Р Е Ш Е Н И Е

134    

 

19.10.2012 г.

 

ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                   Година                                                Град                                   

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Втори октомври

 

2012

 
                

на                                                                                             Година                                      

в публично заседание в следния състав:

ЦВЯТКО МАНГОВ

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

                                                                                                                                                                                 

Н С

 
 

Секретар                                                        

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия МАНГОВ

 

124

 

2012

 
 


                                                    гр.д.№                             по описа за                   год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС.

Постъпила е искова молба от Ц.Н.К. и И.Н.К.,***, против Ц. С К., С.Г.К. и П.Н.К.,***, в която твърдят, че всички са наследници на общия наследодател Н Г.К., бивш жител ***, на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ 400 кв.м. находящо се в гр. ***, представляващо парцел V-4068, в кв. 83 по отменения план на гр.***, а по действащия план на гр. *** – ПИ с площ 398 кв.м., за които е отреден УПИ VІІ-2445, в квартал 161 по плана на град ***.

В описания имот наследодателят ГС К. и съпругата му са построили масивна двуетажна жилищна сграда на 125 кв.м., едноетажна масивна лятна кухня на 24 кв.м. и масивен гараж с площ 18 кв.м.

Твърдят, че с нотариален акт № 31, том ІІІ, по н.д. № 326/2004 г. Ц.С.К. е прехвърлила притежаваните от нея идеални части от имота и от сградите на сина си С.Г.К., както следва: ½ ид.ч. от дворното място и от застроените в него едноетажна масивна сграда, лятна кухня на 24 кв.м. и от масивен гараж с площ от 18 кв.м., срещу задължението на сина й да я гледа и издържа до живот, като прехвърлителката е поставила условието да ползва прехвърлените имоти до живот.

От построената масивна двуетажна сграда с площ от 125 кв.м. ищците са собственици на първия жилищен етаж, ведно с ½ идеална част от общите части на сградата, като вторият ответник и съпругата му са собственици на втория жилищен етаж и върху ½ идеална част от общите части на сградата, като последните ползват и цялото подпокривно пространство, като не дават достъп на ищците до него.

Твърдят, че ищците и ответниците не могат да постигнат съгласие относно реалното ползване на имота, поради което налице е правен интерес от провеждането на производство по реда на чл.32 от ЗС – за определяне ползването на съсобствения недвижим имот.

Излагат съображения и относно легитимирането да участва в гражданския процес и Ц. С К., тъй като тя е запазила за себе си правото да ползва ½ идеална част от процесния имот. За останалата част легитимирани са втория ответник – С.К., относно наследствената му ¼ идеална част, както и съпругата му, по посочените по-горе съображения, но само по отношение ползването на подпокривното пространство на масивната двуетажна жилищна сграда, а относно прехвърлената ½ идеална част от имота от страна на първата ответница – съпругата К. не може да претендира за участие в правото на ползване.

Ето защо, молят съда, след доказване на иска, да постанови решение, с което да определи реалното ползване върху съсобствения недвижим имот, както и върху построените в него масивна сграда – лятна кухня на 24 кв.м. и масивен гараж с площ 18 кв.м. с оглед квотите, притежавани от страните. Моли съда да определи реалното ползване върху подпокривното пространство на двуетажната жилищна сграда с площ от 125 кв.м.

Сочат писмени и гласни доказателства.

Молят съда да назначи съдебно-техническа експертиза от вещо лице строителен инженер, което след като се запознае с материалите по делото, замерване и оглед на имота, да изготви минимум два варианта за определяне реалното ползване върху процесния имот с оглед квотите на страните.

В съдебно заседание лично и чрез адвокат-пълномощника си поддържат  иска по основание и по размер. Молят за съдебно-деловодните разноски.

Препис от исковата молба, ведно с доказателствата е изпратен на ответниците, за отговор в едномесечен срок.

В отговора си ответниците оспорват предявения иск с твърдяното правно основание чл. 31 ал.1 от ЗС. Твърдят, че искът е неоснователен и недопустим. Твърдят, че напълно неоснователно се иска разпределение на реално ползване на УПИ VІІ-2445, в квартал 161, с площ 398 кв.м., както и върху построените в него едноетажна масивна сграда – лятна кухня на 24 кв.м. и масивен гараж с площ от 18 кв.м., както и на подпокривното пространство на двуетажната жилищна сграда от 125 кв.м. Твърдят, че не са налице предпоставките за разпределяне на реалното ползване на претендираните обекти, тъй като ползването на незастроеното дворно място се извършва съобразно квотите и ползването на притежаваните обекти и няма нарушение на правата на ищците. Излагат съображения в тази насока.

Твърдят, че искът е неоснователен тъй като следва да се разпредели единствено ползването върху дворното място където ищците ползват ¼ ид.ч. Твърдят, че не е допустим иска за определяне на реалното ползване върху гаража и лятната кухня, тъй като ищците не притежават идеална част върху тях, а еднолични собственици са ответниците. Излагат съображения в тази насока.

Излагат съображения за неоснователност на претенцията за ползване от ищците на подпокривното пространство, тъй като то е свързано единствено с обслужването и поддръжката на покривната конструкция. Излагат съображения в тази насока.

Твърдят, че следва да се определи реалното ползване на избеното помещение с площ 72 кв.м., със самостоятелен вход от източната страна на жилищната сграда, находящо се под къщата.

Молят съда да извърши разпределение на реалното ползване на дворното място съобразно притежаваните дялове и запазеното право на ползване в него, както и при съобразяване с входовете и достъпа до сградите, индивидуална собственост.

Молят съда да извърши разпределение на реалното ползване на избеното помещение на избеното помещение от 72 кв.м., състоящо се от коридор и три помещения, със самостоятелен вход от източната страна на сградата, при съобразяване на правата – ½ идеална част за Ц.К. и ½ идеална част – за ищците.

Молят съда да отхвърли иска за определяне на реалното ползване на гараж от 18 кв.м., лятна кухня от 24 кв.м. и подпокривното пространство на жилищната сграда.

Сочат писмени и гласни доказателства.

Относно техническата експертиза считат, че следва да определи реалното ползване на дворното място съобразно възможността за достъп до притежаваните индивидуални сгради и достъпа от улицата към дъното на двора, както и въз основа на установените права да определи и ползването на избеното помещение, състоящо се от три помещения и коридор под къщата, описана в протокол за доброволна делба по гр.д. № 103/1983 г.

Молят за съдебно-деловодните разноски.

В съдебно заседание поддържат становището си изразено в писмения отговор. Молят съда да постанови решение, с което да определи реалното ползване върху имота и сградите, съобразно квотите, по представения Трети вариант от заключението на вещото лице. Излагат съображения в тази насока.

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като разгледа исковата молба и наведените в нея доводи, взе предвид становищата на страните и прецени събрания доказателствен материал, поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:

Не се спори между страните, че същите са съсобственици на гореописания недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО по действащия план на град ***, представляващо ПИ с площ 398 кв.м., за който е отреден УПИ VІІ-2445 в кв. 161 по плана на град ***. Не се спори между страните, че същите са съсобственици на лятна кухня от 24 кв.м. и от масивен гараж с площ 18 кв.м. построени в дворното място. Не се спори между страните, че са съсобственици на масивна двуетажна жилищна сграда на 125 кв.м, като първият жилищен етаж, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата са собственост на Ц.Н. Караколаве и И.Н.К., а вторият жилищен етаж, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградите се ползват от ответниците С.Г.К. и П.Н.К..

Безспорно се установи по делото, че ответниците ползват цялото подпокривно пространство като не осигуряват достъп на ищците до него. Това е така, тъй като единствено ответниците имат отделна стълбищна клетка на жилищната сграда, която води до подпокривното пространство и до която достъп ищците нямат.

Не се спори по делото, че ищците и ответниците ползват зимничните помещения в масивната дввуетажна жилищна сграда като сами са определили реално ползване върху тези помещения, което впоследствие прераснало в спор, поради изострените отношения между ищците и ответниците.

По делото бяха разпитани свидетелите на ищцовата страна ТБЧ, живеещ на семейни начала с ищцата и свидетелката М Н. С, сестра на ищцата, от които безспорно се установи, че е ограничен достъпа на ищцата и нейната дъщеря до гаража.

От разпитаните по делото свидетели на ответниците АСК и НСН и РФТ, безспорно се установи, че е ограничен достъпа на ответницата Ц. С К. до ползването на зимничното помещение в двуетажната масивна жилищна сграда.

По делото е назначено вещо лице, експерт – строителен инженер, чието заключение и допълнително такова, като компетентно и обосновано, бе възприето от съда. По Първи и Втори вариант от заключението на вещото лице безспорно се установи, че същото не може да изиграе роля за определяне на реалното ползване между съсобствениците както на недвижимия имот, така и на общите части и съсобствените идеални части от лятната кухня, гаража и  зимничните помещения под двуетажната жилищна сграда, както и таванското помещение. Това е така, тъй като безспорно се установи по делото, както от свидетелските показания, така и от писмените доказателства приложени поделото, че страните са в изключително лоши отношения, достигащи на моменти в нанасяне на обиди, грубости и скандали, включително и действия, с които се нарушават правата на ползване върху идеални части от съсобствения недвижим имот и жилищните сгради, находящи се в него.

  Нещо повече, определянето на реалното ползване по съдебен ред служи за определяне на действително такова реално ползване, което може да се упражнява от страните без особени смущения и нарушаване на тяхните права. Именно затова, съдът прие, че следва да определи реалното ползване по Трети вариант от заключението на вещото лице, който е всъответствие с правата на страните в съсобствеността и фактическото ползване. Този начин  на реално ползване е единственият възможен и  ще се осъществява  и в бъдеще от страните, без да е необходимо извършване на преустройства и без да се създават затруднения относно ползването на съсобствения недвижим имот и постройките в него от страните по делото и той би бил най-реален за изключване на конфликтните отношения между тях.

Вярно е, че при този вариант ищците няма да ползват 44,10 кв.м. от сградите, застроени в дворното място, а именно ½ ид.ч. от таванското помещение на двуетажната жилищна сграда, ¼ ид.ч. от гаража и ¼ ид.ч. от лятната кухня, но тава е единственият начин на разпределение на реалното ползване, който би удовлетворил страните, с оглед обстоятелството, че същите са в обтегнати междуличностни отношения, да се намалят конфликтите между тях и да се осигури спокойно ползване на идеалните части от имота и сградите, построени в имота. Още повече, че безспорно се установи, че ответниците притежават лек автомобил и гаража следва да се ползва по предназначение. При този вариант ищците и ответниците няма да имат достъп един до друг, още повече, че ползването на зимничното помещение под двуетажната жилищна сграда се осъществява откъм входа на ищците и тяхната стълбищна клетка, а същото при този вариант, остава за ползване от тях.

За останалите 44,10 кв.м. застроени части, които следва да ползват ищците, но не могат да им се предоставят по този вариант, същите следва да определят пазарен наем, който следва да им заплащат ответниците.

Съдът прие, за неоснователно твърдението на адвокат-пълномощника на ответниците, че подпокривното пространство под двуетажната жилищна сграда не може да се ползва по предназначение, тъй като видно от заключението на вещото лице то представлява обитаемо таванско подпокривно пространство, с бетонов под, със стреха 0,60 м и височина на билото 2,70 метра. При този Трети вариант от заключението на вещото лице са обособени два отделни самостоятелни входа за страните към дворното място, гаражът, лятната кухня и обитаемият таван остават за ползване от ответниците, а избените помещения – за ползване на ищците, като се премахва и общото ползване на дворното място.

С оглед производството по делото, съдът намира, че разноските за назначената съдебно-техническа експертиза  следва да бъдат поети по равно от страните. Като взе предвид, че сумата за вещо лице от ищците е 160,00 лв., а от ответниците – 140,00лв., както и, че ищците са внесли 80,00 лв. ДТ за завеждане на делото, съдът намери, че  ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от 50,00 лв.– разноски по делото.

   Разноските за адвокатски възнаграждения не следва да се присъждат, а да останат така, както са направени от страните по делото.

Така мотивиран, ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

 

Р Е Ш И :

 

ОПРЕДЕЛЯ начин на реално ползване на ДВОРНО МЯСТО с площ 398 (триста деветдесет и осем) кв.м., за което е отреден УПИ VІІ-2445 (седми, две хиляди четиристотин четиридесет и пети), в квартал 161 (сто шестдесет и едно) по плана на град ***, находящ се на ул. „***,  между: Ц.Н.К., с ЕГН-********** и И.Н.К., с ЕГН-**********, и двете от гр. ***, ул. „*** и Ц.С.К., с ЕГН-**********, С.Г.К., с ЕГН-********** и П.Н.К., с ЕГН-**********, всички от гр. ***, ул. „***,  по Вариант ІІІ (трети) от заключението на вещото лице,  както следва: 

ЧАСТТА оцветена в ЧЕРВЕНО, от дворното място, с площ 56,46 кв.м. да се ползва от ищците Ц.Н.К. и И.Н.К.

ЧАСТТА оцветена в СИНЬО, от дворното място, с площ 163,39 кв. да се ползва от ответниците Ц.С.К., С.Г.К. и П.Н.К..

ИЗБЕНО-СКЛАДОВИТЕ ПОМЕЩЕНИЯ, разположени под първия етаж на двуетажната жилищна сграда, с външен самостоятелен вход от изток, с полезна площ от 56,63 кв.м. да се ползват от ищците Ц.Н.К. и И.Н.К..

ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ 33,40 кв.м. и МАСИВЕН ГАРАЖ със застроена площ от 18,36 кв.м., както и таванско подпокривно пространство в двуетажната МЖС с полезна площ от 118,96 кв.м., да се ползват от ответниците Ц.С.К., С.Г.К. и П.Н.К..

Скицата по Вариант ІІІ (трети) от заключението на вещото лице за разпределяне реалното ползване на дворното място, от 20.09.2012 г., да се счита за неразделна част от настоящото решение.

   ОСЪЖДА Ц.С.К., с ЕГН-**********, С.Г.К., с ЕГН-********** и П.Н.К., с ЕГН-**********, всички от гр. ***, ул. „***, да заплатят солидарно на Ц.Н.К., с ЕГН-********** и И.Н.К., с ЕГН-**********, и двете от гр. ***, ул. „***, сумата в размер на 50,00  (петдесет) лева – разноски по делото.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: