Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /17.07.2019 г.,

 

гр. П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – П., в проведеното на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1025/2018 г. по описа на съда

 

Производството е по реда на 341 и сл. ГПК

С влязло в сила Решение № **4 от 04.10.20** г. постановено по гр.д. № 5**/2012 г. по описа на Районен съд – П. е допусната делба на  масивна двуетажна жилищна сграда, със застроена площ ** квадратни метра, ведно със стоматологичен кабинет, с площ от ** квадратни метра, разположен в приземния етаж на сградата и избени помещения, построена в дворно място, за което е отреден *****, в квартал ***по плана на град П. между съделителите П.Б. и Д.Н., при квоти: ½ идеална част за ищеца П.К.Б. и ½ идеална част за ответницата Д.Н.Н..

Първоначално по подадената искова молба за делба на недвижимия имот е образува гр.д. № 5**/2012 г. по описа на Районен съд – П., по което дело е постановено и решение за извършване на делба и обявяване за окончателен на разделителен протокол на основание чл. 350 ГПК, което решение е обжалвано с въззивна жалба, на основание което е образувано в.гр.д. № 5** /2018 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. Въззивното производство е приключило с влязло в сила Решение № 354 от 22.10.2018 г., с което е обезсилено постановено първоинстанционно решение по извършване на делбата, като са дадени задължителни, за настоящия съдебен състав указания за фазата, от която следва да за почне настоящото производство.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

Във втора фаза на делбата е допусната и приета по делото (без възражение от страните в о.с.з. от 25.05.2016 г.)  съдебно техническа експертиза изготвена от в.л. В.В., от която се установява, че към момент на извършване на експертизата пазарната стойност на процесния имот е в размер на 102 400 лева.

Допусната е по делото съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице В.К., от заключението на която се установява, че сградата е реално поделяема, като в процесната жилищна сграда мога да се обособят две самостоятелни жилища, като са представени скици- проекти за извършване на делбата за всеки от етажите. Тази експертиза е оспорена от ответника, поради което е допуснато изготвянето на тройна съдебно- техническа експертиза от вещите лица В.К., Б.Б. и Е.Л.. От заключението на тройната експертиза от 08.11.2016 г. се установява, че имотът предмет на делбата е реално поделяем, като са предложени два варианта за извършване на делбата, обективирани с приложени към заключението скици. И двата предложени варианта предвиждат обособяване на две самостоятелни жилища. При изготвяне на това заключение вещото лице Е.Л. е бил на особено мнение, като е посочил, че сградата е поделяема, като е предложил трети вариант за извършване на делбата, с дял първи включващ жилище на две нива и таванско помещение, а другия дял втори включващ стоматологичен кабинет. Към особеното мнение на вещото лице са представени скици.

По делото е изготвено и прието заключение от тройна съдебно техническа експертиза, с което са остойностени строително-монтажните работи необходими за преустройство на процесния имот с оглед обособяването на два отделни самостоятелни дяла. Посочено е, че за вариант първи стойността за преустройство е в размер на 1466 лв. при изграждане на зидове с „Итонг“, а в случай на изграждане на зидове с „Гипсокартон“ стойността би била в размер на 2324 лв. За вариант втори е посочено, че стойността за преустройство за изграждане на зидове с „Итонг“ е в размер на 314 лв. Към това заключение е представено особено мнение от Е.Л., съгласно което всички разходи за преустройство по първи вариант са в размер на 5166,54 лв., по втори вариант в размер на 1745,56 лв., а по трети вариант не е необходима направата на разходи.

С огледа дадените от Окръжен съд – Пазарджик задължителни за настоящата съдебна инстанция указания по делото е допуснат допълнителен въпрос към назначената тройна съдебно техническа експертиза. В заключението на вещите лица Л. и Г. от ****г. (представляващо поправка на заключението от 09.04.2019 г.) се посочва, че пазарната цена на дяловете по предложения вариант Първи е в размер на 673**,25 лв., за дял втори 62074,** лв., при Вариант втори – дял първи 72418,98 лв., дял втори 56547,64 лв., за Трети вариант- дял първи 33476,75 лв., дял втори – 108220,41 лв., като са посочени и сумите, които съделителите следва да си изплатят с оглед необходимостта от уравняване на дяловете. Вещото лице В.К. е изразила особено мнение по отношение на поставената допълнителна задача, като е посочила, че препоръчителната пазарна стойност на цялата сграда е в размер на 101 098 лв. при разделяне по вариант първи, като при този вариант, стойността на дял първи е в размер на 51860 лв., а на дял втори – 49 238 лв. При Втори вариант стойността на дял Първи е в размер на 55247 лв., а на втори вариант в размер на 45 128 лв.

Следва да се посочи, че на основание чл. 202 ГПК съдът цени като компетентно изготвено, обективно и всеобхватно заключението изготвено от в.л. В.В., с което е дала обоснован отговор на въпроса по отношение стойността на имота предмет на делбата. Съдът дава вяра и на заключението на тройната съдебно техническа експертиза изготвено от вещите лица Б., К. и Л. (доколкото и трите вещи лица са посочили, че процесната сграда е поделяема, но са предложили различни варианти (три) за извършване на делбата), като по-нататък в мотивите на съдебния си акт съдът ще обоснове избора на вариант от трите предложени такива за извършване на делбата.

По отношение на заключението по допълнително допуснатия въпрос, с оглед указанията на Окръжен съд- Пазарджик, съдът намира следното:

Съдът съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК намира, че следва да кредитира заключението дадено от вещото лице В.К., която е на особено мнение по допълнителната тройна съдебно-техническа експертиза, тъй като съдът счита, че същото сочи действителната стойност на обособените  имоти, определена като средната пазарна цена според търсенето и предлагането към момента на ликвидиране на съсобствеността, доколкото изводите до които вещото лице е достигнало съответстват с изводите до които е достигнало в.л. Вълкова в заключението си по СТЕ, което съдът изцяло кредитира и което е неоспорено от страните. Освен това при кредитиране на посоченото заключение съдът съобрази какви са използваните критерии при оценката на имотите от двете групи вещи лица и на какво се дължи разликата в заключенията (тези критерии са посочени като водещи и в Решение № ** от *****по гр.д.№****/2018 на Първо гр.о. ВКС постановено по редена на чл. 290 ГПК), като настоящия съдебен състав намира методиката за коригиращ коефициент използвана от в.л. Л. и Г. за необоснована. Следва да се посочи и квалификацията притежавана от в.л. Л., който не е вписан в списъка на Окръжен съд – Пазарджик за вещите лица,  като вещо лице притежаващо компетентност да извършва оценъчна експертиза, но доколкото същото участва в състава на тройната СТЕ към която бе  поставена допълнителната задача съобразно указанията на въззивния съд, то Л. бе ангажиран с изготвяне на допълнителното заключение.

По делото са приети и представени одобрени инвестиционни проекти от гл. архитект на Община П. за процесната сграда по предложените първи и втори вариант за поделяне на същата от вещите лица В. К. и Б.Б. със заключение изготвено на 08.11.2016 г..

По делото са приети актуална скица на имота предмет на делбата с идентификатор № ***** *** **** *издадена от СГКК гр. Пазарджик на ****г., находяща се на л. 34 от гр.д № 1025/2018 г. по описа на съда.

При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира следното:

Предмет на втората фаза на производството по съдебна делба е ликвидирането на състоянието на съсобствеността чрез някой от предвидените в закона способи – изнасяне на имотите на публична продан, възлагане на неподеляем имот, извършването на разделителен протокол и теглене на жребий или поставяне на имотите в дял. В производството по съдебна делба въпросът по какъв начин следва да се извърши делбата се решава съобразно императивните норми на чл. 348 ГПК, чл. 349 ГПК,  чл. 350 ГПК, чл. 3** ГПК, за чието служебно приложение от съда е необходимо преди всичко да бъде изяснен въпросът: дали имотът - предмет на делбата е поделяем.

Основният принцип при извършване на делбата е по възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество, като такова право съсобственикът има както по отношение на всеки един имот (при наличие на възможност за реалното му поделяне), така и по отношение на всяка съвкупност от имущества от съответен вид.

Делбата се извършва чрез разделителен протокол и теглене на жребий когато са налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1) от допуснатите до делба имоти могат да се образуват достатъчен брой реални дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял, 2) при което квотите на съделителите, определени с решението по допускане на делбата са равни или броя на имотите е равен на знаменателя на дробта, посредством която са определени квотите на съделителите с решението по допускане на делбата; 3) не са налице обстоятелства, които да обуславят невъзможност на извършването на делбата посредством този способ или да правят извършването на делбата посредством теглене на жребие много неудобно, така и  ППВС № 7/1973 г.

В конкретния случай с влязлото в сила Решение № **4 от 04.10.20** г. постановнео по гр.д. № 5**/2012 г. по описа на Районен съд – П. е допусната делба на масивна двуетажна жилищна сграда, ведно със стоматологичен кабинет между съделителите П.Б. и Д.Н., при квоти: ½ идеална част за ищеца П.К.Б., и ½ идеална част за ответницата Д.Н.Н.. Съгласно заключението на вещите лица по приетата по делото тройно съдебно техническа експертиза допуснатия до делба имот е реално поделяем на два дяла (в този смисъл е и становището на Л. в неговото особено мнение, като е предложил трети вариант за обособяване на дяловете). Доколкото е възможно реално поделяне на процесния имот, същевременно правата на съделителите са равни, като не са наведени доводи за наличие на значителни подобрения, то настоящия съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки посочени в цитираното по-горе ППВС за извършване на делбата съобразно способа посочен в чл. 350 ГПК, а именно чрез съставяне на разделителен протокол и жребие.

По отношение на избрания от съда вариант за извършване на делбата, а именно вариант Втори. Съдът счита, че така предложения вариант предвижда най-малко преустройства в съществуващия имот, поради което и същият се явява най-удачен. Освен това при избора на този Втори вариант ще се постигне обособяване на два самостоятелни обекта с еднаква предназначение – жилищни обекта, за разлика от предложения Трети вариант от в.л. Л., при който образуваните два самостоятелни обекта ще са с различно предназначение.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е изяснено, че предвидените по одобрен архитектурен проект преустройства на сграда са значителни по смисъла на чл. 39, ал. 2 ЗС и на чл. 203 ЗУТ, когато стойността на тези преустройства надвишава 10 % от стойността на допуснатия до делба имот, като във всеки конкретен случай следва да се отчете и дали преустройствата не предполагат сериозна промяна в първоначалния архитектурен проект на сградата. В този смисъл са решение № 8** от 22.11.2010 г. по гр. д. № 257/09 г. на I ГО, решение № 102 от 19.07.** г. по гр. д. № 490/12 г. на I ГО и решение № 102 от 19.07.** г. по гр. д. № 490/2012 г. на I ГО. В конкретния случай от заключението съдебно техническа експертиза изготвена от в.л. В.В., приета без възражение от страните се установява, че пазарната стойност на процесния имот е в размер на 102 400 лева, т.е. преустройствата биха били значителни в случай, че надвишават стойността от 10240 лв. В предложения от вещите лица втори вариант стойността на преустройствата е определена в размер на 314 лв. съобразно заключението на в.л. Б. и в.л. Клисурка и 1745,56 лв. съобразно особеното мнение на в.л. Л., т.е. преустройствата не са значителни.

От надлежно приетото заключение на тройната съдебно-техническата експертиза, което настоящата инстанция кредитира като пълно, ясно и обосновано и изготвено от лица с изискуемите специални познания, се установява, че процесният имот е реално поделяем на два дяла, отговарящи на строителните правила и норми, съобразно приетите по делото инвестиционни проекти. Дял първи с площ от 2**,80 кв.м. включва: на сутерен – едно помещение от бивш стоматологичен кабинет с площ от ** кв.метра, изба с площ от ** кв.метра и общи части - чакалня, санитарен възел и стълби; първи етаж – целия жилищен етаж с площ от ****кв.метра с част от емпоре от втория етаж с площ ****кв.метра (или обща площ от ****кв.метра) и зазиждане на съществуваща врата към останалата част от втория етаж, като пазарната стойност на дял първи е 55 247 лева. Дял втори с  площ от ******кв. включва сутерен - едно помещение от бивш стоматологичен кабинет с площ от ****кв.метра, изба с площ от **,90 кв.метра и общи части (чакалня, санитарен възел и стълбище); Втория етаж –целия жилищен етаж с площ от 61,80 кв.метра без емпоре, със зазиждане на съществуваща врата към останалата част от втория етаж и обособена стая за живеене с площ от 28,20 кв.метра изградена в подпокривно пространство (със заличени качества на обитаване). Пазарната оценка на дял втори възлиза на 45 128 лева.

Въпреки, че всяка от страните получава недвижим имот, които е предназначен за задоволяване на жилищна нужда, предвид избрания от съда втори вариант, стойностното изражение на дяловете между страните е неравно (за дял първи 55 247 лв., а дял втори 45 128 лв). Доколкото стойността на дял първи е с 10 119 лв. повече от стойността на дял втори, то съделителят получил дял Първи по вариант втори ще трябва да заплати на съделителя получил дял втори сумата в размер на 5 059,50 лв., с оглед необходимостта от уравняване на дяловете.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че неоснователно се явява многократно наведеното от ответника възражение за несъответствие на изготвения архитектурен проект от гл. архитект на Община П. с разпоредбата на чл. 203 ЗУТ. На първо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 203, ал. 3 ЗУТ съдът следва да се извърши контрол по чл.203, ал.2 ЗУТ за законосъобразност на инвестиционния проект, не само с оглед изискването преустройствата да не бъдат значителни и да не създават неудобства, по-големи от обикновените, но и дали реално обособените жилища след извършването на тези преустройства биха отговаряли на всички действащи строителни правила и нормативи за такива. В конкретния случай съобразявайки одобрения инвестиционен проект съдът намира, че същият отговаря на всички изисквания на строителните правила, доколкото обособените два жилищни обекта съдържат необходимия минимален брой и вид помещения (съобразно чл. 40 ЗУТ), светла височина на същите и самостоятелен вход.

По отношение на разноските.

С оглед нормите на чл. 355 ГПК, във вр. чл. 8 ТДТКССГПК, страните следва да бъдат осъдени, всяка от тях да заплати по сметка на Районен съд – П. сума от 2007,50 лева, която сума съответства на 4 % от стойността на дяловете им в размер на ½ от 100 375 лева (стойността на имота при подялба съобразно вариант втори от СТЕ), или стойност на всеки дял в размер на 50187,50 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно дяловете им. Посочената разпоредба предвижда заплащане на разноските направени за заплатени такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Ето защо предвид правата на съделители – равни права и представените по делото доказателства за заплатени възнаграждения за вещи лица ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1110,44 лв. – възнаграждения за вещи лица, доколкото по делото са представени доказателства за заплатен от П. Бътовки депозит за вещи лица в общ размер на **20,87 лв., а от ответника Д.Н. доказателства за заплатен депозит в общ размер на 400 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 350 ГПК, Районен съд – П.,

                                                

Р    Е    Ш     И:

 

ОБЯВЯВА по реда на чл. 350 ГПК окончателен разделителен протокол по вариант № 2, от заключението по допуснатата тройна съдебно техническа експертиза от 08.11.2016 г., както следва:

Дял І – с площ от 2**,80 кв.м. включващ:  сутерен – едно помещение от бивш стоматологичен кабинет с площ от ** кв.метра, изба с площ от ** кв.метра и общи части - чакалня, санитарен възел и стълби; Първи етаж – целия жилищен етаж с площ от ****кв.метра с част от емпоре от втория етаж с площ ****кв.метра (или обща площ от ****кв.метра) и зазиждане на съществуваща врата към останалата част от втория етаж ведно с общите части от сградата.

Пазарна стойност на дял І-РИ е в размер на 55 247 /петдесет и пет хиляди двеста четиридесет и седем/ лева.

Дял ІІ – с площ от ******кв.м. включващ: сутерен - едно помещение от бивш стоматологичен кабинет с площ от ****кв.метра, изба с площ от **,90 кв.метра и общи части (чакалня, санитарен възел и стълбище); Втория етаж –целия жилищен етаж с площ от 61,80 кв.метра без емпоре, със зазиждане на съществуваща врата към останалата част от втория етаж и обособена стая за живеене с площ от 28,20 кв.метра изградена в подпокривно пространство, ведно с общите части от сградата.

Пазарната стойност на дял ІІ е в размер на 45 128 /четиридесет и пет хиляди сто двадесет и осем/ лева.

ОСЪЖДА Дял първи да заплати на Дял втори сумата в размер на 5 059,50 лв. за уравняване на дяловете.

ОСЪЖДА П.К.Б. ЕГН: ********** да заплати в  полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд П. държавна такса в размер на 2007,50 лв., на основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 5,00 лева държавна такса, само в случай на служебно издаване на изпълнителен лист

ОСЪЖДА Д.Н.Н. ЕГН ********** да заплати в  полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд П. държавна такса в размер на 2007,50 лв., на основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 5,00 лева държавна такса, само в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Д.Н.Н. ЕГН ********** да заплати на П.К.Б. ЕГН: ********** сумата в размер на 1110,44 лв. представляващи заплатени възнаграждения за вещи лица дължими от ответника съобразно притежаваната квота.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: