Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /06.08.**** г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на двадесет и четвърти юли две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание,  в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 366/**** г. по описа на съда

П.то е по чл. 310 ГПК във вр. с чл. 344, ал. 1., т. 1, т. 2 и т. 3 КТ

Предявени са от Д.П.Н. срещу „Б.“АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно уволнение, за което е издадена Заповед № ** от *****г. на изп. директор на „Б.“ АД, възстановяване на работника на заема преди уволнението длъжност „машинен ***“, както и за осъждане  на ответното търговско дружество да заплати на ищец дължимото обезщетение по чл. 225 КТ в размер на **,**за периода от *****г. до *****г. след допуснато изменение на иска с определение в о.с.з. проведено на *****г.

В исковата молба се твърди, че между страните по спора е съществувало трудово правоотношение от ****на основание трудов договор № **** от ****г., по силата на който ищецът полагал труд в ответното предприятие на длъжност машинен ***“. В исковата молба се сочи, че условията на труд и натовареността не били заплатени адекватно от страна на работодателя, поради което на ***. отивайки на работа втора смяна от 13.30ч., цялата смяна не влязла в цеха, а поискали среща с изпълнителния директор, за да договорят по-добро възнаграждение, което да съответства на полагания труд. Началникът на цеха И.К.заявил, че няма да се срещат с изпълнителния директор, а да започват работа. Цялата смяна излезли и се събрали пред портала на фирмата, като настоявали за среща с директора. Уговорили се на ***. да се съберат всички три смени и да отидат при изпълнителния директор. В 9ч. се събрали и трите смени, работещи в дружеството. При тях отишъл началника на П.то г-н К и поискал да излъчим по двама човека от смяна, с които той да се срещне и да запише исканията ни. Срещата се проведе, г-н К записал исканията и втора смяна започнали работа точно в 13.30ч. На следващия ден му били поискани обяснения за случилото се, а със Заповед № ** от *****г. на изп. директор на „Б.“ АД е било прекратено трудовото правоотношение между ищеца и ответника на основание чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 КТ което представлява  „злоупотреба с доверието на работодателя“, което е в несъответствие с мотивите изложени в заповедта. Сочи се, освен отва, че с разпоредбата на чл. 190 ал.1, т.2 от КТ, законодателят е предвидил, че за да се прекрати ТПО с работника, същия трябва да не се яви на работа в течение на 2 последователни работни дни, а в конкретния случай неявяването на работа е един ден. Излага се освен това, че е недопустимо и незаконосъобразно работодателя да и вменява във вина на работника неизпълнението на трудовата норма, тъй като неизпълнението на трудовата норма само по себе си влече за работника занижен финансов резултат и това не дава основание на работодателя да търси дисциплинарна отговорност от работника за неизпълнението на трудовата норма.  Моли се да се уважат исковите претенции. Претендират се разноски.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че преди възникване на процесното трудово правоотношение ищецът е работил при ответника на длъжност „***” от ***г. до ***г. След това между страните отново възникнало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор №**** от ****г. На ***. Д.Н. бил запознат и с длъжностната си характеристика, като е удостоверил този факт с подписа си. Освен това на ищеца са предоставени и той се запознал и с други писмени документи, уреждащи реда и правилата в „Б.” АД. В тази връзка той е подписал след запознаването две декларации от дата ***. В отговора на исковата молба се твърди, че на ***. около 13:20 часа пред цеха в участък „И.” са се били събрали 2- те смени. Началникът на цех в участък „И.” - И.К.се е намирал в неговата работна стая. При него е влезнал един от работниците, за който той няма спомен кой е бил и този работник е казал, че „хората искат да разговарят с него”. Той е отговорил, че ги кани в стаята, за да могат да разговарят на спокойствие. В 13:31 часа И.К.се показва на вратата и задава въпрос: „Ще идвате ли да разговаряме?”, но не получава отговор. Тогава той отправя въпрос към всички работници: „Днес ще работите ли?” и получава няколко отрицателни отговора „не”, но той не може да уточни от кого са дадени. След като на място пристигнал Изпълнителният директор, който разговарял с И.С. - отговорник на смяна Б – втората посочил, че хората са недоволни от трудовото им възнаграждение. След което било разпоредено работниците са се върнат на смяна. Установило се, че на следващия ден трите смени ще дойдат в 9:00 часа, но ще пият кафе и няма да работят. Същият ден вечерта около 21:50 часа Ил. к. установил, че всички работници са се явили на смяна В, за да започнат работа. На ***.в 9:00 часа пред портала е имало хора от различните смени. Ил. к. и Кр. К изчакало 5-10 минути, но виждели, че хората стоят там и не влизат. Ил. к. по молба на Кр. К отишъл до портала, за да помоли представители на смените, стоящи пред портала да влязат и да разговарят. Той се врънал, но никой не отишъл. В последствие била проведена  среща, на която присъстват представители на смените и Кр. К, И.Д.- н-к отдел „П.” и Г.Т.. В хода на тези разговори е поставен въпросът за работната заплата. В края на разговора работниците са дали уверение, че ще продължат да изпълняват задълженията си, тоест ще работят нормално до постигане на някакво решение. Всъщност този ден, това обещание не е спазено. Единствено отговорникът на смяната е бил с плътни 8 часа работа, а всички останали работници, работещи на норма, не са изпълнили в пълен обем възложената им работа без никаква обективна причина. На *****. Ил. к. установил, че предишният ден нормите не са изпълнени. Когато пристигнали работниците от втората смяна Б, той провел разговор с отговорника на смяната и с работниците и им е напомнил даденото от техните представили обещание от предишния ден. На следващия ден *****. Ил. к. установил, че работният процес е протекъл нормално и всички са си изпълнили трудовите норми. На ***. е бил изготвен „Доклад” до изпълнителния директор от Ил. к. и Кр. К , вх. № ***/***. С този доклад те били съобщили, че според тях има грубо нарушение на трудовата дисциплина от посочени поименно работници, които самоволно и без ничие разрешение и предупреждение са решили да напуснат пределите на завода без да положат дължимия за деня труд. На *****. Кр. К - организатор П.изготвили „Доклад” до изпълнителния директор, в който съобщава за вероятно дисциплинарно нарушение и посочва конкретни работници поименно. Съобщил, че посочените работници не са изпълнили своите норми на ***. и че обективни причини за това няма. На *****. от Д.П.Н. е поискано да даде писмено обяснение. Това е станало по реда на чл. 193, ал.1 КТ с „Искане за даване на обяснения във връзка с нарушение на трудовата дисциплина” , изх. № ***/*****., което е връчено на Д.Н. срещу подпис. В това искане е изложено подробно данните, от които се черпи информация за допуснати от него дисциплинарни нарушения, както и надлежно посочване на самите нарушения: нерегламентирано неявяване на работа на ***. и демонстративно неизпълнение на възложената му работа на ***. - неизпълнение на трудовата норма. Даден е срок от един ден за представяне на писмено обяснения от Д.Н.. На *****. Д.Н. депозира писмено обяснение, което е прието от изпълнителния директор на ***** с вх. № ***/*****. В обяснението си Д.Н. е посочил следното: „На ***. не бях на работа поради малкото месечно трудово възнаграждение.”; „ На ***. не хванах трудовата норма, защото ме болеше зъб.”. Преди да наложи дисциплинарно наказание изпълнителният директор е изискал да му бъде изготвена справка за тези работници, които не са се явили на работа на ***. и които са с най-малко изпълнение на трудовите си норми на ***., въпреки неговото разпореждане да се явят и да изпълняват нормите си към всички. От тази справка се установя, че загубата на дружеството от неявяването на работа на Д.Н. на ***. в парично изражение е равна на *****лева за дата ***. За неизпълнение на нормата на ***. от негова страна, загубата е *****лева. Или това прави загуба общо от *****лева. В отговора на исковата молба се излагат доводи, че  условията на труд и натовареност не са били заплатени адекватно от работодателя. Твърди се, че на ищеца е було заплащано адекватно възнаграждение за неговата натовареност, поради което тези твърдения в ИМ са недоказани. Излага се, че не кореспондира с действителността твърдението, че ищецът и други работници са били „изгонени” пред портала на дружеството и не са допуснати до работните си места на ***. от началника на цеха И.к.. Сочи се, че действията на ищеца на ***., а и на другите работници са в разрез с правилата разписани в КТ. Нормално е някой да претендира по-високо заплащане, но това става по пътя на преговори и за това има законен начин. Твърди се, че няма допуснати процесуални нарушения от страна на работодателя, които да са свързани с процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, работодателя е спазил изцяло процедурата по чл. 193 КТ - приел е писмените обяснения на ищеца и е събрал и е оценил посочените доказателства. Работодателят е спазил изцяло и чл. 189 от КТ при определяне на дисциплинарното наказание той е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на ищеца –самото нарушение - ищецът Д.П.Н. не се е явил на ***. на работното си място в 13:30 часа и демонстрирал нежелание да обясни, защо не иска да започне работа. На дата ***. той се е явил на работа, но демонстративно не е изпълнявал възложената му работа, въпреки законовите нареждания на работодателя. Предвид обясненията дадени по реда и в срока на чл. 193. ал. 1 КТ. в които ищецът е посочил, че не е бил на работа на ***., защото възнаграждението му било малко, а за ***.е дал нелогичното обяснение, че не е „хванал” трудовата норма, защото го е боляло зъб, то работодателят е намерил, че е налице особено тежко нарушение на трудовата дисциплина, с оглед характера на нарушените правила свързани с неявяване на работа, последващо неизпълнение на възложената му работа. Сочи се, че всяко едно дисциплинарно нарушение е самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание като въпрос на целесъобразност и преценка на работодателя е дали да наложи наказанието с една обща заповед за всички или с отделни заповеди за всяко самостоятелно дисциплинарно нарушение. Сочи се че, ищецът Д.Н. е бил запознат на ***., тоест при постъпването си с длъжностната характеристика на „***”  на него е известно за какво носи дисциплинарна отговорност - точка 5.1., какво трябва да спазва и как ще му се формира заплатата - по сделната система. За задълженията му като работник той е подписал и две декларации, че е запознат с тях и че ще ги изпълнява. Предвид изложеното, се сочи, че процесната заповед е законосъобразна. Твърди се, че  ищецът Д.Н. е започнал веднага работа при друг работодател. Моли се да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ.

По делото не се спори, че страните са били в трудово правоотношение по трудов договор № **** от ***., по силата на който ищецът е работила в ответното дружество на длъжност „машинен оператор П.пластмасови изделия“, към който трудов договор е налична и длъжностна характеристика. С допълнителни споразумения от *****г. и от *****г. сключени между страните по делото основното трудово възнаграждение на работника е увеличено.

От приложени по делото декларации подписани от ищеца Н. при постъпване на работа се установява, че същият е декларирал, че е запознат с правилата за вътрешния трудов ред в „Б.“ АД, като се е задължил да изпълнява работата си в изискуемото количество и качество.

От приложен по делото доклад от *****г. изготвен от К.Ксе установява, че ищецът на 23 А. не е изработил своите норми, като до момента същият няма история на неизработване на норми (л. 35 и л. 36 от делото).

От приложено по делото искане изх. № *** от *****г. от изп. директор на “Б.“ АД се установява, че от ищеца Н. на *****г. са поискани обяснения за извършени дисциплинарни нарушения, а именно: - неявяване на работа на *****г. и неизпълнение на възложената за ***. работа- неизпълнение на трудовата норма.

Видно от данните по делото на същия ден – *****г. са дадени писмени обяснения от ищеца Н., като същият е посочил, че на *****г. не е бил на работа, поради малкото месечно трудово възнаграждение, а на *****г. не е хванал трудовата норма, поради зъбобол.

Със Заповед № ** от *****г. на изпълнителния директор на „Б.“ АД е прекратено съществуващото между страните по делото трудово правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Като мотиви е посочено, че наказанието е наложено поради извършени нарушения на трудовата дисциплина- неявяване на работа на *****г. и демонстративно неизпълнение на възложената работа на *****г. Посочената заповед е връчена на *****г. при отказ от страна на работника, установен по надлежния ред.

По делото са приложени и приети като доказателства графици за срещи на работниците при „Б.“ АД с изпълнителния директор на дружеството, както и констатации обективирани в протоколи от проведените срещи.

По делото е представен и приет като доказателство трудов договор от *****г. сключен между търговско дружество „К.Б. А.“ ЕООД и Д.П.Н., по силата на който ищецът е започна работа при търговското дружество на длъжност „***“ при месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лв.

По делото е представено копие от трудова книжка № *** на Д.Н., от записванията, от която се установява, че от *****г. ищецът е постъпил на работа при „К.Б. А.“ ЕООД, като трудовото правоотношение не е прекратено към *****г. – дата на приключване на съдебното дирене в първоинстанционното П..

По делото е представено и прието като доказателство удостоверение за брутния доход №*** от *****г. издадено от „Б.“ АД, от което се установява, че за м. А. **** г. брутния доход на ищеца е в размер на ****лв., това се установява и от представен и приет по делото фиш за м. А. на ищеца Н..

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Антон М., И.К.и К.К. При разпита си свидетелят М. заявява, че същият работи в ответното търговско дружество,  като на *****г. той и ищецът Н. е трябвало да бъдат втора смяна, която започва в 13:30 часа. Свидетелят сочи, че част от работниците не били доволни от получените трудови възнаграждения, поради което искали да разговарят с някого от отговарящите за това, като работниците изчакали на портала, когато началник смятана И.К.отишъл при работните  и ги приканил да започнат работа. Работниците останали около 20 минути на портала, след което всички работници от втора смяна с изключение на И.С. – отговорник смяна си тръгнали. След това някой от работниците били търсени по телефона от представляващи работодателя „Б.“ АД. На следващия ден – *****г. в 9 часа работници от трите смени на търговското дружество се събрали пред сградата, като излъчили по двама човека от смяна, които се срещнали с К.К. Свидетелят сочи, че този ден той и ищецът Н. отишли на работа втора смяна, като не си спомня Н. да е имал здравословни проблеми. Свидетелят сочи, че с ищеца заедно ходят на работа, тъй като живеят в близост един до друг. При разпита си свидетелят заявява, че изпълнителният директор на ответното търговско дружество осъществява периодични срещи с работниците на дружеството.

При разпита си свидетел И.К.заявява, че на *****г. около 13:20 часа бил уведомен от работниците втора смяна, че искат да разговарят с него, той ги поканил да влязат в кабинета му, но тъй като до 13:31 часа никой не влязъл, той излязъл при тях и ги приканил да се върнат по работните си места, но те се разотишли. Поради това впоследствие заедно с К.Кнаправили опит да се свържат с тях по телефона и да ги приканят да се върнат  на работа, но никой от работниците втора смяна не се върнал на работа. На следващия ден в 9 часа била проведена среща с работниците и К.К, на която е постигнато споразумение за продължаване на работния процес. На *****г. втора смяна, в която работел и ищецът Н. се явили на работа. Свидетелят сочи, че на *****г. установил, че на 23 А. не били изпълнени трудовите норми от почти всички работници втора смяна, поради което били поискани обяснения от работниците защо не са изпълнени същите. Свидетелят сочи, че Н. не му е съобщавал за здравословни проблеми този ден. Свидетелят също сочи, че изпълнителният директор провежда регулярни срещи с работниците от дружеството, на които срещи могат да поставят своите искания.

При разпита си свидетел К.Ксочи, че на *****г. не бил в завода по лични причини, като около 13:30 часа И.К.му се обадил и му съобщил, че втора смяна не иска да работи. Поради това К се върнал в завода, но установил че хората от смяната са си тръгнали. Заедно с к. опитали да се свържат с работниците по телефона, като се обадили и на Н., който не си вдигнал телефона. Свидетелят сочи, че на 23 А. се провела среща между него и представители на работниците от трите смени, сред които не бил ищецът Н.. Свидетелят сочи, че се е постигнало споразумение с работниците и същите продължили работа на 23 А.. На 24 А. се установило, че работниците от смяна А и смяна Б (първа и втора смяна) не са изпълнили трудовите си норми, без за това да има техническа или организационна причина. Свидетелят сочи, че изпълнителният директор на търговското дружество провежда срещи със служителите периодично, като на част от тези срещи свидетелят присъства. Свидетел К заявява, че на тези периодични срещи ищецът не е поставял изисквания по отношение размера на получаваното трудовото възнаграждение.

Ценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът кредитира показанията на всички свидетели, доколкото същите са вътрешно непротиворечиви, подкрепят се от останалия събран по делото доказателствен материал – писмените доказателства събрани по делото, като освен това свидетелите дават показания за различни факти приети от тях случили се в обективната действителност, поради което не са налице противоречия в показанията на тримата разпитани свидетели.

При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:

Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело – търговско дружество „Б.“ АД. Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да подведе тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни законосъобразно своето потестативно субективно право да уволни дисциплинарно виновния работник. Налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение, трябва да бъде мотивирано, с излагане на конкретни обстоятелства, очертаващи от обективна и субективна страна противоправните деяния на работника или служителя.

Съгласно константната съдебната практика при проверка законността на уволнението съдът е обвързан от посочените от ищеца доводи в исковата молба, тъй като съдът дължи произнасяне единствено по наведените от страните факти и възражения, които очертават предмета на правния спор (Решение № ****г., Четвърто гражданско отделение, ВКС, гр.д.№ ****г., Решение № ****г. по гр.д. № ****г. на Четвърто гр.о., ВКС).

В конкретния случай наведените доводи за незаконност на уволнението се свеждат до: разминаване между правното основание посочено в заповедта – чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 КТ и първата част от мотивите, липса на посоченото в чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – нарушение - неявяване на работа два последователни дни, незаконосъобразно вменяването във вина на работника неизпълнение на трудовата норма (неизвършване на твърдяното трудово нарушение-неизпълнение на възложена работа), тъй като според ищеца това не представлява вид нарушение на трудовата дисциплина.

На първо място следва да се посочи, че неоснователен се явява доводът, че процесната заповед, с която трудовото правоотношение е прекратено е незаконосъобразна, тъй като е налице разминаване между правното основание посочено в заповедта – чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 КТ и първата част от мотивите. Това е така, тъй като посочената в заповедта за уволнение правна квалификация на извършеното нарушение е без правно значение, доколкото съдът е длъжен да установи извършено ли е посоченото деяние, съставлява ли то нарушение на трудовата дисциплина, каква е неговата тежест и съответна ли е тя на наложеното дисциплинарно наказание ( така и в Решение № 55 от 05.04.2012 г. по гр.д. № 1306/2010г. на Четвърто гр.о., ВКС и Решение № 205 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г., ВКС ).  Ето защо изтъкнатото от ищеца несъответствие е ирелевантно за правния спор, като в процеса на доказване следва да се установи, дали посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина са действително извършени от ищеца, както и дали тежестта им е такава, щото да обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.

Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и правните основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказания се осигурява защитата на служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на уволнението.

От предметното съдържание на уволнителната заповед се установява, че дисциплинарното наказание е наложено на Д.Н., тъй като същият не се е явил на работа на *****г., а на *****г. не е изпълнил възложената му работа. В този ред на мисли неоснователен е доводът, че липсва посоченото в чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – нарушение - неявяване на работа два последователни дни, тъй като видно от заповедта, дисциплинарното наказание, не е наложено на това основание - неявяване на работа два последователни дни. Напротив видно от самата заповед като мотиви е посочено, че наказанието е наложеното поради неявяване на работа за един ден и демонстративно неизпълнение на възложена работа на 23 А..

Последният довод посочен от ищеца обосноваващ незаконосъобразност на наложеното наказание се отнася до това дали неизпълнението на трудовата норма-неизпълнение на възложената работа, представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ.

На първо място следва да се посочи, че нормата на чл. 190 КТ урежда по неизчерпателен начин нарушенията на трудовата дисциплина при които работодателят може да наложи на работника дисциплинарно наказание – уволнение, арг. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“.

Съдебната практика приема, че неизпълнението на възложената работа е една от хипотезите на нарушение на трудовата дисциплина, което законодателят регламентира в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ. Същото представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, доколкото засяга същността на трудовото правоотношение, а именно престацията, която работникът или служителят дължи по трудовото правоотношение, т.е. трудовите задължения на работника или служителя, чиито обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение – това, което работникът се е задължил да извършва при спазване на трудовата дисциплина. В конкретния случай видно от представена по делото и приета като писмено доказателство декларация от ****г. подписана от ищеца Н., находяща се на л. 35 от делото се установява, че същият е поел задължение да изпълнява работата си съгласно длъжностната характеристика в изискуемото количество и качество. Като от събраните по делото доказателства се установява, че на 23 А. ищецът не е изпълнил възложената му работа в изискуемото количество- това се установява, както от приложените по делото писмени доказателства – докладни, и гласни доказателства- разпит на свидетели, така и от обясненията на ищеца, които съдът цени на основание чл. 175 ГПК като признание на неизгоден за страната факт. С оглед на това следва да се приеме, че в случая е налице неизпълнение на възложената работа, доколкото в рамките на законоустановеното работно време, ищецът Д.Н. не е осъществил цялостен резултат от дейност която му е възложена и е предвидена в длъжностната му характеристика и която същият изрично се е съгласил да изпълнява в качествено и количествено отношение - с изрична декларация.  Освен това от събраните по делото доказателства не се установява неизпълнението да се дължи на обективни причини – повреда на машина, некачествен материал и т.н., като не се доказа наличието на зъбобол.

От гореизложеното се установява по несъмнен начин, че ищецът е извършил вменените му от работодателя нарушения – един ден неявяване на работа и неизпълнение на възложената работа, за които нарушения следва да бъде извършена преценка за тяхната тежест.

Обстоятелствата, които трябва да прецени работодателят, съответно съдът, за да съобрази дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението, са тези по чл. 189, ал. 1 КТ. За тежестта на нарушението е от значение значимостта на неизпълненото задължение като конкретното деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника, а също доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие; обемът на неизпълнение; съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици и пр. Допълнителните обстоятелства, които също се преценяват са конкретните условия и обстановка в предприятието, възприети практики и норми на очаквано поведение; отражение върху останалите работници и служители и др. под. При оценка поведението на работника се взема предвид формата на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли неправомероността на същото и неговите последици, съжалява ли за стореното, готов ли е да поправи вредите, ако такива са настъпили и пр. -Решение № 109 от 13.08.2018 г. по гр.д. 3323/2017 на Четвърто гр.о, ВКС.

В конкретния случай съдът намира, че тази преценка на работодателят е законосъобразна. За да стигне до този извод, съдът взе предвид начина и обстоятелствата, при които е извършено това нарушение. На 22 А. работникът не се е явил на работното си място, макар преди началото на работното си време да се е намирал пред търговското предприятие демонстративно е напуснал същото, като дори не е отговорил на телефоните обаждания на упълномощено от работодателя лице. Действително всеки работник има право да изказва своето недоволство от условията при които полага труда си, но това следва да се случва по законово регламентиран начин арг. Закон за уреждане на колективните трудови спорове, какъвто не е настоящият случай. Освен това на следващия ден работникът умишлено не е изпълнил възложената му работа, като в своите обяснения е посочил, че е страдал от зъбобол, което не се доказа в процеса на доказване, поради което настоящия съдебен състав приема, че тази причина е невярна (доколкото не се събраха писмени или гласни доказателства за съществуването й). Следва да се отчете, че от събраните по делото доказателства се установява, че мотивът на работникът за осъществяване на посочените нарушения на трудовата дисциплина е ниското трудово възнаграждение, като работникът е имал възможност да постави пред работодателя си този проблем и недоволството му от трудовото възнаграждение при провежданите периодични срещи на изпълнителния директор с всеки работник, но той не е сторил това, не се е възползвал от предвидения ред за защита на своите права,  самоволно е напуснал работното си място, а в последствие демонстративно не е изпълнил възложената за следващия ден работа. От поведението на ищеца не се установява наличието на критично отношение към неговото неправомерното поведение, което следва да се отчете при преценка тежестта на нарушението. Освен това от събраните по делото доказателства се установява, че поради извършените от ищеца дисциплинарни нарушения работодателят е претърпял финансова загуба в общ размер на ****лв. Всичко това дава основание на съда да приеме, че наложеното наказание е съразмерно тежко съобразно извършените две нарушения на трудовата дисциплина – неявяване на работа един ден -22 А. **** г. и неизпълнение на възложената работа – 23 А. **** г.

Въз основа на тези правни доводи предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. След като главният, обуславящ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаването на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна е неоснователен, следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на работника на заеманата преди уволнението длъжност, както и този по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225 КТ –за присъждане в полза на ищеца на обезщетение.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225 КТ за периода от *****г. до *****г. (след допуснато изменение) е процесуално допустим тъй като характеристиката на иска по чл. 225 ал.1 от КТ за обезщетение поради оставане без работа след уволнението, като обусловен иск спрямо този за отмяна на същото уволнение, процесуално предпоставя обективното съединяване за общо разглеждане на различни по естеството си претенции в рамките на трудовия спор по чл. 344 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 от КТ вр. чл. 310т.1 от ГПК . Кратките срокове в Кодекса на труда относно исковете за защита при незаконно уволнение, както и зададената с нормата на чл. 344 ал.1 от КТ вр чл. 317 вр чл. 310 от ГПК възможност за концентрирано и изчерпателно разглеждане на различни по своето материалноправно естество претенции в рамките на съдебния спор в бързо П., налагат съобразяването с една особеност на иска за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал.1 от КТ, а именно предявяването му за посочения в закона пределен период от шест месеца за напред, преди още свързаните с основанието на иска обстоятелствени факти да са настъпили при подаване на исковата молба. Поради тази причина при обективното им съединяване за общо разглеждане, предвид краткия давностен срок за главния иск и разглеждането на трудовия спор в бързо П., следва да се има предвид, че при предявяването на претенцията за обезщетението за посочения в чл. 225, ал. 1 КТ период от 6 месеца не са се осъществили всички свързани с основанието на този иск обстоятелства, поради което и когато съдебното дирене в първоинстанционния съд е приключило преди изтичането на заявения с иска 6-месечен период на обезщетението, е допустимо във въззивното П.събирането на нови доказателства за новонастъпилите обстоятелства- оставането на ищеца без работа до края на периода/сключване от ищеца на трудов договор при по-ниско трудово възнаграждение.

По отношение на разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските по делото следва да се присъдят в полза на ответника, доколкото своевременно е направено искане за присъждането им, като са представени доказателства, че са реално сторени- договор за правна защита и съдействие от 06.06.**** г. – л. 29 от делото. Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника  направени разноски пред настоящата инстанция в размер на 600 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.П.Н. с ЕГН: ********** с адрес *** срещу „Б.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отменяне на уволнение обективирано в Заповед № ** от ********г. на изп. директор на „Б.“ АД,  с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на работника на заема преди уволнението длъжност „машинен ***“, както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на **,**за периода от *****г. до *****г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Д.П.Н. с ЕГН: ********** да заплати на „Б.“ АД с ЕИК **** сумата в размер на 600 лв. представляваща направени разноски за първоинстанционното П..

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок считано от 06.08.**** г., съобразно правилата на чл. 315, ал. 2 ГПК, пред Окръжен съд – Пазарджик, с въззивна жалба.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: