Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /19.09.2018 г.,

 

гр. П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – П., в проведеното на десети септември две хиляди и осемнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1176/2017 г. по описа на съда

Производството е по чл. 32, ал. 2 ЗС

В исковата молба, предявена от Г.П.Ч., и Н.П.В. срещу М.П.Ч. се твърди, че страните са съсобственици по наследство от покойната им майка Г.М.Ч., на недвижим имот с административен адрес: град П., ул. „А.С.“ №*, който е с идентификатор *****.***.****по кадастралната карта на град П., с площ от 300 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско застрояване, придставляващ УПИ VІІІ- 2978, в кв. 175 по отменения план на град П., ведно със застроените в него: сграда с идентификатор *****.***.****.*, с площ от 9 кв.м., с предназначение- стопанска сграда и сграда с идентификатор *****.***.****.*- хангар, депо, с площ от 19 кв.м. Ищците твърдят, че всеки един от участниците в процеса притежава по 1/3 ид.ч. от недвижимия имот.

Поради невъзможност за постигане на съгласие относно ползването на процесния недвижим имот, Г.Ч. и Н.В. молят съда да постанови решение, с което да бъде определен начина на реално ползване на процесния съсобствен недвижим имот съобразно с квотите на всяка една от страните.

В законоустановения срок ответникът М.П.Ч. представя писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че оспорва допустимостта на иска. Ответникът твърди, че липсва правен интерес у ищците от воденето на настоящото гражданско дело, тъй като и тримата съсобственици на недвижимия имот имат съгласие по въпроса за ползването му. Ответникът М.Ч. сочи, че имат и друг имот, с площ от 247 кв.м., който се ползва изцяло от брат му Г.Ч.. Ответникът твърди, че страните по делото нямат спорове относно ползването на съсобствените им с ищците недвижими имоти. Заявява готовността си за постигане на споразумение помежду им.

В първото по делото заседание  ответникът представя доказателства, от който се установява, че части от сградите построени върху процесния недвижим имот са прехвърлени на неучастващи по делото лица. С определение постановено в проведено по делото открито съдебно заседание на 21.05.2018 г. съдът е конституирал като страни по делото приобритателите на сградата построена в процесния недвижим имот, предмет на производството, при спазване на константната съдебна практика, доколкото всички съсобственици са необходими другари, като това им качество е обусловено от общия предмет на притежаваните от тях вещни права. Естеството на спорното правоотношение - начина на ползване на съсобствена вещ обуславя участието на всички носители на вещни права върху нея при съдебното администриране начина на ползването й и постановяване на еднакво решение спрямо всички. Носителите на правото на собственост върху сградата посторна в имота имат право да ползват същата доколкото това е необходимо, арг. чл. 64 ЗС.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от новоконституираните страни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно възражението на ответника по недопустимост на иска, поради наличие на решение на мнозинството за ползването на веща и което не е вредно за съсобствениците.

Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбите на закона за собствеността, общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Това решение е задължително за всички съсобственици - както за тези, участвали при формирането му, така и за останалите. За да може то да породи правно действие и да може да бъде изпълнено, волята на мнозинството трябва да бъде ясно изразена и да достигне до знанието на останалите съсобственици. Когато се касае до реално ползване на съсобствената вещ, следва решението да конкретизира кой от съсобствениците коя част от имота ще ползва, как се индивидуализира и ограничава тази част. В противен случай, поради своята неопределеност, то би било неизпълняемо, което е равнозначно на липса на решение. Обстоятелството, че законът не съдържа изискване за форма на решението на мнозинството, не освобождава страната, която твърди, че има такова решение, да докаже с допустимите по ГПК доказателствени средства неговото съдържание като конкретен акт, с който съсобствениците са длъжни да съобразят поведението си. Без яснота по този въпрос съдът не може да прецени и дали това решение не е вредно за вещта, което е една от хипотезите, при която е допустима съдебната намеса в гражданските отношения по повод ползването и управлението на съсобствена вещ (в този смисъл Решение № 239 от 24.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1567/2013 г., I г. о., ГК ).

В настоящият случай ответникът не ангажира каквито и да са доказателства, които да установят, че е взето решение от повече от половината от съсобствениците за ползване на общата вещ. Следователно е налице необходимата предпоставка обуславяща допустимостта на предявената претенция – липса на решение на мнозинството за ползването на общата вещ.

Производството за разпределяне правото на реално ползване на съсобствен имот е такова  по спорна съдебна администрация и цели да замести липсващото решение на съсобствениците, притежаващи мажоритарен дял от съсобствеността относно това как да се ползва, или управлява съсобственият имот. То заменя решението на мнозинството, което е вредно за вещта, или с него се назначава управител. Правомощията на съда са свързани с ползването и управлението на вещта, които могат да се вземат от мнозинството от съсобствениците. Евентуални промени в съсобствената вещ той не може да предписва, тъй като това каква да бъде вещта е решение на съсобствениците, което е извън нейното управление и ползване. Съдът не може да изземва правомощията на съсобствениците извън предоставените му със закона.

В настоящият случай страните по делото се легитимират като собственици по закон на поземлен имот град П., ул. „А.С.“ №*, който е с идентификатор *****.***.****по кадастралната карта на град П., с площ от 300 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско застрояване, придставляващ УПИ VІІІ- 2978, в кв. 175 по отменения план на град П., ведно със застроените в него: сграда с идентификатор *****.***.****.*, с площ от 9 кв.м., с предназначение- стопанска сграда и сграда с идентификатор *****.***.****.*- хангар, депо, с площ от 19 кв.м.

От представено по делото доказателства, а и това е обявено за безспорно между страните в първото по делото заседание, че Г.Ч., Н.В., М.Ч. са съсобственици на процесния недвижим имот, като всеки от тях притежава по 1/3 ид.ч. от него.

 В имота е построена и жилищна сграда на два етажа с площ 67 кв.м, като видно от приложения по делото нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 80, том II, рег. № 2903, нот. дело  № 245 от 2008 г. на Нотариус П.К., Нотариус при Районен съд – П., М. Г.К. и В.И.Й. са собственици на втори жилищен етаж от построената в процесния имот жилищна сграда. Собственици на първия жилищен етаж са ответниците С.Т.Н. и М.А.Ц., по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 21, том III, рег. № 2140, нот. дело  № 219 от 2013 г. на Нотариус П.К., Нотариус при Районен съд – П.. От посочените нотариални актове се установява, че праводател е ответника М.Ч., т.е. построената в имота жилищна сграда е била негова индивидуална собственост.

От заключението на вещото лице по съдебно техническата експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, се установява че с в настоящия случай са възможни два варианта на разпределение ползване на имотите посочени в приложените към заключението скици (л.54 и л. 55 от делото) и описани в текстовата част на заключението.

При изслушването си, вещото лице обяснява, че от частта собственост на М.Ч. са приспаднати частите за общо ползване от собствениците на построената в имота жилищна сграда, като е съобразил нормативните изисквания за достъп до изградената в имота сграда.

При администриране отношенията между съсобствениците във връзка с ползването на съсобствените имоти съдът следва да се ръководи от правата им в съсобствеността, от фактическото ползване, когато то съответства или е близко до правата на ползващите имота и от факта на извършени подобрения. Следва да се посочи, че когато в съсобственото място са изградени сгради- индивидуална собственост на някой от съсобствениците, площта на тези сгради следва да бъде включена в площта, която този собственик има право да ползва съобразно дела си в съсобствеността и съответно в площта, която му се отрежда за ползване с решението на съда (така и в Решение № 301 / 11.12.2013 г. по гр.д.№ 4920/2013, на Първо гр.о., ВКС и Решение № 181/ 13.10.2015 г., по гр.д.№1826/2015г. на Първо гр.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК). В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че жилищната сграда изградена в общия имот е  била индивидуална собственост на М.Ч., поради което площта на тази сграда следва да бъде включена в площта, която М.Ч. има право да ползва, макар да е прехвърлил правото на собственост на процесната сграда върху трети за собствеността лица, доколкото разпоредителна сделка от ответника, не следва неправомерно да лиши останалите съсобственици от правото да ползват полагащите им се части от общото дворно място, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 21 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че вариант Първи предложен от вещото лице е по –удачен. Това е така, доколкото в него са съобразени правата на всички съсобственици, съобразено е съществуващото фактическото положение, като е отчетена възможността ответниците- притежаващи право на собственост върху жилищната сграда да имат достъп до същата. Освен това при този вариант, за разлика от предложения втори вариант в по-пълна степен биха били избегнати бъдещи конфликти.  Ето защо ползването на процесния имот следва да бъде разпределено по следния начин: за общо ползване между страните по делото:  Г.П.Ч., Н.П.В., М.П.Ч., М. Г.К., В.И.Й., С.Т.Н., М.А.Ц. се предоставя за позлване частта повдигната в жълт цвят на скицата - Вариант първи към заключението на вещото лице. На ответника М.П.Ч. се предоставя за ползване частта повдигната в червен цвят на скица – вариант първи приложена към заключението на вещото лице с площ 86 кв.м. На Г.П.Ч. се предоставя за ползване частта повдигната в син цвят на скица – вариант първи приложена към заключението на вещото лице с площ 82 кв.м. На Н.П.В. се предоставя за ползване частта повдигната в зелен цвят на скица – вариант първи приложена към заключението на вещото лице с площ 82 кв.м.

Относно разноските

В производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени.

Това разрешение следва от характера на производството по, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. (В този смисъл Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г., ІІ г. о. на ВКС). Общите разноски по делото са - заплатена държавна такса - 50,00 лв. и депозита за възнаграждение за вещо лице- 220 лв., които следва да се понесат от страните съобразно квотите в съсобствеността - по 1/3 ид.ч. или 90 лева, но тъй като същите са изцяло заплатени от ищците, то ответника следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 90 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

РАЗПРЕДЕЛЯ между М.П.Ч. с ЕГН: **********, Г.П.Ч. ЕГН **********, Н.П.В. с ЕГН **********, М. Г.К. ЕГН **********, В.И.Й. ЕГН **********, С.Т.Н. ЕГН **********, М.А.Ц. ЕГН **********, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС реалното ползване на имот с административен адрес: град П., ул. „А.С.“ №*, с идентификатор *****.***.****по кадастралната карта на град П., с площ от 300 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско застрояване, придставляващ УПИ VІІІ- 2978, в кв. 175 по отменения план на град П., при съседи на имота: *****.***.****; *****.***.****; *****.***.****; *****.***.****и *****.***.****, ведно със застроените в него: сграда с идентификатор *****.***.****.*, с площ от 9 кв.м., с предназначение- стопанска сграда и сграда с идентификатор *****.***.****.*- хангар, депо, с площ от 19 кв.м.,

ОПРЕДЕЛЯ за реално ползване съвместно М.П.Ч. с ЕГН: **********, Г.П.Ч. ЕГН **********, Н.П.В. с ЕГН **********, М. Г.К. ЕГН**********, В.И.Й. ЕГН **********, С.Т.Н. ЕГН **********, М.А.Ц. ЕГН **********, частта повдигната в жълт цвят по вариант І, приложение  от заключение по съдебно-техническа експертиза – л.54 от делото, неразделна част от решението.

ОПРЕДЕЛЯ за реално ползване от М.П.Ч. с ЕГН: ********** частта повдигната в червен цвят с площ от 86кв. м. по вариант І, приложение  от заключение по съдебно-техническа експертиза – л.54 от делото, неразделна част от решението.

ОПРЕДЕЛЯ за реално ползване от Г.П.Ч. ЕГН ********** частта повдигната в син цвят с площ от 82 кв. м. по вариант І, приложение  от заключение по съдебно-техническа експертиза – л.54 от делото, неразделна част от решението.

ОПРЕДЕЛЯ за реално ползване от Н.П.В. с ЕГН ********** частта повдигната в зелен цвят с площ от 82кв. м. по вариант І, приложение  от заключение по съдебно-техническа експертиза – л.54 от делото, неразделна част от решението.

ОБЯВЯВА Приложение Вариант І  от заключение по съдебно-техническата експертиза и приложена се на л. 54 от делото и подписана от председателя на състава, за неразделна част от решението.

ОСЪЖДА М.П.Ч. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на Г.П.Ч. ЕГН ********** и адрес: *** и Н.П.В. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата в размер на 90 лв. разноски по делото за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: