Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /20.09.2018 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съдПанагюрище, в проведеното на дванадесети септември две хиляди и осемнадесета година публично съдебно заседание,  в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 389/2018 г. по описа на съда

Производството по делото е по чл. 310 ГПК във вр, с чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ

В исковата молба се твърди, че ищецът бил в трудови правоотношение с ответното дружество тридесет години и два месеца. Излага се, че с допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение № 47 от 15.11.2017г. ищецът бил преназначен на длъжност “ Ръководител, отдел „Технически контрол на качеството“. На 23.02.2018 г. на ищеца е връчено уведомление, с което е информиран за променени изисквания за заемната от него длъжност, извършени от управителния орган на дружеството. В следствие на което, на 28.02.2018 г. при отказ му е връчена заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение № 2 от 28.02.2018 г., считано от 01.03.2018г. Като на 01.03.2018 г. получил заповедта от прокуриста на ответното дружество- работодател. Излага се, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, а не посочената в заповедта чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. На следващо място се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 8 КТ, доколкото извършената промяна в длъжността характеристика на заеманата от ищеца длъжност е преднамерена и цели прекратяване на съществуващото трудово правоотношение, поради което представлява злоупотреба с правото по см. на чл. 8 КТ. На последно място се излага, че заповедта е немотивирана, не е посочено в какво се изразява липсата на образование или квалификация. Предвид изложеното моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Излага се, че в конкретния случай намира приложение разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ в каквато насока е съдебната практика, като промяна на изискванията за заемане на длъжност е право на всеки работодател с оглед преценка на конкретните нужди за осъществяване на дейността, която промяна следва да се довежда до знанието на работника. Навежда се, че ищецът бил запознат с причините за уволнението му, поради което не може да се приеме, че уволнението е незаконосъобразно, поради непосочване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

С Определение №300 от 11.06.2018 г. постановено по делото, на основание чл. 312, ал. 1, т.2 КТ във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно между страните, че същите са били във валидно трудово правоотношение от 04.01.1977г., по силата на което ищецът е полагал труд в ответното дружество.

От представено и прието по делото трудово досие на ищеца Г. се установява, че същият има завършено средно специално образование и квалификация среден техник.

От представено по делото Допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение № 47 от 15.11.2017 г. се установява, че ищецът П.Г. е преназначен от заемната преди това длъжност „контрольор, качество“ на длъжност „Ръководител на отдел „технически контрол на качеството“, за което на ищеца е връчена длъжностна характеристика, която същият е получил на 15.11.2017 г., съгласно която, поставените изисквания към заемащите длъжността са образование – висше (техническо) или средно- специално (техническо), както и професионален опит – най-малко 5 години работа в монтажното производство.

По делото е приложено писмо от „О.г.“ АД до ответника „Е.“ АД, от което се установява, че третото неучастващо по спора лице - „О.г.“ АД –контрагент на ответника е отправило изявление до ответника, че с оглед необходимостта от внедряване на ISO 9001:2015 и AQAP 2110 D е налице необходимост за повишаване квалификацията на служителите в отдел „Технически контрол на качеството“, а също и заемащия длъжност – Ръководител отдел „технически контрол на качеството“. По делото е приложен и сертификат ISO 9001:2008 г.  и AQAP 2110  на „О.г.“ АД.

От приложен по делото протокол от 25.01.2018 г. от проведено събрание на съвета на директорите на ответното дружество се установява, че съвета на директорите е приел промяна на изискванията за заемане на длъжността Ръководител отдел „Технически контрол на качеството“. Новите изисквания към лицата заемащи тази длъжност е да имат висше образование с технически или физически профил и трудов стаж в сферата на измерване и контрол – 3 години.

Във връзка с така приетите от съвета на директорите на ответника нови изисквания за заемащите длъжност Ръководител отдел „Технически контрол на качеството“ на ищеца Г. на 23.02.2018г. е връчена нова длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност, като е отразено изискването за висше (техническо) образование, без обаче да е отразено изискването прието от съвета на директорите - трудов стаж в сферата на измерване и контрол – 3 години, видно от приложена по делото длъжностна характеристика находяща се на л. 31 и сл. от делото.

От приложено по делото уведомление изх. № 61 от 23.02.2018 г. се установява, че на ищеца е предоставена възможност в 3-дневен срок да предостави необходимите документи удостоверяващи завършено образование във връзка с измененията за заемане на длъжността.

От приложена по делото Заповед № 2 от 28.02.2018 г., се установява, че на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е прекратено съществуващото трудовото правоотношение между П.Г. и „Екторн“ АД, считано от 01.03.2018 г. В мотивите на заповедта е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява, тъй като работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Заповедта е връчена на ищеца Г. на 28.02.2018 г. при отказ.

По делото е допусната и изслушана съдебна инженерно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че ISO 9001 регламентира принципи за управление от ръководството на всяка организация. Този стандарт не може да налага изисквания, които са свързани с квалификации за длъжности, персонал, оборудване и други ресурси. Системата за управление на качеството и системата за качествено управления са аналогични понятия, които показват как ръководството на дадена организация управлява своите дейности и процеси. Ценено съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото същото е обективно, компетентно изготвено и с него са дадени обосновани и пълни отговори на всички задачи поставени по делото.

На първо място следва да се посочи, че подадените искове са процесуално допустими, доколкото са предявени в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ и съобразно разясненията дадени с Тълкувателно решение1 от 12.05.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. ОСГК, ВКС. Това е така, тъй като заповедта е връчена на ищеца при отказ на 28.02.2018 г., като двумесечния срок за предявяване на иска, на основание чл. 60, ал. 6 ГПК, изтича на 30.04.2018 г. – понеделник – работен ден, доколкото 28.04.2018г. е събота - неработен ден.

Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на уволнението носи работодателят, то  е необходимо в съдебното производство той да установи осъществяването в обективната действителност на всички материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото правоотношение, а именно: 1/ наличие на действително трудово правоотношение между страните, 2/ изменение на изискванията за образование или квалификация за заеманата длъжност преди уволнението, 3/ компетентен орган да е взел по надлежния ред решение за изменение на изискването за образование или квалификация, 4/ уволненият служител не е отговарял на новите изисквания за образование или квалификация 5/ актът за прекратяване на трудовото правоотношение да е мотивиран. В тежест на ищеца е да докаже, че промяна на изискванията за образования или квалификация са злоупотреба с права по см. на чл. 8, ал. 2 КТ.

В конкретния случай предмет на установяване е обстоятелството, дали издадената заповед е мотивирана в достатъчна степен, предвид непосочването на липса на образование или квалификация в самата заповед, дали мотивите на работодателя следва да се подведат под диспозицията на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ или на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, дали промяната в изискванията за заемане на длъжността представлява злоупотреба с право от страна на работодателя.

Настоящият съдебен състав счита, за неоснователен доводът, че процесната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение е немотивирана. Съгласно съдебната практика. Мотивите на заповедта за уволнениемогат да се изчерпят само с цитиране на съответната правна норма или само с възпроизвеждане на текста на съответния фактически състав”. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и е въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна норма, включително в хипотезата на чл. 328 ал. 1 т. 6 КТ - дали се касае за липса на образование или липса на професионална квалификация за изпълняваната работа. Законодателят изисква (чл.195 КТ) мотивирана писмена заповед само при налагане на дисциплинарно наказание. В останалите случаи, от ангажираните от работодателя пред съда доказателства, следва да е ясно, че работникът или служителят е могъл да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото му правоотношение е прекратено и съответно съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно (така в Решение № 109/10.07.2018 г. по гр. д. № 4189/2017 г. на III гр.о. ВКС). Предвид посоченото, настоящият съдебен състав намира, че служителят е бил запознат с мотивите за прекратяване на съществуващото трудово правоотношние. Бил е поставен във възможност да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които е прекратено трудовото му правоотношение и кои са конкретните обстоятелства, мотивирали работодателя да вземе решението си. Това е така, защото съгласно длъжностната характеристика за длъжността Ръководител на отдел „Технически контрол на качеството“ (от която е получил екземпляр), за ищецът е било ясно, че следва да притежава висше образование (техническо), освен това от полученото от него уведомление изрично е била указана необходимостта от представяне на документи за завършено образование. При тези факти, работодателя е установил наличието на посоченото от него основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.6 КТ – липса на образование за изпълняваната работа, поради което уволнението е законосъобразно.

Съдът счита, че доводът на ищеца, че уволнението е незаконно, тъй като е издадена заповед на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а са налице основанията по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ е неоснователен. Това е така защото, разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ предвижда прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Следва да се приеме, че посочената хипотеза се прилага, в случаите когато е налице промяна в изискванията, които са различни от тези по т.6 – образование или квалификация. В този смисъл т. 6 се явява частна хипотеза на т.11 и в случаите когато е налице промяна в изискването за образование или квалификация, уволнението следва да се подведе под диспозицията на правната норма на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. В конкретния случай, промяната е въведена с решение на съвета на директорите, като е утвърдена нова длъжностна характеристика, като в същата в раздел I „Изисквания към длъжността“ е посочено „образование –висше (техническо)“, като под образование се разбира степен на обучение, която се установява със съответен документ за завършено образование. Предвид изложеното правилно е посочено от работодателя правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.

Досежно доводът на ищеца, че в конкретния случай е налице злоупотреба с права от страна на работодателя, доколкото промяната в изискваното образование е направено с цел уволнение на служителя Г. настоящият съдебен състав намира следното: На първо място следва да се посочи, че е неоснователен доводът на ответник, че несъмнено, работодателят има право да променя изискванията за образование за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, като волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка. Съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма или да се злоупотребява с право, или да се установява дискриминационен подход. В случаите, когато ищецът – работник твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да основе иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи с предявяването на исковата молба (така в Решение № 239/2012 г. по гр.д. № 779/2011 г. на ІV г.о., ВКС, Решение № 321/31.10.2011 г. по гр. дело № 13/2011 г. на ІІІ гр.о. на ВКС, Решение № 235 от 04.10.2017 г. по гр. д. № 4531/2016 г. на ІV г.о., ВКС). Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ се презумира, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение, така, че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника– в този см. и Решение № 232 от 13.06.2011 г. по гр.д. № 781/2010 г. на ІV г.о., ВКС. От значение са и съдът преценява фактите и обстоятелствата във връзка с установяване на специалната цел - прекратяване на трудовия договор с конкретния служител и, че именно с оглед на това работодателят е упражнил правото си да промени изискванията за заемана на определена длъжност по начин, че съответният работник или служител да не могат да отговорят на тях. Настоящият съдебен състав приема, че от целокупния доказателствен материал по делото следва да се направи изводът, че действително е налице злоупотреба с права по см. на чл. 8, ал. 2 КТ. На първо място от приложеното по делото уведомително писмо изпратено от третото неучастващо по делото лице „О.г.“ АД до ответника „Е.“ АД е посочено, че във връзка с внедряването на ISO 9001:2015 и AQAP 2110Д е налице необходимостта от промяна на изискванията на служителите в отдел „Технически контрол на качеството“, както и заемащия длъжност Ръководител отдел „технически контрол на качеството“. С решение на съвета на директорите, обаче е променено изискването само относно длъжността Ръководител отдел „технически контрол на качеството“, не и относно длъжностите заемани от  служителите в отдел „Технически контрол на качеството“. Промяната се обосновава от ответника с необходимостта от внедряване на ISO 9001:2015 г. От допусната и приета на по делото съдебно инженерно-техническа експертиза се установява, че ISO 9001 регламентира спазване принципите на управление и не може да налага изисквания, които са свързани с квалификации за длъжности, персонал, оборудване и други ресурси. Освен всичко това ищецът е уволнен непосредствено (броени дни) след въвеждането на новите изисквания, като отново следва да се посочи, че само по отношение на заеманата от ищеца длъжност са въведени нови изисквания. При тези обстоятелства е очевидно, че ответникът-работодател напълно произволно от обективна страна и съвсем целенасочено от субективна страна е променил единствено по отношение на ищеца изискването за наличие на висше образование. Съвкупната преценка на така установените обстоятелства по делото недвусмислено сочи, че ответникът-работодател е действал недобросъвестно – с позволени от закона средства е целял единствено уволнението на ищеца. Ето защо предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на  Заповед*****г., издадена от „Е.“ АД ***, с която на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ  е прекратено трудовото правоотношение на П.Г.  с „Е.“ АД  е основателен и като такъв следва да се уважи.

След като искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаването на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна е основателен, следва да бъде уважен и обусловения от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца на предишната работа.

По отношение на разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски – възнаграждение за един адвокат, доколкото искането е своевременно заявено и са  представени доказателства, че разноските са реално сторени - заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. (видно от договор за правна защита и съдействие находящ се на л. 4 от делото).

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Панагюрище, сумата от 60 лева представляваща държавна такса за уважените два кумулативно съединена иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.1 и т.2  КТ, за всеки от тях по 30 лева, както и 435,08 лева, представляваща заплатено възнаграждение за съдебно инженерно-техническата експертиза от бюджета на съда. Общо дължимата сума, която следва да бъде заплатена от ответника в полза на бюджета на съда възлиза на 495,08 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на П.Т.Г., ЕГН **********, адрес: *** за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ Заповед*****г., издадена от „Е.“ АД ***, с която на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение на П.Т.Г., ЕГН **********  с търговско дружество „Е.“ АД  ЕИК: 112120617 и седалище и адрес на управление:***, индустриален парк „О.“.

ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, П.Т.Г., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност Ръководител, отдел „Технически контрол на качеството“ с място на работа ПН „Монтаж“ гр. Панагюрище, при Е.“ АД  ЕИК: 112120617 и седалище и адрес на управление:***, индустриален парк „О.“

ОСЪЖДА „Е.“ АД  ЕИК: 112120617 и седалище и адрес на управление:***, индустриален парк „О.“да заплати на П.Т.Г., ЕГН **********, адрес: *** сумата в размер на 550 лв. – представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА „Е.“ АД  ЕИК: 112120617 и седалище и адрес на управление:***, индустриален парк „О.“да заплати да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Панагюрище сумата в размер на 495,08 лева, представляваща разноски и държавна такса по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок считано от 20.09.2018г., съобразно правилата на чл. 315, ал. 2 ГПК, пред Окръжен съд – Пазарджик, с въззивна жалба.

       

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: