Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /29.08.2018 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на петнадесети август две хиляди и осемнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 114/2018 г. по описа на съда

Е.Б.Е.” АД е предявило срещу Г.С.И. обективно съединение установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр. д. № 1041/2017 г. по описа на Районен съд- Панагюрище представляващи претендирана продажна цена за потребена електрическа енергия за периода от 25.01.2015 г. до 24.01.2016 г. в размер на сумата от 252,** лв., за обект на потребление с клиентски номер 1000334620, находящ се в гр. Стрелча, ул. „***************“ № **, ап. 2, както и за установяване дължимостта на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 26.03.2015 г. до 19.10.2017г. в размер на сумата от 57,39 лв., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от 20.10.2017 г. до окончателното заплащане на задължението.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 98а ЗЕ. Действащите общи условия за процесния период са одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., които са влезли в сила на 10.05.2008 г.. Ищецът твърди, че общите условия са обвързали всички абонати на енергийния снабдител, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника електрическа енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в представените по делото 12 фактури и 1 препис извлечение от сметка (неподписани от ответника).

Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като съгласно уговореното в чл. 11, т. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1и ал. 2 от общите условия  потребителят е длъжен да заплаща продажната цена в уговорените срокове.

Ответникът, получил препис от исковата молба законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло исковата претенция, като излага, че от приложените към исковата молба доказателства не може да се направи безспорен извод за основателността на претенцията.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд -  Панагюрище сезиран с кумулативно обективно установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200 ЗЗД във в.р с чл. 79 ЗЗД и чл.422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за заплащане на продажна цена за потребена електрическа енергия за периода от 25.01.2015 г. до 24.01.2016 г., както и за установяване дължимостта на мораторна лихва върху главното вземане за периода от 26.03.2015 г. до 19.10.2017 г.

Ищецът е представил дубликат на 12 фактури, издадени от негов представител, в които са обективирани претендираните вземания за доставена електроенергия за периода от 25.01.2015 до 24.01.2016 г.. Тези дубликати на фактури съдът приема, че не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за неговия издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като неин издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписани от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от крайния снабдител електрическа енергия на стойност, посочени във фактурите. Поради тези правни съображения съдът не приема за установени обстоятелствата, удостоверени в тези частни свидетелстващи документи. До същия извод съдът достига и при преценка доказателствената сила на представените счетоводни справки за ответника.

Представен е и препис от Общите условия, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-014/10.05.2008 г., в сила от 26.06.2007 г. (съобразно чл. 64 от ОУ), които по силата на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ са част от поетите задължения по учреденото договорно правоотношение.

От Общите условия се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество електроенергия след доставката на тази стока – Раздел ІІ “Заплащане на електрическа енергия”, чл. 19, ал. 1, като месечно определената покупна цена следва да се заплати в 10-дневен срок от изтичане на съответния месечен период, през който е осъществена отделната периодична доставка – чл. 18, ал. 2 от ОУ.

От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните СТЕ, се установява, че отчетените количества електроенергия за периода 24.01.2015 г. до 24.01.2016 г. съвпадат с фактурираните такива издадени за обект на потребение с адрес: гр. Стрелча, ул. „***************“ № **, както и че процесното количество електроенергия е доставено до посочения обект и може да бъде потребено за процесния период. От заключението също така се установява, че правилно са остойностени количествата ел. енергия, отразени в справката за консумирана енергия, съобразно утвърдените от ДЕКЕВР цени. Установява се също така, че електромерът отчитащ електрическата енергия в обекта е в метрологична годност, преминал е изискуемите проверки и има необходимите за това стикери и пломби.

При изслушване на съдебно техническата експертиза в открито съдебно заседание на 15.08.2018 г. в. л. изяснява, че електромерът е отчитан всеки месец на място от отчетника Г.Ц., а не дистанционно.

Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено показанията по процесния електромер и е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатата съдебно-техническа експертиза.

По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че по отношение на осчетоводяванията на задълженията на Г.С.И. за потребление № ИТН 3198**0 счетоводството на „Е.Б.Е.“ ЕАД е редовно и правилно водено, съгласно Закон за счетоводство и приложимите счетоводни стандарти. От заключението се установява също така, че отчетената електрическа енергия е фактурирана съобразно действащите цени определени от ДКЕВР, както и че размерът на обезщетението за забава за периода от 26.03.2015 г. до 19.10.2017 г. е в размер на 57,45 лв.

При изслушване на съдебно счетоводната експертиза в открито съдебно заседание на 23.07.2018 г. в. Вещото лице посочва, че сумите по процесните фактури не са платени. Ценена съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът изцяло кредитира експертизата по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, доколкото в заключението си, вещото лице е дало мотивиран отговор на всички поставени задачи.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът приема следното от правна страна:

Правното действие на сключения договор за продажба на електирческа енергия попада под приложното поле на чл. 200 ЗЗД, по това облигационно правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактура стоки ( електрическа енергия) и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената пазарна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 100, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 98а, ал. 4 ЗЕ.

Страните са уговорили в чл. 18, ал.2 от Общите условия, че задължението за плащане на уговорената продажна цена възниква след доставяне на процесната електроенергия. Контрагентите са се съгласили самата изискуемост на това парично задължение да настъпи след изтичането на 10 дневен срок след края на съответния отчетен период. Обстоятелството, че крайният снабдител на електроенергия е изпълнил точно своите договорни задължения (арг. чл. 63 ЗЗД), подлежи на пълно и главно доказване от ищеца по правилата, предписани в правната норма, регламентирана в чл. 154, ал. 1 ГПК. Само установените в процеса на доказване по несъмнен начин правнорелевантни обстоятелства в гражданския процес се считат за осъществени в обективната действителност.

От събраните по делото доказателствени средства (изслушването на съдебно техническа експертиза) се установява по несъмнен начин, че твърдяното количество електроенергия е доставяно на ответника през процесния период, като е било възможно това количество енергия да бъде потребено от ответника.. Поради което се установява при условията на пълно и главно доказване от ищеца, че е изпълнил задълженията си по договора за продажба на електроенергия, което е довело до възникване на задължението на ответника – купувач, а именно заплащане на продажната цена. От събраните по делото доказателства (СТЕ и СЧЕ) се установява, че правилно са остойностени количествата потребена енергия съобразно утвърдените от енергийния регулатор цени. От съдебно-счетоводната експертиза по категоричен начин се установи, че дължимата продажна цена за доставената електрическа енергия не е заплатена.

Ето защо съдът счита, че са налице всички материалноправни предпоставки обуславящи уважаването на главни иск за установяване дължимостта на сумата в размер на 252,** лв.- консумирана електрическа енергия за периода от 25.01.2015 г. до 24.01.2016 г., поради което искът следва да се уважи, ведно със законната лихва от 20.10.2017 г.- дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, по арг. чл. 422, ал. 1  ГПК до окончателното заплащане на сумата.

Както бе посочено по-горе, облигационната връзка между страните е възникнала при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, поради което и на основание чл. 18, ал. 2 от ОУ, ответникът дължи заплащане на потребеното количество електрическа енергия за предходния месец в 10 дневен срок. Предвид изложеното и съобразно посоченото в съдебно счетоводната експертиза, която съдът изцяло кредитира дължимото обезщетение за забава за периода от 26.03.1015 г. 19.10.2017 г. е в размер на 57,39 лв., поради което и предявеният иск за мораторна лихва се явява основателен и доказан.

По отношение на разноските:

При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 50 лв. и 25 лв. -държавна такса или в полза на ответника следва да бъда присъдени разноски за заповедното производство в общ размер на 75 лв.

Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 100 лв. В полза на ищеца следва да се присъдят и разноски за заплатени депозити за съдебно-техническа експертиза в размер на 239,25лв. и съдебно- счетоводна експертиза в размер на 100 лв., както и 300 лв. – заплатено възнаграждение за особен представител и 75 лв. държавна такса. Ето защо в полза на ищеца следва  да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в общ размер на 868,50 лв. доколкото искането за присъждане на разноски е своевременно направено и са представени доказателства, че същите са реално сторени,

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200 ЗЗД във с чл. 79 ЗЗД по отношение Г.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, че „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление ***  е носител на парично вземане в размер на сумата от  252,** лв. главница- консумирана енергия за периода от 25.01.2015 г. до  24.01.2016 г., с клиентски номер 1000334620, за обект на потребление гр. Стрелча, ул. „***************“ № **, ап. 2, ведно със законната лихва от 20.10.2017 г. – дата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, както и сумата в размер на 57,39 лв.- обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 26.03.2015 г. до 19.10.2017 г., на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед № 752 от 23.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1041/2017 г. по описа на Районен съд- Панагюрище.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г.С.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати наЕ.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление *** сумата в размер на 75 лв. – представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата в размер на 868,50 лв. разноски направени пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.

                                                   

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: