Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /08.04.2019 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съдПанагюрище, в проведеното на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1005/2018 г. по описа на съда

Производството е по чл. 266, ал. 1 ЗЗД

Предявен е от „А.к.“ ЕООД, ***, ЕИК: 000351864 иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 14400 лв. за заплащане на дължимо възнаграждение за изработване на инвестиционен технически проект за обектИзграждане на туристическа пътека „С.- Марков камък- язовир Чирешка“, О. С., по договор за проектиране № 161 от 23.07.2012 г. , сключен между страните ведно със законната лихва от дата подаване на исковата молба до окончателното изплащане на думата, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 4388,99 лв.- представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.11.2015г. до 30.11.2018 г.

В исковата молба се твърди, че на 23.07.2012 г. бил сключен договор за проектиране № 161, между „Аква консултинг“ - изпълнител и О. С.-възложител, по силата на който ищецът се задължил да изпълни със свои сили и за сметка на възложителя инвестиционен проект- техническа фаза за обектИзграждане на туристическа пътека „С.- Марков камък- язовир Чирешка“. Уговореното възнаграждение било в размер на 12 000 лв. без ДДС или 14 400лв. с ДДС, като съгласно уговореното между страните, в случай, че бъде одобрена по-малка сума за възложените дейности уговорените възнаграждения се намалява до одобрените суми, но ако намалението на сумите е по вина на възложителя, то той дължи заплащане на уговорената сума. Плащането следвало да се извърши в срок до 30 дни след одобрението на проекта от финансиращия орган- Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. и сключване на Договор за финансиране между ДФЗ и О. С.. Излага се, че договорът е подписан от зам. кмета И. В..  Посочва се, че в рамките на уговорените срокове бил изготвен проекта, който бил приет без забележки и възражения от възложителя, за което е съставен приемно-предавателен протокол. На 06.12.2013 г. бил сключен договор №13/313/00167 между ДФЗ и О. С., по силата на който ДФЗ се задължил да предостави безвъзмездна финансова помощ в размер на 366 435,18 лв. за изпълнение на процесния проект, като за проектиране била одобрена сумата в размер на 12000 лв. без ДДС, съобразно Приложение № 1 към този договор. Излага се, че туристическа пътека „С.- Марков камък- язовир Чирешка“ била изградена и въведена в експлоатация през 2015 г. Сочи се, че макар  възложената работа е изпълнена добросъвестно и в срок ответникът не е заплатил договореното възнаграждение.

Моли да се обяви за нищожна клауза на чл. 2, ал. 4 от процесия договор, съгласно която възнаграждението за изработване на проекта не се дължи, ако проектът не бъде финансиран.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията на 13.12.2018 г., като в законоустановения срок – до 13.01.2019 г., е подал отговор на исковата молба. В който се излага, че претендираните суми не се дължат от О. С., тъй като процесния договор е нищожен, поради сключване в нарушение на Закона за обществените поръчки. Прави се възражение и за погасяване на претендираните суми по давност. Моли се да се отхвърлят предявените искова, като се претендират и разноски. В отговора на исковата молба е обективиран инцидентен установителен иск, който с влязло в сила Определение от 06.02.2019 г. е върнат на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд- Панагюрище е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на уговореното възнаграждение по договор за проектиране и правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху претендираното възнаграждение.

От представен по делото Договор за проектиране от 23.07.2012 г. сключен между О.С.в качеството на възложител и „А.К.“ ЕООД, в качеството на изпълнител се установява, че ищцовото търговско дружество се е задължило да изготви инвестиционен проект – техническа фаза за обект: Изграждане на туристическа пътека „С.- Марков камък- язовир Чирешка, за което ответната О. е поела задължение да заплати възнаграждение в размер на 12000 лв. без ДДС, като заплащането на възнаграждението е поставено под условие, че инвестиционният проект бъде финансиран от „Програма за развитие на селските райони 2013 г.“

По делото са приложени идентични договори за проектиране от същата дата – 23.07.2012 г. за изграждане на различни туристически пътеки,  общо 8 на брой като четири от тях са сключени между О.С.и търговско дружество„Дизайн груп студио“ ООД, а останалите четири от тях между О.С.и „А.к.“ ЕООД, всички на стойност 12 000лв. без ДДС или общата стойност на всички сключени на 23.07.2012 г. договори за проектиране (включително и процесния) е 96 000лв. без ДДС.

От приложен по делото приемно-предавателен протокол от 23.07.2012 г. (денят на сключване на договора) се установява, че ищцовото дружество е предало на ответника инвестиционния проект за Изграждане на туристическа пътека „С.- Марков камък- язовир Чирешкавъв фаза технически проект.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за изработка на процесния проект-техническа фаза; 2) точно изпълнение на задължението за изработване в качествено и времево отношение, които обстоятелства следва да бъдат установени в процеса на доказване от ищеца. Ищецът следва да докаже възражението си за нищожност на клауза чл. 2, ал. 4 от процесия договор от 23.07. 2012 г. Ответникът следва да докаже фактите, на които основава своите възражения, а именно, че договорът е нищожен поради противоречие на Закона за обществените поръчки, както и погасяването на процесните суми по давност.

На първо място следва да се посочи, че при сключване на процесния договор от 23.07.2012 г. приложим е бил Закона за обществените поръчки в сила от 01.10.2004 г., отменен 15.04.2016г. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 5, т. 3 от ЗОП (изм. с ДВ бр. 33 от 27.04.2012 г.) процедурите по закона се прилагат задължително при възлагане на обществени поръчки в размери по-големи от 66000лв. без ДДС за конкурси за проекти. Съгласно чл. 15, ал. 5 от ЗОП (отм.) не се допуска разделяне на обществена поръчка с цел заобикаляне прилагането на закона. За да е налице заобикаляне на закона, трябва да са нарушени императивни изисквания на закона относно страните или предмета на сделката. Изисква се и участниците да съзнават, че преследват неправомерна цел. Настоящият съдебен състав намира, че доказателства в посочения смисъл в случая са налице. В случая, с отделни договори8 на брой е възложено изготвянето на технически проекти на различни туристически пътеки в рамките на една О.. Касае до идентични дейности досежно една О., които се отличават само относно местността, до която се отнасят, като всички договорите са сключени на 23.07.2012 г. с двете търговски дружества _ „А.к.“ ЕООД и „Дизайн груп студио“ ООД, като всички договори са сключени за една и съща сума в размер на 12 000 лв. без ДДС. Горните обстоятелства и начина на сключване на договорите предопределя липсата на публичност и съответно възможността за известяване за възлагането на поръчката на по-широк кръг от кандидати, за получаване на повече оферти и достигане на по-ниска цена, съответно потенциално по-малко натоварване на бюджета на съюза и договарящия орган. В случая се касае до изработка на технически проекти, за които няма данни да са подлежали на разделяне по местности. Освен това всички договори са сключени на една и съща дата - 23.07.2012 г. и се касае до възлагане на идентични дейности с отделните сделки на една и съща стойност, което дори не е отдалечено във времево отношение, като видно от данните по делото Приемно-предавателнив протокол, с който на О.та е предадено изработеното задание е от 23.07.2012 г., денят на който е сключен процесния договор. Ето защо настоящият съдебен състав, при преценка на всички събрани по делтоо доказателства, приема че в противоречие със закона, процесния договор не е бил сключен след провеждане на процедура за обществена поръчка, поради което същият е нищожен.

Следва да се посочи, че са неоснователни възраженията на ищеца, че ответникът не е процесуално легитимиран да се позове на недействителността на договора съобразно чл. 122и, ал. 1 ЗОП, както и че е изтекъл преклузивният срок за това. Това е така, тъй като съгласно трайно установената съдебна практика е приложимо общото основание за нищожност на договора поради противоречие със закона по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД по отношение на договорите, сключени по реда на Закона за обществените поръчки. Основания за нищожност са тези юридически факти, с настъпването на които възниква определен вид нищожност. В правната теория се разграничават общи основания за нищожност и конкретни основания за нищожност. Общите основания са тези, които сумират по видове признаци конкретните основания. Едно от общите основания за нищожност е нарушението на закона и същото е регламентирано в чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Противоречието със закона представлява несъобразяване с предписанията на императивни правни норми, поради което, за да се установи наличието на общото основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е необходимо да се прецени дали твърдяната от ищеца конкретна правна норма е императивна и дали сделката е сключена или съдържанието й противоречи на тази правна норма. Следователно противоречието на закона е общото основание за нищожност на сделката, което за да се приложи, предвид неговия бланкетен характер, трябва да се съчетае с конкретно противоречие на отделна императивна правна норма. Противоречието със закона като основание за нищожност се отнася за всички сделки, независимо от страните по тях и вида на сделките. Някои сделки са уредени в специални закони, но наличието на специален закон не игнорира приложението на общото основание за нищожност поради противоречие със закона. Специалните императивни правни норми могат да регламентират начина на сключване или съдържанието на сделката и при нарушаване на някоя от тях сделката би била нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с предвидената специална императивна правна норма. Специалният закон може да съдържа и самостоятелни основания за нищожност на съответната сделка, както в случая ЗОП (отм.), която не дерогира общото основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД при противоречие с друга императивна правна норма. Обстоятелството, че ЗОП е специален закон спрямо общия ЗЗД не обосновава правен извод, че при нарушаване на императивно установените от него забрани не е налице противоречие със закона, обуславящо нищожност на сключената сделка по смисъла на общото законово правило на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Общото основание за нищожност на договора поради противоречие със закона по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е приложимо по отношение на договорите, сключени по реда на Закона за обществените поръчки, при нарушение на императивна правна норма, предвидена в него. По силата на чл. 3, ал. 1, т. 3, ЗОП (отм.) обект на обществена поръчка са и дейностите свързани със строителството и проектирането на стойност много над 66000 лв. (чл. 14, ал. 2 ЗОП отм.), като възложители на обществена поръчка са и общините. Нормите на закона са императивни и противоречието със същите има за последица нищожност на сключения договор, включително и когато не е била проведена съответната процедура по чл. 3 ЗОП (отм.) за обект на обществена поръчка ( така в Решение № 92 от 22.08.2013 г. по т. д. № 1107/2011 г., II т. о., ТК, на ВКС, Решение № 138 от 8.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 103/2012 г., I т. о., ВКС).

Ето защо настоящият съдебен състав, приема, че процесния договор от 23.07.2012 г. за изготвяне на инвестиционен проект – техническа фаза Изграждане на туристическа пътека „С.- Марков камък- язовир Чирешка, сключен между О.С.и търговско дружество „А.К.“ ЕООД е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД – противоречие със закона. Доколкото нищожните договори не пораждат действие, то неоснователно се явява искането за заплащане на възнаграждението за извършване на уговореното в нищожния договор.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът е запознат с практиката на Окръжен съд – Пазарджик обективирана в Решение от 23.11.2018 г. по в.гр.д. № 575/2018 г. и Решение от 23.11.2018 г. по в.гр.д. № 575/2018 г. и двете по описа на Окръжен съд – Пазарджик, но не споделя посочената съдебна практика. На първо място не следва да се приеме, че един нищожен договор може да бъде саниран с престиране на изпълнение по него от някоя от страните. Нищожността на договор сключен при противоречие със закона не може да се поправи/санира поради добросъвестното поведение на някоя от страните при неговото сключване, освен това незнанието на закона (ЗОП) от страна на изпълнителя не представлява оневиняващо поведение, водещо до саниране на нищожността на договора, в този смисъл е неоснователно възражението за това, че ищецът не е имало как да знае за неспазване на ЗОП, тъй като видно от доказателствата по делото ищецът е страна по четири договора сключени с ответника на 23.07.2012 г., които договори са с еднакъв предмет и на сравнително висока стойност, сред които е и процесния договор. Не е аргумент саниращ нищожността, фактът, че изпълнителят добросъвестно е изпълнил задълженията си по договора за поръчка и следователно следва да му бъде заплатено. Законодателят е предвидил друг правен институт, който да гарантира сигурността на правния оборот - неоснователното обогатяване - разпоредбите на чл. 55 - 59 ЗЗД. Именно когато е сключен един нищожен договор, поради противоречие със закона, в частност ЗОП изпълнителят по този нищожен договор би могъл да получи цената на извършената услуга, заплащане за извършената от него работа, като претендира заплащане на възнаграждението на основание разпоредбите на чл. 55-59 ЗЗД, в който случай оценката на вложения от изпълнителя труд ще се извърши на основание средните пазарните цени, като по този начин няма да бъде ощетен фиска, респ. данъкоплатеца поради сключване на договори в противоречие със ЗОП, същевременно в пълна степен биха били защитени обществените интереси.

Предвид изложеното така предявеният иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва  да се отхвърли.

Неоснователен се явява и предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, за заплащане на лихва върху претендираното възнаграждение.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК  във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК следва ищецът „А.К.“ ЕООД да бъде осъден да заплати на ответника – О.С.сторените по делото разноски за осъществена процесуална защита пред настоящата инсанция. Съобразно предвиденото чл. 37 Закона за правната помощ и в чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 200 лв., доколкото същите са своевременно поискани.

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ, предявения от „А.К.“ ЕООД с ЕИК 201077998 със седалище и адрес на управление;*** срещу О.С.ЕИК 0003516864, със седалище и адрес на управление“ гр. С., пл. Д. № * иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 14400 лв. представляваща възнаграждение по договор от 23.07.2012 г. за проектиране, изготвяне на инвестиционен проект – техническа фаза Изграждане на туристическа пътека „С.- Марков камък- язовир Чирешка, сключен между страните.

ОТХВЪРЛЯ, предявеният от „А.К.“ ЕООД *** иск с правно основание чл. 86 ЗЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4388,99 лв. представляваща мораторна лихва върху сумата от 14400лв. – представляваща възнаграждение по  договор от 23.07.2012 г. за проектиране, изготвяне на инвестиционен проект – техническа фаза на „Изграждане на туристическа пътека „С.- Марков камък- язовир Чирешка за периода от 30.11.2015г. до 30.11.2018 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, „А.К.“ ЕООД *** сумата в размер на общо 200 лв. – представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: