Р Е Ш Е Н И Е

45

 

24.04.2017г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                 Година                                           Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Петнадесети март

 

2017

 
                

на                                                                             Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

 

                                                                                                                                                                                 

ПАРАСКЕВА ЗЛАТАНОВА

 
 

Секретар                                                        

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

531

 

2016

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по смисъла на чл.188, т.1 от Кодекса на труда.

          В исковата си молба Д.П.И.,***, срещу М. „У.Х.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от управителя д-р Л.А.Д., твърди, че от 14.10.2015 г. е в трудови правоотношения с болницата-ответник, като изпълнява длъжността „Специалист обществени поръчки“, съгласно Трудов договор № 44 от 14.10.2015 г. В исковата молба се сочи, че на основание чл. 358, ал.1 т.1 от КТ, на 25.07.2016 г. е издадена Заповед № 152 на управителя на М. „У.Х.“ ООД, с която на ищцата Д.И. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, като на 26.07.2016 г. Заповед № 152 е връчена на ищцата. Д.И. твърди, че е наказана съгласно Заповед № 152/25.07.2016 г. за това, че „на 02.06.2016 г. в периода от 13,54 часа до 16,55 минути не е на работното си място и не изпълнява служебните си задължения, без уважителна причина – нарушение на чл. 126, т.1 от КТ и чл. 90 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на М. „У.Х.“ ООД.

Според исковата молба, на 03.06.2016 г. експерт „Управление на човешки ресурси“ в ответната МБАЛ – И Т е посетила ищцата И. на работното й място и е поискала от нея и колегата й Р А, в качеството му на системен администратор в МБАЛ, да напишат къде са били на 02.06.2016 г. след 12,00 часа. Ищцата сочи, че в ответната болница съществува практика да се изискват и дават от служителите подобни сведения, като е приела, че исканото и дадено от нея сведение има информативен характер. Според И. не е спазено едно от основните задължения на работодателя по процедурата за налагане на дисциплинарно наказание, а именно – не е била изслушана, не са приети писмените й обяснения и не са събрани и оценени от работодателя посочените доказателства. Ищцата твърди, че не й е отправяна писмена покана с посочен срок за изпълнение, с която да й се съобщи и изиска да направи писмени или устни обяснения, както и да представи доказателства в подкрепа на обясненията си.  Д.И. твърди, че въпреки това е дала писмени обяснения, в които е посочила времетраенето на използваната от нея почивка за хранене, след изтичането на която е изпълнявала служебните си задължения на територията на лечебното заведение. Сочи, че у нея не е съществувало съзнанието, че се намира в дисциплинарно производство по смисъла на Кодекса на труда.

В исковата молба се сочи, че на 18.07.2016 г., в 23,01 часа на служебната си поща е получила писмо от адвокатката на болничното заведение- И.С., ведно с прикачени файлове на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на ищцата И. и колегата й Р А, което е адресирано до Д Д, в качеството й на заместник -управител по административните дейности на М. „У.Х.“ ООД, в което писмо адвокат С. съветва Д как да „изфабрикува“ документ, който да послужи за образуване на дисциплинарното производство срещу ищцата. В исковата молба се твърди също, че писмото е изпратено на 18.07.2016 г. на електронната й поща е идентично със съдържанието на изготвен и входиран от Д Д доклад с дата 02.06.2016 г. и вх. № 1827А. Според ищцата И., положеният индекс „А“ води до извода, че документът е антидатиран, понеже със същия номер на 02.06.2016 г. има заведен в деловодната книга друг документ. Твърди, че така наречените  „доказателства“ за нейното виновно поведение са изфабрикувани в последствие. Сочи, че от представените писмени сведения се установява, че е отсъствала от работното си място не повече от 50 минути, през което време е обядвала. Твърди, че в болничното заведение-ответник не съществува документ, който регламентира ползването на почивка за хранене, която съгласно Кодекса на труда не може да бъде по-кратка от 30 минути. Д.И. приема, че естеството и характера на работата й предполага за осъществяване на функциите си да извършва множество работни срещи със завеждащите отделения на територията на лечебното заведение, а не предполага задълженията й да се осъществяват само в работния й кабинет. Твърди, че отсъствието през периода от 13,54 до 16,55 часа от територията на лечебното заведение- ответник не отговаря на обективната истина.

Д.П.И. моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед 152/25.07.2016 г. издадена от управителя на М. „У.Х.“ ООД, *** – д-р Л.Д., като незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила.

          Моли да бъдат допуснати до разпит двама души свидетели при режим на довеждане в открито съдебно заседание, които ще установяват, че на посочената дата ищцата не е напускала работното си място, с изключение на времето от 50 минути, което е ползвала за своя обедна почивка.

          Представя следните писмени доказателства в копие: Трудов договор № 44/16.10.2015 г.; Заповед 152/25.07.2016 г.; Извлечение от електронен адрес; Доклад от д-р Д П (Д) от 02.06.2016 г. вх. № 1827А от 03.06.2016 г.; Бланка за заповед от 2016 г. за наказание на Р А А; Заповед за наказание на Д.П.И. – празни

бланки.

В законоустановения срок ответната „МБАЛ - У Х“ ООД, представлявано от управителя д-р Л.Д., представят писмен отговор на исковата молба, в който твърдят, че предявеният от Д.И. иск е допустим, но изцяло неоснователен. Ответното лечебно заведение не оспорват твърденията, че Д.И. е служител на МБАЛ, както и че със Заповед 152/25.07.2016 г. на ищцата И. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ по реда на Кодекса на труда за извършено дисциплинарно нарушение. Твърдят, че предявеният иск за отмяна на тази заповед е неоснователен, тъй като заповедта е законосъобразна и  връчена при спазване на всички императивни правила на Кодекса на труда.  Сочат, че съгласно чл.193 от КТ не е предвидена специална форма или ред за искане обясненията на служителя, нито се изисква изрично уведомяване на същия, че е образувано дисциплинарно производство срещу него. Освен това, на 03.06.2016 г., преди налагане на наказанието, ищцата И. е депозирала пред работодателя си писмени обяснения във връзка с нарушението на трудовата дисциплина. Сочи се, че не е предвидена задължителна процедура и форма, при която работодателят е бил уведомен за извършено нарушение от работник или служител, а от значение е само моментът, при който е извършено дисциплинарното нарушение и същото е станало известно на работодателя преди налагане на дисциплинарно производство, за да бъде извършен обективен анализ и оценка по реда на чл.189, ал.1 от КТ. Сочи се, че обжалваната заповед е за налагане на наказание „забележка“ заради нарушение на трудовата дисциплина, извършено от Д.И. и изразяващо се във факта, че на 02.06.2016 г., през периода от 13,45 часа до 16,55 часа,  Д.И. не е била на работното си място, не е изпълнявала служебните си задължения и няма уважителна причина за това. Ответното лечебно заведение твърдят, че в продължение на повече от три часа И. нееднократно е била търсена за възлагане  и изпълнение на конкретни задачи, както от служители на болничното заведение, така и от трети лица -контрагенти по договори. Сочи се, че макар И. да твърди, че отсъствието е било само за обяд и е продължило не повече от 50 минути, отново е извършено нарушение тъй като съгласно заповед № 47/8.9.2015 г. на управителя на „М У Х“ ООД работното време на всички служители в административно-стопанската част е от 8,30 часа до 17,00 часа, с почивка за обяд от 12,00 до 12,30 часа и няма последващи вътрешни правила или заповеди, които да налагат друго разпределение на работното време и почивките в ответното здравно заведение. В писмения отговор се твърди още, че служители на МБАЛ многократно са припомняли на ищцата И. регламентираното работно време и почивки, предвид предходни нейни отсъствия през работно време без установена основателна причина. В писмения отговор се сочи, че отсъствието на ищцата от работа за 50 минути представлява нарушение на установеното в предприятието работно време, период и продължителност на обедната почивка.

„М У Х“ ООД молят съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявения от Д.П.И. иск като неоснователен и недоказан.

Молят да бъдат допуснати двама души свидетели при режим на довеждане, които да установят продължителността и часа на отсъствие на ищцата от работа на 02.06.2016 г., както и обстоятелствата по уведомяване на работниците и служителите в „М У Х“ ООД, включително и ищцата И., за регламентираните работно време и почивки в лечебното заведение.

На основание чл. 238 от ГПК молят делото да се разглежда и в отсъствие на представител на ответното лечебно заведение.

Представят следните писмени доказателства в копие: Заповед № 74/08.09.2015 г.; Правилник за вътрешния ред на МБАЛ „С Н“ ООД; Допълнително споразумение към трудов договор № 44/09.12.2015 г.; допълнително споразумение към трудов договор от 01.02.2016 г.

Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание - редовно призована, ищцата Д.П.И. се явява лично. Поддържа исковата молба така, както е предявена, сочи доказателства.

В съдебно заседание, редовно призовани, представител на ответното лечебно заведение „М.У.Х.“ ООД не се явява. Вместо тях се явява адвокат И.С. от Варненска адвокатска колегия.

В открито съдебно заседание са разпитани свидетелите Г В В и К Н Г.

От представения по делото Трудов договор № 44/14.10.2015г., се установява, че ищцата заема длъжността „Специалист „Обществени поръчки“ в ответната болница, при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 2500,00лв., на пълно работно време – 8 часа, допълнително месечно възнаграждение за придобит стаж и професионален опит в размер на 1% от основното месечно трудово възнаграждение за всяка година стаж и професионален опит, като договорът е сключен за неопределено време и може да се прекрати със срок на предизвестие в размер на 30 дни, уговорен в полза на двете страни. Съгласно трудовия договор, на ищцата е вменено задължение да спазва всички действащи правилници, включително Правилника за вътрешния трудов ред, Етичния кодекс и основните трудови задължения, произтичащи от длъжностната й характеристика, трудовата й функция и законосъобразните нареждания на работодателя и оправомощените от него лица, като е необходимо да уведомява работодателя си при изменение на някой от следните обстоятелства: адрес, телефонен номер, професионална квалификация.

От приложената по делото Заповед № 152/25.07.2016 г. на Управителя на „У Х“ ООД се установява, че на основание чл. 193, ал. 1 от КТ и при анализиране на критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ, Д.И. е наказана със „Забележка“, за това че на 02.06.2016 г., в периода от 13.54 ч. до 16.55 ч. не е била на работното си място и не е изпълнявала служебните си задължения, без уважителна причина – нарушение на чл. 126, т. 1 от КТ и чл. 90 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на ответното лечебно заведение. В заповедта е посочено, че за периода на отсъствие от работното място, на ищцата И. не е поставена задача за изпълнение на работа извън територията на лечебното заведение, а съгласно обясненията дадени от ищцата с вх. № 1835/03.06.2016 г., отсъствието й е продължило около 50 мин., през което време е обядвала. Сочи се, че при извършената проверка са прегледани записите от инсталираните камери в лечебното заведение, чиито данни потвърждават отсъствието на ищцата И. на 02.06.2016 г., през периода от 13.54 ч. до 16.55 ч. от територията на лечебното заведение. В заповедта е посочено още, че тези действия се дължат на виновно поведение на същата и представляват нарушение на трудовите задължения на Д.И. за присъствие на работното й място до края на работното й време и за използване на цялото работно време за изпълнение на трудовите й функции.

По делото е приложен доклад на Д П, от който се констатира, че на 02.06.2016 г., при възникване на необходимост от изпълнение на служебни задачи, ищцата Д.П.И. и системният администратор Р А А не са били открити на работните си места на територията на „М.У.Х.“. Съгласно доклада на зам. управителя на лечебното заведение- д-р П, отсъствието на двамата служители е продължило през периода от 13.54 ч. до 16.55 ч., като за периода на отсъствието никой от двамата не е изпълнявал възложена работа извън територията на лечебното заведение.

Съдът счита , че не следва да коментира приложеното извлечение от електронна поща от И. С. до Д Д и Д. И., тъй като вътрешната кореспонденция по електронна поща между служителите на лечебното заведение са ирелевантни за настоящия спор.

По делото е приложена Заповед № 74/08.09.2015 г. на управителя на МБАЛ „С Н“ ООД, от която се констатира, че управителят е определил ново работно време за всички служители, работещи в Административно- стопанската част на МБАЛ „С Н“ ООД, а именно от 8.30 до 17.00 ч., с почивка от 12.00 до 12.30 ч.

Видно от приложеният по делото Правилник за вътрешния ред на МБАЛ „С Н“ ООД, актуализиран на 13.02.2015 г., дейността на „С Н“ ООД се осъществява по правилата на добрата медицинска практика и медицинските стандарти за лечение, в съответствие с Етичен кодекс, при спазване на лекарската тайна и Европейската харта за правата на пациентите. Надлежно е описан дневния режим на болните в лечебното заведение, както и организацията на работното време, почивките и отпуските на персонала, съгласно чл. 39 от Правилника. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. „а“, работното време се прекъсва с почивка за хранене, с продължителност 30 мин., съгласно чл. 151, ал. 1 от КТ. В чл. 43, ал. 1 от Правилника за вътрешния ред, нарушение на трудовата дисциплина са закъсняване, преждевременно напускане, не явяване на работа или неуплътняване на работното време.

Видно от приложеното по делото Допълнение към трудов договор, сключено на 09.12.2015 г., на ищцата И. е определено ново брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 700,00 лв., като основното месечно трудово възнаграждение е фиксирано на стойност от 2 550,00 лв. и допълнително трудово месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 4% от месечното трудово възнаграждение.

По делото е представено Допълнително споразумение към трудов договор, сключено на 01.02.2016 г., с което на ищцата Д.И. на длъжност „Специалист „Обществени поръчки“ е определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 400 лв., като е определено и допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 1% от основното трудово месечно възнаграждение за всяка година признат трудов стаж и професионален опит. На ищцата е възложено задължението да спазва всички действащи правилници, вкл. и правилника за вътрешния трудов ред, политики, етичния кодекс, както и основните трудови задължения, произтичащи от длъжностната й характеристика, трудовата й функция и законосъобразните нареждания на работодателя и оправомощените от него лица.

По делото е приложен Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на „М.У.Х.“ ООД, утвърден от управителя Л.Д., от който се констатира, че съгласно Глава ІХ – права, задължения, работно време, почивки, отпуски и чл. 88, ал. 1 от Правилника, при постъпването си на работа всички работещи в лечебното заведение следва да бъдат запознати с правата, задълженията и отговорностите си, описани в длъжностната характеристика, да получат начален инструктаж по отношение на безопасните и здравословни условия на труд и да бъдат запознати с изискванията на правилника и вътрешно ведомствените указания, правила, заповеди и други документи. Съгласно чл. 90 от Правилника, работното време на всички отделни структури и служители на болницата е организирано в съответните с КТ, Закона за безопасни и здравословни условия на труд, Наредбата за намаленото работно време и Наредба № 15/31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа. Съгласно чл. 91 от същия Правилник, работното време, неговата продължителност за отделните структури и служители на болницата, както и редуването на работа и почивка се регламентира с месечен график, при спазване на нормативните изисквания и в съответствие с оценката на риска и направените препоръки от службата по Трудова медицина. Сочи се, че този правилник е задължителен за всички служители на „М.У.Х.“ ООД, като това е изрично разписано в чл. 2 от Заключителните и допълнителните му разпоредби.

От разпита на свидетеля Г В В, които съдът цени от части, тъй като същият съобщава, че договорът му с лечебното заведение – ответник е прекратен без обяснение защо то е прекратено, се установява, че на 02.06.2016 г. за времето, през което на Д.И. е наложено наказание „Забележка“, ищцата се е намирала при свидетеля Г В В. Свидетелят сочи, че по това време е бил ръководител на Акушеро-гинекологичното отделение в „М.У.Х.“ и като отговорник за оборудването с медицинска апаратура, ищцата И. се е намирала в тесни служебни връзки със свидетеля. В установява, че са пристигали различни оферти от фирми за медицинска апаратура, които заедно с ищцата, свидетелят обсъждал, тъй като И. е искала мнението на началниците на отделения коя от апаратурите е подходяща за работа в отделението. В показанията си В разкрива, че през този период се е оборудвал неонатологичният сектор на отделението и е предоставена апаратура за интензивно лечение на новородени за изпробване, след което е било нужно мнението на свидетеля да бъде ли закупена тази апаратура за нуждите на болницата. Твърди, че след 14.00 ч. на 02.06.2016 г. до края на работното си време, ищцата И. е била в АГО. Установява, че разговорът им е продължил от 14.00 до 16.30 ч., като той се е отнасял за реанимационно легло, дадено на лечебното заведение за изпробване.

От разпита на свидетелката К Н Г, които съдът също цени от части, тъй като Г се намира в служебна подчиненост с ответното лечебно заведение, се констатира, че свидетелката работи на същия етаж, на който работи и ищцата – 7 етаж. В показанията си Г сочи, че през часовия период на отсъствието на И., Г я е търсила няколко пъти, за да обсъждат определени доставки, но не е открила ищцата Д.И. на работното й място. Свидетелката установява, че не е присъствала при завръщането на И. на работното й място, тъй като работното време на Д.И. е от 08.30 до 17.00 ч., с обедна почивка през периода от 12.00 ч. до 12.30 ч. Тази обедна почивка, според свидетелката, е определена с нарочна заповед, издадена от изпълняващия длъжността управител на лечебното заведение през период преди ищцата Д.И. да е била част от личния състав на лечебното заведение. Свидетелката изяснява, че ищцата е запозната с тази заповед, тъй като именно Г й е дала заповедта при подписването на трудовия договор между лечебното заведение – ответник и ищцата Д.И.. От свидетелските показания се установява още, че на няколко оперативки, провеждани от управителя на „У Х“, е обръщано внимание конкретно на ищцата Д.И. да спазва работното си време. Свидетелката сочи, че на 02.06.2016 г. е търсила Д.И. около 15.00 ч. за обсъждане на доставки на кушетки и обзавеждане, като при посещението й в кабинета на ищцата, същият не е бил заключен, а Д.И. отсъствала. От свидетелските показания на Г се констатира, че И. споделя кабинета си със служител, заемащ длъжността „Информационни технологии“.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установи, че ищцата Д.П.И. е назначена на длъжност „Специалист „Обществени поръчки“ в ответното лечебно заведение, като трудовият й договор е сключен на 14.10.2015 г. с МБАЛ „С Н“ ООД.

От събраните по делото доказателства се констатира, че работното време на администрацията на МБАЛ, чийто правоприемник е „М.  У.Х.“ е съобразено с КТ и Наредба № 15/31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа, съгласно която, при нормална продължителност на работния ден (8 часа) се дават поне 2 почивки: първата - 2 - 2,5 часа след започване на работата, за да не се нарушава периодът на вработването, а втората - 1,5 - 2 часа след почивката за хранене, като съгласно чл. 9 от Приложението на тази разпоредба, минималното време за всяка отделна почивка не трябва да бъде по-малко от 5 - 10 минути, а максималното - от 30 минути.

Установи се, че правилникът за устройството по дейността и вътрешния ред на „М.У.Х.“ ООД не отменя издадената на 08.09.2015 г. Заповед № 74/08.09.2015 г. за определяне на работното време на всички служители от Административно -стопанската част на МБАЛ „С Н“ ООД, макар Правилникът за вътрешния трудов ред на „У Х“, като негов правоприемник, да е заменил Правилника за вътрешния трудов ред на МБАЛ „С Н“ ООД.

От свидетелските показания на К Г се установи безспорно и категорично, че при постъпването си като служител на МБАЛ „С Н“, ищцата И. е била запозната както с продължителността на работното време, така и с периода на почивката в МБАЛ. Дори ищцата И. да е обсъждала със свидетеля Г В предназначеното за закупуване оборудване на неонатологичния сектор на АГО, това съгласно показанията на свидетеля, е осъществено от 16.00 ч. до 16.30 ч., което от своя страна означава, че през периода след края на обедната й почивка в 12.30 ч., до 14.00 ч. на 02.06.2016 г., когато е започнала срещата на ищцата И. със свидетеля В, тя не е била на работното си място и не е уплътнила с конкретна дейност работното си време. Установи се също, че И. не е била на работното си място и през периода от 16.30 ч. до 16.55 ч., когато видеонаблюдателните камери на лечебното заведение са установили, че тя се връща на работното си място.

Съдът счита, че следва да остави без уважение възраженията на Д.П.И. срещу започналата процедура по установяване на производство за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка“, тъй като работодателят е започнал процедурата още с поискването на писмени обяснения, в които И. е следвало да посочи причината, поради която не е уплътнявала работното си време през периода от 13.54 ч. до 16.55 ч. на 02.06.2016 г. с изпълнение на трудовите й функции.

Съдът счита, че няма нарушение на КТ при започване на производството по налагане на дисциплинарното наказание, като не се установява през периода от 13,54 до 16,55 ч., Д.П.И. да е изпълнявала своите служебни задължения извън сградата на М. „У.Х.“. В своите обяснения, ищцата сама заявява, че има нарушение на трудовата дисциплина, самоволно удължавайки обедната си почивка от 30 на 50 мин., т.е през това време отново не уплътнила работното си време в следобедните часове на 02.06.2016г. Налице е още едно нарушение, а именно: липсата на уведомление на който и да било от нейните колеги, че същата се намира в друга част на сградата на „М.У.Х.“ при условие, че ищцата не е получавала задачи, налагащи отсъствие от сградата на лечебното заведение.

Въз основа на събраните доказателства съдът счита, че следва да остави без уважение предявеният от Д.П.И. иск срещу „М.У.Х.“ ООД за отмяна на Заповед № 152/25.07.2016 г., издадена от управителя на „У Х“, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, като незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила.

Съдът счита, че предявеният иск остана недоказан и възраженията на ищцата срещу издадената заповед на управителя на „М.У.Х.“ са неоснователни. Лечебното заведение осъществи пълно и точно доказване на основанията за издаване на процесната заповед.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да бъде осъдена ищцата Д.П.И. да заплати на „М.У.Х.“ ООД ***  сторените от тях съдебно- деловодни разноски в размер на 520,00лв. – адвокатски хонорар.

Така мотивиран, Панагюрския районен съд, на основание чл.187, т.1 от Кодекса на труда,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.П.И., с ЕГН- **********,***, срещу „М.У.Х.“ ООД, с ЕИК- 112520604, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от управителя д-р Л.А.Д., иск за отмяна на наложеното със Заповед № 152/25.07.2016 г. на  управителя на „М.У.Х.“ ООД *** наказание „Забележка“, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д.П.И., с ЕГН- **********,***, да заплати на  „М.У.Х.“ ООД, с ЕИК- 112520604, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от управителя д-р Л.А.Д., сторените съдебно - деловодни разноски в размер на 520,00лв. (петстотин и двадесет лева), представляващи  адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че същото е изготвено с мотивите.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: