Р Е Ш Е Н И Е

70

 

      24.04.2013г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                 Година                                           Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Десети април

 

2013

 
                

на                                                                             Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

                                                                                                                                                                                 

Н И

 
 

Секретар                                                        

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

900

 

2012

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове по смисъла на чл.128 и чл.242 от Кодекса на труда, във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

          В исковата си молба В. В З.,***, срещу „Г.у.с.и в.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” № 13, ет. 7, представлявано от изпълнителния директор П.Н.К., твърди, че е работил по трудов договор в дружеството- ответник на длъжност „Шофьор на бетоносмесител” с месторабота в гр.Панагюрище, на обекти на „Асарел- Медет”АД.

          В исковата молба се сочи, че със Заповед № РД-218/29.04.2011г.  трудовото му правоотношение, считано от 01.05.2011г. е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ - поради намаляване обема на работата. Ищецът твърди, че при прекратяване на трудовия му договор са останали неизплатени дължими суми за трудово възнаграждение, както и законни лихви върху закъснели плащания на трудовите възнаграждения. Ищецът З. сочи, че понастоящем за трудово възнаграждение и законни лихви върху възнагражденията за различните месеци му се дължат следните суми: За месец май 2010г. му се дължи трудово възнаграждение в размер на 70,90лв., ведно със законна лихва считано от 31.05.2010г. до датата на предявяване на исковата молба-18.12.2012г. в размер на 20,00лв.; Трудово възнаграждение за месец юли 2010г. в размер на 378,18лв., ведно със законни лихви върху тази сума в размер на 103,00лв., считано от 31.07.2010г. до датата на предявяване на исковата молба; Трудово възнаграждение за месец август 2010г. в размер на 177,98лв., ведно със законна лихва върху тази сума в размер на 50,00лв., считано от 31.08.2010г. до датата на предявяване на исковата молба; Трудово възнаграждение за месец септември 2010г. в размер на 151,45лв., ведно със законна лихва върху тази сума в размер на 43,00лв., считано от 30.09.2010г. до датата на предявяване на исковата молба; Трудово възнаграждение за месец октомври 2010г. в размер на 186,77лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.10.2010г. до датата на предявяване на исковата молба в размер на 53,00лв.; Трудово възнаграждение за месец ноември 2010г. в размер на 237,13лв., ведно със законна лихва върху тази сума в размер на 66,00лв., считано от 30.11.2010г. до датата на предявяване на исковата молба; Трудово възнаграждение за месец декември 2010г. в размер на 422,09лв., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 120,00лв., считано от 31.12.2010г. до датата на предявяване на исковата молба; Трудово възнаграждение за месец януари 2011г. в размер на 275,11лв., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 75,00лв., считано от 31.01.2011г. до датата на предявяване на исковата молба; Трудово възнаграждение за месец февруари 2011г. в размер на 364,60лв., ведно със законната лихва върху тази в размер на 100,0лв., считано от 28.02.2011г. до датата на предявяване на исковата молба; Трудово възнаграждение за месец април 2011г. в размер на 207,55лв., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 45,00лв., считано от 30.04.2011г. до датата на предявяване на исковата молба и трудово възнаграждение за месец май 2011г. в размер на 238,02лв., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 40,00лв., считано от 31.05.2011г. до датата на предявяване на иска. Според ищеца З. общия размер на неизплатените трудови възнаграждения от страна на дружеството ответник, съгласно съставените от него ведомости възлиза на сумата от 2709,78лв., ведно със законните лихви върху дължимите суми в общ размер на 715,00лв., считано от датата на изискуемостта им до датата на предявяване на исковата молба – 18.12.2012г.

Ищецът В. В З. твърди, че дружеството ответник не му е изплатило и обезщетение на основание чл.222, ал.1 от КТ в размер на една брутна заплата от 350,00лв., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 100,00лв., считано от 01.05.2011г. до датата на предявяване на исковата молба-18.12.2012г.

Ищецът претендира на основание чл.224, ал.1 от КТ обезщетение за неползван платен годишен отпуск за календарните 2009г., 2010г. и 2011г. в размер на 250,00лв., ведно със законните лихви върху тази сума в размер на 40,00лв., считано от 01.05.2011г., до датата на предявяване на исковата молба. Изчислява размера на претенцията си на обща сума от 4164,78лв., която включва главници и законни лихви върху дължимите суми. Сочи, че му е издадено удостоверение по смисъла на чл.128, т.3 от КТ за дължимите му трудови възнаграждения, № 110/31.08.2012г.

Ищеца В.З. моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдено дружеството ответник да му заплати сума в общ размер на 4164,78лв. представляваща трудови възнаграждения и обезщетения в общ размер на 3309,78лв., ведно със законни лихви в размер на 855,00лв., считано от датата на изискуемостта на всяко едно от вземанията до датата на предявяване на исковата молба-18.12.2012г.

Моли да бъде назначена съдебно счетоводна експертиза, при която вещото лице след като се запознае с материалите по делото и със счетоводната документация в дружеството ответник, след съобразяване с нормативните документи, да даде отговор на въпросите: Какъв е точният размер на дължимата му се сума за трудови възнаграждения, дължимата сума за обезщетения, ведно със законните лихви върху всяко вземане, считано от датата на изискуемостта на всяко едно от тях, до датата на предявяване на исковата молба.

Претендира сторените съдебно деловодни разноски.

Представя следните писмени доказателства, в копие: Удостоверение изх. № 110/31.08.2012г., издадено от дружеството ответник; Заповед № РД 218/29.04.2011г.; Допълнително споразумение, сключено на 21.05.2010г. към индивидуален трудов договор № РД-220/01.04.2002г.; Анекс сключен на 13.02.2008г. към индивидуален трудов договор № 312/29.11.2000г.; Трудов договор № РД-312/29.11.2000г. и Извлечение от Търговския регистър за актуалното състояние на дружеството ответник.

В законоустановения срок дружеството ответник представят писмен отговор на предявената искова молба, в който твърдят, че същата следва да се остави без движение, тъй като не се уточнява сума на цената на иска като цяло. Твърдят, че това поставя дружеството ответник в невъзможност да осъществява своята защита. Молят исковата молба да се остави без движение. Сочат, че исковата молба не отговаря на действителното правно положение и е неоснователна, неправилна и недоказана. Дружеството ответник считат, че претенцията за обезщетение по смисъла на чл.222, ал.1 от КТ е неоснователна, тъй като такова обезщетение е начислено на ищеца З. в трудовото му възнаграждение за месец май 2011г., като от дължимото му трудово възнаграждение за този месец, дружеството ответник е изплатило на З. авансово сума в размер на 240,00лв. Дружеството ответник твърдят още, че на З. е изплатено изцяло обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2009г., 2010г. и 2011г., което следва да се установи от извлечението от ведомост за работни заплати през месец април 2011г. и месец май 2011г., от които е видно, че той е използвал целия си отпуск. Твърдят, че претенцията за мораторни лихви също се явява неоснователна.

Възразяват върху претенцията за лихви, тъй като считат, че след като главният иск е неоснователен, акцесорните искове за лихви върху главниците също се явяват неоснователни и недоказани.

Молят да бъде намален претендирания от пълномощника на ищеца адвокатски хонорар, който следва да бъде съобразен с изискванията на Наредба № 1 от 2004г. за определяне на адвокатските възнаграждения.

Молят съда да не бъде допускана до разглеждане исковата молба, тъй като не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.3 от ГПК, а в случай, че съдът приеме исковата молба за редовна, молят претенциите на В.В.З. да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, ведно с акцесорните претенции за лихви, неустойки и разноски по делото.

Претендират сторените съдебно - деловодни разноски.

Представят следните писмени доказателства в копие: Извлечение от ведомост за трудовите възнаграждения на ищеца В. В З. за месец април 2011г. и за месец май 2011г.

В съдебно заседание редовно призован ищецът се явява лично и с процесуалния си представител адвокат Стоян Джубелиев от Пазарджишка АК. Поддържат исковата молба.

Редовно призовани, дружеството-ответник се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Мариана Димчева.

С протоколно определение от 07.03.2013 г. е допуснато изменение на иска по смисъла на чл. 214, ал.1 от ГПК относно претендираните суми за неизплатено трудово възнаграждение на ищеца З..

Видно от приложеното по делото удостоверение изх. № 110 от 31.08.2012г., издадено от дружеството-ответник се установява, че «ГУСВ» ЕАД дължи на ищеца В. В З. за неизплатени трудови възнаграждения през месеците май, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2010 г., както и за месеците януари, февруари, април и май 2011 г. сума в общ размер на 2 709,78 лв.

От приложената по делото Заповед № РД-218/29.04.2011 г., издадена от дружеството-ответник се установява, че е прекратен трудовият договор на ищеца В. В З., считано от 01.05.2011 г. поради намаляване обема на работа.

Видно от приложеното по делото Допълнително споразумение към индивидуален трудов договор № РД-220/01.04.2002 г., сключено на 21.05.2010 г., ищецът З. е приел да премине на същата длъжност, но от състава на специализирано поделение «ГУСВ-Бетон» в състава на «Строително поделение Пловдив» считано от 21.05.2010 г.

По делото е приложен Анекс към индивидуален трудов договор № 312 от 29.11.2000 г., сключен на 13.02.2008 г., от който се установява, че основното месечно трудово възнаграждение на ищеца З. се определя на сумата от 350,00 лв. месечно считано от 01.01.2008 г.

От приложения по делото основен трудов договор № РД-312 от 29.11.2000 г. се констатира, че първоначално трудовият договор на ищеца е сключен със срок за изпитване -  един месец от 01.11.2000 г. до 31.12.2000 г., като същият е приел да бъде назначен на длъжността «Шофьор» с място на работа Звено «МА – База Панагюрище», на пълно работно време, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 210,00 лв.

По делото е приложено извлечение от разплащателна ведомост за месец април 2011 г., от която е видно, че на ищеца З. за 19 работни дни през месец април е начислено трудово възнаграждение в размер на 576,69 лв. От приложеното по делото извлечение от изплащателна ведомост за месец май 2011 г се установява, че за 20 работни дни на ищеца е начислена сумата от 576,69 лв.

От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за месеците май, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2010 г. и за месеците януари, февруари, април и май 2011 г. не са изплатени възнаграждения на ищеца З. в общ размер на 2 471,76 лв.

От заключението на вещото лице безспорно се констатира, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът няма неползвани дни полагащ се платен годишен отпуск, поради което и на основание чл. 214 от ГПК З. е оттеглил иска по смисъла на чл. 224, ал.1 от КТ и делото е прекратено по отношение на тази му искова претенция.

От заключението на вещото лице се установява също, че размерът на неизплатеното обезщетение по смисъла на чл. 222, ал.1 от КТ възлиза на сумата от 238,02 лв. Вещото лице сочи в заключението си, че общият размер на мораторната лихва върху неизплатените трудови възнаграждения през периода от датата на възникване на изискуемостта на всяко едно от трудовите възнаграждения до датата на предявяване на исковата молба – 18.12.2012 г., възлиза на сумата от 522,90 лв. Вещото лице изчислява в заключението си, че законната лихва върху неизплатеното обезщетение по смисъла на чл. 222, ал.1 от КТ за периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 01.05.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба, възлиза на сумата от 40,23 лв., като общият размер на всички мораторни лихви възлиза на сумата от 563,16 лв.

По делото безспорно се установи, че ищецът В. В З. е бил в трудово правоотношение с «Главно управление строителство и възстановяване» ЕАД през периода 29.11.2000 г. до 01.05.2011 г., като трудовият договор е прекратен, считано от 01.05.2011 г.

По делото не се установи, че е налице заплащане от страна на дружеството–ответник  на начислените, но неизплатени на З. трудови възнаграждения за посочените месеци на 2010  г. и 2011 г.

Съдът счита, че предявеният иск за заплащане на  трудови възнаграждения по смисъла на чл. 128, във връзка с чл. 242 от КТ и във връзка с чл. 86 от ЗЗД, е основателен и следва да бъде уважен, като бъде осъдено дружеството-ответник да заплати дължимите суми в общ размер на 2 471,76 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск – 18.12.2012 г. до окончателно изплащане на вземането.

На основание чл. 86 от ЗЗД следва да бъде осъдено дружеството-ответник да заплати обезщетение за забава върху всяко едно от неизплатените трудови възнаграждения на ищеца, което обезщетение за забава следва да бъде изчислено от датата на измискуемостта на всяко едно от месечните трудови възнаграждения, начислени, но неизплатени на ищеца,  до датата на предявяване на исковата молба по настоящото гражданско дело  - 18.12.2012г.  Това обезщетение възлиза на сумата от 522,90 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху неизплатените на ищеца трудови възнаграждения за месеците май, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2010 г., както и за месеците януари, февруари, април и май 2011 г. до датата на предявяване на исковата молба – 18.12.2012 г.

Съдът счита за основателен и доказан предявения от ищеца З. иск за заплащане на обезщетение по смисъла на чл. 222, ал.1 от КТ, възлизащ на сумата от 238,02 лв., ведно с мораторна лихва за забавено плащане, възлвизаща на сумата от 40,23 лв., за периода  от датата на изискуемост на обезщетението 01.05.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба – 18.12.2012 г.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъдено „ГУСВ” ЕАД, да заплати на ищеца З. сумата от 350,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Следва да бъде осъдено дружеството–ответник да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт и по сметка на Панагюрския районен съд сумата 280,92 лв., представляваща сбор от 130,92 лв. - държавна такса, както и сумата от 150,00 лв. – възнаграждение на вещото лице.

Така мотивиран, на основание чл. чл.128, във връзка с чл.242 от Кодекса на труда и във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите, Панагюрския районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Г.у.с.и в.” ЕАД, с ЕИК 201906947, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” № 13, ет.7, представлявано от изпълнителния директор П.Н.К., ДА ЗАПЛАТИ на В. В З., с ЕГН-**********,***, сумата от 2 471,76 (две хиляди четиристотин седемдесет и един лв. и 76 ст.) лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск – 18.12.2012 г. до окончателно изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Г.у.с.и в.” ЕАД, с ЕИК 201906947, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” № 13, ет.7, представлявано от изпълнителния директор П.Н.К., ДА ЗАПЛАТИ на В. В З., с ЕГН-**********,***, сумата 522,90 (петстотин двадесет и два лв. и 90 ст.) лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху неизплатените на ищеца трудови възнаграждения за месеците май, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2010 г., както и за месеците януари, февруари, април и май 2011 г. до датата на предявяване на исковата молба – 18.12.2012г.

ОСЪЖДА „Г.у.с.и в.” ЕАД, с ЕИК 201906947, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” № 13, ет.7, представлявано от изпълнителния директор П.Н.К., ДА ЗАПЛАТИ на В. В З., с ЕГН-**********,***, сумата 238,02 (двеста тридесет и осем лв. и 02 ст.) лв., ведно с мораторна лихва за забавено плащане, възлвизаща на сумата от 40,23 лв., за периода от датата на изискуемост на обезщетението 01.05.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба – 18.12.2012 г.

ОСЪЖДА „Г.у.с.и в.” ЕАД, с ЕИК 201906947, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” № 13, ет.7, представлявано от изпълнителния директор П.Н.К., ДА ЗАПЛАТИ на В. В З., с ЕГН-**********,***, сумата 350,00 (триста и петдесет) лв., представляваща сторените от него съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Г.у.с.и в.” ЕАД, с ЕИК 201906947, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” № 13, ет.7, представлявано от изпълнителния директор П.Н.К., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт и по сметка на Панагюрския районен съд сумата 280,92 (двеста и осемдесет лв. и 92 ст.) лв., представляваща сбор от 130,92 лв. - държавна такса, както и сумата от 150,00 лв. – възнаграждение на вещото лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че същото е изготвено с мотивите.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: