Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /10.04.2019 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на осми април две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 725/2018 г. по описа на съда

Производството по делото е по чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 86 ЗЗД

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД предявени от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК 203670940 срещу М.Л.Ч. ЕГН **********, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 738,85  лв., представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит, 134,31 лв.  - договорна лихва за периода от 28.11.2015г. до 07.01.2017г.,16,29 лв.- такса за оценка на досие за периода от 09.07.2016 г. до 07.01.2017г.; 309,51 лв. – такса за услуга крдит у дома 04.06.2016 г. до 07.01.2017 г., 54,31 лв. – обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. до дата подаване заявлението в съда, които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от и приложение от 19.05.2017 г. . към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 122/2018 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между ответникът и „Провидент Файненшъл България“ ООД  на 12.11.2015 г. е сключен договор за потребителски кредит  № 592913131, по силата на който дружеството е предоставило на ответника сума пари в размер на 750,00 лева. Твърди се, че подписвайки договора за кредит, кредитополучателят  е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на кредитодател     я в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия. Твърди се, че съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечният размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита, която договорната лихва за срока на договора е в размер на 147,93 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 897,93 лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 14,97 лв. Първата погасителна вноска е платима на 21.11.2015 г., а последната погасителна вноска е с падеж: 7.01.2017 г. Навеждат се доводи, че кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, размер на 37,50 лв. платима на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0,63 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски. Постигнато е съгласие за допълнителна услуга, наречена в договора услуга „Кредит у дома", която се предоставя срещу такса в размер на  587,23 лв. разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 9,79 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски. По сключените договори на длъжника е начислена лихва за забава. Твърди се, че срокът на договора е изтекъл на 07.01.2017 г. с последната погасителна вноска, като кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 323,70 лв., с която са погасени, както следва: такса за услуга „Кредит у дома": 277,72 лв., такса за оценка на досие: 21,21 лв., договорна лихва: 13,62 лв., главница: 11,15 лв.

В исковата молба се излага, че на 19.05.2017 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от на основание чл. 99 от ЗЗД и приложение 1 към него между „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК 201318404, и „„Провидент Файненшъл България“ ООД , по силата на който вземанията на „Провидент Файненшъл България“ ООД  по отношение на М.Ч. произтичащи от договор за потребителски кредит  № 592913131 и Договор за допълнителни услуги кредит у дома са прехвърлени на дружеството – кредитор. Излага се, че длъжникът следва да се счита за надлежно уведомен за извършената цесия с връчване на исковата молба за отговор. Предвид всичко изложено се моли за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията на 30.01.2019 г., в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който се излагат възражение за неоснователност на исковата претенция. Твърди се, по делото няма доказателства кредитът да е станал предсрочно изискуем. В отговора на исковата молба е направено възражение за нищожност на процесния договор, поради противоречие и заобикаляне на закона, съдържаш неравноправни клаузи, като е направено възражение за нищожност на изрично посочени клаузи. Сочи се, че не може да се направи извод, че правото на иск принадлежи на ищеца. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата, лихвите и начислените такси. Моли се за решение, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като същите са предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 20.07.2018 г., а исковата молба е подадена на 17.08.2018 г.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва- валиден договор за цесия, по който е съобщено на длъжника за станалото прехвърляне на вземането му, валиден договор за потребителски кредит  № 592913131 и Договор за допълнителни услуги кредит у дома, по които е предоставена на ответника сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница; че по силата на договора за допълнителни услуги ответникът е поел задължение за заплащане на сумата от 587,23 лв. – възнаграждение по допълнителен пакет и падежа на същата, изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на лихвите и останалите разходи (такси).

Съдът намира, че следва да се произнесе по възражението на процесуалния представител на ответника за това, че спорното право не принадлежи на ищеца.  По делото договор за потребителски кредит  № 592913131 сключен на 12.11.2015 г. между “Провидент Файненшъл България“ ООД  и ответника, вземанията по който впоследствие дружеството с договор за цесия от 19.05.2017 год. е цедирал вземането си на ищцовото дружество. Безспорно по делото е, че уведомлението за цесията е връчено на особения представител на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата към нея, в каквато насока са и твърденията на ищеца в исковата молба, а именно, че длъжникът следва да се счита уведомен за цесията с връчване на исковата молба за отговор.

С договора за цесия кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между кредитора и третото лице. За да произведе действието си спрямо длъжника, договора за цесия следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В случая е налице валиден договор за цесия потвърден от цедента, с който вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от съдържанието на приложеното пълномощно (л. 22 и сл. от делото) е, че цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания, което не противоречи на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби. За да произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. По делото няма доказателства уведомлението да е връчено на длъжника. По ч. гр. д. № 122/2018 г. по описа на Районен съд - Панагюрище заповедта за изпълнение не е достигнала до длъжника, т. к. е връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление и след като не е намерен работодател, чрез който да стане връчването на заповедта за изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск на основание чл. 422 от ГПК. В исковото производство ответникът също не е открит на регистрираните постоянен и настоящ адрес, които съвпадат. Това именно е обосновило назначаване на особен представител, комуто е връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея, включително всички книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ действие и спрямо задължението на ответника. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. В практиката си по реда на чл. 290 от ГПК ВКС на РБ приема, че прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последният е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера уведомление, достигнало до него (Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 г. на ІІ т. о., Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/13 г. на І т. о.). В това производство обаче длъжникът не се представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за извършената цесия. На ответника е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, на който са връчени съдебните книжа. В отговора си по чл. 131 от ГПК особеният представител е направил оспорване на иска, основано на липсата в патримониума на ищеца на претендираното материално право. Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника (поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията), нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна, произтича от акт на съда, като приложение намират правилата на разпоредбите на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК  -  (в този смисъл и мотивите на т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.20013 г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК, ВКС), която представителна власт е ограничена, арг. чл. 29, ал. 5 ГПК. В мотивите на т. 7 на посоченото тълкувателно решение е направено ясно разграничение на фигурата на особения представител и страната, която той представлява. Предвид изложеното не следва да се приеме, че особения представител на страната има пасивна представителна власт и може да приема волеизявления по отношение на материалното правоотношение, вместо страна, която представлява. Ето защо настоящият съдебен състав, счита, че ответникът- длъжник не е надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършената цесия.  След като не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си спрямо ответника, като ищецът не се явява носител на материалното право предмет на спора.

Изложеното е достатъчно основание за отхвърляне на исковата претенция на ищеца, без съдът да се спира и разглежда по същество останалите наведени от особения представител доводи.

За пълнота на решението следва да се посочи, че съгласно дадените  задължителни за съдилищата указания с т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС при отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, това е така тъка то в разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземането – изпълнението се прекратява. При издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК тази последица не настъпва, тъй като изпълнение не се провежда до влизане в сила на заповедта на изпълнение. Отхвърлянето на иска за установяване на съществуването на вземането препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК. Ако не е образувано изпълнително производство, решението за отхвърляне на установителния иск е пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е образувано, то същото подлежи на прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 ГПК. Ето защо в настоящият случай, макар част от предявените искове да се явяват неоснователени и като такива следва да се отхвърлят, то издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 81 от 07.02.2018 г. по ч.гр.д. № 122/2018 г. по описа на Районен съд – Панагюрище не следва да се обезсилва.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.з.с.н.в.“ ЕАД ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет. *, офис * срещу М.Л.Ч. ЕГН: **********,*** за приемане на установено, по отношение на ответника, че ищецът е носител на парично вземане в размер на сумата от 738,85 лв., представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит № 592913131 сключен на 12.11.2015 г. между “Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника, 134,31 лв.  - договорна лихва за периода от 28.11.2015г. до 07.01.2017г., 16,29 лв.- такса за оценка на досие за периода от 09.07.2016 г. до 07.01.2017г.; 309,51 лв. – такса за услуга кредит у дома 04.06.2016 г. до 07.01.2017 г., 54,31 лв. – обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. до дата подаване заявлението в съда - 06.02.2018 г., които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на договор за прехвърляне на парични задължения и приложение от 19.05.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК № 81 от 07.02.2018 г. по ч.гр.д. № 122/2018 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.

Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: