *** **** 2.

 В първото по делото заседание като писмено доказателство по делото е приета разписка за получена сума в размер на 150 лв. заплатена от И.С. на Е.З.(пълномощник на Т.Б.) на 13.04.2017г., което е посочено от ищеца в исковата молба, като направено плащане.

Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за наем, по силата на което ищецът се е задължил да предостави на наемателя за временно ползване обекта на договора за наем, а ответникът – да заплаща месечни наемни възнаграждения в уговорения размер и текущите консумативни разноски, свързани с ползването на вещта и солидарно задължаване на втория ответник по делото 2) наемодателят да е предоставил държането на обекта на наема в състояние, годно за обичайното или уговореното употребление – т. е. без недостатъци, както и че през процесния период е осигурил спокойното и безпрепятствено ползване на обекта на договора от наемателя 3) наемодателят да е заплатил текущите консумативни разноски свързани с ползването на веща- разходи за ел. енергия. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца-наемодател.

Съгласно дадените задължителни за съдилищата указания с т. 11а на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, когато възражението по чл. 414 ГПК е депозирано в срок оспорванията направени от длъжника в подаденото възражение имат правните последици на отговор на исковата молба, по които възражения съдът дължи произнасяне.

От събраните по делото доказателства, а и това не е спорно между страните се установява, че между Т.Б. и И.С. е съществувало валидно правоотношение по договор за наем, по силата на което Б. в качеството й на наемодател е предала за временно ползване на С. в качеството му на наемател недвижим имот находящ се в гр. Пловидв, представляващ апартамент, за което С. се е задължил да плаща месечен наем и разходите свързани с ползване на имота. С допълнителен анекс към процесния договор, като ответникът Бътовкси се е задължил солидарно със С. по сключения договор за наем, което солидарно задължаване представлява встъпване в дълг по см. на чл. 101 ЗЗД по съглашение с кредитора.

Представеното по делото Споразумение към договор за наем на недвижим имот от 01.06.2016г., което споразумение е сключено между Т.Б. и И.С., с което страните са постигнали съгласие, че към дата 04.04.2017г.  С. дължи сумата в общ размер на 1612,87 лв. представлява по своята същност извънсъдебно писмено признание на страната – С., на неизгоден за нея факт. Съгласно съдебната практика, признанието на страната по делото относно неизгоден за него факт релевантен за спорното право и представлява доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност, така и в  Решение № 475 от 8.06.2010 г. по гр. д. № 1311/2009 г. на III гр. о., ВКС. В конкретния случай фактическите твърдения на двете страни съвпадат, доколкото ответниците не навеждат твърдения да за заплатили дължимата наемна цена и консумативи за електрическа енергия. В случайя, ответникът С. се признал писмено и се е задължил да изплати сумите подоробно посочени в споразумението от 04.04.2017г. дължими по договора за наем, а ответникът Б. е задължен солидарно за същите, доколкото с анекс от 19.02.2017г. е встъпил в дълга на С. и дължи солидарно с него сумите по договора за наем от 01.06.2016 г.

От събраните по делото доказателства се установява, че действително от посочената по-горе сума от ответниците е погасено вземане в размер на 150 лв., както и че Т. Б.дължи връщане на депозит в размер на 250 лв. Ето защо задължението на ответниците възлиза на сумата в размер на 1212,87 лв. (1612,87 лв. – 400 лв.)

Ето защо следва да бъде прието за установено между страните, че И.С. и Д.Б. дължат солидарно на Т.Б. сумата в размер на 1212,87 лв. представляваща незаплатен остатък от дължими суми по Споразумение от 04.04.2017 г. към Договор за наем на недвижим имот от 01.06.2016 г., изменен с Анекс от 19.02.2017 г.

Следва  да се посочи, че е неоснователно възражението на ответниците, че ищецът трябва да конкретизира размера на сумата търсена от всеки един от тях. Това е така доколкото съобразно правилата за солидарността длъжниците дължат една и съща сума на кредитора, като той може да иска изпълнението й от всеки от тях, като точното изпълнение от един от тях освобождава от отговорност всички. В този ред на мисли ищцата може да иска претендираната сума в размер на 1212,87 лв. от всеки от длъжниците, като вътрешните им отношения, т.е. кой колко дължи не са предмет на настоящото производство.

С възражението по чл. 414 ГПК ответникът Б. е направил искане за разсрочване на задължението. Съгласно разпоредбата на чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението съдът може да разсрочи изпълнението на решението с оглед имотното състояние на страната. По делото не са изложени нито доводи, нито доказателства за имотното състояние на ответниците, напротив същите са в трудоспособна възстраст. Ето защо искането за отсрочване изпълнението на съдебното решение следва да се остави без уважение.

По иска за заплащане на лихва по чл. 86 ЗЗД

При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата ( арг. чл. 86, ал. 1 ЗЗД), който се определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора. В настоящия случай от представеното споразумение от 04.04.2017 г. се установява, че падежът на процесното вземане е 10.08.2017г. след който ден при неизпълнение длъжниците са изпаднали в забава. Ищецът е поискал присъждане на лихва за забава за периода от 11.08.2017 г. до 08.10.2017 г. за който период ответниците дължат парично обезщетение за причинените на ищеца вреди в размер на законната лихва върху главницата, която възлиза на сумата в размер на 19,92 лв. Ето защо е основателен изцяло и предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Досежно искането за присъждане на законна лихва от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 10.10.2017 г. до окончателното заплащане на сумата, настоящият съдебен състав счита, че същото е основателно поради следните съображения:

Законната лихва представлява законна последица от предявяване на иска, поради което тя е дължима от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Изключение представлява правилото на  разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, съгласно което искът за съществуване на вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. В конкретния случай видно от данните по делото искът по чл. 422 ГПК  е подаден в законоустановения едномесечен срок, поради дължи присъждане на законна лихва от 10.10.2017 г.- дата на подаване на заявлението до окончателното заплащане на сумата.

При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в заповедното производство, които са в размер на 25лв. – заплатена държавна такса. Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва в полза на ищеца да се присъдят разноски в размер на 75 лв. – представляващи заплатена държавна такса, доколкото същите са своевременно поискани и са представени доказателства, че същите са надлежно сторени.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 232 ЗЗД и 86 ЗЗД, по отношение на И.В.С. с ЕГН **********,*** и Д.М.Б. ЕГН **********,***, че Т.Я.Б. с ЕГН **********,*** е носител на парично вземане в размер на сумата от 1212,87 лв., представляваща незаплатен остатък от дължими суми по Споразумение от 04.04.2017 г. и Договор за наем на недвижим имот от 01.06.2016 г., изменен с Анекс от 19.02.2017 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба- 10.10.2017 г. (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК) до окончателното изплащане на същата и сумата от 19,92 лв. мораторна лихва за периода от 11.08.2017 г. до 08.10.2017 г., за които суми е издадена Заповед № 670 от 12.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 946/2017 г. по описа на Районен съд- Панагюрище.

 ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И.В.С. с ЕГН **********,*** и Д.М.Б. ЕГН **********,***, да заплатят на  Т.Я.Б. с ЕГН **********,***, сторените разноски в заповедното производство в размер на 25 лв., както и разноски направени в исковото производство в размер на 75 лв.

Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: