Р Е Ш Е Н И Е

 

68

 

24.04.2013 г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                                                          Град                                   

 

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                

 

Девети април

 

2013

 
                 

на                                                                                         Година                                      

в открито заседание в следния състав:

ЦВЯТКО МАНГОВ

 
                                                                    

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

 

Секретар  Н.С.

 

като разгледа докладваното от                                                                                    

2012

 

773

 

съдия МАНГОВ

 

 
 


                                               гр.д.                      по описа  за                          година

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са четири обективно съединени иска – по смисъла на чл.344, ал.1, т.1, във връзка с чл. 357, чл.224, ал.1 и чл.270 от Кодекса на труда, за незаконно уволнение, за заплащане на обезщетение за неползван годишен отпуск, за заплащане на трудово възнаграждение и  за признаване съществуването на трудово правоотношение.

В исковата си молба Н.Е.Г.,***, срещу „Моника” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.Попинци, община Панагюрище, ул.”Петър Т.Чардаков” № 33, представлявано от управителя И.Д.Д. твърди, че на 17.02.2011г. е започнал работа в ответното дружество на длъжността „Товарач”, като е работил по извозването на дървен материал от ДГС Панагюрище до различни клиенти. Твърди, че е сключил с дружеството-ответник трудов договор, със срок за изпитване, като след изтичане на предвидените в чл.70 от КТ шест месеца срок за изпитване, ищецът сочи, че е продължил да работи в ответното дружество, тъй като трудовият му договор е станал безсрочен. Г. твърди, че работното му време е било в размер на четири часа, с трудово възнаграждение в размер на 138,00лв. месечно, макар в действителност да е работил на пълно работно време и трудовото му възнаграждение да се е изчислявало съгласно изработеното, като размера му е бил около 300-400лв. месечно. Ищецът сочи, че трудовото му възнаграждение винаги се е изплащало на ръка от управителя на дружеството ответник – И.Д., като Г. никога не е полагал подпис върху изплащателна ведомост. Според ищеца Г., от 29.03.2012г. е продължил да работи като шофьор на товарен автомобил, като е управлявал камиони с марка „Камаз” и ДК № РА 0420 ВА и № РА 7155 АХ – и двата собственост на дружеството-ответник, като с тези автомобили е извозвал дървен материал от ДГС - Панагюрище до различни негови клиенти. Според Г. последното трудово възнаграждение, което управителят на дружеството-ответник му е изплатил е в размер на 450,00лв., дължимо за месец май 2012г. и макар след това да продължил да работи като шофьор на товарен автомобил за извозване на дървесина, не е получавал дължимото му се трудово възнаграждение. Ищецът твърди, че е изчакал през месеците юни, юли и август 2012г. изплащане на трудово възнаграждение и през септември е отишъл в счетоводството на дружеството-ответник, за да съобщи, че ако продължи да не получава трудово възнаграждение ще напусне работа. Тогава счетоводителката на „М.” ЕООД го уведомила, че на 01.06.2012г. трудовият му договор е прекратен. Ищецът твърди, че счетоводителката на дружеството- ответник му поискала трудовата книжка, след което му я върнала надлежно оформена с дата на прекратяване на трудовия договор – 01.06.2012г., на основание чл.325, т.1 от КТ – по взаимно съгласие между страните. Ищецът сочи, че не е подавал молба за напускане нито преди, нито след 01.06.2012г., като не е получавал документ за прекратяване на трудовия му договор, а е научил за уволнението си едва в началото на месец септември 2012г. Твърди още, че не е получавал устно уведомление или предупреждение за прекратяване на трудовия договор, но е продължавал да работи през месеците юни, юли и август 2012г. с товарен автомобил на дружеството-ответник. Твърди, че уволнението му е незаконно.

Моли съда да бъде признато за установено, че прекратяването на трудовия му договор от 01.06.2012г. е незаконно, като уволнението му на основание чл. 325, т.1 от КТ следва да бъде отменено.

Моли да бъде признато за установено, че ищецът Г. е продължил да работи в дружеството-ответник през месеците юни, юли и август 2012г., с месечно трудово възнаграждение в размер на 387,00лв., като претендира заплащане на възнаграждението, което му се дължи за положения труд през месеците юни, юли и август 2012г.

Сочи, че последното му трудово възнаграждение преди прекратяване на договора е в размер на 193,50лв. – за четири часов работен ден, или 387,00лв. месечно при осем часов работен ден, като претендира обща сума за неплатено възнаграждение за положения труд през месеците юни, юли и август 2012г. в размер на 1161,00лв.

Моли да бъде осъдено дружеството-ответник да му заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 17 дни за 2011г. и 13 дни за 2012г., което да бъде заплатено на база изчисление на пълно работно време през последните месеци – юни, юли и август 2012г., като претендира общ размер на сумата – 530,00лв. - обезщетение за неползван платен годишен отпуск  за 2011г. и 2012г.

Моли да бъде изискано от дружеството-ответник да представи личното трудово досие на ищеца Г..

Моли да бъде назначена съдебно-икономическа експертиза, при която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши проверка в счетоводството на дружеството-ответник и в ДГС Панагюрище, да отговори на следните въпроси: 1. До коя дата е отразено в счетоводството на дружеството -ответник „М.” ЕООД на каква длъжност, до кога е работил и какъв е размерът на последното получено възнаграждение на пълен работен месец на ищеца Г.; 2.Какъв е размерът на неползвания от ищеца платен годишен отпуск за 2011г. и 2012г. и какъв е размерът на евентуалното обезщетение за неползвания годишен отпуск; 3.Заведени ли са като собственост на дружеството-ответник товарни автомобили с марка „Камаз” и ДК № РА 0420 ВА и ДК № РА 7155 АХ и какви документи са издавани за работата на тези автомобили през месеците юни, юли и август 2012г., както и кой е вписан като шофьор на тези автомобили; 4. Има ли издадени документи в ДГС - Панагюрище за извозван дървен материал с товарни автомобили марка „КамАЗ” и ДК № РА 0420 ВА и ДК № РА 7155 АХ и кой е вписан, като водач на тези автомобили.

Моли да бъде изискан от КАТ – Пътна полиция при Областна дирекция на МВР - Пазарджик данни на чие име са регистрирани товарни автомобили марка „Камаз” и ДК № РА 0420 ВА и ДК № РА 7155 АХ.

В съдебно заседание е допуснато изменение на размера на предявения иск за обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода 2011 г. и 2012 г., като същият е увеличен на сумата 552,90 лв., както и размера на обезщетението за неплатени трудови възнаграждения от 1161 лв. на 1578,00 лв.

По иска за установяване на трудово правоотношение е увеличен размера на брутното трудово възнаграждение за месеците юни, юли и август 2012 г. от 387,00 лв. месечно на 526,00 лв.

За доказване на иска за установяване на трудово правоотношение и размера на брутното трудово възнаграждение, което е следвало да получава ищеца, е допусната тройна комплексна съдебна експертиза.

В съдебно заседание лично и чрез адвокат-пълномощника си поддържа исковете по основание и по размер с допуснатото изменение. Моли съда да постанови решение, с което да уважи исковете изцяло. Моли за съдебно-деловодни разноски. Съображенията си излага в писмени бележки, приложени поделото.

Представителят на ответника по иска – адв. К. поддържа становище, че не се оспорва от доверителя му, че между страните е съществувало трудово правоотношение. Признава аксесорната претенция за дължимото обезщетение по чл. 224  от КТ в размер на 17 дни за 21011 г. и 8 дни за 2012 г. – равностойни на 230,25 лв., като моли съда да уважи същата, предвид обстоятелството, че безспорно е доказано, че ищецът е работил за този период до края на м. май 2012 г. по 4 часа дневно.  По отношение на иска за обявяване на уволнението на ищеца за незаконно твърди, че макар и неводена документацията по законоустановения ред от страна на ответника е съществувало трудово правоотношение между ищеца и ответника до 01.06.2012 г., както и че безспорно е доказано, че до 01.06.2012 г. Г. е работил на 4-часов работен ден, т.е. при условията на непълно работно време.

По отношение на иска за установяване на трудово правоотношение след 01.06.2012 г. моли съда да отхвърли същия като неоснователен, тъй като от приложените по делото писмени доказателства, не може да се направи безспорния извод, че е съществувало трудово правоотношение между ищеца и ответника, като счита, че исковете за процесните три месеца следва да са вероятно основателни за сумата 151,69 лв. или общо 455,07 лв.  Твърди, че на тази база следва да се изчисли и претендираното обезщетение на ищеца за неползвания платен годишен отпуск, като обезщетението, което следва да получи е 276,30 лв., все при вариант на 4-часов работен ден.

В съдебно заседание поддържа становището си, алтернативно моли съда, ако приеме основния иск за основателен, то за процесните три месеца да се уважат исковете за сумата 455,07 лв. Сочи писмени доказателства. Съображенията си излага в писмени бележки, приложени по делото.

Съдът, като прецени приложените по делото писмени доказателства, становищата на страните, поддържани в съдебно заседание чрез адвокат-пълномощниците, свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, заключението на вещото лице счетоводител, заключението на тройната комплексна експертиза, прие за установено следното:

Няма спор по делото, че  ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност „товарач”, видно от приложеното по делото допълнително споразумение към трудов договор от 01.01.2011 г. сключен между ищеца и ръководителя на ответното дружество на длъжност „извозвач-дървен материал”, с работно време 4 (четири) часа,  с трудово възнаграждение 153,90 лв.

По делото е приложен и трудов договор № 19/17.02.2011 г. между „М.” ЕООД и Н.Е.Г., от който е видно, че същият е назначен на 4-часов работен ден за срок от шест месеца, с трудово възнаграждение в размер на 135,00 лв.  Няма други писмени доказателства в досието на работника, приложено по делото, от които да е видно по какъв начин е прекратено трудовото правоотношение на Гловчински, липсва молба от него за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, както и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Независимо от това, счетоводителката на ответното дружество е изпратила уведомление по чл. 62 ал.5 от КТ до Национална агенция за приходите, с което е прекратен трудовия договор на Н.Е.Г. № 19/17.02.2011 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие, че искът за отмяна на незаконното уволнение се явява недопустим и производството по делото в тази част следва да се прекрати.  Това е така, тъй като липсват реквизитите за незаконното уволнение, а именно – липсва заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество; основанието, на което е прекратено, както и какви обезщетения се дължат на ищеца за процесния период, а именно 2011г.-м. май 2012 г.  за да може съдът да прецени законността на уволнението. Трудовото правоотношение на ищеца с ответника не е прекратено по установения от закона ред и същото макар и формално съществува.

Обстоятелството, че в Национална агенция по приходите е подадено уведомление по чл. 62 ал.5 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на Н.Е.Г., считано от 01.06.2012 г.  не може да прекрати трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество.

По иска за признаване за установено, че Н.Г. е работил в ответното дружество „М.” ЕООД като шофьор на пълен работен ден през месеците юни, юли и август 2012 г. със заплата 526 лв. месечно.

            От писмените доказателства, приложени по делото, превозни билети за този период, издадени от ДГС – Панагюрище, безспорно се установи, че ищецът Н.Г. през месеците юни, юли и август 2012 г. е работил като шофьор на товарни автомобили собственост на ответното дружество, с които е превозван дървен материал  - марка „Камаз”  с ДК № РА 0420 ВА , който продължава да е собственост на ответното дружество и товарен автомобил марка „Камаз 53212” с ДК № РА 7155АХ – продаден от ответното дружество на 28.9.2012 г. на трето лице. Налице са и гласни доказателства в този смисъл.

            Разпитаният свидетел Шопов установи, че през месеците юни, юли и август 2012 г. Н.Г. редовно е ходел на работа в ответното дружество, като се е явявал сутрин в базата на товарните автомобили на ответника и вечерно време е прибирал след работа автомобилите, които е шофирал, в същата база.

От назначената съдебно-икономическа експертиза се установи, че за месеците юни, юли и август 2012 г. дружеството няма изготвени ведомости, в които да фигурира името на ищеца по делото Г..  В същото време, от превозните билети, издадени от ДГС Панагюрище, за този период като шофьор на товарните автомобили, превозвали дървен материал, фигурира името на Н.Г..
            При така установеното от фактическа страна, съдът прие, че искът за установяване на трудово правоотношение между ищеца и ответника за горепосочения период е основателен и доказан и следва да се уважи, като се приеме за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжността „шофьор” през месеците юни, юли и август 2012 г. на пълен работен ден, при възнаграждение в размер на 526,00 лв., което е минималният осигурителен доход за професията шофьор през 2012 г.

За да направи този извод, съдът прие и категоричното заключение на комплексната експертиза, която като компетентна и обоснована и неоспорена от страните бе възприета от съда. Видно от комплексната експертиза, през горепосочените три месеца – юни, юли и август 2012 г., Г. е работил и повече от 8 часа  - по 9, 10, 13, 14 и 15 часа на ден и няма нито един ден, който да установява четиричасово работно време. Същата експертиза установява, че минималното възнаграждение за минималния осигурителен доход за професията шофьор през 2012 г. е в размер на 526,00 лв. при пълен работен ден.

            По иска за осъждане на ответното дружество за неплатено възнаграждение за месеците юни, юли и август 2012 г.

Безспорно се установи по делото, че е съществувало трудово правоотношение между ищеца и ответното дружество, като същият за процесните три месеца е работил на длъжността „шофьор” на пълен 8-часов работен ден с работна заплата 526,00 лв.

С уважаването на главния иск следва да се уважи и аксецорния иск на ищеца като се осъди ответното дружество да му заплати сумата 1 578,00 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за месеците юни, юли и август 2012 г. или по 526,00 лв. месечно, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

По иска за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода 2011 г – 2012 г. в размер на 552,90 лв.

Съдът прие, че същият е частично основателен и доказан. Безспорно се установи по делото от заключението на единичната съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице – икономист, която като компетентна и обоснована и неоспорена от страните бе възприета от съда, се установи, че за 2011 г. полагаемият се платен годишен отпуск на ищеца е в размер на 17 дни като размерът на обезщетението за неползван платен годишен отпуск, изчислено при 4-часов работен ден е 9,21 лв. или общо сумата 156,57 лв.  За периода м. януари – м. май включително 2012 г. обезщетението за платен годишен отпуск е в размер на 8 дни, изчислено при 4-часов работен ден по 9,21 лв. общо сумата 73,68 лв., или общо сумата 230,25 лв.  На Г. се дължи и 5 дни платен годишен отпуск за периода, за който е установено трудово правоотношение (м.юни, юли и август 2012 г.) на пълно работно време по 18,43 лв. или общо сумата 92,50 лв.  Искът е основателен и доказан за сумата 322,75 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като се отхвърли за разликата до 552,90 лв. като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на делото следва да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата 230,00 лв. – разноски по делото (адвокатски хонорар), а на Районен съд Панагюрище сумата 168,12 лв., представляваща ДТ върху уважените обективно съединени иска и сумата 536,00 лв. – разноски за вещи лица.

Следва да се осъди ищеца Н.Е.Г. да заплати на ответника „М.” ЕООД сумата 120,00 лв. – разноски по делото (адвокатски хонорар) изчислени по компенсация.

По изложените съображения  и на основание чл.344, ал.1, т.1, във връзка с чл. 357, чл.224, ал.1 и чл.270 от Кодекса на труда, Панагюрският районен съд

 

                                    Р   Е   Ш   И:

 

ПО ИСКА предявен от Н.Е.Г., с ЕГН-**********,***, срещу „Моника” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.Попинци, община Панагюрище, ул.”Петър Т.Чардаков” № 33, представлявано от управителя И.Д.Д., ПРИЕМА за установено съществуването на трудово правоотношение между Н.Е.Г., с посочен по-горе адрес и ЕГН и „МОНИКА” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.Попинци, община Панагюрище, като същият е работил като шофьор на пълен 8-часов работен ден през месеците юни, юли и август  2012 г. , включително, с трудово възнаграждение в размер на 526,00 лв. месечно.

ОСЪЖДА „Моника” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.Попинци, община Панагюрище, ул.”Петър Т.Чардаков” № 33, представлявано от управителя И.Д.Д., да заплати на Н.Е.Г., с ЕГН-**********,***, сумата 1 578,00 (хиляда петстотин седемдесет и осем) лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за месеците юни, юли и август 2012 г. или по 526,00 лв. месечно, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Моника” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.Попинци, община Панагюрище, ул.”Петър Т.Чардаков” № 33, представлявано от управителя И.Д.Д., да заплати на Н.Е.Г., с ЕГН-**********,***, сумата 322,75 (триста двадесет и два лв. и 75 ст.) лв. (представляваща обезщетение за 17 дни платен годишен отпуск за 2011 г.  и 7 дни платен годишен отпуск за 2012 г. – при 4-часов работен ден общо 230,25 лв., както и сумата 92,50 лв., представляваща 5 дни платен годишен отпуск за периода м.юни, юли и август 2012 г.),  ведно със законната лихва върху 322,75 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 12.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до 552,90 лв. като неоснователен.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 773/2012 г. по описа на Панагюрския районен съд, по иска за отмяна за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, като НЕДОПУСТИМ.

Определението за прекратяване може да се обжалва с частна жалба, пред Пазарджишкия окръжен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОСЪЖДА „Моника” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.Попинци, община Панагюрище, ул.”Петър Т.Чардаков” № 33, представлявано от управителя И.Д.Д., да заплати на Н.Е.Г., с ЕГН-**********,***, сумата 230,00 (двеста и тридесет)лв. – разноски по делото (адвокатски хонорар).

ОСЪЖДА Н.Е.Г., с ЕГН-**********,***, да заплати на „Моника” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.Попинци, община Панагюрище, ул.”Петър Т.Чардаков” № 33, представлявано от управителя И.Д.Д. сумата 120,00 (сто и двадесет) лева -  разноски по делото (адвокатски хонорар), изчислени по компенсация.

ОСЪЖДА „Моника” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.Попинци, община Панагюрище, ул.”Петър Т.Чардаков” № 33, представлявано от управителя И.Д.Д., да заплати на  Районен съд Панагюрище сумата  168,12 (сто шестдесет и осем лв. и 12 ст.) лв., представляваща ДТ върху уважените обективно съединени иска и сумата 536,00 (петстотин тридесет и шест) лв. – разноски за вещи лица.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчване му на страните.

 

 

                                                                       

           

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: