Р Е Ш Е Н И Е

135

 

       28.10.2011г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                 Година                                           Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Двадесет и девети септември

 

2011

 
                

на                                                                             Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

                                                                                                                                                   

ПЗ

 
 

Секретар                                                        

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

530

 

2011

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по смисъла на чл.124 от ГПК, във връзка с чл. 225 от ЗЗД – установителен иск за собственост върху движима вещ, придобита чрез дарение.

          В исковата си молба М.П.Д. *** срещу К.П.Д.,*** твърди, че на 15.09.2007 г. е придобил товарен автомобил самосвал марка «Шкода МС 24», дизелов с ДР № РА 13 12 АХ, с номер на рама 804 и номер на двигателя 938. Сочи, че първоначалната регистрация е от дата 02.08.1984 г., съгласно свидетелство за регистрация на МПС № 002475089 – част І, издадено от Сектор «Пътна полиция» при ОД МВР Пазарджик. В точка С 1.1. до точка С 1.3., като собственик на горепосоченото МПС е записан К.П.Д.,***. На 18.02.2010 г., според ищеца, товарен автомобил марка «Шкода МС 24» с ДР№ РА 1312  АХ, е бракуван, съгласно удостоверение изх. № КАТ-2371/18.02.2010 г. Същото удостоверение, според ищеца Д., е издадено на К.П.Д..

В исковата си молба М.П.Д. твърди, че с Присъда № 20 от 22.02.2011 г. по НОХД № 26/2011 г. по описа на РС Панагюрище, ответникът К.П.Д. е осъден да понесе наказателна отговорност по смисъла на чл. 235, ал.2 и чл. 345 от НК, а товарен автомобил марка «Шкода Мадара», без регистрационни номера, остава на съхранение в РУП- Панагюрище на основание чл. 112 от НПК.

Твърди, че в присъдата е изяснено, че държавните регстрационни номера № РА 43 01 АС за издадени за друго МПС, а именно – ЗИЛ 555, а въпросните номера са поставени на товарен автомобил «Шкода МС 24».

Според ищеца, в мотивите на присъдата се твърди, че видно от договор за покупко-продажба на МПС, процесният в настоящото дело товарен автомобил е спрян от движение и е собственост на обвиняемия К.П.Д., а видно от приложеното удостоверение – товарният автомобил е бракуван. Ищецът твърди, че за съда и за прокуратурата е била налице пълна идентичност между товарен автомобил «Шкода МС 24» и «Шкода Мадара С 24», собственост на К.П.Д., с който е извършен превоз на процесните по наказателното дело дърва.

Твърди още, че по НОХД е представен и приет като доказателство договор за дарение между ответника К.П.Д. и ищеца М.П.Д., сключен на 22.10.2010 г., с който ищецът е надарен с товарен автомобил «Шкода МС» 24, собственост на К.Д.. Ищецът твърди, че според наказателния състав на Панагюрския РС, собствеността върху процесния автомобил не е изяснена, поради което същият е отказал да върне на ищеца М.Д. товарен автомобил марка «Шкода Мадара С 24», като договорът за дарение не легитимира като собствено веществено доказателство по делото.

Твърди, че след като е бракувано моторното превозно средство, то същото е МПС с прекратена регистрация. Превозното средство се маркира като невалидно и се унищожава, свидетелството за регистрация е с отрязан ъгъл, като от този момент нататък МПС с прекратена регистрация представлява само движима вещ, която може да се разкомплектова по различни способи и промяната на собствеността на тази вещ не изисква договор с нотариална заверка, нито спазване на някакъв режим на регистрация или пререгистрация пред съответна администрация. В заключение твърди, че съществуващият между него и ответника договор за дарение е напълно реален документ.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника К.П.Д., че ищецът М.П.Д. е собственик на товарен автомобил с прекратена регистрация марка «Шкода МС 24», подробно индивидуализиран в свидетелство за регистрация на МПС №002475089 от 15.09.2007 г. – част І (първа).

Сочи,  че стойността на бракувания товарен автомобил към датата на сключване на договора за дарение възлиза на 1570,00 лв., а към датата на предявяване на исковата молба – 08.06.2011 г., е  3 500 лв.. Претендира, че цената на иска е в размер на 1570,00 лв.- към датата 22.10.2010 г.

Моли да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане в съдебно заседание, които да установят изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти.

Моли да бъде допусната съдебно-автотехническа експертиза, при която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши проверка  в сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР- Пазарджик, за  това дали е факт бракуването на автомобила и след като извърши оглед на товарния автомобил, оставен на съхранение в РУП Панагюрище, да даде заключение относно идентичността на процесното МПС – това, което е било собственост на ответника и това, което е предмет на договора за дарение от 22.10.2010 г., като отговори на следните въпроси: 1. Какви МПС е притежавал К.Д. към 22.10.2010 г. когато е сключен договора за дарение между ищеца и ответника; 2. С кое от притежаваните от К.П.Д. МПС се е разпоредил чрез договор за дарение от 22.10.2010 г.; 3. Сключвал ли е К.П.Д. договор за дарение на 22.10.2010 г. и с кого.

Моли по реда на чл.204 от ГПК да бъде назначен оглед на движимата вещ – бракуван товарен автомобил «Шкода МС 24», намиращ се на съхранение в двора на РУП Панагюрище, в присъствието на свидетелите и на вещото лице.

Представя следните писмени доказателства в копие: Договор за дарение от 22.10.2010 г.; Свидетелство за регистрация на МПС  – част І с № 002475089 от 15.09.2007 г.; удостоверение изх. № КАТ-2371 от 18.08.2010 г.; Присъда № 20/22.02.2011 г. постановена по НОХД № 26/2011 г. по описа на Панагюрския РС; обвинителен акт вх. № 822 от 21.01.2011г. по описа на РП Панагюрище; Определение от 28.03.2011 г., постановено по НОХД № 26/2011 г. по описа на Панагюрския РС; удостоверение рег. № 111006000464 от 26.05.2011 г., издадено от сектор «Пътна полиция» - Пазарджик. Удостоверение за актуално състояние на  «Елинорд – Металс» ЕООД; Молба от М.П.Д. до «Елинорд – Металс» ЕООД; уведомително писмо от «Елинорд – Металс» ЕООД от 17.06.2011 г.

В законоустановения срок ответникът К.П.Д. представя писмен отговор, в който твърди, че искът е допустим и основателен. Според ответника, на 15.09.2007 г., като собственик на процесното МПС е регистриран К.П.Д., а на 18.02.2010 г. автомобилът е бракуван.

Твърди, че е понесъл наказателна отговорност по смисъла на чл. 235, ал.2 и чл. 345 от НК, тъй като е транспортирал не по установения ред дървен материал с притежавания от него товарен автомобил, на който е поставил регистрационни номера от друго МПС. Сочи още, че на 22.10.2010 г. е извършил разпоредителна сделка, като надарил брат си – ищецът М.Д., с бракуваното и притежавано от него товарно  МПС «Шкода МС 24», чрез договора за дарение, представен по НОХД № 26/2011 г. по описа на РС Панагюрище. Твърди, че договорът за дарение е напълно законен, а собственик на бракувания товарен автомобил е М.П.Д..

Признава изцяло предявения срещу него установителен иск и моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на него като ответник, че ищецът М.П.Д. е собственик на бракувания товарен автомобил «Шкода МС 24», подробно индивидуализиран като негова собственост в «Свидетелство за регистрация на МПС, част І, № 002475089 от 15.09.2007 г.

В съдебно заседание, редовно призован, ищецът М.П.Д. се явява лично и с процесуалният си представител- адвокат В П от Пазарджишка  адвокатска колегия.

В съдебно заседание, редовно призован, ответникът К.П.Д. се явява лично.

 По делото е допусната, назначена и приета съдебно –техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и което съдът цени изцяло.

Разпитан е свидетелят П МД. - баща на страните по делото.

Видно от представения по делото Договор за дарение, съставен на 22.10.2010 г., К.П.Д. в качеството му на дарител и М.П.Д. като надарен са се споразумели, дарителят да отстъпи веднага и безвъзмездно на надарения М.П.Д., правото на собственост върху бракуван товарен автомобил „Шкода МС 24”. Договорът не описва подробно всеки един от отделните агрегати, които в съвкупност представляват спрения от движение автомобил. Обратно, договорът описва автомобила само като „Шкода МС 24”, но не и като отделна рама, отделен двигател и отделно купе, каквито движими вещи би следвало дарителят да предаде в собственост на надарения, поради спирането на автомобила от движение.

Видно от приложеното по делото свидетелство за регистрация Част І (първа) № 002475089 от 15.09.2007 г., ответникът К.П.Д. е станал собственик на товарен автомобил марка «Шкода МС 24», с ДР№ РА 13 12  АХ, с номер на рамата 804 и номер на двигателя 938, дизелов, регистриран на 15.09.2007 г.

От удостоверение изх. № КАТ-2371 от 18.02.2010 г. на ОД – Сектор „Пътна полиция” – град Пазарджик, процесният товарен автомобил е спрян от движение на 18.02.2010 г.

По делото е прието и приобщено като доказателствен материал НОХД № 26/2011 г., като от протокола на откритото съдебно заседание, проведено на 22.02.2011 г. се установява, че едва тогава, като писмено доказателство по делото е приет представения договор за дарение от 22.10.2010 г., с който К.П.Д. се е разпоредил със своето право на собственост върху процесния товарен автомобил в полза на ищеца М.Д..

По делото е приложена Присъда № 21, постановена на 22.02.2011 г. по НОХД № 26/2011 г. по описа на Панагюрския РС, с която ответникът К.П.Д. е признат за виновен в това, че е транспортирал с процесния товарен автомобил, с редовно писмено позволително, но извън указаните в позволителното количество и дървета, дървен материал в размер на 10,50 пространствени кубически метра дърва за огрев, които не са били маркирани с експедиционна горска марка. Същият е признат за виновен и в това, че си е служил с контролни знаци, поставени на процесния автомобил, но издадени за друго МПС, като товарният автомобил без регистрационни номера е оставен на съхранение в РУП Панагюрище, по реда на чл.112 от НПК.

От приложения по делото обвинителен акт се установява, че Районна прокуратура Панагюрище е констатирала, че процесният товарен автомобил е бил в движение. На него са поставени регистрационни табели от друг автомобил и същият е откаран на съхранение в РУП Панагюрище, заедно с превозвания дървен материал.

На основание чл. 53 ал.1 б. „а”  от НК, Районна прокуратура Панагюрище е поискала отнемане в полза на Държавата на товарния автомобил марка „Шкода МС 24”.

По делото е приложено Искане от ищеца М.П.Д., предявено на 10.03.2011 г. в Панагюрския РС, от което е видно, че в едногодишния срок от завършване на наказателното производство, същият търси процесния товарен автомобил и моли да му бъде върнат, в качеството му на негов собственик. Прилага договор за дарение от 22.10.2010 г.

Видно от определение №28, постановено на 28.01.2011 г. на Панагюрския РС, М.П.Д. е поискал товарният автомобил да бъде върнат, като това е направил в качеството му на собственик, но молбата е оставена без уважение, тъй като съгласно удостоверение от 26.05.2011 г., рег. № 111006000464, издадено от Сектор „Пътна полиция” град Пазарджик, превозното средство с рег. № РА 13 12 АХ, с номер на рама 804, номер на двигател 938, спряно през периода 15.09.2007 г. до 18.02.2010 г., е било собственост на К.П.Д. и към датата на издаване на удостоверението не е поискано подновяване на регистрацията на автомобила. Това определение е потвърдено с Определение № 202/27.04.2011 г., постановено по ЧНД № 265/2011 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, като не е установена идентичност между товарния автомобил без регистрационен и идентификационен номер и автомобила, описан в договора за дарение от 22.10.2010 г.

По досъдебно производство № 480/2010 г. по описа на РУП Панагюрище е приложено Постановление на РП Панагюрище, с което на П М Д. е допуснато връщане на 2 броя регистрационни табели с номера РА 43 01 АС, представляващи веществени доказателства по Дознание № 480/2010 г. По наказателното дело е приложено свидетелство за регистрация част ІІ (Втора) № 001555186, издадено на 26.03.1997 г., чрез което ПМ Д. установява собствеността върху задържаните като веществени доказателства два броя регистрационни табели. Същите са върнати на ПМ Д., като са предадени и получени от П Д. без претенции за щети, съгласно приемо-предавателен протокол от 17.12.2010 г.

По делото е приложено свидетелство за регистрация Част І (Първа), ведно с договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 14.09.2007 г. и нотариално заверен с рег. № 2809/14.09.2007 г., с който договор К.П.Д. е придобил от И ПЧпроцесния товарен автомобил, като той пак е бил спрян от движение. В този договор, обаче, за разлика от представения от страните договор за дарение, се съдържат данните, идентифициращи автомобила- номер на рама и двигател, както и регистрационен номер на автомобила.

Видно от проведения в досъдебното производство разпит на ищеца М.П.Д., същият не е пожелал да даде показания пред органите на разследването поради опасност от уличаване на брат му К.Д. в извършване на престъпление. От приложения протокол се констатира, че при разпита си същият не е предявил искане за връщане на товарния автомобил, иззет като веществено доказателство по Досъдебното производство.

Видно от приложената по Досъдебното производство и приобщена като доказателство по настоящото гр.дело Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на ответника К.П.Д., същият декларира, че не е женен, няма деца, не получава доходи и единствената собственост, която притежава е товарен автомобил марка „Шкода МС 24” от 1984 г., който автомобил е бракуван.

По делото е приложена молба от М.П.Д. до управителя на фирма „Елинорд-Металс” ЕООД, с която ищецът е поискал снабдяване с официална информация за стойността на бракуван товарен автомобил „Шкода МС 24” във вид на скрап. На 17.06.2011 г. Управителят на „Елинорд-Металс” ЕООД -село Говедаре е посочил, че стойността на бракуван товарен автомобил „Шкода МС 24” към 22.10.2010 г., като скрап, е на стойност 1570,00 лв., а към датата на предявяване на исковата молба – 09.06.2011 г. е посочена стойност в размер на 3500,00 лв.

Видно от приложеното по делото удостоверение за актуално състояние на дружеството, същото е с предмет на дейност: Търговия с черни и цветни метали, в съответствие с Българското законодателство.

По настоящото гражданско дело е разпитан свидетелят П М Д. – баща на страните по делото, който в съдебно заседание установява, че процесният товарен автомобил е бил в движение, но впоследствие е започнал да дава много дефекти, което е принудило ответника К.Д. да го бракува. Твърди, че в поделението на МВР е задържан същият автомобил.

От изготвената и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се констатира, че оцветяването на товарен автомобил „Шкода МС 24” съответства на записаните в свидетелство за регистрация Част І (първа) на процесния автомобил – светлосив/сив. Намерената на задната напречна греда на автомобила поредица от цифри „14425388” не кореспондира по никакъв начин с идентификационния № 804, посочен в свидетелство за регистрация част І (Първа) на процесния автомобил. Вещото лице констатира, че в договор за дарение от 22.10.2010 г. е посочен само бракуван товарен автомобил „Шкода МС 24”, като предмет на дарението без други идентификационни данни като номер на рама, номер на двигател или цвят. След първоначалния си оглед вещото лице не може да установи идентичност между задържания и оставен на съхранение в РУП Панагюрище товарен автомобил, регистрирания с ДР № РА 13 12 АХ автомобил, собственост на К.П.Д., който е бракуван на 18.02.2010 г. и претендирания за собственост от страна на М.П.Д. товарен автомобил марка „Шкода МС 24”. Единственият признак за съвпадение, според заключението на вещото лице, е цветът на кабината. Вещото лице е констатирало, че К.П.Д. не е сключвал друг договор за продажба или дарение, нито като приобретател, нито като получател на други товарни автомобили. След повторен оглед и приложен по делото снимков материал, в открито съдебно заседание, вещото лице сочи, че на шасито на процесния автомобил съществува табела с номер на шасито- „938”, като същата е локализирана над задната гума на автомобила. Вещото лице приема, че същата е автентична, но не може да установи по категоричен начин кога е сложена табелката, тъй като безспорно е констатирано, че същата е слагана допълнително, а номерът на рамата не е поставен на фабрично зачистено място. Вместо това, вещото лице открива табелка, прикрепена допълнително с болт, който е боядисан в основния цвят на рамата. Експертът установява, че номерът на двигателя е поставен по правилния начин, на предварително зачистено фабрично и предназначено за целта място, като номерът на двигателя е коректно посочен. От това експертът инж. М. прави заключение, че двигателят със сигурност е номериран при монтаж на автомобила от производителя. Вещото лице констатира още, че често автомобилите марка „Шкода” се изпращат на основен ремонт и се връщат с обезличени шасита, като шасито се сменя, поставя се ново, а табелата може да е поставена във всеки един момент след това. Според заключението, в кабината би трябвало, но няма подобна табелка, от която може да се съди за времето на поставяне на табелата с номера на рамата. От експертизата се констатира, че номерът на двигателя е фабрично поставен, но не може да се посочи категорично кога е поставен номера на рамата, дали е автентичен и поставен от страна на производителя. Същото се констатира и от приложения към заключението снимков материал.

Съдът счита, че предявеният от М.П.Д. установителен иск за право на собственост върху товарен автомобил- самосвал марка «Шкода МС 24», дизелов, с ДР № РА 13 12 АХ, с номер на рама 804 и номер на двигателя 983, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, въпреки признанието на иска от страна на ответника К.П.Д.. Признанието на иска следва да се разглежда в светлината на всички останали събрани по настоящото гражданско дело доказателства.

По делото безспорно се установи, че процесния товарен автомобил е станал собственост на К.П.Д. чрез договор за покупко- продажба, сключен на 14.09.2007г., който договор е нотариално заверен с рег. № 2809/14.09.2007г. по общия регистър на Нотариус Н М – Т, с район на действие – Районен съд Панагюрище. От представеното Удостоверение изх. № КАТ - 2371/18.02.2010г. се констатира, че този автомобил е спрян от движение и следва да се разглежда като съвкупност от отделни агрегати- купе, рама и двигател, които представляват сами по себе си движими вещи, но не и превозно средство. В същото време, от материалите по НОХД № 26/2011г. по описа на Панагюрския районен съд се установява, че ответникът по настоящият иск - К.П.Д., е заловен да превозва дърва за огрев с тази съвкупност от агрегати, които не следва да са в движение осем месеца след бракуването на процесното МПС.

Съдът счита, че представения едва в открито съдебно заседание на 22.02.2011 г. по НОХД № 26/2011 г. по описа на Панагюрския РС, договор за дарение на движими вещи, който се твърди, че е съставен на 22.10.2010 г., е създаден в един по-късен етап и за целите на НОХД № 26/2011 г. Видно от самия договор, същият е съставен и принтиран от страните по делото на неизвестна дата, тъй като липсва нотариална заверка или каквито и да било данни, съгласно изискванията на ГПК, относно безспорността на датата на съставяне на частен писмен документ. От друга страна, видно от приложените по ДП № 480/2010 г. по описа на РУП Панагюрище и Прокурорска преписка № 822/2010 г. по описа на РП Панагюрище, обвиняемият тогава и ответник по настоящото гражданско дело К.П.Д. декларира, под страх от наказателна отговорност по смисъла на чл. 313 от НК, че е собственик на товарен автомобил „Шкода МС-24” -1984г.- бракувана, като тази декларация е приложена като лист 53 от Досъдебното производство.

От приложеното по делото постановление на Районна прокуратура  Панагюрище, на л.6 от ДП и свидетелство за регистрация Част ІІ (втора) на л.17 от ДП, свидетелят П МД. е сезирал прокуратурата с искане за връщане на 2 бр. регистрационни табели с № РА 43 01 АС, представляващи веществени доказателства по Дознание № 480/2010 г. като с постановлението си Районната прокуратура е постановила връщане на регистрационните табели. За връщането е съставен приемо-предавателен протокол от 17.12.2010 г.

Ищецът М.П.Д. е разпитан като свидетел по ДП на 25.11.2010 г. в РУП Панагюрище, където е отказал да дава показания по случая, за да не уличи своя брат в извършване на престъпление, но М.Д. не предявява договор за дарение на движими вещи – бракувано МПС, както и молба за връщането на същия, задържан като веществено доказателство по досъдебното производство. Ако договорът за дарение е съществувал към този момент, би следвало ищецът и негов собственик да предяви искане за връщането на съвкупността от агрегати и да не разреши задържането му в поделенията на МВР. Ако приемем, че договорът от 22.10.2010 г. е бил съставен именно на посочената дата и разпореждането с правото на собственост от страна на К.П.Д. е било налице, дори и недобросъвестно К.Д. да е декларирал собствеността върху движимите вещи, то истинският собственик М.П.Д. следва да е предявил своите претенции за собственост и да е поискал още при разпита си, около месец след придобиване правото на собственост, чрез нарочна молба връщането на веществените доказателства.

Съдът счита, че Договорът за дарение от 22.10.2010г. е съставен за целите на НОХД № 26/2011 г. по описа на Районен съд- Панагюрище. Същият цели заобикаляне на закона, а именно, разпоредбите на НПК за отнемане на вещите, послужили като средство за извършване на престъпление, както и прикриването на действителната воля на страните да осъществяват превози с автомобил, който вече е спрян от движение.

Съдът приема, че е налице констатация от страна на вещото лице, което след допълнителен оглед на автомобила е констатирало наличието на табела, намираща се над задната гума, която табела носи данните за идентификация на автомобила, тя е автентична, но е сложена допълнително. Тъй като няма научни методи, чрез които да бъде доказано предположението за фабрично създаване на тази табела, вещото лице сочи в заключението си, че често автомобилите с марка „Шкода” са се изпращали на основен ремонт и са се връщали с обезличени шасита, сменени в самия завод, като на мястото на фабричното шаси е поставяно друго и по този начин табелата, монтирана към рамата на товарния автомобил да е сложена при подмяна на тази рама, но в настоящия процес съдът следва да се опира само и единствено на безспорно констатираните обстоятелства и факта, че на кабината на товарния автомобил липсва табелка с производствения номер, а такава има само върху рамата и тя е с неизвестна датировка на поставяне. Съдът счита, че за безспорно установена следва да се приеме правото на собственост само и единствено върху двигателя, върху който са набити фабрично номерата на вече бракувания товарен автомобил „Шкода МС-24”.

Съдът счита, че наличието на разминаване в информацията, наличието на декларация от страна на ответника, съставена на 14.12.2010 г., пасивното поведение на ответника К.П.Д. в настоящия граждански процес, както и липсата на волеизявление за връщане на неговата собственост от страна на М.П.Д. още при досъдебното производство, са все факти сочещи, че договорът за дарение на движими вещи е сключен между страните по настоящото гражданско дело с цел заобикаляне на закона и този договор е съставен на дата много по-късна от посочената в самия договор – 22.10.2010 г. По делото не се представиха данни за безспорната дата на съставянето на договора, освен изричните уверения на страните по делото и техния баща.

По делото безспорно се събраха доказателства, че задържания в органите на МВР като веществено доказателство, а по-късно отнет като средство за извършване на престъпление товарен автомобил, който е бракуван, но е в движение, е собственост на К.П.Д.. Предявеният установителен иск е заведен с цел заобикаляне на закона и връщане на собствеността между страните по делото, с оглед близките им роднински връзки и вероятността автомобилът да бъде отново въведен в експлоатация и от бракуван, да се превърне в годно за движение по пътищата МПС.

С оглед горното, съдът счита, че следва да бъде отхвърлен установителния иск, предявен от М.П.Д. срещу К.П.Д. като неоснователен и недоказан.

Поради липсата на предявени от страна на ответника претенции за сторени съдебно-деловодни разноски, съдът не дължи произнасяне по смисъла на чл. 78 ал.4 от ГПК.

Съдът констатира, че с оглед цената на предявения установителен иск в размер на 3500,00лв., ищецът дължи държавна такса в размер на 140,00лв, но същият е внесъл в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд Панагюрище само сумата от 50,00лв. По тази причина ищецът М.Д. следва да бъде осъден да заплати допълнителна държавна такса в размер на 90,00лв.

Така мотивиран, на основание чл. 124 от ГПК, във връзка с чл. 225, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, Панагюрския районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от М.П.Д., с ЕГН-**********,***«*** срещу К.П.Д., с ЕГН-**********,***«***, установителен иск за право на собственост върху бракуван товарен автомобил марка «Шкода МС 24» , с ДР№ РА 13 12  АХ, с номер на рамата 804 и номер на двигателя 938, дизелов, регистриран на 15.09.2007 г. на името на К.П.Д., съгласно свидетелство за регистрация част  І (първа) № 002475089, издадено на 15.09.2007 г. и спрян от движение на 18.02.2010 г., съгласно удостоверение изх. № КАТ-2371 от 18.02.2010 г. на ОД – Сектор „Пътна полиция” – град Пазарджик, на обща стойност от 3500,00 (три хиляди и петстотин) лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА М.П.Д., с ЕГН-**********,***«***, да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт и по сметка на Панагюрския районен съд, сумата от 90,00 (деветдесет) лева, представляваща разликата между дължимата държавна такса в размер на 140,00 лв. и внесената при завеждане на гражданското дело ДТ в размер на 50,00 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено с мотивите.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: