Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /19.09.2018 г.,

 

гр. П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – П., в проведеното на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Иванка Палашева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1156/2017 г. по описа на съда

Производството е по чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД предявени от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Т.И.Р., ЕГН **********, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 399,14 лева, ведно със законната лихва от 03.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща дължима главница по договора за кредит № 427594/10.02.2015 г. – „Бяла карта“, сключен между „Аксес Файнанс” ООД и Т.Р., както и 111,93 лв. договорна лихва за периода от 17.08.2015 г. до 06.04.2016 г., 159,64 лв. неустойка за периода от 09.01.2016г. до 06.04.2016г., 72,50 лв. – такса разходи за събиране на вземането за периода от 09.01.2016г. до 06.04.2016г., 120 лв. - такса разходи за дейност на служител, 54,85лв. обезщетение за забава от 06.06.2016г. до 03.08.2017 г., които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от и приложение 1/11.01.2017 г. към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 698/2017 г. по описа на Районен съд - П..

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между ответникът и „Аксес Файнанс” ООД е сключен договора за кредит № 427594/10.02.2015 г. – бяла карта. Съгласно сключения договор „Аксес Файнанс” ООД се е задължил да предостави на Т.Р. револвиращ кредит в максимален размер на 400,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а Кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно договореното от страните, в случай, че Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, ищецът предоставил на ответника платежен инструмент - кредитна карта с № 427594, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата. Било уговорено между страните - фиксиран годишен лихвен процент по кредита - 43,2 %. Върху усвоения размер на кредита Кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчисляването й се приема,че календарния месец е с продължителност 30 дни; годишен процент на разходите /ГПР/ на кредита: 45,9 %; обща сума, дължима от Кредитополучателя съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - сборът от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, съгласно Тарифата. Излага се ,че ответникът Т.Р. е усвоил заемни суми по дати, както следва: 200 лв. на 16.02.2015г. ; 200 лв. на 18.02.2015г. ; 50 лв. на 09.03.2015г.; 30 лв. на 12.05.2015г. , или обща сума в размер на 480,00 лв. Страните са договорили, че върху усвоената сума по кредита, Кредитополучателят дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, която се начислява ежедневно. Поради забава при заплащането на текущото задължение на ответника е начислена договорна лихва в размер на 195,73 лв., за периода от 17.02.2015 г. до 6.04.2016 г. Уговорено било също така, че в случай че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор, то кредитополучателят се задължил да представи на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на Кредитополучателя, същия дължи на Кредитополучателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. На посоченото основание, на Кредитополучателят е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 549,98 лв., за периода от 7.03.2015 г. до 6.04.2016 г. Разпоредбите на договора за кредит предвиждали, че в случай, че Кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същия е длъжен да предостави на Кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в три дневния срок от предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размерена 15% от максималния кредитен лимит, Кредитополучателят дължи на Кредитодателят разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. В настоящия случай, на Кредитополучателят е начислена такса разходи за събиране в размер на 267,50 лв. за периода от 6.04.2015 г. до 6.04.2016 г. Съгласно клаузите на сключения договор, в случай, че Кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит става автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия и Кредитодателят не е длъжен да уведомява Кредитополучателя- за това обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 6.06.2016 г. , като считано от тази дата Кредитополучателят дължи заплащането на законна лихва за забава за всеки ден забава върху общия размер на задължението си. На основание чл. 86 ЗЗД ответника дължи заплащане на лихва за забава в размер на 54,85 лв. за периода от 6.06.2016 г. /датата, на която вземането е станало автоматично предсрочно изискуемо/ до 03.08.2017 г. - датата на подаване на исковата молба. В процесния договор било и уговорено, че в случай на настъпване на предсрочна изикиемост кредитополучателя дължи на Кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, включваща разходите на Кредитодателя за дейността на служител. Твърди се, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 750,00 лв., с която са погасени както следва: такса разходи за събиране: 195,00 лв., неустойка: 390,34 лв. договорна лихва: 83,80 лв., главница: 80,86 лв.На 11.01.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД между „Аксес Файнанс" ООД и „А.з.с.н.в.“, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта“ № 427594 от дата 10.02.2015 г. сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и Т.И.Р. е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД, за което прехвърлена длъжникът е уведомен. Алтернативно се излага, че длъжникът следва да се счита уведомен с връчване на исковата молба за отговор. Предвид всичко изложено се моли за уважаване на исковите претенции.

Ответникът получил препис от исковата молба законоустановения срок не e подал отговор на исковата молба.

Преди провеждане на откритото по делото заседание ответникът Т.Р. с изрична писмена молба вх. № 2312 от 09.08.2018 г. е признал изцяло предявените искове, както и всички обстоятелства изложени в исковата молба.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 18.09.2018 г. ищецът е направил искане съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно направеното признание.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на  чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска – налице са волеизявления и от двете страни по делото в тази насока, като освен това признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и е от категорията, с които страната може да се разпорежда. При това положение, съдът не дължи излагане на допълнителни мотиви относно основателността на предявения иск, съобразно разпоредбата на  чл. 237, ал. 2 ГПК.

По отношение на разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 във вр.с чл. 78, ал. 8 ГПК и съобразно приетото с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 50 лв., които следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.

Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 100 лв. Ето защо в полза на ищеца следва  да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на  100 лв.

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД по отношение Т.И.Р. ЕГН **********, с адрес ***, че „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 е носител на парично вземане в размер на сумата от 399,14 лева, ведно със законната лихва от 03.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща дължима главница по договора за кредит № 427594/10.02.2015 г. – „Бяла карта“, сключен между „Аксес Файнанс” ООД и Т.Р., както и 111,93 лв. договорна лихва за периода от 17.08.2015 г. до 06.04.2016 г., 159,64 лв. неустойка за периода от 09.01.2016г. до 06.04.2016г., 72,50 лв. – такса разходи за събиране на вземането за периода от 09.03.2016г. до 06.04.2016г., 120 лв. - такса разходи за дейност на служител, 54,85лв. обезщетение за забава от 06.06.2016г. до 03.08.2017 г., които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от и приложение 1/11.01.2017 г. към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 698/2017 г. по описа на Районен съд - П..

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, Т.И.Р., ЕГН **********, с адрес ***  да заплати наА.С.В.“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата в размер на 50 лв. – представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата в размер на 100 лв. разноски направени пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – П..

                                                    

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: