Р Е Ш Е Н И Е

69

 

      24.04.2013г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                 Година                                           Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Десети април

 

2013

 
                

на                                                                             Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

                                                                                                                                                                                 

НИ

 
 

Секретар                                                        

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

899

 

2012

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са в обективно съединение искове по смисъла на чл.128 и чл.242, във връзка с чл. 221, ал.1 и чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда, във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

          В исковата си молба Г.Д.Ю.,***, срещу „Г.у.с.и в.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” № 13, ет.7, представлявано от изпълнителния директор П.Н.К., твърди, че е работил по трудов договор в дружеството- ответник на длъжност „Общ работник в склад”, с месторабота в гр.Панагюрище, на обекти на „Асарел- Медет”АД. В исковата молба се сочи, че със Заповед № РД-796/26.07.2010г., трудовото му правоотношение, считано от 26.07.2010г., е било прекратено на основание чл. 327, т.2 от КТ- поради забавено плащане на трудовото възнаграждение. Ищецът твърди, че при прекратяване на трудовия му договор са останали неизплатени дължими суми за трудово възнаграждение, както и законни лихви върху същите. Ищецът сочи, че понастоящем за трудово възнаграждение и законни лихви върху възнагражденията за различните месеци му се дължат следните суми: За месец март 2010г. му се дължи трудово възнаграждение в размер на 76,45лв., ведно със законна лихва считано от 31.03.2010г. до датата на предявяване на исковата молба-18.12.2012г. в размер на 20,00лв.; Трудово възнаграждение за месец април 2010г. в размер на 164,37лв., ведно със законни лихви върху тази сума в размер на 50,00лв., считано от 30.04.2010г. до датата на предявяване на исковата молба; Трудово възнаграждение за месец май 2010г. в размер на 232,40лв., ведно със законна лихва върху тази сума в размер на 65,00лв., считано от 31.05.2010г. до датата на предявяване на исковата молба; Трудово възнаграждение за месец юни 2010г. в размер на 352,65лв., ведно със законна лихва върху тази сума в размер на 50,00лв., считано от 30.06.2010г. до датата на предявяване на исковата молба и трудово възнаграждение за месец юли 2010г. в размер на 721,70лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2010г. до датата на предявяване на исковата молба в размер на 200,00лв. Според ищеца общия размер на неизплатените трудови възнаграждения от страна на дружеството- ответник, съгласно съставените от него ведомости възлиза на сумата от 1547,57лв., ведно със законните лихви върху дължимите суми в общ размер на 385,00лв., считано от датата на изискуемостта им до датата на предявяване на исковата молба – 18.12.2012г.

Ищецът Г.Д.Ю. твърди, че дружеството - ответник не му е изплатило и обезщетение на основание чл.221, ал.1 от КТ при прекратяване на договора, като му дължи брутно трудово възнаграждение за периода на предизвестието в размер на 350,00лв., ведно със законните лихви върху тази сума, считано от 26.07.2010г. до датата на предявяване на исковата молба, като общия размер на лихвите възлиза на 100,00лв.

Ищецът претендира на основание чл.224, ал.1 от КТ обезщетение за неползван платен годишен отпуск за календарните 2009г. и 2010г. в размер на 250,00лв., ведно със законните лихви върху тази сума в размер на 40,00лв., считано от 26.07.2010г. до датата на предявяване на исковата молба. Изчислява размера на претенцията си на обща сума от 2672,57лв., която включва главници и законни лихви върху дължимите суми. Сочи, че му е издадено удостоверение по смисъла на чл.128, т.3 от КТ за дължимите му трудови възнаграждения.

Г.Ю. моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдено дружеството- ответник да му заплати сума в общ размер на 2672,57лв. представляваща трудови възнаграждения и обезщетения в общ размер на 2147,57лв., ведно със законни лихви в размер на 525,00лв., считано от датата на изискуемостта на всяко едно от вземанията до датата на предявяване на исковата молба-18.12.2012г.

Моли да бъде назначена съдебно- счетоводна експертиза, при която вещото лице след като се запознае с материалите по делото и със счетоводната документация в дружеството- ответник, след съобразяване с нормативните документи, да даде отговор на въпросите: Какъв е точният размер на дължимата се за трудови възнаграждения сума на ответника Г.Д.Ю., дължимата сума за обезщетения, ведно със законните лихви върху всяко вземане, считано от датата на изискуемостта на всяко едно от тях, до датата на предявяване на исковата молба.

Претендира сторените съдебно- деловодни разноски.

Представя следните писмени доказателства, в копие: Удостоверение изх. № 111/31.08.2012г., издадено от дружеството- ответник; Заповед № РД 796/26.07.2010г.; Допълнително споразумение, сключено на 06.07.2005г. към трудов договор № РД -225/01.04.2002г.; Извлечение от Търговския регистър за актуалното състояние на дружеството - ответник.

В законоустановения срок дружеството - ответник представят писмен отговор на предявената искова молба, в който твърдят, че същата следва да се остави без движение, тъй като не се уточнява сума на цената на иска като цяло. Твърдят, че това поставя дружеството - ответник в невъзможност да осъществява своята защита. Молят исковата молба да се остави без движение. Сочат, че исковата молба не отговаря на действителното правно положение и е неоснователна, неправилна и недоказана. Дружеството- ответник считат, че претенцията за обезщетение по смисъла на чл.221, ал.1 от КТ е неоснователна, тъй като сумата е инкорпорирана в дължимото трудово възнаграждение на ищеца Ю. за месец юли 2010г. Твърдят, че претенцията за мораторни лихви върху претендираната сума се явява неоснователна, защото веднъж се претендира мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за месец юли 2010г. и втори път се претендира лихва за обезщетението на основание чл.221, ал.1 от КТ. Твърдят, че ищецът неправилно претендира обезщетение по смисъла на чл.224, ал.1 от КТ в размер на 250,00лв. за неизползван платен годишен отпуск за 2009г. и 2010г., като твърдят още, че ищецът е използвал изцяло правото си на платен годишен отпуск за посочените години, като прилагат ведомост за месец април 2011г. от която е видно, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск на ищеца е начислено.

Възразяват върху претенцията за лихви, тъй като считат, че след като главният иск е неоснователен, акцесорните искове за лихви върху главниците също се явяват неоснователни и недоказани.

Молят съда да не бъде допускана до разглеждане исковата молба, тъй като не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.3 от ГПК, а в случай, че съдът приеме исковата молба за редовна, молят претенциите на Г.Д.Ю. да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Представят следните писмени доказателства в копие: Извлечение от ведомост за трудовите възнаграждения на ищеца Г.Д.Ю. от неизвестна дата.

Претендират сторените съдебно - деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован ищецът се явява лично и с процесуалния си представител адвокат СД от Пазарджишка АК.

В съдебно заседание, редовно призовани, дружеството-ответник се представлява от юрисконсулт М Д..

С Протоколно определение от 10.04.2013 г., на основание чл. 214, ал.1 от ГПК, е допуснато изменение на размера на претендираното обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2010 г.

От представеното по делото удостоверение изх. № 111 от 31.08.2012 г., издадено от дружеството-ответник, се констатира, че ищецът Г.Д.Ю. има неизплатени трудови възнаграждения за месеците март, април, май, юни и юли 2010 г. на обща стойност 1547,57 лв.

По делото е приложена Заповед № РД -796/26.07.2010 г., от която се установява, че трудовото правоотношение с ищеца Ю. е прекратено, считано от 26.07.2010 г., поради забавено плащане на трудовото възнаграждение. В същата заповед, на основание чл. 224, ал.1 от КТ е начислено обезщетение за неползван годишен отпуск за 2010 г. в размер на 3 дни.

Видно от Допълнително споразумение към трудов договор № РД-252 от 01.04.2002 г., сключено на 06.07.2005 г., се установява, че Г.Д.Ю. е преназначен на длъжността „Невъоръжена охрана” от длъжността „Монтьор на МПС” за неопределен период от време, на пълно работно време, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 240,00 лв. и клас прослужено време – 30% в размер на 72,00 лв.

По делото е приложено извлечение от ведомост за работните заплати, от което е видно, че брутната сума, начислена на ищеца Ю. възлиза на 767,73 лв.

От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза се констатира, че за месец март 2010 г. за 18 отработени дни при 22 работни дни, на ищеца е начислено трудово възнаграждение, от което неизплатена е останала сумата от 76,45 лв. За месец април 2010 г. за 20 отработени дни, при 20 работни дни, на ищеца Ю. не е изплатено възнаграждение в размер на 164,37 лв. За месец май при отработени пълен брой работни 19 дни, на Ю. не е изплатено възнаграждение в размер на 232,40 лв. За месец юни 2010 г. при 22 работни и отработени 22 дни, на ищеца е начислено, но не изплатено възнаграждение в размер на 352,65 лв. За месец юли 2010 г. при отработени 17, при 17 работни дни, е начислено, но не е изплатено възнаграждение в размер на 721,70 лв.

Вещото лице е установило, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът Ю. не е ползвал три дни платен отпуск, поради което му се дължи обезщетение по смисъла на чл. 224 ал.1 от КТ в размер на 55,23 лв., което обезщетение е начислено в разплащателната ведомост за м.юли 2010 г. Вещото лице е констатирало още, че обезщетение по чл. 221 от КТ е начислено върху брутното трудово възнаграждение за м. юни 2010 г. и е в разплащателната ведомост за м.юли 2010 г.

Вещото лице установява, че общият размер на неизплатените трудови възнаграждения на ищеца Ю. възлизат на сумата 1 087,30 лв., като неизплатеното обезщетение по смисъла на чл. 221 ал.1 от КТ представлява сума в размер на 405,04 лв., неизплатеното обезщетение за неползван платен годишен отпуск по смисъла на чл. 224, ал.1 от КТ възлиза на сумата от 55,23 лв., като общата сума на обезщетението за закъсняло плащане върху всички неизплатени възнаграждения и обезщетения, възлиза на сумата от 396,23 лв.

От заключението на вещото лице се констатира също, че законната лихва върху неизплатеното обезщетение по смисъла на чл. 221, ал.1 от КТ с главница 405,04 лв., възлиза на сумата от 100,43 лв. Мораторната лихва върху неизплатеното обезщетение по смисъла на чл. 224, ал.1 от КТ, върху главница в размер на 55,23 лв., за периода от 26.07.2010 г. до датата на предявяване на исковата молба – 18.12.2012 г., възлиза на сумата от 13,69 лв. Този период е приложим и за изчисляване на лихвата върху обезщетението по смисъла на чл. 221 ал.1 от КТ. Вещото лице сочи, че общият размер на законната лихва върху неизплатените трудови възнаграждения на ищеца възлиза на сумата от 282,11 лв.

По делото безспорно се установи, че ищецът Г.Д.Ю. е бил в трудово правоотношение с «Главно управление строителство и възстановяване» ЕАД през периода 01.04.2002 г. до 26.07.2010 г., като трудовият договор е прекратен, считано от 26.07.2010г.

По делото не се установи, че е налице заплащане от страна на дружеството–ответник  на начислените, но неизплатени на Г.Д.Ю. трудови възнаграждения за периода месец март 2010 г. – месец юли 2010 г.

Съдът счита, че предявеният иск за заплащане на  трудови възнаграждения по смисъла на чл. 128, във връзка с чл. 242 от КТ и във връзка с чл. 86 от ЗЗД, е основателен и следва да бъде уважен, като бъде осъдено дружеството-ответник да заплати дължимите суми в общ размер на 1087,30лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск – 18.12.2012 г. до окончателно изплащане на вземането.

На основание чл. 86 от ЗЗД следва да бъде осъдено дружеството-ответник да заплати обезщетение за забава върху всяко едно от неизплатените трудови възнаграждения на ищеца, което обезщетение за забава следва да бъде изчислено от датата на измискуемостта на всяко едно от месечните трудови възнаграждения, начислени, но неизплатени на ищеца,  до датата на предявяване на исковата молба по настоящото гражданско дело  - 18.12.2012г.  Това обезщетение възлиза на сумата от 282,11 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху неизплатените на ищеца трудови възнаграждения за месеците март, април, май, юни и юли  2010 г. до датата на предявяване на исковата молба – 18.12.2012 г.

Съдът счита за основателен и доказан предявения от ищеца Ю. иск за заплащане на обезщетение по смисъла на чл. 221, ал.1 от КТ, възлизащ на сумата от 405,04 лв., ведно с мораторна лихва за забавено плащане, възлизаща на сумата от 100,43 лв., за периода  от датата на изискуемост на обезщетението -26.07.2010 г. до датата на предявяване на исковата молба – 18.12.2012 г.

Съдът счита, че следва да бъде уважен като основателен и доказан, предявеният по смисъла на чл. 224, ал.1 от КТ иск за неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 3 дни, представляващо сумата от 55,23 лв., ведно с мораторна лихва върху това вземане в размер на 13,69 лв., която лихва се дължи за периода от датата на възникване на задължението – 26.07.2010 г. до датата на предявяване на исковата молба – 18.12.2012 г. .

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъдено ГУСВ ЕАД, да заплати на ищеца Ю. сумата от 250,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Следва да бъде осъдено дружеството–ответник да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт и по сметка на Панагюрския районен съд сумата 227,75 лв., представляваща сбор от 77,75 лв. - държавна такса, както и сумата от 150,00 лв. – възнаграждение на вещото лице.

Така мотивиран, на основание чл. чл.128, във връзка с чл.242 от Кодекса на труда и във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите, Панагюрския районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Г.у.с.и в.” ЕАД, с ЕИК 201906947, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” № 13, ет.7, представлявано от изпълнителния директор П.Н.К., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Ю., с ЕГН-**********,***, сума в общ размер на 1087,30 (хиляда осемдесет и седем лв. и 30 ст.) лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск – 18.12.2012 г. до окончателно изплащане на вземането

ОСЪЖДА „Г.у.с.и в.” ЕАД, с ЕИК 201906947, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” № 13, ет.7, представлявано от изпълнителния директор П.Н.К., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Ю., с ЕГН-**********,***, сумата 282,11 (двеста осемдесет и два лв. и 11 ст.) лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху неизплатените на ищеца трудови възнаграждения за месеците март, април, май, юни и юли  2010 г. до датата на предявяване на исковата молба – 18.12.2012 г.

ОСЪЖДА „Г.у.с.и в.” ЕАД, с ЕИК 201906947, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” № 13, ет.7, представлявано от изпълнителния директор П.Н.К., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Ю., с ЕГН-**********,***, сумата 405,04 (четиристотин и пет лв. и 04 ст.) лв., ведно с мораторна лихва за забавено плащане, възлвизаща на сумата от 100,43 лв., за периода  от датата на изискуемост на обезщетението 26.07.2010 г. до датата на предявяване на исковата молба – 18.12.2012 г.

ОСЪЖДА „Г.у.с.и в.” ЕАД, с ЕИК 201906947, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” № 13, ет.7, представлявано от изпълнителния директор П.Н.К., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Ю., с ЕГН-**********,***, сумата от 55,23 (петдесет и пет лв. и 23 ст.) лв., ведно с мораторна лихва върху това вземане в размер на 13,69 лв., която лихва се дължи за периода от датата на възникване на задължението – 26.07.2010 г. до датата на предявяване на исковата молба – 18.12.2012 г. .

ОСЪЖДА „Г.у.с.и в.” ЕАД, с ЕИК 201906947, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” № 13, ет.7, представлявано от изпълнителния директор П.Н.К., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Ю., с ЕГН-**********,***, сумата 250,00 (двеста и петдесет) лв., представляваща сторените от него съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Г.у.с.и в.” ЕАД, с ЕИК 201906947, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” № 13, ет.7, представлявано от изпълнителния директор П.Н.К., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт и по сметка на Панагюрския районен съд сумата 227,75 (двеста двадесет и седем лв. и 75 ст.) лв., представляваща сбор от 77,75 (седемдесет и седем лв. и 75 ст.) лв. - държавна такса, както и сумата от 150,00 лв. – възнаграждение на вещото лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че същото е изготвено с мотивите.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: