Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /26.06.2019 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание,  в състав:

 

   Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1040/2018 г. по описа на съда

 

Производството е по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415ГПК във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД

Производството е образувано по повод иск с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 143 ЗЗД и 86 ЗЗД предявен от „Сънстейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ЕИК: 203037835 срещу В.Р.В., ЕГН **********, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 16,50 лв. представляваща незаплатена сума по договор за продажба на изплащане № ********* от 03.08.2016 г. и договор за поръчитлство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 26.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата  в размер на 0,26 лв – представляваща мораторна лихва за забава за периода от 09.08.2018 г. до дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпъленение в съда – 26.09.2018 г.,  за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 825/2018 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между «А1 България» ЕАД и В.В. е сключен договор за продажба на изплащане №********* от 03.08.2016г., съгласно който договор ответник В. е закупила устройство „Часовник MiKi Pink“, като продажната цена е дължима съгласно погасителен план към Договора. В исковата молба се излагат твърдения, че поради неплащане в срок по договора, същият е прекратен предсрочно на основание т. 12,3 от Договора, като непогасената сума до края на срока на договора за продажба на изплащане е в размер на 16,50 лв и същата е станала предсрочно изискуема на основание чл. 12,3 от Договора. В исковата молба се излагат доводи, че на 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и  „Сънстейнъбъл бизнес солюшънс” АД е сключен договор за порачителство, като поради неплащане от страна на ответника В.В. по договора за продажба на изплащане и на основание чл. 143 ЗЗД и чл. 2,2,4 от Договора за поръчителство ищцовото дружество е уведомил длъжника, че ще изпълни вместо него и поради липсата на доброволно плащане от страна на длъжника, ищецът на 26.09.2018 г. е заплатил на „А1 Бълагария“ ЕАД сумата в размер на 16,50 лв. Излага се, че ищецът на основание чл. 84 ЗЗД има право на лихва за забава в размер на 0,56 лв. за периода от 09.08.2018 г. до 26.09.2018 г. Моли се да се постанови решение, с което искът да се уважи. Претендират се  разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба с приложенията, като в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на предявената искова претенция. Направен е възражение за изтекла погасителна давност на процесното вземане. Излага доводи, че не съществува валидно сключен договор за поръчителство, по силата на който ищцовото дружество е заплатило процесната сума. Посочва освен това, че е изтекъл шестмесечния преклузивен срок. Излага се, че процесната сума не е заплатена от ищцовото дружество, тъй като „А1 България“ ЕАД търси изпълнение на процесната сума по съдебен ред в друго производство – гр.д. № 628/2018 г. по описа на Районен съд – Панагюрище. Излага се освен това, че обезпечаване на задължението по договор за продажба на изплащане представлява изяло непоискана услуга по см. на чл. 62 ЗЗП, поради което потребителят не дължи заплащане на услугата. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд- Панагюрище е сезиран с кумулативно съединение положителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415ГПК във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 във вр. с чл. 415ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК. Видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 20.11.2018 г., а исковата молба е подадена на 10.12.2018 г. от процесуално легитимирана страна- заявител в заповедното производство.

От приложен към исковата молба и приет като писмено доказателство по делото договор за продажба на изплащане № ********* от 03.08.2016 г. сключен между „Мобилтел“ ЕАД и В. В. се установява, че „Мобилтел“ЕАД е прехвърлило на купувача – В. вещ – часовник MyKi Pink + Psp48Ktrio, за сумата в общ размер на 36,00 лв., която следва да бъде заплатена на първоначална вноска и още 23 месечни вноски в размер на 1,50 лв. платими до м. 07.2018 г. Съгласно т. 12,3 от процесния договор при неплащане на две последователни месечни вноски всички суми дължими до края на срока на договора стават изискуеми от дата на издаване на фактури за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача. Клауза 15 от договора предвижда, че в случай че задълженията по договора са обезпечени с договор за поръчителство, то поръчителят, който е изпълнил на продавача може да иска от купува всичко което е платил вместо купувача.

По делото е приложен и приет като доказателство договор от 07.01.2014 г. сключен между „Мобилтел“ ЕАД и „С.б.С.“ АД, по силата на който ищцовото търговско дружество се е задължило да гарантира чрез поръчителство вземанията на „Мобилтел“ ЕАД от абонати по договор за продажба на изплащане, като при просрочие на задълженията повече от 30 дни след спиране на последното плащане „Мобилтел“ ЕАД следва да уведоми ищцовото търговско дружество, като в случай, че купувачът не изпълни задължението си по договора за покупко-продажба на изплащане в срок 125 дни от спиране на достъпа на абоната до мрежата ищцовото търговско дружество се е задължило да изпълни задълженията на купувача в качеството на поръчител. Срокът на договора е продължен на основание сключени между страните по него анекси до 07.02.2018 г. – видно от същите приложени по делото.

По делото е приложено и прието като доказателство Уведомление от 04.09.2018 г., с което от „А1 България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) е потвърдило, че на 09.08.2018 г., че С.б.С.“ АД, в качеството си на поръчител е заплатило  на „А1 България“ ЕАД сумата в размер на 16.50 лв. представляваща просрочено задължение по договор за продажба на изплащане № ********* от 03.08.2016 г.

По делото е представено и прието като доказателство уведомление изпратено от ищеца до ответника, получено от ответника на 23.03.2018 г. -видно от приложена обратна разписка, с което ищецът е поканил ответника да заплати дължимата от него продажна цена по процесния договор на продавача, като е заявил, че в противен случай  ищецът, в качеството му на поръчител ще изпълни това задължение.

По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, без възражения от страните, от заключението на която се установява, че ответникът е заплатил първите 13 месечни вноски на стойност 19,50 лв. по процесния договор за покупка на изплащане. От заключението на вещото лице се установява, също така че на 09.08.2018 г. ищцовото търговско дружество е заплатило на „А1 България“ ЕАД ( с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) сумата в размер на 16,50 лв. по договор  № ********* от 03.08.2016 г. Ценено съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, доколкото същото дава обоснован отговор на всички поставени по делото въпроси, обективно е и е изготвено от компетентно вещо лице.

С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва- валиден договор за продажба на изплащане № *********/03.08.2016 г. сключен между „А1 България“ ЕАД и В.В., по който последната дължи разсрочено плащане на продажната цена за устройство „Часовник MiKi Pink“; валиден договор за поръчителство по договора за продажба на изплащане от 03.08.2016 г., по който ищецът е изпълнил към „А1 България“ ЕАД задължението за заплащане на продажната цена, уведомяване на ответника изпълнението на задължението. Ответникът следва да докаже направените от него възражения за погасяване на процесното вземане по давност и останалите правоизключващи възражения.

От представените писмени доказателства – договор за продажба на изплащане № ********* от 03.08.2016 г. се установява, че между „А1 България“ ЕАД ( с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) и В.В. съществува действителен договор за покупко-продажба на изплащане.

 Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника ищецът заплатил на „Мобилтел“ ЕАД на 09.08.2018 година, сумата от 16,50 лева, представляваща дължимите и изискуеми вноски  по договора за продажба на изплащане. Това обстоятелство се потвърждава от представеното на л.13 от делото уведомление, с което „Мобилтел“ ЕАД потвърждава, че е получил на 09.08.2018 г. от  ищеца в качеството му на поръчител сумата от 16,50 лв., както и от приетото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките  за ангажиране отговорността на ответника-налице е изпълнено от поръчителя изискуемо задължение  на  ответника. Съгласно чл. 143 ЗЗД платилият поръчител може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските,които е направил.  

Разпоредбата на чл. 146 ЗЗД предвижда, че поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство, поради което неоснователно се явява възражението на ответника, че договорът за поръчителство представлява непоискана услуга по см. на  ЗЗП. Плащането направено от поръчителя – ищец не представлява услуга предоставена от мобилния оператор на длъжника, която го задължава да заплати допълнителна цена за услуга предоставена от оператора, напротив договорът за поръчителство сключен между ищеца и мобилния оператор не влошава положението на длъжника – ответник (не са начислени такси, неустойки, а се претендира единствено заплащане на продажната цена по сключения договор) – той дължи изпълнение на онова, което поръчителят е изпълнил на кредитора и което длъжникът не е изпълнил в срок.

Съдът намира за ирелевантно по делото наведеното от ответника възражение, че искът на Мобилтел ЕАД към ищеца на основание чл.147, ал.1 от ЗЗД би бил недопустим, поради изтекъл 6 месечен срок. Обстоятелството, че поръчителят не е уведомил длъжника за извършеното от него изпълнение, не е определящо за реализиране на встъпване в правата му. То има значение само дотолкова доколкото дава възможност на длъжника да му противопостави възраженията, които има срещу кредитора, но в конкретния случай- длъжникът (не е имал и не е противопоставил такива възражения) - в този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 114 от 21.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1143/2010 г., IV г. о., ГК.

Неоснователно е и твърдението, че договорът за поръчителство от 07.11.2014 сключен между „Мобилтел” ЕАД ищеца бил прекратен, което се опровергава от приети по делото 3 бр. Анекси към него.

Неоснователно е и възражението за погасяване на процесните вземания по давност, тъй като видно от данните по делото ( заключение по ССчЕ) незапалтени са били фактурите за м. 08 и м. 09 2017 г. – две поредни месечни вноски, като с изтичане на срока за плащане на фактура за месец септември 2017 г. е настъпила предсрочната изискуемост на процесното вземане, като до предявяване на исковата молба – 01.10.2018 г. (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК) е изминал срок по-малък от една година, поради което и вземането в размер на 16,50 лв. не е погасено по давност.

Неоснователно е и възражението, че процесното вземане е предмет на друго исково производство образувано от „А1 България“ ЕАД срещу В.В., тъй като от приложените по делото писмени доказателства- искова молба по гр.д. №803/2018 г. на Районен съд – Панагюрище сумата в размер на 16,50 лв. е претендирана на различно основание – различен договор от процесния с № М52583741, по който се дължи заплащане на месечна абонамента такса за използване на мобилни услуги, който договор е различен от договора за продажба на изплащане – предмет на настоящото дело.

Предвид на изложеното така предявеният иск за установяване дължимост на вземането на ищеца по процесния договор за главница в размер на 16,50 лв. е основателен и следва да се уважи.

По акцесорната претенция за присъждане на  обезщетение за забавено плащане върху главницата: ответникът дължи на ищеца и лихва за забава върху заплатените суми от деня на плащането, съгласно чл. 143 ал.1, изр.2 от ЗЗД.- 09.08.2018 г. до 26.09.2018 г.  задължението за лихва за забава определено съобразно правилото на чл. 162 ГПК е в размер на 0,26 лв. Ето защо и искът с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр с чл. 86 ЗЗД в размер на 0,26 лв- лихва върху главницата за периода от 09.08.2018 г. до 26.09.2018 г. следва да се уважи. Следва да се присъди законната лихва съгласно чл.422 ал.1 от ГПК от датата на подаване на заявлението-01.10.2018г. до окончателното й заплащане.

По разноските:

По отношение на разноските:

При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени разноски в размер на 325 лв. – от които 300 лв. възнаграждение за един адвокат и 25 лв. ДТ, доколкото същите са своевременно поискани, като са представени доказателства, че са реално сторени.

Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 475 лв., от които 300 лв. възнаграждение за един адвокат, 150 лв. депозит за вещо лице и 25 лв. ДТ, доколкото същите са своевременно поискани, като са представени доказателства, че са реално сторени.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 143 ЗЗД и във вр. с чл. 143, ал. 1 изр. 2 и чл. 86 ЗЗД по отношение на В.Р.В., ЕГН: ********** с адрес ***, че „Сънстейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ЕИК: 203037835,  със седалище и адрес на управление *** еносител на парично вземане в размер на сумата от 16,50 лв., представляваща дължима цена по договор за продажба на изплащане №********* от 03.08.2016 г. сключен между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) и В.В. която сума е платена от „С.Б.С.“ АД, съгласно договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между последния и „Мобилтел” ЕАД, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба- 01.10.2018 г. (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК) до окончателното изплащане на същата, както и сумата в размер на 0,26 лв- лихва върху главницата за периода от 09.08.2018 г. до 26.09.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 557 от 03.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 825/2018 г. по описа на Районен съд- Панагюрище.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В.Р.В., ЕГН: ********** да заплати наСънстейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ЕИК: 203037835 сумата в размер на 325 лв. – разноски направени в заповедното производство, както и сумата в размер на 475 лв.  - разноски направени пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: