Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /08.04.2019 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на първи април две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 832/2017 г. по описа на съда

            Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 86 ЗЗД

Предявен е от „БНП Парина Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция чрез „БНП Парина Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, конституранив хода на производството на основание чл. 227 ГПК срещу М.И.А. кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, за приемане за установено, че М.А. дължи на ищеца сумата в размер на 5190.30 лв.  - главница по договор за потребителски кредит № PLUS-11849425, сключен на 11.11.2015 г.;  5254.02 лв. - възнаградителна лихва по договора, 448.73 лв.  - законна лихва за забава за периода от 05.08.2016 до 11.06.2017, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК  по ч.гр.д №514/2017 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

В исковата молба се твърди, че на 11.11.2015 г. между „БНП Парина Пърсънъл Файненс“ ЕАД и М.И.А. бил сключен договор за потребителски кредит № PLUS-11849425 г., по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата  в размер на 5100 лева и закупуването на застраховка от 1713,60 лева, която същият се е задължил да върне на 60 месечни равни вноски. Уговорен бил годишен процент на разходите 45,93 %, годишен лихвен процент – 36,44% .Сочи се, че е изпълнено единствено задължението за заплащане на шест месечни вноски, като поради неплащане на следващите вноски кредита е станал предсрочно изискуем на 05.08.2016 г. Предвид изложеното моли за уважаване на исковите преенции.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията на 16.10.2017 г., като в законоустановения срок не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.

Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК. Видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 08.08.2017 г., а исковата молба е подадена на 08.09.2017 г. (п.кл.).

По делото е представен и приет като доказателство договор за потребителски заем № PLUS-11849425 от 11.11.2015 г, сключен между ищеца и ответника М.А. се установява, че ищецът е предоставил на ответника сума пари в размер на 5100 лв., които ответникът се е задължил да върне на 60 месечни погасителни вноски в размер на 218,00 лв. С договора е уговорен размер на годишен процент на разходите – 45,93 %; лихвен процент- 36,44%, такса за ангажимент в размер на 178,50 лв., както и цена за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ 1713,60 лв.

По делото са представени и приети като доказателство Общи условия към сключения договор между страните по спора, подписани както от кредитодателя- ищец, така и от кредитополучателя- ответник, като съгласно чл. 5 от Общите условия, при забава плащането на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер.

По делото е представен и приет като доказателство погасителен план по процесния договор № PLUS-11849425, който е подписан единствено от представител на ищцовото дружество.

По делото е допусната и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 5100 лв., като от така предоставената сума е върната сумата в общ размер на 1338,09 лв. с шест погасителни вноски направени в периода 13.01.2016 г – 15.06.2016г., с която сума е погасена част от главницата- погасена част 81,06 лв., договорната лихва – погасена част – 1060,38 лв., главница застраховка – 171,36 лв. и разноски за събиране – 25,29 лв. В заключението на вещото лице е посочено също така, че годишния процент на разходите не надвишава 5 пъти законната лихва, като надвишаването е в размер на 4,58 пъти. При изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице посочва, че от погасителния план (подписан само от представител на ищеца) се установява, че вноските са разпределени така, че първоначално се погасява лихва в по-голям размер, а главницата, която се погасява е в по-малък размер и с всяко погасяване на по-малък размер на главница, дължимата главница остава в по-голям размер, като върху нея се начислява лихвата за следващия месец в по-голям размер. Ценено съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото същото е обективно, компетентно изготвено и с него са дадени обосновани и пълни отговори на всички задачи поставени по делото.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва-  валиден договор за потребителски кредит № PLUS-11849425 от дата 11.11.2015г., по които е предоставил на ответника сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница; че по силата на договора за ответникът е поел задължение за заплащане на сумата от 178,50 лв. – такса ангажимент, 1713,60 – застрахователна премия и сумата от 6135,90 договорна възнаградителна лихва, изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на лихвите и останалите разходи (такси), в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.

С оглед естеството на спора за съществуване на вземане, произтичащо от договор за потребителки кредит, към процесните отношения е приложима уредбата на Закона за защита на потребителите. Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно/ така ТР № 1/2013г. ОСГТК, ВКС/. С оглед естеството на спора съдът е длъжен служебно да разгледа  въпроса относно съответствието на договорните разпоредби с императивните правни норми.

В конкретния случай процесния договор № PLUS-11849425 от 11.11.2015 г. по силата, на който търговското дружество е предоставило на ответника сумата в размер на 5100,00 лв., а същият се е задължил да я върне на 60 месечни вноски, в срок до 05.12.2020 г. Уговорен е между страните фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходите. Предвид изложеното, съдът приема, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД са възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК.

От приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза се установява, че ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на първите шест6 месечни вноски, като не е извършвал плащания след това, т.е. действително е настъпила предсрочна изискуемост на останалата част от задълженията по договора с настъпване падежа на осмата погасителна вноска – 05.08.2016 г. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая не намира приложение задължителното за съдилищата разяснение на т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС, тъй като последната е постановена по съвсем различен въпрос, касаещ хипотеза на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК и вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката - кредитор, а в случая предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 9, ал.1 ЗПК, като страна по договора е не е банка. Видно от мотивите н посочената тълкувателна точка ВКС е решил въпроса, когато заявител е лице по ЗКИ и е подадено заявление по чл. 417, т. 2 ГПК, какъвто не е настоящия случай (така и Определение № 378 от 24.04.2018 г.по гр.д. № 647/2018г. на Четвърто гр.о., ВКС).

Както бе посочено по-горе процесния договор попада по приложното поле на ЗПК разпоредбата на чл. 11 ЗПК предвижда минимално необходимото съдържанието, което следва да има договорът за потребителски кредит, като разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК предвиждат, че в договора за потребителски кредит следва да са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. От друга страна разпоредбата на чл. 22 ЗПК, предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът е недействителен потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита (арг. чл. 23 ЗПК).

В конкретния случай, видно от представени по делото договор за потребителски заем № PLUS-11849425 от 11.11.2015 г. страните са постигнали съгласие търговското дружество да предостави на ответника сумата в размер на 5100 лв., а същият се е задължил да я върне на 60 месечни вноски, в срок до 05.12.2020 г. всяка в размер на 218,00 лв., като не е посочено при заплащане на всяка погасителна вноска каква част от главницата, лихвите и останалите такси се погасява, не е посочено как се образува всяка погасителна вноска – каква част от нея е главница, лихви и разноски, т.е. доколкото погасителния план не съдържа изискуемите от закона реквизити – разпределяне на вноските между различни неизплатени суми, то следва да се приеме, че погасителен план липсва. Погасителен план съдържащ изискуемото от закона съдържание е представен при подаване на исковата молба, но същият не е подписан от ответника- кредитополучател, от данните по делото не може да се направи извод, че същият е доведен до знанието на ответника, както и че при сключване на процесния договор кредитополучателят е бил наясно с начина, по който се формират погасителните вноски, както и с факта, че първите няколко месеца с направените вноски се погасява само уговорената между страните лихва, като главницата се запазва в първоначалния размер и по този начин кредитополучателят е ощетен, доколкото лихвата продължава да се начислява върху един висок размер главница. Закона за потребителския кредит цели защита на икономически по-слабата страна, поради което с императивни материалноправни норми е посочено минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, с цел отнапред дадена яснота на потребителя относно условията, при които се сключва договора. От данните по делото не може да се прием, че в конкретния случай потребителят- ответник в пълна степен е бил запознат с условията на договора, включения в договора погасителен план не е съдържал всички изискуеми от закона реквизити – не е посочено с всяка направена вноска каква част от главницата и каква част от лихвата се погасява, като дори не е посочено какъв е размерът на остатъчната дължима лихва след заплащане на всяка вноска (както е разяснено и от вещото лице изготвило съдебно- счетводоната експертиза, поради тази причина дължимата договорна лихва е в размер на 6135,90, макар лихвения процент да е в размер на 36,44%). Погасителен план съдържащ законоустановените реквизити е представен едва с исковата молба, като от данните по делото не може да се направи извод, че ответникът е бил запознат с него при сключване на договора, нито такива твърдения са изложени.

Липсата на погасителен план води до недействителност на сключения договор за заем, арг. чл. 22 ЗПК. Изводът за недействителност на договора, който потребителят е сключил следва да се основава на интереса на потребителя с оглед на защитата на правата, предоставени му от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., като съдът е длъжен служебно, без довод на страните,  следи за съответствието на договор сключен с потребител с императивните правила защитаващи неговите интереси. Ето защо ответникът дължи единствено връщане на чистата стойност на отпуснатия му кредит в размер на 5100,00 лв.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е направил плащания по процесния договор в размер на 1338,09 лв., поради което следва да се приеме, че от дължимата сума в размер на 3761,91 (5100 лв. – 1338,09 лв.), до която сума следва да се уважи предявеният иск.

За пълнота на решението следва да се посочи, че съгласно дадени задължителни за съдилищата указания с т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС при отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, това е така тъка то в разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземането – изпълнението се прекратява. При издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК тази последица не настъпва, тъй като изпълнение не се провежда до влизане в сила на заповедта на изпълнение. Отхвърлянето на иска за установяване на съществуването на вземането препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК. Ако не е образувано изпълнително производство, решението за отхвърляне на установителния иск е пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е образувано, то същото подлежи на прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 ГПК. Ето защо в настоящият случай, макар част от предявените искове да се явяват неоснователени и като такива следва да се отхвърлят, то издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 348 от 23.06.2017 г. не следва да се обезсилва.

 По разноските:

При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 50 лв. и заплатена държавна такса в размер на 217,86, като съобразно уважената част от иска (в размер на 3761,91 лв. от предявения размер от 10893,05лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 92,50 лв.

Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 100 лв. и заплатена държавна такса- 249,91лв и 415,00 лв.- възнаграждение за особен представител, като съобразно уважената част от иска (в размер на 3761,91 лв. от предявения размер от 10893,05лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 264,16 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на М.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България ЕИК:204915054  в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк София“, сграда 14 е носител на парично вземане в размер на сумата от 3761,91 лв., представляваща остатък от главница по Договор за потребителски заем PLUS-11849425 от 11.11.2015 г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба- 22.06.2017 г. до окончателното изплащане на същата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата в размер на 1338,09лв. представляваща разликата над сумата от 3761,91 лв. до предявения размер от 5190,20 лв. както и иска за сумата от 5254,02 лв. – възнаградителна лихва  по договора, като и за сумата от 448,73 лв.  законна лихва за забава 05.08.2016г. до 11.06.2017 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 514/2017 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

ОСЪЖДА М.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД ЕИК:204915054  със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк София“, сграда 14, сумата в размер на 92,50 лв. – представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата в размер на 264,16 лв. разноски направени пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: