Р Е Ш Е Н И Е

 

128

 

12.10.2012 г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                                                          Град                                   

 

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                

 

Втори октомври

 

2012

 
                 

на                                                                                         Година                                      

в открито заседание в следния състав:

ЦВЯТКО МАНГОВ

 
                                                                    

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

 

Секретар  Н.С.

С участието на прокурор:

като разгледа докладваното от                                                                                    

2012

 

510

 

съдия МАНГОВ

 

 
 


                                               гр.д.                      по описа  за                          година

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са три обективно съединени иска – за отмяна на незаконно уволнение, за възстановяване на работа на заеманата длъжност преди уволнението и за заплащане на обезщетение с правно основание чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл. 225 от КТ, както и иск за отмяна на Заповед № ЛС-56/02.05.2012 г.

Цената на иска по чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 от КТ е 5 357,92 лв.

В исковата си молба М.И.Б.,***, чрез пълномощника си – адв. д-р Р.П., против Районна прокуратура град Велинград, представлявана от Е.М. – районен прокурор, твърди, че е работила в ответната прокуратура като съдебен деловодител от 02.01.1991 г. до 25.04.2012 г., когато трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед № ЛС-54/25.04.2012 г. на основание чл. 330 ал.2 т.6 от КТ, във връзка с чл. 188 т.3 от КТ, във връзка с чл. 187 т.3 (неизпълнение на възложената работа) и т. 7 (неизпълнение на законните нареждания на работодателя) и т.10, предложение четвърто (неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение) , чл. 190 т.7 (други тежки нарушения на трудовата дисциплина) и чл. 189, чл. 193 и чл. 194 от Кодекса на труда.

Твърди, че на 15.05.2012 г. е получила по пощата и Заповед № ЛС-56/02.05.2012 г., с която е наредено, на основание чл. 221 ал.2 от КТ да й се удържи обезщетение в размер на 911,40 лв., както и на основание т.9, предложение второ от Указания за реда, начина и условията за изплащане на суми за облекло на магистрати…. и съдебни служители, утвърдени с Решение на ВСС по Протокол № 10/27.2.2008 г., е следвало да върне сумата 993,00 лв.

Твърди, че в мотивите към заповедта за налагане на наказание уволнение са изложени обстоятелства за извършени нарушения от нея  на  02.04.2012 г.,  месец

01-03.2012 г., през м.12.2011 г. – при архивиране на прекратени досъдебни производства…. За периода м.09.2011 г.-29.02.2012 г. като е изложено в какво се състоят нарушенията. Твърди, че в исканите й обяснения по чл. 193 от КТ се сочат различни обстоятелства, по които да се дадат обяснения, а не са искани обяснения за нарушения, които е вменено, че са допуснати през м. 12.2011 г., визирани в заповедта за уволнение. Счита, че уволнението й е незаконосъобразно по следните съображения: Не са допуснати тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 25 ал.1 т.1 и т.7, т.11 и т.12, чл. 36 т.4 , т.13, чл. 59 ал.9, чл. 60 ал.6 и чл. 80 ал.2 от Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в прокуратурата на Р България.

Твърди, че по щатно разписание в РП Велинград работят двама съдебни деловодители и не е установено, че точно по описаните преписки е работила само ищцата и е извършила посочените нарушения. Не са изискани обяснения от другия съдебен деловодител и останалите длъжностни лица, които са работили по преписките.

Твърди, че организацията на работа в РП Велинград е такава, че паркетното дело попада по случаен принцип и се подрежда от съдебния деловодител, след което компютърният оператор и компютърният специалист го въвеждат в УИС без приемане и предаване срещу подпис. По тази причина счита, че не е ясно кое длъжностно лице може да прибави или вземе документи от паркетните дела. Твърди, че тази процедура е установена с години и чак при проверка през м. март 2011 г. от прокурор М от Окръжна прокуратура Пазарджик, същата устно е разпоредила подреждането на материалите да бъде по-различно в преписките. Твърди, че това е изпълнено от съдебните деловодители. Твърди, че едва в началото на м.април 2012 г. районният прокурор М. е разпоредила призовките да не се пазят в папката, а да се прилагат към съответното паркетно дело, което е и сторено. Твърди, че от констатираните нарушения поради неприлагане на призовки в паркетно дело, няма случаи, в които да е отложено дело за неявяване на прокурор в съдебно заседание, няма и констатации за изгубени преписки или документи в тях.

 Поради горното счита, че не е налице тежко нарушение на трудовата дисциплина, извършено от нея по критериите на чл. 189 ал.1 от КТ, което да обоснове най-тежкото наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

Твърди, че при изискване на обясненията по чл. 193 от КТ, които са за различни обстоятелства, не са искани такива за част от вменените със заповедта нарушения, следователно липсват обяснения по вина на работодателя и заповедта е немотивирана по смисъла на чл. 195 ал.1 от КТ.

Твърди, че не е запозната с докладите на ВСС и на Окръжна прокуратура Пазарджик по извършените проверки.

След уволнението й същата е останала без работа и без доходи. За периода 02.05.2012 г. до 14.05.2012 г. Б. е работила в „Г-Елмод” ООД село Дорково като е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 110,48 лв. За останалия период 26.4.2012 г. до 01.05.2012 г. и от 14.5.2012 г. до 25.10.2012 г. се дължи обезщетение в размер на 5 357,92 лв., ведно със законната лихва в резултат на незаконното уволнение по чл. 225 от КТ.

Ето защо моли съда да отмени дисциплинарното наказание „уволнение”, наложено със  Заповед № ЛС-54/25.4.2012 г. като незаконосъобразна, да я възстанови на заеманата длъжност „съдебен деловодител” в Районна прокуратура Велинград и да осъди РП град Велинград да заплати на ищцата сумата 5 357,92 лв. – обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 12.06.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Да отмени Заповед ЛС-56/02.05.2012 г. като незаконосъобразна, както и да се присъдят съдебно-деловодните разноски по делото.

В подкрепа на исковете сочи писмени доказателства.

Моли съда да изиска Инструкцията за деловодна дейност и документооборота в прокуратурата на Р България както и доклад-констатация на ВСС за извършена проверка в РП Велинград на 26-27.03.2012 г., доклад вх. № 85/29.3.2012 г. на Окръжна прокуратура Пазарджик, разпореждане № 2/20.4.2012г. на РП Велинград.

Моли да се назначи съдебно икономическа експертиза, по която вещото лице да изготви заключение какво е обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, което се дължи на ищцата за периода 25.4.2012 г. до 25.10.2012 г.

Моли да се допусне до разпит при режим на призоваване съдебният деловодител в РП Велинград – П.М..

В съдебно заседание лично и чрез адвокат-пълномощника си поддържа исковете по основание и по размер. Сочи писмени доказателства. Съображенията си излага в писмени бележки, приложени по делото.

Препис от исковата молба, ведно с писмените доказателства е изпратен на ответника по делото за писмен отговор в едномесечен срок. В срока е получен отговор от Районна прокуратура Велинград, чрез адвокат-пълномощника Ч.С.Ч., в който се оспорват исковете като счита същите за неоснователни. Твърди, че наложеното дисциплинарно наказание уволнение е законосъобразно, тъй като извършените нарушения на трудовата дисциплина са тежки по смисъла на закона. Излага съображения в тази насока. Моли да се допуснат до разпит при режим на довеждане свидетелката Д.Г.Б. *** за установяване на обстоятелствата, визирани в писмения отговор, а именно: какви са констатациите при извършените проверки.

Не възразява по искането за допускане на съдебно-икономическа експертиза както и за разпита на свид. П.М..

В съдебно заседание се явяват административния ръководител на РП Велинград Е.М. и адв. Ч., редовно упълномощен, който оспорва исковете по основание и по размер. Твърди, че наложеното дисциплинарно наказание уволнение е правилно и законосъобразно. Моли съда да отхвърли иска за отмяна на на дисциплинарното наказание „уволнение” като неоснователен, а с оглед на акцесорния характер на иска по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ да отхвърли и обективно съединените искове - за възстановяване на предишната работа, както и иска по чл. 225 ал.1 от КТ. Не изказва становище по отношение на иска за отмяна на Заповед № ЛС-56/2.5.2012 г. на административния ръководител на РП Велинград относно удръжката на обезщетение в размер на 911,40 лв. и сумата 993,00 лв. на Б.

Сочи писмени и гласни доказателства. Съображенията си излага в писмени бележки, приложени по делото.

Съдът, като прецени приложените по делото писмени доказателства, становищата на страните, изложено в исковата молба и в отговора, както и становището на адвокат-пълномощниците, изложено в съдебно заседание, свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели П.М. и Д.Г. Б,, писмените бележки, приложени по делото, прие за установено следното:

Няма спор по делото, че  ищцата е работила в Районна прокуратура Велинград като съдебен деловодител от 02.01.1991 г. до 25.04.2012 г., когато трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед № ЛС-54 /25.04.2012 г. на основание чл. 330 ал.2 т.6 от КТ, във връзка с чл. 188 т.3 от КТ, във връзка с чл. 187 т.3 (неизпълнение на възложената работа) и т. 7 (неизпълнение на законните нареждания на работодателя) и т.10, предложение четвърто (неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение) , чл. 190 т.7 (други тежки нарушения на трудовата дисциплина) и чл. 189, чл. 193 и чл. 194 от Кодекса на труда.

Няма спор по делото, че на 15.05.2012 г. ищцата е получила и Заповед № ЛС-56/2.5.2012 г., с която е наредено на основание чл. 221 ал.2 от КТ да й се удържи обезщетение в размер на 911,40 лв., както и на основание т. 9, предложение второ от Указания за реда … за изплащане на суми за облекло на магистрати … съдебни служители, да върне сумата 993,00 лв.

Фактическите и правни основания, послужили в заповедта за уволнение са: 1. На 2.4.2012 г.  - неподредила по хронология и неприложила призовки от 26.10.2009 г., 31.08.2010 г. и документ за уведомление от 22.2.2012 г. по паркетно дело на Преписка вх. № 1348/2008 г. (Съгласно инструкцията за деловодната дейност и документооборота в Прокуратурата на  Р България); 2. В периода м. 01-03.2012 г. – не е подредила по хронология съдържащите се материали и не е приложила призовки от месец януари 2012 г. на РС Велинград и протокол за връщане на делото от 30.01.2012г. по паркетно дело на преписка вх. № 1589/2011 г. и паркетно дело № 12/2012 г.; 3. През м.12.2011 г. при архивиране на прекратени досъдебни производства, в края на отчетния период не са описани и номерирани като документи по ДП следващи хронологично приключването на разследването – Постановление за прекратяване и писмата по 36 броя производства (1 бр. от 2009 г. , 8 бр. от 2010 г. и 27 бр. от 2011 г.), констатирано в Доклад с вх. № 85/29.03.2012 г. на ревизиращия екип на ОП Пазарджик относно извършена комплексна ревизия за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г.;   4. За периода м.09.2011 г. до 29.02.2012 г. не е приложила призовките, получени от РС Велинград, за насрочване на делата по паркетни дела от 2010 г. (1 бр.) и от 2011 г. (6 бр.) и от 2012 г . (6 бр.) като ги била унищожила.

Безспорно се установи по делото, че са искани обяснения по чл. 193 от КТ от М.И.Б. преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” от административния ръководител. Такива са дадени на 24.04.2012 г. от М.И.Б., като относно призовките е посочено, че не са прилагани по всички насрочени дела до началото на м. 04.2012 г., а не само по тези, посочени в заповедта, тъй като практиката до този момент е била да се събират в една папка и да се отразяват в книга по дати и по часове. Дава обяснение, че до началото на м.април 2012 г. не е поставян въпроса за прилагането на призовките по паркетните дела. Относно актовете на Окръжен съд, с които е отменена присъда и делото е върнато в РС за ново разглеждане, твърди, че такива актове не са получавани в прокуратурата и не са завеждани във входящата книга и не са приложени по делата.  Как са качени в УИС, без да е постъпил такъв съдебен акт, не може да даде обяснение.  По преписка вх. № 1589 от 2010 г. причината е същата, каквато е описана в обяснението  за неприлагане на призовка. Твърди, че единствено от констатациите, пропуск от нейна страна е неприложения протокол от 30.01.2012 г. след писмото на съда от 17.02.2012 г., както и, че приложените протоколи, които са описани и присъди, наистина не на хронологично подредени нито по месеци, нито по години, но кой е работил по паркетното дело не може да даде обяснение.

По делото са приети и приложени като доказателства: Акт за заемане на длъжност ЛС 2405/28.07.2006 г., от който е видно, че прокурор Е.М. изпълнява функциите на административен ръководител – районен прокурор на Районна прокуратура Велинград; Акт за встъпване в длъжност от 10.12.2009 г., от който е видно, че съгласно решение по Протокол № 52/11.12.2009 г. на ВСС Е.М. изпълнява функциите на административен ръководител – районен прокурор на РП Велинград; Акт за встъпване в длъжност от 06.07.2010 г. съгласно решение по Протокол № 25 от 01.07.2010 г. на ВСС Е.М. е встъпила в длъжност административен ръководител – районен прокурор на РП Велинград. В този смисъл съдът прие за неоснователно твърдението на процесуалния представител на ищцата, че заповедта за дисциплинарно уволнение е подписана от Е.М., в качеството на районен прокурор, а не като административен ръководител на РП Велинград, т.е. от некомпетентно лице, тъй като тя има качеството на административен ръководител.

Приложено е и обяснение от М.И.Б. от 24.4.2012 г., Заповед № ЛС-52/21.4.2012 г., с която е разпоредено съдебният деловодител М.И.Б. в срок до 24.4.2012 г. да представи писмени обяснения за извършени дисциплинарни нарушения. Приложен е трудов договор № 6/3.8.1992 г., от който е видно, че М.И.Б. е назначена в РП Велинград; длъжностна характеристика на съдебен деловодител от 01.03.2012 г., длъжностна характеристика от 31.3.2008 г. на длъжността „съдебен деловодител”, заповед № ЛС-145/4.11.2009 г., с която е определена М.И.Б. – съдебен деловодител при РП Велинград, да изпълнява и функциите на завеждащ учрежденския архив на РП Велинград, при отсъствието й функциите да се изпълняват от ППК – съдебен деловодител  към РП Велинград. Заповедта е връчена на страните. Приложена е и Заповед № ЛС 147/19.11.2010 г. на районен прокурор Е.М., от която е видно, че същата е поискала обяснения от М.И.Б. и ППК за извършено дисциплинарно нарушение от двете съдебни деловодителки. Приложени са и обяснения от М.И.Б. от 12.11.2008 г., от 29.3.2010 г. и 24.11.2010 г. Приложен е трудов договор от 29.9.2011 г. на П.И.М., която е назначена за съдебен деловодител по заместване на титуляра ППК.

Приложен е Акт за резултати от извършена планова проверка на РП Велинград, по Заповед на Главния инспектор от Инспектората към ВСС. Приложен е доклад до окръжен прокурор Пазарджик от ревизиращ екип за комплексна ревизия на РП Велинград, извършена в периода 20-29.02.2012 г. и обхващаща периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. По делото е приета и Инструкция за деловодната дейност и документооборота в прокуратурата на Р България, с която са запознати всички съдебни служители в РП Велинград, срещу подпис.  Приложена е Номенклатура на делата в  Прокуратурата на РБ.

Безспорно се установи по делото, че в щатното разписание на РП Велинград работят двама съдебни деловодители – М.Б. и ППК, която от 29.09.2011 г. поради отсъствие се замества от назначената П.И.М..

От разпита на свид. П.М. се установи, че след като е била назначена като съдебен деловодител по заместване, за наставник й бил определен ищцата Б., за да я учи и да я запознае с работата. Тя работела под нейното ръководство. Твърди, че устно тя и Б. са получили забележки по отношение на пропуските, изразяващи се в допълнителен опис към делата и прилагане на призовките по паркетни дела. Твърди, че пропуските са отстранявани своевременно. Твърди, че организацията на работа на администрацията в РП Велинград по отношение на предаването на преписките и делата се извършва от служител на служител без да се прилага документ, от който да е видно, кой служител е работил по преписката. Безспорно установи, че е замествана от Б. когато е била в отпуск и че двете с нея по едно и също време не са отсъствали от работа.

Свидетелката Б.,  работила като  административен секретар до 15.07.2012 г. на РП Велинград, заяви, че знае за проверката извършена от инспектората към ВСС, запозната е с доклада, но имало констатации, които не били записани в доклада. Същите били устно представени от част от екипа, а след това районният прокурор й възложил проверка по тези дела, които са цитирани в заповедта, и по които е работила Б.. Тя е изложила в устна форма констатациите, които е направила при проверката на районния прокурор. Твърди, че е запозната с Номенклатурата на делата в Прокуратурата на РБ. Твърди, че не може конкретно да каже от съда по кое дело са се обаждали, че няма в момента прокурор, който да участва в съдебно заседание, за да се види какъв е пропускът на Б.. Заяви, че със съдебните служители няма протокол от събрание, на което да са запознати служителите с констатациите по извършените проверки на Инспектората към ВСС и от Окръжна прокуратура Пазарджик и да са набелязани писмено мероприятия за отстраняване на пропуските. Всичко това е ставало устно. В качеството си на административен секретар, който пряко отговаря за служителите, по нейна инициатива не са извършени проверки и не е докладвала писмено на административния ръководител за пропуски в работата на Б., а само устно.

По делото е приложено писмо от 27.03.2012 г. до административния ръководител на РП Велинград от окръжен прокурор ДГ, с което е изпратен доклада за извършена комплексна ревизия в РП Велинград в изпълнение на разпореждане на окръжния прокурор за периода 01.01.2011 г.- 31.12.2011 г.. Със същото писмо е указано на административния ръководител на РП Велинград да проведе общо събрание, на което да се запознаят прокурорите с констатациите по доклада. По делото не е представен протокол, в който да са отразени пропуските и възраженията по ревизирания период за съдебните служители. Нещо повече, както в акта за резултатите от извършената планова проверка на Инспектората към ВСС на РП Велинград, така и в доклада  за извършена комплексна ревизия от прокурори в Окръжна прокуратура Пазарджик за периода от 20.2.-29.2.2012 г. на РП Велинград  няма препоръки за подобряване на деловодната дейност и не са констатирани нарушения в деловодната работа на РП Велинград. Действително, на стр.9 от Доклада на Окръжна прокуратура Пазарджик е констатирано, че не се изпълнява стриктно чл. 59 ал.9 от Инструкцията, но там няма поименно посочване на съответния деловодител. Следва да се отбележи, че проверката на ОП Пазарджик обхваща цялата 2011 г., а Б. е работила със свои колежки Пенка Костадинова – до 30.9.2011 г. и с П.М. – по заместване след 30.9.2011 г.

В тежест на работодателя е да докаже фактите и обстоятелствата за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”.

Видно от коментираните по-горе доказателства, не се доказаха от ответника нарушенията на трудовата дисциплина, подробно изброени в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание от страна на Б., изразяващи се в неизпълнение на възложената работа – неспазване на техническите и технологичните правила, неизпълнение на законните нареждания на работодателя, както и неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение. Дори и част от тях при липсата на писмени доказателства за това да е извършила Б., то същите не могат да се приемат за тежки за да се наложи дисциплинарното наказание „уволнение” на Б.. Това е така, тъй като безспорно се установи по делото, че липсват каквито и да било тежки последици в резултат на работата на Б. по отношение административната дейност на Районна прокуратура Велинград. Допуснатите и вменени нарушения в заповедта са от такова естество, че не могат да обосноват тежко нарушение на трудовата дисциплина от страна на Б.. Това означава, че по критериите на чл.189 ал.1 от КТ не може да се обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”. Факт за това е и че при ревизията от страна на Окръжна прокуратура Пазарджик е установено, че не са актуализирани индивидуалните длъжностни характеристики на служителите по реда на чл.118 от ПОДАПРБ, след неговото приемане в Държавен вестник бр. 66 от 18.08.2009 г., а проведеното атестиране на съдебните служители е от м.май 2011 г. и не се представиха никакви писмени доказателства относно атестацията на Б. за този период. Нещо повече, в РП Велинград се води регистър за дисциплинарните производства и през 2011 г. няма отразявания за ревизирания период на такива, т.е. независимо от това, че за предишни нарушения са искани писмени обяснения от Б. от 12.11.2008 г.,  29.03.2010 г. и 24.11.2010 т., но самият районен прокурор е решил да не налага дисциплинарно наказание. Дори и Б. да е допуснала такива, то същите са погасени по давност и не са отразени в регистъра за дисциплинарните производства. Нещо повече, на Б. за 21 години работа не се установи да е налагано каквото и да е дисциплинарно наказание.

При така установеното от фактическа страна, Съдът прие, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” на Б. се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

По иска за възстановяване на работа М.Б. на длъжността, която е заемала преди уволнението.

             С отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение”на ищцата, следва да се уважи иска за възстановяване на работа, като основателен и доказан, като се възстанови ищцата на  длъжността, която е заемала, преди уволнението – съдебен деловодител в Районна прокуратура  град Велинград.

            По иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 във връзка с ал.2 от КТ.

Съгласно, разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, поради уволнението, но не за повече от шест месеца. Предпоставките за обезщетението са признаването на уволнението на работника или служителя за незаконно. Вредата подлежаща на обезщетяване, измерваща се с пропуснато брутно трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, след уволнението, поради това, че е останал без работа. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице – счетоводител, чието заключение като компетентно и обосновано и неоспорено от страните бе възприето от съда.

Видно от заключението на вещото лице, дължимото обезщетение на Б. за шестмесечния период е 5 468,40 лв.

От събраните писмени доказателства се установи, че Б. е работила във фирма „Г-Елмод” ООД село Дорково в шестмесечния период и е получила трудово възнаграждение в размер на 110,48 лв. От тогава и до момента е регистрирана в Бюрото по труда град Велинград като безработна.

От дължимото обезщетение следва да се приспадне полученото от Б. възнаграждение от 110,48 лв.  Искът се явява основателен и доказан за сумата 5 357,92 лв., толкова, колкото е поискано в исковата молба. Следва да се осъди Районна прокуратура Велинград, да заплати сумата  5 357,92 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.06.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

Относно иска за отмяна на Заповед № ЛС-56/02.05.2012 г. като незаконосъобразна.

Съдът прие, че с отмяна на дисциплинарното наказание „уволнение” наложено на Б. със Заповед № ЛС-54/25.4.2012 г. съдът прие, че искът за отмяна на Заповед № ЛС-56/2.5.2012 г. се явява основателен и следва да се уважи, тъй като е акцесорен на иска за отмяна на дисциплинарното наказание „уволнение”.

С оглед изхода на делото, не следва да се присъждат съдебно-деловодни разноски (адвокатски хонорар) на ищцата Б., тъй като в пълномощното не е записан такъв.

На основание чл. 84 ал.1 т.1 от ГПК Районна прокуратура Велинград не следва да заплаща държавна такса върху присъденото обезщетение в полза на ищцата, както и разноски по делото за вещо лице, тъй като е освободена от такива.

 

По изложените съображения  и на основание чл. 344 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и чл. 225 от КТ, Панагюрският районен съд

 

                                    Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание „уволнение” на М.И.Б.,***, с ЕГН-**********, наложено със Заповед № ЛС-54/25.4.2012 г., издадена от районен прокурор на Районна прокуратура град Велинград, ул. „Хан Аспарух” № 16, ет.2.

ВЪЗСТАНОВЯВА М.И.Б.,***, с ЕГН-**********, на длъжността „съдебен деловодител” в Районна прокуратура град Велинград.

ОСЪЖДА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – град Велинград, ул. „Хан Аспарух” № 16, ет.2, представлявана от районен прокурор Е.М., да ЗАПЛАТИ на М.И.Б.,***, с ЕГН-**********,  сумата 5 357,92 (пет хиляди триста петдесет и седем лв. и 92 ст.) лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.06.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 във връзка с ал.2 от КТ – за времето през което е останала без работа в резултат на незаконното уволнение. .

ОТМЕНЯ Заповед № ЛС-56/02.05.2012 г., издадена от административния ръководител на Районна прокуратура град Велинград - районен прокурор Е.М..

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчване му на страните.

 

 

                                                                       

           

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

           

           

`