Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /09.07.2019 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на двадесет и четвърти юли две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 804/2018 г. по описа на съда

Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 86 ЗЗД

Предявен е от „БНП П.П.ф.“  С.А. Париж чрез “БНП П.П.ф.“ С.А. клон България срещу М.З.Ч. кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД, за приемане за установено, че М.Ч. дължи на ищеца сумата в размер на 562,24 лв.  - главница по договор за потребителски кредит № CREX-14283096, сключен на 14.12.2016 г.  48,56 лв. - възнаградителна лихва по договора, 48,61 лв.  - законна лихва за забава за периода от 05.06.2017 до 11.04.2018, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК  по ч.гр.д №375/2018 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

В исковата молба се твърди, че на 14.12.2016 г. между БНП П.П.ф.“  С.А. Париж чрез “БНП П.П.ф.“ С.А. клон България и М.Ч. бил сключен договор за потребителски кредит № CREX-14283096г., по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата  в размер на 818,64 лева и, която същият се е задължил да върне на 12 месечни равни вноски. Уговорен бил годишен процент на разходите 25,00 %, годишен лихвен процент – 22,52%. Сочи се, че е изпълнено единствено задължението за заплащане на четири месечни вноски, като поради неплащане на следващите вноски кредита е станал предсрочно изискуем на 05.06.2017 г. Предвид изложеното моли за уважаване на исковите претенции.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който се излага, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди се, че процесния договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на ЗПК, доколкото не съответства на  минималния размер на шрифта. Освен това се сочи, че погасителния план не съдържа предвидените от закона параметри, поради което се явява недействителен на още едно основание. Моли се да се отхвърлят предявените искове като неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като е предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна – заявител в заповедното производство.

По делото е представен и приет като доказателство договор за потребителски заем № CREX-14283096 от 14.12.2016 г, сключен между ищеца и ответника М.Ч. се установява, че ищецът е предоставил на ответника сума пари в размер на 818,64 лв., които ответникът се е задължил да върне на 12 месечни погасителни вноски в размер на 76,40 лв. С договора е уговорен размер на годишен процент на разходите – 25,00 %; лихвен процент- 22,52%.

По делото са представени и приети като доказателство Общи условия към сключения договор между страните по спора, подписани както от кредитодателя- ищец, така и от кредитополучателя- ответник, като съгласно чл. 3 от Общите условия, при забава плащането на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер.

По делото е представен и приет като доказателство погасителен план (л.18 от делото) по процесния договор № CREX-14283096 от 14.12.2016 г., който е подписан единствено от представител на ищцовото дружество.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва-  потребителски кредит № CREX-14283096, сключен на 14.12.2016 г., по които ишецът е предоставил на ответника сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница; че по силата на договора ответникът е поел задължение за заплащане на сумата от 48,56 лв. възнаградителна лихва,  изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на лихвите, в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба, наличие на погасителен план доведен до знанието на ответника, съдържащ законоустановените реквизити.

С оглед естеството на спора за съществуване на вземане, произтичащо от договор за потребителки кредит, към процесните отношения е приложима уредбата на Закона за защита на потребителите. Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно (така ТР № 1/2013г. ОСГТК, ВКС). С оглед естеството на спора съдът е длъжен служебно да разгледа  въпроса относно съответствието на договорните разпоредби с императивните правни норми.

В конкретния случай по силата, на процесния договор № CREX-14283096, сключен на 14.12.2016 г.  търговското дружество е предоставило на ответника сумата в размер на 8148,64 лв., а същият се е задължил да я върне на 12 месечни вноски, в срок до 05.12.2017 г. . Уговорен е между страните и фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходите. Предвид изложеното, съдът приема, че между ответника и „БНП П.П.ф.“ С.А., Париж, Франция в качеството му на универсален правоприемник на „БНП П.П.ф.“ ЕАД са възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК.

В исковата молба ищецът навежда твърдения, че ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на първите четири погасителни вноски, всяка в размер на 76,40 лв. или общо е изпълнил задължението си заплащане на сумата в 305,60 лв. размер по кредита, което изявление представлява признание от страната за неизгоден за нея факт, което признание съдът цени изцяло на основание чл. 175 ГПК.

Както бе посочено по-горе процесния договор попада по приложното поле на ЗПК разпоредбата на чл. 11 ЗПК предвижда минимално необходимото съдържанието, което следва да има договорът за потребителски кредит, като разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК предвиждат, че в договора за потребителски кредит следва да са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. От друга страна разпоредбата на чл. 22 ЗПК, предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът е недействителен потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита (арг. чл. 23 ЗПК).

В конкретния случай, видно от представени по делото договор за потребителски заем № CREX-14283096, сключен на 14.12.2016 г.  страните са постигнали съгласие търговското дружество да предостави на ответника сумата в размер на 818,64 лв., а същият се е задължил да я върне на 12 месечни вноски, в срок до 05.12.2017 г. всяка в размер на 76,40 лв., като не е посочено при заплащане на всяка погасителна вноска каква част от главницата, лихвите и останалите такси се погасява, не е посочено как се образува всяка погасителна вноска – каква част от нея е главница, лихви и разноски, а е посочен единствено общия размер на вноската, както и оставащата главница, без да е посочено каква част от месечните вноски е възнаградителна лихва. Погасителен план съдържащ изискуемите от закона реквизити е представен с исковата молба ( л. 18 от делото), като въпреки дадените указания, не са представени доказателства този погасителен план да е станал известен на кредитополучателя при сключване на договора за потребителски креди. Ето защо, доколкото погасителният план не съдържа изискуемите от закона реквизити – разпределяне на вноските между различни дължими суми – лихва, главница, както и посочване на остатъчното задължение за главница и лихва след погасяване на вноската, то следва да се приеме, че погасителен план липсва. Както бе посочено по-горе погасителен план съдържащ изискуемото от закона съдържание е представен при подаване на исковата молба, но същият не е подписан от ответника- кредитополучател, от данните по делото не може да се направи извод, че същият е доведен до знанието на ответника, както и че при сключване на процесния договор кредитополучателят е бил наясно с начина, по който се формират погасителните вноски, както и с факта, че първите няколко месеца с направените вноски се погасява предимно уговорената между страните лихва, като главницата се запазва в първоначалния размер и по този начин кредитополучателят е ощетен, доколкото лихвата продължава да се начислява върху един висок размер главница. Закона за потребителския кредит цели защита на икономически по-слабата страна, поради което с императивни материалноправни норми е посочено минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, с цел отнапред дадена яснота на потребителя относно условията, при които се сключва договора. От данните по делото не може да се приеме, че в конкретния случай потребителят- ответник в пълна степен е бил запознат с условията на договора, включения в договора погасителен план не е съдържал всички изискуеми от закона реквизити – не е посочено с всяка направена вноска каква част от главницата и каква част от лихвата се погасява, като дори не е посочено какъв е размерът на остатъчната дължима лихва след заплащане на всяка вноска.

Липсата на погасителен план води до недействителност на сключения договор за заем, арг. чл. 22 ЗПК. Изводът за недействителност на договора, който потребителят е сключил следва да се основава на интереса на потребителя с оглед на защитата на правата, предоставени му от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., като съдът е длъжен служебно, без довод на страните,  следи за съответствието на договор сключен с потребител с императивните правила защитаващи неговите интереси, а освен това, в конкретния случай, такова възражение е въведено още с отговора на исковата молба. Ето защо ответникът дължи единствено връщане на чистата стойност на отпуснатия му кредит в размер на 818,64 лв.

Доколкото както бе посочено по-горе ищецът още в отговора на исковата молба призна неизгодния за него факт, а именно, че му е заплатена сумата в размер на 305,60 лв., то следва да се приеме, че дължимата от кредитполучателя – ответник сума е в размер на 513,04 лв. (818,64 лв. – 305,60 лв.), до която сума следва да се уважи предявеният иск.

Следва да се отхвърлят предявените акцесорни искове, тъй като искът за заплащане на възнаградителна лихва, уговорена в процесния договор се явява неоснователен, поради недействителност на същия, същото се отнася и за иска за заплащане на лихва за забава, доколкото предвид недействителността на договора за потребителски кредит липсва уговорен падеж на задължението за главница, поради, което същото е дължимо едва след покана за плащане.

За пълнота на решението следва да се посочи, че съгласно дадени задължителни за съдилищата указания с т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС при отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, това е така тъка то в разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземането – изпълнението се прекратява. При издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК тази последица не настъпва, тъй като изпълнение не се провежда до влизане в сила на заповедта на изпълнение. Отхвърлянето на иска за установяване на съществуването на вземането препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК. Ако не е образувано изпълнително производство, решението за отхвърляне на установителния иск е пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е образувано, то същото подлежи на прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 ГПК. Ето защо в настоящият случай, макар част от предявените искове да се явяват неоснователени и като такива следва да се отхвърлят, то издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 242 от 24.04.2018 г. не следва да се обезсилва.

По разноските:

При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 50 лв. и заплатена държавна такса в размер на 25 като съобразно уважената част от иска (в размер на 513,04 лв. от предявения размер от 659,41 лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 58,35 лв.

Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 100 лв. и заплатена държавна такса- 125,00 лв. и 150.00 лв.- възнаграждение за особен представител, като съобразно уважената част от иска (в размер на 513,04 лв. от предявения размер от 659,41 лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 252,85 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на М.З.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, че „БНП П.П.ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.ф.“ С.А., клон България ЕИК:204915054  в качеството му на универсален правоприемник на „БНП П.П.ф.“ ЕАД със седалище и адрес на управление на клона: гр. София, ж.к. „Младост4“, Бизнес парк София“, сграда 14 е носител на парично вземане в размер на сумата от 513,04лв., представляваща остатък от главница по Договор за потребителски заем № CREX-14283096, сключен на 14.12.2016 г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба- 23.04.2018 г. до окончателното изплащане на същата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата в размер на 49,20 лв. представляваща разликата над сумата от 513,04 лв. до предявения размер от 562,24 лв. както и иска за сумата от 48,56 лв. – възнаградителна лихва  по договора, като и за сумата от 48,61 лв.  законна лихва за забава 05.06.2017г. до 11.04.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 242 от 24.04.2018 г.  по ч.гр.д. № 375/2017 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК,  М.З.Ч., ЕГН **********, да заплати на „БНП П.П.ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.ф.“ С.А., клон България в качеството му на универсален правоприемник на „БНП П.П.ф.“ ЕАД ЕИК:204915054  със седалище и адрес на управление на клона: гр. София, ж.к. „Младост4“, Бизнес парк София“, сграда 14, сумата в размер на 58,35 лв. – представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата в размер на 252,85 лв. разноски направени пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: