Р Е Ш Е Н И Е

117

 

19.07.2019г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                 Година                                           Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Двадесет и шести юни

 

2019

 
                

на                                                                             Година                                     

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

                                                                                                                  

ИВАНКА ПАЛАШЕВА

 
 

Секретар                                                         

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

1028

 

2018

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по смисъла на чл. 439, ал.1 от ГПК.

В исковата си молба А.С.Ч.,***«***** ******» № **, чрез адвокат Ц.Ч. от Пазарджишка адвокатска колегия, срещу «БНП Париба Пърсънъл Файнанс» ЕАД, със седалище и адрес на управление:***», бизнес парк София, сграда 14, сочи, че на 28.**.20** г., в производстото по ч. гр. дело № 802/20**г. по описа на Панагюрския районен съд, в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист за сумата от 6945,61 лв. главница, сумата от 3704,15 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.**.2009г. до 28.**.2014г., мораторна лихва за периода 30.12.2009 г. до 02.09.20** г., в размер на 1279,70 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 6945,61 лв., считано от 12.10.20** г. до окончателно изплащане на вземането, като размерът на разноските възлиза на 338,59 лв. Сочи се, че основание за това заявление по реда на чл. 410 от ГПК, е предсрочна изискуемост на вземане, настъпила на 30.12.2009 г., на дължимо от А.Ч. плащане по договор за потребителски паричен кредит № PLUS -01255795. Ищцата твърди, че въз основа на същия изпълнителен лист, по искане на дружеството- ответник по настоящото гр. дело е било образувано изпълнително дело № 381/12.03.2015г. по описа на ЧСИ № ***-Г.Т., а на 27.07.2015 г. на А.Ч. е връчена ПДИ и с разпореждане на ЧСИ от 13.07.2018 г. са наложени запори върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на ищцата.

В исковата молба се сочи, че от обявяването на кредита за предсрочно изискуем на 30.12.2009г. до предприемането на действия по принудително изпълнение на вземанията по изпълнителния лист, са изминали повече от 5 години и правото да се искат изпълнителни действия е погасено на 31.12.2014г., като при това положение изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ Г.Т. е образувано при изначална липса на изпълняемо право у взискателя.

Ищцата твърди, че това поражда правния й интерес от оспорване на изпълнението по посоченото изпълнително дело.

А.С.Ч. моли съда, да постанови решение, с което  на основание чл. 439, във връзка с чл. 124 от ГПК, да приеме за установено по отношение на «БНП Париба Пърсънъл Файнанс» ЕАД, че А.С.Ч. не дължи заплащането на 6945,61 лв.- главница, 3704,15 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.**.2009г. до 28.**.2014г., мораторна лихва за периода 30.12.2009 г. до 02.09.20** г., в размер на 1279,70 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 6945,61 лв., считано от 12.10.20** г. до окончателно изплащане на вземането, като размерът на разноските възлиза на 338,59 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.**.20**г. в произвоство по ч. гр. дело № 802/20**г. по описа на Районен съд Панагюрище.

Моли да бъде изискано от ЧСИ № *** – Г.Т. с район на действие Окръжен съд Пазарджик, препис от изпълнително дело № ***по описа на същия ЧСИ.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Представя следните писмени доказателства в копие: Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх. № 1703/12.10.20**г. по описа на Районен съд Панагюрище; Заповед № 624/14.10.20** г., постановена по ч. гр. дело № 802/20**г. по описа на Районен съд Панагюрище; Изпълнителен лист, издаден на 28.**.20**г. по ч. гр. дело № 802/20**г. по описа на Районен съд Панагюрище.

          В законоустановения срок «БНП Париба Пърсънъл Файнанс» ЕАД представят писмен отговор на исковата молба, в който сочат, че предявената искова молба е допустима, но неоснователна. Ответниците твърдят, че предвид неизпълнението на поетите задължения от страна на ищцата по Договор за потребителски кредит № PLUS -01255795, ответниците са предявили Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по реда на чл. 410 от ГПК, като в предвидения от закона двуседмичен срок за подаване на въражение от страна на Ч. срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, такова възражение не е било подадено и издадената заповед за изпълнение и влязла в законна сила. Именно заради това е издаден изпълнителен лист от страна на заповедния съд, съгласно разпоредбите на чл. 416 от ГПК в полза на ответниците по настоящото дело. «БНП Париба Пърсънъл Файнанс» ЕАД твърдят, че въз основа на издадения изпълнителен лист са инициирали изпълнително производство срещу Ч. за принудително събиране на сумите чрез образуване на изпълнително дело № 381/2015 г. по описа на ЧСИ № *** – Г.Т. с район на действие ОС Пазарджик. Ответниците сочат, че не са имали основание да заведат установителен иск за съществуване на вземането, тъй като не е постъпило възражение от страна на А.Ч. по реда на чл. 414 от ГПК и същата не е заявила, че не дължи изпълнение на вземането срещу нея. Заповедта се е стабилизирала и предствавлява редовно изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист.

Сочат, че тъй като липсва положителна процесуална предпоставка за установяване съществуването на вземането чрез подаването на възражение по реда на чл. 414  от ГПК, не е подаден иск по смисъла на чл. 422 от ГПК от страна на дружеството- ответник, а фактът, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, сочи че е прекъсната и погасителната давност за вземането на дружеството -ответник, считано от датата на иницииране на заповедното производство, когато е започнала да тече нова погасителна давност от 5 години, считана от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по смисъла на чл. 410 от ГПК.

Ответниците твърдят, че изпълнителното производство, образувано на **.03.2015г., е обективирало и възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, като на 06.03.2017г. е депозирана молба от взискателя «БНП Париба Пърайонен съдънъл Файнанс» ЕАД за предприемане на действия по принудително изпълнение срещу имушеството на длъжницата Ч..

Сочат, че на 13.07.2018г. е наложен запор върху наличните банкови сметки на длъжницата, като в случая са на лице валидни прекъсвания на погасителната давност. Според ответниците, първото прекъсване на тази давност е с факта на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, а в последствие и с факта на предприетите изпълнителни действия по изпълнително дело № 381/2015 г. по описа на ЧСИ Г.Т..

Според ответното дружество вземането им съществува, то не е погасено по давност, нито преди, нито след издаването на заповед за изпълнение, като сумата е дължима от ищцата, която е длъжник по изпълнението.

Не възразяват срещу приемането на представените с исковата молба писмени доказателства, както и искането да бъде приложено по настоящото гражданско дело, изпълнително дело № 381/2015 г. по описа на ЧСИ № *** – Г.Т., с район на действие ОС Пазарджик.

Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание - редовно призована – ищцата А.С.Ч., не се явява. Вместо нея се явява процесуалният й  представител адвокат Ц.Ч. от Пазарджишка адвокатска колегия.

За ответното дружество – «БНП Париба Пърсънъл Файнанс» ЕАД, редовно призовани, не се явява представител на дружеството. Изпращат молба.

От представената по делото Заповед № 624/14.10.20** г., постановена по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд Панагюрище се констатира, че настоящият съд е разпоредил ищцата А.Ч. да заплати на ответното дружество сумата от 6945,61 лв. - главница, сумата от 3704,15 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.**.2009г. до 28.**.2014г., мораторна лихва за периода 30.12.2009 г. до 02.09.20** г., в размер на 1279,70 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 6945,61 лв., считано от 12.10.20** г. до окончателно изплащане на вземането, като размерът на разноските възлиза на 338,59 лв.

Съгласно издадения на 28.**.20** г. изпълнителен лист, ищцата е осъдена да заплати същите суми.

От приложеното по делото изпълнително дело № 215***0400381 по описа на ЧСИ № ***- Г.Т., с район на действие Окръжен съд Пазарджик се констатира, че делото е образувано въз основа на същия изпълнителен лист и по молба на ответното дружество, с вх. № 1340/**.03.2015 г.

От изпълнителното дело е видно, че на ищцата Ч. са начислени суми за образуване на изпълнителното дело, извършване на справка за длъжника и неговото имущество, изготвяне и връчване от ЧСИ или негов служител на покани, призовки, преписи от жалби, уведомления или книжа, като разноските по изпълнителното дело възлизат на сума в общ размер на 66,00 лв. към датата на образуване на изпълнителното дело.

Видно от приложеното по делото Постановление № 806/12.03.2015 г., изпълнителното дело е образувано, като разноските са опредлени на такси в размер на 66,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв.

Въз основа на извършените проверки, ЧСИ № ***- Г.Т. е издал Разпореждане № 2208 от 13.07.2018 г., съгласно което е наложил обезпечителна мярка «Запор» на банкови сметки и запор на трудово възнаграждение на ищцата Ч., като по отношение на същата са изпратени 2 броя запорни съобщения до банки, в които има разкрити сметки на името на Ч. и един брой запорно съобщение до работодателя й - «Бунай» АД, всички с основание- до размера на посочената сума от 19477,58 лв., които включват както претенцията на дружеството ответник, така и суми, дължими на НОИ и други публични вземания.

От приложеното по делото съобщение се установява, че работодателят е уведомен за наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищцата на 23.07.2018 г.

От приложеното по делото уведомително писмо, изх. № 409/04.10.2018 г. на «Бунай» АД, гр. Панагюрище до ЧСИ № ***- Г.Т., се констатира, че работодателят е информирал ЧСИ, че на А.Ч. има наложени запори върху трудовото възнаграждение от други ЧСИ, като към момента на изготвяне на писмото същата е в отпуск поради временна нетрудоспособност и няма възможност за нова удръжка.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че по ч. гр. дело № 802, образувано на 13.10.20** г. по описа на Панагюрския районен съд, е издадена Заповед № 624/14.10.20** г., като е разпоредено ищцата А.Ч. да заплати сумата от 6945,61 лв. главница, сумата от 3704,15 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.**.2009г. до 28.**.2014г., мораторна лихва за периода 30.12.2009 г. до 02.09.20** г., в размер на 1279,70 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 6945,61 лв., считано от 12.10.20** г. до окончателно изплащане на вземането и разноски в размер на 338,59 лв.

Тъй като А.Ч. не е възразила срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК в полза на дружеството- ответник по настоящото гражданско дело, е издаден изпълнителен лист, образувано е изпълнително дело № 215***0400381 по описа на ЧСИ № ***- Г.Т., с район на действие ОС Пазарджик, като на 12.03.2015 г. е извършено първото изпълнително действие, което прекъсва абсолютната петгодишна погасителна давност за вземането срещу Ч..

Съдът констатира от представеното и прието по делото Заявление за издаване на заповед за изпълениние по реда на чл. 410 от ГПК, че ищцата е получила от дружеството -ответник заем, в размер на 7000,00 лв., с № Plus-01255795 от 03.09.2008 г., като е следвало да погаси задължението си на 71 месечни вноски, в размер на 175,00 лв. всяка. Заявителите – дружеството -ответник, са посочили в заявлението си, че Ч. е преустановила плащането на вноските на 30.**.2009г., като съгласно Общите условия на Договора за заем, предсрочната изискуемост на договора е настъпила на 30.12.2009 г., към която дата Ч. е дължала на заявителите и сумата от 1379,70 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 30.12.2009 г., когато кредитът е станал предсрочно изискуем до датате на предявяване на заявление по реда на чл. 410 от ГПК - 13.10.20** г.

Съдът констатира, че изпълнителният лист срещу ищцата по делото е издаден на 14.10.20** г., а първите изпълнителни действия са предприети на 12.03.2015 г.

Съдът счита, че следва да уважи предявения от А.С.Ч. иск, тъй като по делото безспорно и категорично се установи, че предсрочната изискуемост на Договор за кредит е настъпила на 30.12.2009г., като на 30.12.2014 г. е настъпила абсолютната погасителна давност за изплащане на вземането.

По делото безспорно и категорично се констатира, че първото същинско изпълнително действие по принудителното изпълнение е започнало и е извършено на 12.03.2015 г., или около 3 месеца след изтичането на петгодишната абсолютна погасителна давност за принудително изпълнение на вземането.       

Съгласно Тълкувателно Решение № 2 от 26 юни 2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва само със започването на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Следователно давността не се прекъсва от следните изпълнителни действия: образуването на изпълнително дело; изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение; проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.; назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга; извършването на разпределение и плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. 

С оглед на утвърдената съдебна практика, съдът приема, че първите прекъсващи давността действия са настъпили за ищцата Ч. на 12.03.2015г., поради което следва предявеният от нея установителен иск да бъде уважен в цялост.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищцата Ч. сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 2090,72 лв., която сума представлява сбор от 1600,00 лв.– адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 490,72 лв.

Така мотивиран и на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 439, ал. 1 от ГПК, Панагюрският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.С.Ч., с ЕГН -**********,***, чрез адвокат Ц.Ч. от Пазарджишка адвокатска колегия и «БНП Париба Пърсънъл Файнанс» ЕАД, с ЕИК -130697606, със седалище и адрес на управление:***», Бизнес парк София, сграда 14, че помежду им не съществува облигационно правоотношение, съгласно което А.С.Ч. дължи на «БНП Париба Пърсънъл Файнанс» ЕАД заплащането на сумата от 6945,61 лв.(шест хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и една стотинки)- главница, 3704,15 лв. (три хиляди седемстотин и четири лева и петнадесет стотинки)– възнаградителна лихва за периода от 30.**.2009г. до 28.**.2014г., мораторна лихва за периода 30.12.2009 г. до 02.09.20** г., в размер на 1279,70 лв.(хиляда двеста седемдесет и девет лева и седемдесет стотинки), ведно със законната лихва върху главницата от 6945,61 лв., считано от 12.10.20** г. до окончателно изплащане на вземането, като размерът на разноските възлиза на 338,59 лв.(триста тридесет и осем лева и петдесет и девет стотинки), за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.**.20**г. в производство по ч. гр. дело № 802/20**г. по описа на Районен съд Панагюрище, поради изтичане на абсолютната погасителна давност за събиране на вземането.

ОСЪЖДА «БНП Париба Пърсънъл Файнанс» ЕАД, с ЕИК- 130697606, със седалище и адрес на управление:***», бизнес парк София, сграда 14 да заплатят на А.С.Ч., с ЕГН- **********,***, чрез адвокат Ц.Ч. от Пазарджишка адвокатска колегия, сторените съдебно – деловодни разноски в размер на 2090,72. (две хиляди и деветдесет лева и седемдесет и две стотинки), която сума представлява сбор от 1600,00лв. (хиляда и шестстотин лева) – адвокатско възнаграждение и държавна такса, в размер на 490,72 лв. (четиристотин и деветдесет лева и седемдесет и две стотинки).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: