Р Е Ш Е Н И Е

122

 

14.09.2018г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                 Година                                           Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Двадесет и втори август

 

2018

 
                

на                                                                             Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

                                                                                                                  

НОНКА СТОЯНОВА

 
 

Секретар                                                         

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

50

 

2016

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по смисъла на чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 240 и чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.3, чл.4 и следващи от Закона за потребителския кредит.

В исковата си молба „К.И.”ООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М. Г. А., чрез юрисконсулт Е.К., със същия съдебен адрес, срещу Г.П.Г.,***, твърдят, че  основната дейност на дружеството е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, като договорът за кредит се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, ЗЗД и Закона за електронния документ и електронния подпис. Сочи се, че в резултат на подадена заявка и предоставени данни на ответника Г. с него по електронен път е сключен Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Класик“ № 7508 от 26.03.2013г., като му е отпуснат кредит в размер на 500,00лв. Съгласно този договор, дружеството- ищец са поели задължението да предоставят на ответника Г. заем под формата на потребителски кредит, като съгласно исковата молба, той е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва в общ размер на 790,00лв., платим ведно с главницата на шест равни месечни вноски с падеж от 26.04.2013г. до 26.09.2013г., съгласно план за погасяване на кредита. Дружеството- ищец твърдят, че към 23.11.2015г. Г.Г. не е извършил нито едно плащане за погасяване на кредита. Сочат, че общата стойност на непогасеното парично задължение на ответника Г.П.Г. възлиза на сумата от 1193,72лв., от които сумата от 416,67лв. представлява главница по договор за потребителски кредит без поръчителство „Класик“ № 7508 от 26.03.2013г., ведно със сумата от 777,05лв. представляваща лихва за периода от 26.03.2013г. до 23.11.2015г., ведно с неустойка за забава в размер на 368,22лв. за периода от 28.05.2013г. до 23.11.2015г. и ведно с мораторната лихва в размер на 167,16лв. за периода от 02.06.2013г. до 23.11.2015г. Сочат, че към задълженията са направени и допълнителни разноски за образуване на ч.гр.дело по заповедното производство в размер на 340,00лв., както и допълнителни предстоящи разноски по настоящото производство в размер на 340,00лв.

„К.И.”ООД, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Г.П.Г., че същият дължи заплащането на дружеството- ищец на сумата от 416,67лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит без поръчителство „Класик“ № 7508 от 26.03.2013г., сумата от 777,05лв. представляваща лихва за периода от 26.03.2013г. до 23.11.2015г., ведно с неустойка за забава в размер на 368,22лв. за периода от 28.05.2013г. до 23.11.2015г. и ведно с мораторната лихва в размер на 167,16лв. за периода от 02.06.2013г. до 23.11.2015г. Сочат, че към задълженията са направени и допълнителни разноски за образуване на гр.дело по заповедното производство в размер на 340,00лв., както и допълнителни предстоящи разноски по настоящото производство в размер на 340,00лв.

Молят да бъде изискано и приложено по настоящото гражданско дело ч.гр.дело № 615/2015г. по описа на Панагюрския районен съд.

Представят писмени доказателства.

В законоустановения срок, ответникът Г.П.Г. представя писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че приема, че в исковата молба са предявени четири иска – за неплатена главница, за договорна лихва, за неустойка за забава и за законна лихва, като счита третият и четвъртият субективно съединени искове за недопустими, доколкото законна лихва се дължи като обезщетение за вреди, настъпили в следствие на забава, какъвто характкер има и неустойката, поради което прави възражение за недопустимост и на двата иска.

Г.Г. твърди, че никога не е усвоявал кредит от ищцовото дружество, доколкото договорът за заем е реален договор, който се сключва при предаване на собствеността на парични средства от заемодателя на заемателя, но Г.Г. не е получавал сумата по договор за заем. Сочи, че искането за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 540% годишно представлява неравноправна клауза и възразява срещу прекомерност на лихвата. Ответникът прави възражение за недействитеност на чл.4 от договора за кредит, към който няма погасителен план, понеже таблицата на страница 6 от договора няма характеристика на погасителен план. Ответникът твърди, че посоченият като неустойка размер от 368,22лв. не съдържа методологията, по която сумата е изчислена и понеже в договора за кредит няма уговорка за неустойка, която да е функция на изтекъл период от време, Г. счита тази претенция за изцяло неоснователна, понеже за нея няма писмена клауза в договора. Сочи, че искът за законна лихва има същата функция като искът за неустойка, а именно -да обезщети кредитора за забавено изпълнение или неизпълнение, като в настоящия процес се претендира едно и също на две основания, при условията на комулативно съединени искове, което е недопустимо. Ответникът счита исковете за недоказани.

Моли съда да бъде задължено дружеството- ищец да представи информация подавани ли са други заявки от ай пи- адреса, от който е подадена заявка за процесния кредит.

Моли да бъде установено от дружеството- ищец попълнени ли са данни на ответника Г. относно телефон за връзка, име на роднина, а в случай че разговорите със служители на дружеството- ищец  се записват, моли да бъдат задължени ищцовото дружество да представят записи на тези разговори.

На основание чл.192 от ГПК, ответникът моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да подаде молба за справка в телекомуникационните дружества, на кое лице е регистриран съответния телефонен номер.

Г.Г. моли да бъде задължено дружеството -ищец да представи копие от информацията, попълнена от кредитоискателя, за която се твърди, че не може да принадлежи на друг, доколкото приложената към молбата заявка няма посочени лични данни, различни от ЕГН, с които на практика може да се снабди всяко трето лице.

Моли, на основание чл.192 от ГПК, да бъде изискана информация от «ЦКБ» АД, на кого принадлежи банкова сметка ***: ***глени преведените на 26.03.2013г. по тази сметка средства в размер на 500,00лв.

В случай, че се установи, че банковата сметка принадлежи на трето лице, ответникът моли същото да бъде изслушано като свидетел в открито съдебно заседание.

Моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан.

Делото е насрочено и разгледно в открито съдебно заседание. С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 19.10.2016г., на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК- за установяване наличието на престъпни обстоятелства при разглеждането на настоящото гражданско дело, съдопроизводствените действия са спрени. Определението е било потвърдено с Определение № 673/07.12.2016г., постановено по в. гр. дело № 850/2016г. по описа на Окръжен съд Пазарджик.

На 19.01.2018г. в канцеларията на Панагюрския районен съд е получена молба от ответника Г.П.Г., чрез процесуалния му представител – адвокат П.М. от Пазарджишка адвокатска колегия, в която се сочи, че с Присъда, постановена по НОХД №191/2017г. по описа на Панагюрския районен съд, влязла в сила на 28.12.2017г., М.А.К. е била призната за виновна в това, че на 26.03.2013г. в гр. Панагюрище, е съставила неистински частен документ- Заявка за договор за кредит №7508/26.03.2013г., до «К.И. ООД и го е употребила с цел да докаже, че съществува парично задължение от страна на Г.П.Г. ***, в размер на 500,00лв.

Моли за възобновяване на съдопроизводствените действия по настоящото гражданско дело.

С Определение №286/ 01.06.2018г. съдопроизводствените действия по настоящото гражданско дело са възобновени и същото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.

В открито съдебно заседание, редовно призовани, дружеството- ищец не изпращат представител, изпращат писмено становище.

Ответникът Г.П.Г., редовно призован, не се явява. Вместо нея се явява процесуалният му представител адвокат П.М. от Пазарджишка адвокатска колегия.

По делото е разпитана свидетелката М.А.К..

По делото е приложена Заявка за заем № 7508/26.03.2013г., за кредит «Класик» в размер на 500,00лв., подадена от Г.П.Г., като не са посочени семейното положение, образованието и броя жилища на ответника Г..

Видно от приложеното по делото Преводно нареждане за кредитен превод, издадено от «ЦКБ» АД на 26.03.2013г., по сметка от страна на ищцовото дружество е преведена сумата от 500,00лв., с основание – Договор за кредит № 7508-26.03.2013г.

Съгласно приложеното по делото Извлечение за разплащателни сметки на търговски предприятия, на 07.06.2013г. по сметка на дружеството- ищец е преведена сумата от 50,00лв. с наредител М.К. и основание- «Вноска по кредит на Г.Г.». От същия наредител по сметка на ищците са превеждани суми в размер на 50,00лв. и на 28.06.2013г., 24.07.2013г. и 07.11.2013г.

Съгласно приложения по делото Договор №7508/26.03.2013г. -за потребителски кредит «Класик», средствата по кредита се предоставят съгласно попълнена онлайн- регистрационна форма и изрично посочен от кредитополучателя начин, като специални предварителни условия за усвояване на кредита няма. Крайният срок за издължаване на кредита е фиксиран на 26.09.2013г. Посочена е общата сума, която следва да се погаси за периода от 26.04.213г. до 26.09.2013г. – 790,00лв., като лихвата е в размер на 58%, при заета сума в размер на 500,00лв. В Договора за кредит се сочи, че всяка месечна вноска възлиза на сумата от 131,67лв.

По делото е приложено Уведомително писмо изх. № С-14169/31.08.2016г., издадено от «БТК» ЕАД, от което се констатира, че мобилен телефон със СИМ- карта с № ********** е ползвана от М.А.К..

Съгласно приложеното по делото Уведомително писмо рег.№ 310000-577/27.01.2017г., издадено от РУ- Панагюрище при ОД на МВР- Пазарджик, в 06 РУ при СДВР е образувана преписка вх. № 230000-10222/2016г. по повод сведение от управителя на дружеството-ищец «К.И. ООД- М. А., който е съобщил на органите на МВР, че на ответника Г.П.Г. е отпуснат кредит. Управителят на ищцовото дружество е пояснил, че тъй като по сключения договор за кредит не са постъпвали редовни плащания, от ответника Г. са поискани доказателства, че с кредита е извършена злоупотреба, но Г. не е предоставил такива на дружествотоищец. От уведомителното писмо се констатира, че при проучване от страна на ищците е установено, че преводите на погасителните вноски са правени от сметката на М.К..*** при ОД на МВР- Пазарджик сочат, че при разпита на ответника Г., той е обяснил, че съпругата на неговия колега К.К.се казва М.. Посочил е, че на 29.04.2013г. се е срещнал с К. и М. К., които първоначално отричали да са получавали кредит на негово име, но по- късно, К.К.си е признал, че е преписал данните на Г. от личната му карта и ги е дал на жена си. Така М.К. е предоставила личните данни на Г. пред дружеството- ищец по настоящото дело и е получила кредит в размер на 500,00лв.

Съгласно приложената по делото Присъда № 24/13.12.2017г., постановена по НОХД № 191/2017г. по описа на Районен съд Панагюрище, М.А.К. е призната за виновна в това, че на 26.03.2013г., в гр. Панагюрище, е съставила неистински частен документЗаявка за договор за кредит № 7508/26.03.2013 г. до „К.И.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК- 175226410, представлявано от Р.Д.и ги е употребила с цел да докаже, че съществува парично задължение от страна на Г.П.Г. *** в размер на 500,00 лева, по повод получен от нея кредит от горното дружествопрестъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.

Разпитана в открито съдебно заседание, М.А.К. сочи, че съпругът й- К.К.и ответникът Г.Г. са били колеги в „А-Т“ООД, като съпругът й е починал на 18.02.2014г. Изяснява, че не знае, как покойният К.К.е получил личните данни на ответника Г., но решили да ползват данните му, за да получат кредит в размер на 500,00лв. Двамата седнали на компютъра и направили онлайн – заявката. Сочи, че за погасяване на кредита е внасяла по 50,00лв. или 60,00лв. От показанията на К. се установява, че след смъртта на К. К., семейството е имало сериозни финансови затруднения, поради което е престанала да внася средства за погасяване на кредита към дружеството- ищец.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ответникът Г.Г. никога не е отправял заявка за отпускане на кредит в дружеството- ищец и е научил за това от служителите на „К.И.“ООД, при преустановяване заплащането на погасителните вноски по кредита.

Установи се също, че искането за кредит, макар и с данните на ответника Г., е отправено от трето за настоящия процес лице- М.А.К. и покойния й съпруг- К. К., които, използвайки личните данни на ответника, взети от неговата лична карта, са отправили онлайн – заявка за кредит, същата е била одобрена и М.К. е получила отпуснатия на Г. кредит.

От събраните доказателства се констатира, че определена част от процесния кредит е била погасена от страна на М.К., като тя е преустановила погасяването през месец ноември 2013г. С Присъда № 24/13.12.2017г., постановена по НОХД № 191/2017г. по описа на Районен съд Панагюрище, М.А.К. е призната за виновна в това, че на 26.03.2013г., в гр. Панагюрище, е съставила неистински частен документЗаявка за договор за кредит № 7508/26.03.2013 г. до „К.И.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК- 175226410, представлявано от Р.Д.и ги е употребила с цел да докаже, че съществува парично задължение от страна на Г.П.Г..

Съдът счита, че предявеният от „К.И.”ООД срещу Г.П.Г. установителен иск, за това, че същият дължи заплащането на дружеството- ищец на сумата от 416,67лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит без поръчителство „Класик“ № 7508 от 26.03.2013г., сумата от 777,05лв., представляваща лихва за периода от 26.03.2013г. до 23.11.2015г., ведно с неустойка за забава в размер на 368,22лв. за периода от 28.05.2013г. до 23.11.2015г. и ведно с мораторната лихва в размер на 167,16лв.- за периода от 02.06.2013г. до 23.11.2015г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По делото безспорно се установи, че Г.Г. никога не е бил клиент на дружеството – ищец и не дължи погасяването на каквито и да било суми спрямо ищците.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.2 от ГПК, следва да бъдат осъдени дружеството- ищец да заплатят на ответника Г. сторените съдебно- деловодни разноски в размер на 515,00лв., която сума представлява сбор от адвокатско възнаграждение в размер на 500,00лв., държавни такси в размер на 15,00 лв.

Така мотивиран и на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 240 и чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.3, чл.4 и следващи от Закона за потребителския кредит, Панагюрският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ, предявеният от „К.И.”ООД, с ЕИК- 175226410, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М. Г. А., чрез юрисконсулт Е.К., със същия съдебен адрес, срещу Г.П.Г., с ЕГН- **********,***, установителен иск, съгласно който Г.П.Г., с ЕГН- **********,***, дължи на „К.И.”ООД, заплащането на сумата от 1193,72лв.(хиляда сто деветдесет и три лева и седемдесет и две стотинки), от които сумата от 416,67лв.(четиристотин и шестнадесет лева и шестдесет и седем  стотинки) представлява главница по договор за потребителски кредит без поръчителство „Класик“ № 7508 от 26.03.2013г., ведно със сумата от 777,05лв. (седемстотин седемдесет и седем лева и пет стотинки), представляваща лихва за периода от 26.03.2013г. до 23.11.2015г., ведно с неустойка за забава в размер на 368,22лв.(триста шестдесет и осем лева и двадесет и две стотинки)- за периода от 28.05.2013г. до 23.11.2015г. и ведно с мораторната лихва в размер на 167,16лв.(сто шестдесет и седем лева и шестнадесет стотинки) за периода от 02.06.2013г. до 23.11.2015г.

 ОСЪЖДА „К.И.”ООД, с ЕИК- 175226410, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя М. Г. А., чрез юрисконсулт Е.К., със същия съдебен адрес, да заплатят на Г.П.Г., с ЕГН- **********,***, сторените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 515,00лв.(петстотин и петнадесет лева), която сума представлява сбор от адвокатско възнаграждение в размер на 500,00лв.(петстотин лева) и държавни такси в размер на 15,00 лв. (петнадесет лева).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: