Р Е Ш Е Н И Е

120

 

02.08.2013г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                 Година                                           Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Десети юли

 

2013

 
                

на                                                                             Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

                                                                                                                                                                                 

Н И

 
 

Секретар                                                        

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

902

 

2012

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по смисъла на чл. 147, ал.1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 422 от ГПК.

          В исковата си молба И.Б.Б.,*** срещу «Банка ДСК» ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.»Московска» № 19, представлявано от Виолина Маринова Спасова – Главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова – Изпълнителен директор твърди, че на 26.06.2007г. е сключил с банката- ответник договор за поръчителство за обезпечаване задълженията на МСМ, в качеството му на кредитополучател по договор за кредит за текущо потребление, за сумата от 15000,00лв. и срок на погасяване 96 месеца, който договор е сключен на датата на сключване на договора за поръчителство. В исковата молба се сочи, че на 01.12.2011г. е образувано ч.гр.дело № 1013 от 2011г. по описа на Панагюрския районен съд по подадено от банката- ответник заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по смисъла на чл.417, т.2 от ГПК. Ищецът сочи, че с разпореждане от 05.12.2011г., постановено по това ч.гр.дело е издадена заповед за изпълнение № 788/05.12.2011г., както и изпълнителен лист, с които ищецът Б. е осъден да заплати солидарно с кредитополучателя МСМ сумата от 13199,66лв. представляващи главница, ведно с мораторна лихва в размер на 4100,60лв., считано от 30.07.2010г. до 29.11.2011г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 29.11.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебно -деловодни разноски в размер на 948,93лв. Ищецът Б. твърди също, че съгласно чл.147, ал.1 от ЗЗД, срока за отговорност на поръчителя изтича до срока на главното задължение, като в шестмесечен срок от падежа на вземането кредиторът следва да е предявил иск срещу длъжника. Според ищеца, заявлението и извлечението от счетоводните книги на банката- ответник сочат, че поради неплащане на повече от три погасителни вноски, предсрочната изискуемост на кредита, получен от ММ е настъпило на 30.07.2010г., т.е., шестмесечния срок за предявяване на иска е изтекъл на 30.01.2011г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по смисъла на чл.417 от ГПК е подадено на 29.11.2011г., т.е. много след изтичане на шестмесечяния преклузивен срок по смисъла на чл.147, ал.1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че материалното право на банката -ответник да ангажира отговорността му като поръчител по кредита, наред с отговорността на кредитополучателя, е погасена десет месеца преди предявяването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по смисъла на чл.417 от ГПК.

          Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на банката -ответник, че ищецът И.Б.Б., в качеството си на поръчител и солидарен длъжник, не дължи заплащането на сумата от 13199,66лв., представляващи главница, ведно с мораторна лихва в размер на 4100,60лв., считано от 30.07.2010г. до 29.11.2011г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 29.11.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебно -деловодни разноски в размер на 948,93лв.

          Моли да бъде отменена Заповед за изпълнение № 788/05.12.2011г., постановена по ч.гр.дело № 1013/2011г. по описа на Панагюрския районен съд в частта, в която по отношение на ищеца, като поръчител солидарно с кредитополучателя е уважено искането за незабавно изпълнение.

          Моли съда да бъде обезсилен изпълнителен лист, издадена на 05.12.2011г. от Панагюрския районен съд по ч.гр.дело № 1013/2011г.

          Моли по настоящото гражданско дело да бъде приложено ч.гр.дело № 1013/2011г. по описа на Панагюряския районен съд. 

Представя следните писмени доказателства в копие:  Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 788/05.12.2011г., постановена по Ч.гр.д. № 1013/2011г. по описа на РС Панагюрище; Изпълнителен лист, издаден на 05.12.2011г. по същото ч.гр.д. на Панагюрския РС; Покана за доброволно изпълнение изх. № 8634/21.08.2012г.; Запорно съобщение № 11422/29.10.2012г. – и двете по описа на ЧСИ – А.А. с район на действие Окръжен съд гр.Пловдив.

В законоустановения срок банката - ответник представя писмен отговор на исковата молба, в който се твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като не са налице законовите предпоставки за предявяване на искова молба. Сочи се, че извън уредените в заповедното производство способи за защита, длъжникът няма право на друг иск за защита на своите права, тъй като в законоустановения двуседмичен срок по смисъла на чл.414 от ГПК, не е подавано възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Според банката- ответник, ищецът не може да предявява установителен иск за не съществуване на вземането по общия ред на чл.124 от ГПК.

Молят да бъде постановено прекратяване на производството поради недопустимост на иска, като бъде върната подадената искова молба.

В случай, че предявеният от ищеца Б. иск бъде приет за допустим, молят същия да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като трансформацията на кредита в предсрочно изискуем предпоставя обективен елемент – неизпълнение на длъжника на погасителните вноски по кредита и субективен елемент преценката кога и дали да упражни това свое право. Сочат, че вземането на банката- ответник е прехвърлено ведно със всички привилегии и обезпечения на „О.Ф.Б.” ЕООД с договор за цесия, сключен на 07.09.2012г.

Молят, на основание чл.219 от ГПК да бъде привлечено като трето лице- подпомагаща страна на страната на ответника „О.Ф.Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, бул.”Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2, на което дружество е цедирано вземането срещу ищеца Б. и кредитополучателя ММ, с цел обвързване на третото лице от мотивите на решението.

Молят да бъде постановен съдебен акт, с който да бъдат отхвърлени изцяло предявените срещу „Б.Д.” ЕАД искове като недопустими, а делото да бъде прекратено.

Представят следните писмени доказателства в копие: Договор за покупко - продажба на вземания/цесия/, сключен на 17.09.2012г.; Приемо - предавателен протокол от 12.10.2012г.; Покана за доброволно изпълнение № 8634/21.08.2012г.; Обратна разписка от 27.08.2012г.; Решение на едноличния собственик на капитала на „О.Ф.Б.” ЕООД; Удостоверение за актуално състояние на дружество „ОТП Факторинг” АД, със седалище и адрес на управление- гр.Будапеща; Удостоверение за актуално състояние на дружество „О.Ф.Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София.

В съдебно заседание - редовно призован, ищeцът не се явява, вместо него се явява процесуалният му представител- адвокат Д.К. от Бургаска АК. Поддържа исковата молба така, както е предявена.

Банката ответник, редовно призовани, представляващите не се явяват. Вместо тях се явява процесуалния им представител- юрисконсулт Я.П..

Третото лице- помагач на страната на ответника „О.Ф.Б.” ЕООД, редовно призовани, не се явява представителя И.Д. – М.. Вместо нея се явява процесуалния представител- юрисконсулт К.А.С..

Като доказателство по настоящото гражданско дело е приобщено ч.гр.дело № 1013/2011г. по описа на Панагюрския районен съд.

Видно от представената по делото Покана за доброволно изпълнение, изх. № 8634/21.08.2012г. на ЧСИ А.А., с район на действие Окръжен съд гр.Пловдив, до И.Б.Б. е, че ищецът е поканен да изпълни задължение по изпълнително дело № 20128260400490 по описа на ЧСИ, което възлиза на сумата от 21095,84лв., от които главница в размер на 13199,66лв., мораторна лихва в размер на 995,05лв., за периода от 29.11.2011г. до 21.08.2012г., неолихвяеми вземания в размер на 4100,60лв., присъдени разноски в размер на 948,93лв. и такси по тарифа към Закона за ЧСИ в размер на 1851,60лв., дължими към 21.08.2012г.

По делото е приложено Уведомително писмо за налагане запор върху вземания изх. № 11422/29.10.2012г., от което е видно, че ЧСИ А.А. е уведомил ищеца И.Б., че е наложен запор върху вземанията му за трудови възнаграждения по ч.гр.дело № 1013/2011г. по описа на Панагюрския районен съд.

По делото е приложен договор за покупко -продажба на вземания /цесия/, сключен на 17.09.2012г. между Банката -ответник и третото лице помагач – О. „Ф.Б.” ЕООД, от който договор се констатира, че Банката е формирала измеримо портфолио от потребителски кредити в лева и евро, които са просрочени и не се погасяват надлежно и които желае да прехвърли на факторинговото дружество. В договора се сочи, че банката е продала на третото лице- помагач всички вземания по приемо- предавателен протокол на обща стойност в размер на 7 561 418,10лв. От договора се установява, че кредитополучателя, на който ищецът е станал поръчител е вписан под сигнатура 1206 в регион Пловдив, към дата на получаване на кредита -26.06.2007г.

По делото е приложено известие за доставяне, получено на 27.08.2012г., с което ЧСИ А.А. е уведомил И.Б.Б. за наложения запор на трудовото му възнаграждение.

Видно от приложеното по делото решение на едноличния собственик на капитала на О. „Ф.Б.” ЕООД, дружеството се преобразува от еднолично дружество с ограничена отговорност, в еднолично акционерно дружество, като решението е взето на 16.10.2012г.

От приложеното по делото решение на едноличния собственик на капитала на третото лице- помагач се установява, че предметът на дейност на преобразуваното в ЕАД дружество е- факторингова дейност, състояща се от покупка и събиране на вземания, произтичащи от доставка на стоки и/или предоставянето на услуги, финансов лизинг, факторингови операции с цел подпомагане на междуфирмените търговски взаимоотношения, което включва събиране, управление, изкупуване на плащания, финансиране на задължения с/и без обезпечение, включително събиране и приключване на вземания отпуснати на трети лица.

По делото е приложен Трудов договор № 14, сключен на 18.07.2012г. в гр.Пловдив, от който се установява, че „ММ Консулт Енд Инженеринг” ООД, в качеството му на работодател и ищецът И.Б.Б. са сключили трудов договор, съгласно, който ищецът е назначен на длъжност „Бомбаджия”, като следва да изпълнява трудовите си задължения в Норвегия, а работодателят има право да командирова служителя в страната и в чужбина. В чл.3 от договора е посочено, че същият се сключва за срок от 19 месеца, за бомбаджии, отдадени на фирма „Айка-Бау ГмхБ”- Норвегия, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 5972,22лв., при осем часов работен ден. В договора е посочено още, че работникът постъпва на работа на 19.07.2012г.

От приложеното по делото Уведомително писмо изх. № 408 от 17.06.2013г., „Български пощи” уведомяват, че от фотокопие на обратна разписка, приложена към искането се установява, че тя е доставена от гр.Пловдив, Централна поща.

По делото е приложено второ уведомително писмо от „Български пощи”, с изх. № 478/09.07.2013г., от което се установява, че от копие от книга 242 Е, е видно, че пратка с обратно известие R С ИД № PS 400000W8HEK- за И.Б.Б.,***, на 27.08.2013г. е връчено на неговия съсед Г Га, от пощальонката Д Н. Сочи се, че обратната разписка е разписана от Гарванов със задължението да я достави на Б..

Видно от приложения Опис на препоръчани пратки за разнос се установява, че пратката за И.Б. е подписана, като срещу подписа е посочено „съсед”.

По делото е приложена Заповед за командировка в чужбина № 4 от 01.08.2012г., от която се установява, че ищецът Б., в качеството му на „Бомбаджия” е командирован в Норвегия, по проект Е 6 Довребанен секция ФП 1 Минесунд/Ланг сет – Брохауг, с цел и задача – извършване на взривно- пробивни дейности. От заповедта се установява, че началната дата на отпътуване на ищеца е 17.08.2012г., като продължителността на престоя му ще бъде до изпълнението и успешното приключване на договора. Сочи се, че крайната дата на командировката е 17.08.2013г., а пътуването на лицето на 17.08.2012г. в посока Норвегия следва да се осъществи със самолет.

Видно от приложената по делото фактура № 208503773745 се установява, че И.Б. е пътувал по маршрут София – Мюнхен – Мюнхен – Осло, през периода 17.08.2012г. – 30.09.2012г., като на 30.09.2012г. се е завърнал в София по маршрута Осло – Франкфурт – Франкфурт – София.

По делото е приложена и фактура № 208503791287, от която е видно, че Б. е пътувал на 14.10.2012г. по маршрута Осло – Франкфурт – Франкфурт – София, а от представената по делото фактура № 208503805005 се установява, че на 04.11.2012г. Б. е пътувал по маршрута София – Мюнхен – Мюнхен – Осло, а на 17.12.2012г. е пътувал в направление Осло – Мюнхен – Мюнхен – София.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че банката -ответник е предявила заявление за издаване на заповед за изпълнение по смисъла на чл.417 от ГПК срещу МСМ, като кредитополучател, срещу ищеца И.Б.Б., като поръчител и С М М- също като поръчител, за сумата от 17646,26лв., представляваща главница по кредит за текущо потребление, сключен на 26.06.2007г. за кредит в размер на 15000,00лв., като по заявлението е образувано ч.гр.дело № 1013/2011г.

От приложените по делото доказателства се установява, че „Б.Д.” е получила издаденият на 05.12.2011г. изпълнителен лист на 20.12.2011г., като на 07.08.2012г. е образувано изпълнително дело № 20128260400490 по описа на ЧСИ А.А., с район на действие Окръжен съд гр.Пловдив.

От изпълнителното дело се установи, че ищецът Б. е бил служител на „БЛИЗУ медия Енд Броуденд” ЕАД до 10.07.2012г., когато трудовият му договор е бил прекратен, а той е сключил нов трудов договор с „ММ Консулт Енд Инженеринг” ООД.

От приложените по делото доказателства се констатира, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело, по което кредитополучателя и солидарно задължените с него поръчители са били поканени от ЧСИ солидарно да изплатят дължимото задължение и тъй като такова плащане не е осъществено, със Запорно съобщение № 11420/29.10.2012г. на ищеца И.Б.Б. е наложен запор върху вземанията за трудово възнаграждение.

Съдът установи, че съобщението до ищеца И.Б.Б. е надлежно връчено от ЧСИ, тъй като съгласно уведомителното писмо на „Български пощи” ЕАД известие за доставяне е прието от негов съсед, със задължението да го предаде.

По делото не се събраха доказателства, че ищецът въобще не се е завръщал в България след командироването му на 17.08.2012г. в Норвегия, тъй като от представените по делото фактури за платени самолетни билети се установява, че същият се е завръщал в Република България на 30.09.2012г. и на 14.10.2012г., като отново е отпътувал и се е завърнал на 17.12.2012г.

Съдът счита, че следва да бъде отхвърлен предявеният от И.Б.Б. иск по смисъла на чл.147, ал.2 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан, тъй като през периода на неговата командировка Б. се е завръщал в България и по делото не се представиха доказателства дали през периода на пребиваване в Република България съобщението за наложен запор не е било надлежно предадено от получилия го съсед на ищеца Б., което да даде възможност на ищеца надлежно да предяви възражение срещу издадената заповед за изпълнение, по ч.гр.дело № 1013/2011г. Съдът счита, че предявения по смисъла на чл.147, ал.1 от ЗЗД  иск е допустим, но недоказан, тъй като от събраните по делото писмени доказателства не успя да се установи, кога ищецът Б. е получил съобщението за размера на своето задължение, както и кога му е връчена призовката за доброволно изпълнение, за да може той да предяви надлежно възражение срещу заповедта за заплащане на парично задължение.

Следвало е в законоустановените срокове ищецът да предяви своето възражение, като по този начин ще бъде дадена възможност на банката- ответник да предяви своя иск за установяване на вземането, което има срещу кредитополучателя Михайлов и неговия солидарно задължен поръчител И.Б..

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да бъде осъден ищеца Б. да заплати сторените от банката- ответник съдебно- деловодни разноски в размер на 814,92лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание 147, ал.1 от Закона за задълженията и договорите и във връзка с чл. 422 от ГПК, Панагюрският районен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Б.Б., с ЕГН-**********,*** срещу «Банка ДСК» ЕАД, с ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.»Московска» № 19, представлявано от Виолина Маринова Спасова – Главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова – Изпълнителен директор и третото лице -помагач «ОТП Факторинг България» ЕАД, с ЕИК: 202317122, със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, бул.»Княз Александър Дондуков» № 19, ет.2, представлявано от управителя И.Г.Д. – М., установителен иск, с който се иска установяването, че ищецът Б., в качеството си на поръчител и солидарен длъжник, не дължи на «Банка ДСК» ЕАД сумата от 13199,66лв.(тринадесет хиляди сто деветдесет и девет лева и 66 стотинки)  представляващи главница, ведно с мораторна лихва в размер на 4100,60лв.(четири хиляди и сто лева и 60 стотинки), считано от 30.07.2010г. до 29.11.2011г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 29.11.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебно -деловодни разноски в размер на 948,93лв.(деветстотин четиридесет и осем лева и 93 стотинки), като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА И.Б.Б., с ЕГН-**********,***, да заплати на «Банка ДСК» ЕАД, с ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.»Московска» № 19, представлявано от Виолина Маринова Спасова – Главен изпълнителен директор и Доротея Николаева Николова – Изпълнителен директор, сумата от 814,92лв.(осемстотин и четиринадесет лева и 92 стотинки) представляваща съдебно- деловодни разноски, сторени от банката- ответник за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че същото е изготвено с мотивите.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: