РЕШЕНИЕ  

 

                           11.04.2017 г.            Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О      Н  А            Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАНАГЮРСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД    граждански състав

На  тринадесети март  две хиляди и  седемнадесета година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

СЕКРЕТАР:Нонка Стоянова    

Като разгледа докладваното от Районен съдия Ралинова

Гражданско дело 672  по описа за  2015  година.

 

Предявен е иск по чл.**5 от ЗЗД.

В подадената искова молба от „Ю.Б.“ АД, представлявано от  М.В. – прокурист и П.Н.Д. – изпълнителен директор, със съдебен адрес ***, адвокат С.Ч. САК, срещу И.Д.Д. с ЕГН**********,***, лично и в качеството му на ЕТ „М.Д.“, със седалище и адрес на управление:***, И.Ц.Д. с ЕГН ********** и Д.И.Д. с ЕГН********** ***, се твърди, че по силата на договор за банков кредит продукт „Бизнес кредит с едномесечни вноски“ № BL19454, сключен на 09.07.***г. между банката-ищец и „М.“ ООД представлявано от И.Д.Д., в качеството му на управител, са предоставени на дружеството „М.“ ООД кредит в размер на 10 000,00 лв. В исковата молба се твърди, че кредитът е предоставен като кредитна линия за посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства, като крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 120 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка, която е открита на 15.07.*** г. Сочи се също, че именно по тази сметка е усвояван кредита по договора за банков кредит, тя е била открита на името на „М.“ ЕООД в банката-ищец. Ищците твърдят, че на 11.01.20** г. е вписана промяна в наименованието на банката от „Ю.Е.Д.Б.“ АД на „Ю.Б.“ АД. Твърдят, че към договора за банков кредит, на 02.01.2012 г. е сключен Анекс №1, а на 18.05.2012 г. е сключен Анекс №2, които представляват неразделна част от договора за банков кредит. В исковата молба се твърди още, че съгласно чл. 1А от Анекс № 1 към договора за кредит, ответникът И.Д.Д. и С.Н. Д. са встъпили като съдлъжници по предоставения кредит и са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя „М.“ ЕООД за предоставяне на задълженията му по предоставения кредит. Същите са се задължили да погасяват кредита, като с полагането на подписите си са декларирали, че са запознати с условията на банковата сделка. Сочи се, че съгласно чл. 24, подточка „г“, във връзка с чл. 25, подточка „в“ от договор за банков кредит от 09.07.*** г., при непогасяване изцяло или от части на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора, вземането на банката за възстановяване на целия кредит ставал предсрочно и изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора.Банката-ищец твърди, че длъжниците са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по банковата сделка чрез покана за изпълнение от 10.10.20** г., която им била връчена на 16.10.20**г. на адреса на ответника И.Д.Д., който е посочен в договора за банков кредит. Такава е изпратена и на С.Н. Д. на същата дата – 16.10.20** г., както и на „М.“ ЕООД, пак на 16.10.20**г. Банката-ищец твърдят, че поради неизпълнение на поетите от ответника договорни задължения са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 440/2015г. по описа на Районен съд Панагюрище срещу И.Д.Д. и е издадена заповед № 251 от 31.08.2015г., както и изпълнителен лист от 01.09.2015г. по описа на Районен съд Панагюрище.Ищците твърдят, че по силата на договор за банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“ № ***** от 28.07.*** г., сключен между банката-ищец и „М.“ ООД, представлявано от И.Д.Д., като управител и И.Д.Д., като физическо лице, е предоставен кредит в размер на 20 000 лв., като кредитната линия е предназначена за посрещане на краткосрочни оборотни нужди и крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 120 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка, която е открита на 11.08.*** г. Твърди се още,че кредитът е преведен по тази банкова сметка *** № 1 от **** г. и Анекс № 2 от 18.05.2012 г., както и Анекс № 3 от 21.12.2012 г., които представляват неразделна част от договор за банков кредит сключен на 28.07.***г., и съгласно чл.9а от Договора за банков кредит И.Д.Д. встъпва като съдлъжник по предоставения кредит и дава съгласие да отговаря солидарно за задължението на „М.“ ЕООД. По силата на чл. 25, подточка „г“, във връзка с чл. 26, подточка „в“ от договор за банков кредит, сключен на 28.07.*** г. според исковата молба налице ли е непогасяване изцяло или отчасти, на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора за кредит, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно и изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Сочи се, че е допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита с падеж 21.04.20** г. в размер на 266,03 лв., поради което банката-ищец е обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо без да се прекратява договора за кредит, като длъжниците са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането с покана за изпълнение от 10.10.20**г. връчена на И.Д.Д., като физическо лице и управител на „М.“ ЕООД на 16.10.20** г.Ищецът твърди, че поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №439/2015г. по описа на Районен съд Панагюрище срещу И.Д.Д. и е издадена Заповед за изпълнение № 250/31.08.2015 г. и изпълнителен лист от 01.09.2015 г. по описа на същия съд.След проучване на имущественото състояние на И.Д.Д. в службата по вписванията – при РС Панагюрище се установило, че на 04.07.20**г. ответникът, в качеството му на физическо лице и ЕТ „М.Д.“ е извършил продажба на следният недвижими имот, а именно: поземлен имот с площ от 242 кв.м, означен с пл.№***, за който е отреден УПИ **-магазин, в кв.** по плана на с.Попинци, общ.Панагюрище, ведно с построената в имота едноетажна масивна сграда – магазин с площ от 120 кв.м., при съседи на поземления имот: изток – улица, запад – УПИ Х-105, север УПИ V**-107, юг – улица, като ги прехвърлил на ответницата И.Ц.Д. чрез договор за покупко-продажба, за който бил съставен нот.акт за продажба на недвижим имот №**, том **, нот.дело № **/20**г. по общия регистър на Нотариус №*** –П.К., с район на действие РС Панагюрище. Твърди се, че продажбата е осъществена за сумата от 9 900 лева при условие, че данъчната оценка на имотите възлизала на сумата от 18 237,40 лв.Според банката-ищец, съгласно чл. 25, ал.10 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, по възмездни сделки с вещни права върху недвижими имоти на стойност над 10 000,00лв., трябвало да бъдат извършени чрез банков превод по съответна сметка, като слизайки под законовия минимум, при който се изисква плащане по банков път, реално страните по сделката не можели да установяват плащане на цената по нея. Сочат, че продажбата на недвижимия имот на трето лице от страна на ответника Д. е реализирана непосредствено след преустановяване на плащанията по двете кредитни сделки изцяло, а именно:по бизнес кредит с едномесечни вноски от 09.07.*** г. и договор за банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“ от 28.07.***г. и по двата след 21.04.20** година. Ищецът твърди,че страните по разпоредителната сделка имат роднинска връзка,респ. син и майка, поради което са знаели и целели увреждане на интересите на банката-ищец, за да препятстват възможността за удовлетворяване на непогасеното вземане на банката, тъй като разпоредителното действие с недвижимите имоти е извършено, след като от страна на кредитополучателя И.Д. е допуснато просрочие и по двата договора за кредит. Ищецът твърди, че с оглед размера на задължението на ответниците са знаели, че продавайки единственото си недвижимо имущество, препятстват възможността на банката-ищец за удовлетворяване на вземането, като умишлено е намалено имуществото, което може да послужи за предмет на принудителното изпълнение, а това било обективна предпоставка по смисъла на чл.**5 от ЗЗД и е налице винаги, когато длъжникът се лишава от свое имущество. Твърди се още,че ответникът И.Д. се е поставил умишлено в невъзможност за изпълнение на задължението си към „Ю.Б.“ АД отчуждавайки единствената си недвижима собственост в полза на лице, попадащо в хипотезата на чл. **5 ал.2 от ЗЗД.

Приемайки, че е налице разпоредително действие, което уврежда интересите на банката-ищец, в качеството на кредитор спрямо ответника И.Д., понеже  И.Д. дължи суми в общ размер на издадените изпълнителни листове, „Ю.Б.“ АД

Във връзка с изложеното, се моли съдът да постанови съдебно решение,с което да обяви за недействителна сключената на 04.07.20** г. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том **, нот.д. № **/20** г. по Общия регистър на Нотариус № *** П.К., с район на действие РС Панагюрище, сделка между ответниците И.Д.Д. и И.Ц.Д., по отношение на ищеца „Ю.Б.“ АД.

            Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.

В едномесечният  срок, ответникът И.Д.Д. твърди, че процесният имот е придобит от ответника Д. през 2001 година в режим на СИО, като през този период ответникът е бил в брак, който е прекратен на 26.11.2010г. с влязло в сила решение №*** от 26.11.2010г., постановено по гр.д. №***/2010 г. по описа на Панагюрския районен съд, и И.Д. е поел личен дълг към банката-ищец по договорите за банкови заеми от ***г. и от ***г., поради което разпоредителната сделка с имот в режим на СИО, който към датата на разпореждане - 04.07.20** г. се е трансформирал в обикновен режим на съсобственост не можел да се обяви за недействителна по отношение на целия имот при условие, че са налице всички предпоставки на иска по реда на чл.**5 от ЗЗД. Ответникът твърди, че искът е неоснователен и оспорва изцяло същия, тъй като не е съществувало вземане на ищцовата банка към датата на процесната сделка, поради което приема, че е налице и се намира под хипотезата на чл. **5, ал.3 от ЗЗД, тъй като процесната сделка е извършена преди възникване на вземането и липсват доказателства, че сделката е била предназначена от ответниците да увредят кредитора, в случая банката-ищец.Ответникът Д. твърди, че намерението за увреждане е съотносимо към съвсем друга хипотеза на отменителния иск, тази на чл.**5, ал.3 от ЗЗД, която е различна от законовата презумпция на чл. **5, ал.2 от ЗЗД, а това от своя страна прави иска неоснователен. Ответникът счита, че тъй като банката-ищец е предявила само Павлов иск, без иск за вземането си, то правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото и не легитимират ищеца като кредитор.Твърди, че е налице съдебна практика, която е задължителна по реда на чл.290 от ГПК,следва да се прецени качеството на ищеца като кредитор, което кореспондира с основателността на Павловия иск. И.Д. приема, че възражения, основани на кредитни правоотношения са недопустими в конкретния казус и въз основа на така твърдините факти към датата на процесната сделка не е съществувало вземане, което да е било годно да бъде увредено,а действието на ответниците не е целяло увреждането на банката-ищец.

В законоустановения срок ответницата И.Ц.Д. не представя писмен отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск.

В законоустановения срок ответникът Д.И.Д. не представя писмен отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск.

 

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писмените отговори и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:

От представените писмени доказателства- договор за банков кредит продукт „Бизнес кредит с едномесечни вноски“ № *** от 09.07.*** г.; договор за банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“ № *** от 28.11.*** г., приложение към договор за банков кредит от 15.07.*** г. и погасителен план; анекс № 1 от **** г., анекс № 2 от **** г. ведно с погасителен план се установява/тези факти не са и спорни/,че ответникът И.Д.Д. е солидарен длъжник по тези договори.

Установява се от служебно направената справка в деловодната програма на РС,че с решение №***/26.11.2010 година бракът сключен на **** година между ответника И.Д.Д. и съпругата му С.Н. Д. е прекратен по реда на чл.50 от СК.

Установява се от представените писмени доказателства заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК вх. №**** от 26.8.2015г. на РС Панагюрище, изпълнителен лист № **/01.09.2015 г., анекс №1/****г.,анекс №2 от ****г., анекс №3/21.12.2012 г. и погасителен план към тях, заявление за издаване на заповед за изпълнение вх. №** от 26.8.2015г. по описа на РС Панагюрище и изпълнителен лист №375 от 01.09.2015 г.,че поради преустановяване на плащанията ищецът е образувал производства по реда на чл.417 от ГПК по които са издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листа.

По делото е представен констативен нотариален акт №** том ** рег. №**** н.д.№***/20**г. от 2.07.20** година,с който на ЕТ „М. И.Д. е признат за собственик по покупка на поземлен имот с площ от 242 кв.м. озн. с пл.№*** за който е отреден УПИ **- магазин в кв.** по плана на село Попинци с площ от 235 кв.м.

От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, нот.д. № **/20** г. по общия регистър на нотариус          №***  П.К. с район на действие РС Панагюрище,се установява,че ЕТ „М. –И.Д.“ представлявано от И.Д.Д. е продал на 04.07.20** година на И. Ц.Д. собственият на фирмата недвижим имот – поземлен имот с площ от 242 кв.м. озн. с пл.№*** за който е отреден УПИ **- магазин в кв.** по плана на село Попинци с площ от 235 кв.м.,ведно с построената в имота едноетажна масивна сграда-магазин с площ от 120 кв.м.,за сумата от 9900 лева.От представеното удостоверение за родствени връзки се установява,че ответника И.Д.Д. е син на приобретателят на недвижимия имот И. Ц.Д. която по време на придобиване на имота е в брак с бащата на първия ответник,а именно- Д.И.Д..

По делото е допусната и приета СИЕ,която съдът изцяло кредитира и  от която се установява,че по договор за банков кредит продукт „Бизнес кредит с едномесечни вноски“ № *** от 09.07.*** г. последното плащане направено по кредита е на 22.10.20** година,като към момента на проверката дължими били главница – 6748.50 лева,лихва-2242.70 лева,такса просрочие -60 лева, а по договор за банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“ № *** от 28.11.*** г. е просрочена още първата дължима вноска на 21.09.*** година,а последното плащане по кредита е направено на 16.04.20** година и са останали дължими главница – 19761.89 лева,лихва-7700.91 лева,такса просрочие -319.04 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Предявеният главен иск е с правно основание чл. **5, ал. 1 от ЗЗД. За уважаването му е необходимо установяване на две обективни и една субективна предпоставка, а именно: 1/ ищецът е кредитор на ответника–прехвърлител; 2/ увреждаща кредитора сделка; и 3/ знание на увреждането от страна на прехвърлителя; както и  знание за увреждането и от втория ответник–приобретател на имуществото. Предпоставките са кумулативно предвидени, което означава, че липсата и на една от всичките води до отхвърляне на иска.

По първата предпоставка /кредитор/:

Кредитор по смисъла на чл. **5 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение /така Решение № 639/6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о./. Страната, поискала отмяната по чл. **5 от ЗЗД, има за задача да установи само качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес /Решение № 328 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 879/2009 г., III г. о.,решение №**1/16.06.2014г. по гр.д.№4996/20**г. на ** гр.о. на ВКС постановени по реда на чл.290 от ГПК/.В този смисъл направените възражения от пълномощника на ответниците,че към момента на сключване на процесната сделка,вземанията на ищеца не са били изискуеми са изцяло несъстоятелни.Безспорно е,че към момента на сключване на сделката първият ответник е бил в забава и по двата договора от СИЕ се установи,че месеци преди сделката е преустановил плащанията по погасителните планове.

Безспорно се установи,че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, нот.д. № **/20** г. по общия регистър на нотариус          №***  П.К. с район на действие РС Панагюрище, ЕТ „М. –И.Д.“ представлявано от И.Д.Д. е продал на 04.07.20** година на И. Ц.Д. собственият на фирмата недвижими имот – поземлен имот с площ от 242 кв.м. озн. с пл.№*** за който е отреден УПИ **- магазин в кв.** по плана на село Попинци с площ от 235 кв.м.,ведно с построената в имота едноетажна масивна сграда-магазин с площ от 120 кв.м.,за сумата от 9900 лева

Основният спорен въпрос е дали едноличният търговец отговаря с имуществото си за задълженията на физическото лице, т.е. дали задължението на физическото лице е и задължение спрямо търговското му предприятие като едноличен търговец.

Безспорно физическото лице и търговското му предприятие са едно и също лице и не следва да бъдат разделяни като различни субекти. По определение на закона – чл.56 ТЗ, едноличният търговец е физическо лице. Регистрацията по реда на ТЗ е с оглед участието му като страна по търговски правоотношения с произтичащи от това права и задължения, но тя няма за правна последица възникването на нов правен субект. Няма разлика в правосубектността. Едноличния търговец е търговското качество на физическото лице, с което му се дава възможност да участва в търговския оборот. Едноличният търговец е носител едновременно на търговски и на граждански права и задължения. С едно и също имущество той отговаря по задълженията, възникнали в резултат на упражняване на търговската си дейност и по всякакви други имуществени отношения. Както физическото лице отговаря с цялото си имущество за задълженията на едноличния търговец, така и за задълженията на физическото лице отговаря и предприятието му.

Поради което съдът приема,че е налице и втората кумулативна предпоставка както и знание от страна на първия ответник за увреждането.

По отношение на  третата предпоставка –знанието на втория ответник–приобретател на имуществото и майка на ответника се прилага оборимата презумция на чл. **5, ал. 2 ЗЗД, по силата на която, знанието на определен кръг лица, които са в близки отношения с длъжника се предполага. В този кръг влизат възходящите на длъжника - неговите родители, в случая майката на първия ответник, приобретател на имота. Прието е, че ако тези лица твърдят, че не са знаели за увреждането, трябва да докажат твърденията.Такива твърдения не са направени,нито в срока за отговор,нито в хода на процеса както от майката,така и от бащата на ответника.

По възражението на ответника,че имотът бил в режим на обикновена съсобственост към 04.07.20** година съдът счита същото за несъстоятелно.

Съобр. ТР №5/29.12.2014 година -  За личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл.**5 от ЗЗД за идеална част от имота.“ В случая обаче имотът не е СИО,нито след прекратяване на брака  на ответника И.Д. попада в хипотезата на обикновена съсобственост,тъй като е бил собственост на едноличния търговец. Съгласно ТР 2/2001 г. режимът на съпружеска имуществена общност се отнася до придобиването на вещи, права върху вещи и парични влогове само с потребителски характер за задоволяване на нуждите на семейството. Обратно, дейността на едноличния търговец има за цел формиране на приходи и печалба от реализираната търговска дейност, извършвана посредством търговското предприятие.Това е вписано и в самия нот. акт №**,че ЕТ „М.Д.“*** продава собствения на фирмата имот.Имуществото, включено в търговското предприятие, може да обхваща вещи, права върху вещи и парични влогове с потребителски характер, но те не са предназначени за задоволяване нуждите на семейството на едноличния търговец, поради което нямат правната характеристика на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл.21 ал.1 СК. Т.е. разграничителният критерии е и предназначението на това имущество, за какво се купува то - за упражняването на професията на съпруга, за негово лично ползване или за нуждите на семейството.В случая става въпрос за поземлен имот върху който има магазин и самият ответник е определил собствеността му като такава на ЕТ,без за това бившата му съпруга да е имала възражения.Освен това преди оспорената разпоредителна сделка,ответника се е снабдил с констативен нот.акт с който е афиширал собствеността с като ЕТ - едноличен търговец.

От изложеното до тук,съдът приема,че са осъществени предпоставките на чл. **5 ЗЗД, ищецът  има правен интерес да иска обявяване на относителната недействителност на сделката материализирана в посочения нот.акт № **, том **, нот.д. № **/20** г. по общия регистър на нотариус          №***  П.К.. Затруднение за удовлетворението на кредитора е налице дори и при продажба на имот под действителната му цена, тъй като от извършване на сделката до принудителното изпълнение могат да настъпят промени и получената като продажна цена сума да не е налице – в този смисъл р. № 149/12.11.20**г. по т.д. № 422/2012г. на ВКС. Сделката винаги е увреждаща за кредитора, когато длъжникът извършва разпореждане със секвестируемо имущество. По този начин се осуетява, намалява или затруднява възможността на кредитора-ищец да се удовлетвори от имуществото на длъжника.Правноирелевантен факт е дали след разпореждането длъжникът притежава имущество и на каква стойност – р. № 320/05.11.20**г. по гр.д. № **79/2012г. на ВКС.

В случая не може да има съмнение, че лишавайки се от имота предмет на сделката, първият ответник е съзнавал, че изключва възможността на ищеца при нужда да се удовлетвори от този имот.Във връзка с всичко изложено следва исковата претенция изцяло да се уважи.

Следователно,във връзка с изложеното така предявения иск като основателен следва да се уважи.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски които ответниците общо следва да заплатят.Съобразно представеният списък на разноските по чл.80 от ГПК се претендира ДТ- 729.49 лева,депозит за в.л.- 150 лева и такса за 3 бр. удостоверения -15 лева или общо- 894.49 лева.

Воден от горното  ПАНАГЮРСКИЯТ  Районен съд,

 

Р     Е     Ш     И:

 

По иска на „Ю.Б.“ АД, представлявано от  М.В. – прокурист и П.Н.Д. – изпълнителен директор, със съдебен адрес ***, адвокат С.Ч. САК, срещу И.Д.Д. с ЕГН **********,***, лично и в качеството му на ЕТ „М.Д.“, със седалище и адрес на управление:***, И.Ц.Д. с ЕГН ********** и Д.И.Д. с ЕГН********** ***,  ОБЯВЯВА за относително недействителни по отношение на ищеца „Ю.Б.“ АД , договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот №**, том **, нот.д. № **/20** г. по Общия регистър на Нотариус № *** П.К., с район на действие РС Панагюрище,по силата на които продавачът ЕТ „М. –И.Д.“ представлявано от И.Д.Д. е продал на 04.07.20** година на И. Ц.Д. собственият на фирмата недвижим имот – поземлен имот с площ от 242 кв.м. озн. с пл.№*** за който е отреден УПИ **- магазин в кв.** по плана на село Попинци с площ от 235 кв.м.,ведно с построената в имота едноетажна масивна сграда-магазин с площ от 120 кв.м.,за сумата от 9900 лева.

ОСЪЖДА И.Д.Д. с ЕГН **********,***, лично и в качеството му на ЕТ „М.Д.“, със седалище и адрес на управление:***, И.Ц.Д. с ЕГН ********** и Д.И.Д. с ЕГН********** ***,  да заплатят общо на „Ю.Б.“ АД, представлявано от  М.В. – прокурист и П.Н.Д. – изпълнителен директор, със съдебен адрес ***, адвокат С.Ч. САК, разноски в размер на  894.49 лева.

Решението подлежи  на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ПОС.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: