Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /22.05.2019 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 776/2018 г. по описа на съда

Производството по делото е по чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 86 ЗЗД

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД предявени от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК 203670940 срещу И.Г.К. ЕГН **********, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1855,64  лв., представляващи непогасена главница по договор за кредит, 298,40 лв.  - договорна лихва по договор за заем за периода от 20.01.2017г. до 30.06.2017г., 1452,00 лв. – застрахователна  премия по договор за допълнителни услуги, 193,60 лв. сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, 69,63 лв. – лихва за забава по договор за заем и 53,20 лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги, които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 16.01.2015 г. и приложение 1/10.08.2017 г. към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 391/2018 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между ответникът и „Микро кредит“ АД  на 22.02.2017 г. е сключен договор за кредит CrediHome+ № 1181-10162413, по силата на който дружеството е предоставило на ответника заем в размер на 2000,00 лева. Твърди се, че подписвайки договора за кредит, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на кредитодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 2350,44 лева, представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него. Съгласно Общите условията, при които е подписан договорът, Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 350,44 лева, на 12 месечни погасителни вноски, в размер на 195,87 лева, като първата погасителна вноска е платима на 03.04.2017 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема 2350,44 лева. Навеждат се доводи, че на между „Микро Кредит“ АД и ответника е сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1181-10162413, съгласно който „Микро Кредит“ АД се е задължил да предостави на кредитотполучателя пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, което е предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 211,00 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 17,60 лв., при първа погасителна вноска, платима на 03.04.2017 г. На основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит“ АД, в качеството си на застрахователен посредник предоставил на Заемополучателят финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка „Защита“ към застрахователна компания „УНИКА Живот“ АД, конкретните условия по която са посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена на и подписана от Заемополучателят. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги Заемателят се е задължил да върне на Заемодателя платената от страна на „Микро Кредит“ АД застрахователна премия, в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 132 лева, платими считано от 03.04.2017 г., или обща сума за застрахователна премия – 1584,00 лева. По сключените договори на длъжника е начислена лихва за забава. Твърди се, че срокът на договора е изтекъл на 03.03.2018 г. с последната погасителна вноска, като заемополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 346,00 лв., с която са погасени, както следва: 144,36 лв. - главница, 52,04 лв. - договорна лихва, 17,60 лв. - допълнителни услуги, 132,00 лв. - застрахователна премия. В исковата молба се излага, че на 10.08.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК 201318404, и „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу И.Г. К., произтичащи от Договор за заем CrediHome+ № 1181-10162413и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1181-10162413 и двата от дата 22.02.2017 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – кредитор, катоАгенция за събиране на вземания АД /понастоящем Агенция за събиране на взманаия ЕАД/, в качеството си на цесионер е упълномощена от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което има изрично пълномощно от законният представител на „Микро Кредит“ АД. Твърди се, че длъжникът следва да се счита уведомен на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за цесията с получаване на препис от исковата молба. Предвид всичко изложено се моли за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията, чрез назначения му особен представител на 07.02.2019 г., в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който се излагат доводи недопустимост и неоснователност на предявените искове. Сочи се, че ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия. Твърди се, че клаузите по процесния договор противоречат на разпоредбите на ЗПК, а уговорената лихва е недействителна поради нейната неравноправност., като същото се отнася и до претендираните суми по договора за допълнителни услуги. Посочено е освен това, че цесията няма за предмет договора за застраховка, поради което ищецът не е носител и на това претендирано парично вземане. В о.с.з. заявява, че счита, че ищецът не е носител на паричното вземане, доколкот по делото липсват доказателства за съобщена на длъжника цесия. Моли се за отхвърляне на предявените искови претенции.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като същите са предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 03.08.2018 г., а исковата молба е подадена на 29.08.2018 г. (п.кл.).

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва- валиден договор за цесия, по който са прехвърлени всички вземания предмет на спора, надлежно уведомяване до длъжника за извършената цесия,  валиден договор за заем CrediHome + № 1181-10162413 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1181-10162413и двата от дата 22.02.2017 г., по които „Микро кредит“ АД е предоставил на ответника сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница; че по силата на договора за допълнителни услуги ответникът е поел задължение за заплащане на сумата от 1584,00  лв. – възнаграждение по допълнителен пакет и падежа на същата, както и че ответникт е поел задължението за заплащане на сумата от 211,20 лв. представляваща застрахователна премия,  изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на лихвите и останалите разходи (такси), вкл. премията застрахователния договор, в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба;

Съдът намира, че следва да се произнесе по възражението на процесуалния представител на ответника за това, че спорното право не принадлежи на ищеца.  По делото договор за потребителски кредит Credit Home 1181-10162413 сключен на 22.02.2017 г. между “Микро кредит“ АД  и ответника, вземанията по който впоследствие дружеството с рамков договор за цесия от 16.01.2015 год. и Приложение № 1 от 10.08.2017г. към него е цедирал вземането си на ищцовото дружество. Безспорно по делото е, че уведомлението за цесията е връчено на особения представител на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата към нея, в каквато насока са и твърденията на ищеца в исковата молба, а именно, че длъжникът следва да се счита уведомен за цесията с връчване на исковата молба за отговор.

С договора за цесия кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между кредитора и третото лице. За да произведе действието си спрямо длъжника, договорът за цесия следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В случая е налице валиден договор за цесия потвърден от цедента, с който вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от съдържанието на приложеното пълномощно (л. 25 от делото) е, че цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания, което не противоречи на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби. За да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. По делото няма доказателства уведомлението да е връчено на длъжника. По ч. гр. д. № 391/2018 г. по описа на Районен съд - Панагюрище заповедта за изпълнение не е достигнала до длъжника, т. к. е връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление и след като не е намерен работодател, чрез който да стане връчването на заповедта за изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск на основание чл. 422 от ГПК. В исковото производство ответникът също не е открит на регистрираните постоянен и настоящ адрес, които съвпадат. Това именно е обосновило назначаване на особен представител, комуто е връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея, включително всички книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ действие и спрямо задължението на ответника. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. В практиката си по реда на чл. 290 от ГПК ВКС на РБ приема, че прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последният е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера уведомление, достигнало до него (Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 г. на ІІ т. о., Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/13 г. на І т. о.). В това производство обаче длъжникът не се представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за извършената цесия. На ответника е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, на който са връчени съдебните книжа. В отговора си по чл. 131 от ГПК особеният представител е направил оспорване на иска. Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника (поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията), нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна, произтича от акт на съда, като приложение намират правилата на разпоредбите на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК  -  (в този смисъл и мотивите на т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.20013 г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК, ВКС), която представителна власт е ограничена, арг. чл. 29, ал. 5 ГПК. В мотивите на т. 7 на посоченото тълкувателно решение е направено ясно разграничение на фигурата на особения представител и страната, която той представлява. Предвид изложеното не следва да се приеме, че особения представител на страната има пасивна представителна власт и може да приема волеизявления по отношение на материалното правоотношение, вместо страна, която представлява. Ето защо настоящият съдебен състав, счита, че ответникът- длъжник не е надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършената цесия.  След като не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си спрямо ответника, като ищецът не се явява носител на материалното право предмет на спора.

Изложеното е достатъчно основание за отхвърляне на исковата претенция на ищеца, без съдът да се спира и разглежда по същество останалите наведени от особения представител доводи.

За пълнота на решението следва да се посочи, че съгласно дадените  задължителни за съдилищата указания с т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС при отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, това е така тъка то в разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземането – изпълнението се прекратява. При издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК тази последица не настъпва, тъй като изпълнение не се провежда до влизане в сила на заповедта на изпълнение. Отхвърлянето на иска за установяване на съществуването на вземането препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК. Ако не е образувано изпълнително производство, решението за отхвърляне на установителния иск е пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е образувано, то същото подлежи на прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 ГПК. Ето защо в настоящият случай, макар предявените искове да се явяват неоснователени и като такива следва да се отхвърлят, то издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 378 от 19.07.2018 г. по ч.гр.д. № 391/2018 г. по описа на Районен съд – Панагюрище не следва да се обезсилва.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.з.с.н.в.“ ЕАД ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу И.Г.К. ЕГН **********,*** за приемане на установено, по отношение на ответника, че ищецът е носител на парично вземане в размер на сумата от 1855,64 лв., представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит CreditHome+ № 1181-10162413 сключен на 22.02.2017 г. между “Микро Кредит“ АД и ответника, 298,40 лв.  - договорна лихва, 1452,00 лв.- застрахователна  премия по договор за допълнителни услуги, 193,60 лв. – сума за допълнителни услуги към договора за кредит,69,63 лв. – лихва за забава по договор за кредит и 53,20 лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги, които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 16.01.2015 и приложение 1/10.08.2017 г. към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 391/2018 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

 Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: