Р Е Ш Е Н И Е  

 

65

 

22.04.2013 г.

 

ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                Година                                              Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Дванадесети април

 

2013

 
                

на                                                                             Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ЦВЯТКО МАНГОВ

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

 

                                                                                                                                                                                 

П З

 
 

Секретар                                                        

и прокурор

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия МАНГОВ

 

853

 

2012

 
 


                                          гр. д.                        по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание  чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 59 от ЗЗД и връзка с чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба В.Ц. ***, срещу С.К.Ф. ***, твърди, че С.К.Ф. и синът й ЦДФ са съпрузи. Същите разполагат със собствено семейно жилище в град ***, находящо се на ул. ***. В тази връзка, през 2009 г. двамата я потърсили и поискали от нея от нейно име и за тяхна сметка да изтегли заем от Банка ДСК ЕАД, за да могат да си покрият текущи семейни нужди, както и да извършат ремонт на семейното си жилище, където живеят, като изрично и двамата я уверили, че ако изтегли кредит, същият ще се погасява от тях.  Твърди, че с оглед тези обстоятелства, на 13.11.2009 г. е сключила договор с  Банка ДСК ЕАД за кредит за текущо потребление, по силата на който й била отпусната сумата 4200 евро, която следвало да издължи на 120 (сто и двадесет) месечни вноски. Тази сума предала изцяло на ответницата С.Ф. и на сина си ЦФ, които ползвали същата изцяло за семейни нужди. Първоначално отношенията им се развивали нормално, като двамата давали нужните месечни вноски за погасяване на изтегления банков кредит. Впоследствие обаче, въпреки отправената от нея покана, двамата отказали да предоставят необходимите парични средства за погасяване на изтегления в полза на тях кредит. Това я принудило да погаси предсрочно кредита на 29.08.2012 г. като внесла по сметка на банка ДСК ЕАД сумата 6955,00 лева. Това плащане от нейна страна намалило имущественото й състояние със същата сума като неоснователно се обогатили както сина й, така и ответницата по делото. След като изплатила сумата, многократно търсила ответницата и сина си да възстановят сумата по сметка на банка ДСК ЕАД, съставляваща стойността на това, с което се обогатили за нейна сметка, но те категорично отказали да сторят това.  Поради това подала заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата Ф. и сина й ЦДФ.

В законоустановения срок след издаване на заповедта по образуваното Ч.гр.д. № 651/2012 г. е постъпило единствено възражение от страна на ответницата. С оглед горното, моли съда след като докаже основателността на претенцията си, да постанови решение, с което да приеме за установено, че С.К.Ф. ***, солидарно с ЦДФ дължи сумата 6955,00 лв., представляваща предсрочно погасения остатък по договор за кредит за текущо потребление от 13.11.2009  г., с която сума ответницата се е обогатила за нейна сметка, без правно основание, ведно със законната лихва върху сумата 6955,00 лв. считано от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред Панагюрския РС до окончателното изплащане на сумата, както и съдебно-деловодните разноски и адвокатско възнаграждение.

В подкрепа на иска си сочи писмени и гласни доказателства. Моли съда да допусне изслушването на съдебно-счетоводна експертиза.

Моли да се изиска от РУП *** преписка вх. № 4825/2012 г., по която ответницата е дала във връзка с процесния случай писмени обяснения.

На основание чл. 190 от ГПК, моли съда да задължи ответницата да  представи заверен препис от нотариален акт за собственост на семейното жилище, находящо се в гр. ***, ул. Гео***, както и удостоверение за сключен граждански брак с ЦДФ.

Моли да се приложи ч.гр.д. № 651/2012 г. по описа на Панагюрския РС.

В съдебно заседание лично и чрез адвокат-пълномощника си поддържа иска по основание и по размер. Съображенията си излага в писмени бележки, приложени по делото. Моли за съдебно-деловодните разноски.

Ответницата по иска лично и чрез адвокат-пълномощника си оспорва иска по основание и по размер. Твърди, че заемът е взет единствено от съпруга й, с когото са във фактическа раздяла от три години и средствата са изразходвани изцяло от него. Сочи писмени доказателства. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Съображенията си излага в писмени бележки, приложени по делото. Моли за съдебно-деловодните разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, заключението на вещото лице, намери за установено следното:

Видно от заповед № 479/26.09.2012 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, по Ч.гр.д. № 651/2012 г., Съдът е разпоредил ЦДФ, с ЕГН-**********,*** и С.К.Ф., с ЕГН-**********,***, да заплатят СОЛИДАРНО на кредитора В.Ц.Ф., с ЕГН-**********,***, сумата 6 955,00 (шест хиляди деветстотин петдесет и пет) лв., ведно със законната лихва считано от 24.09.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 140,00 (сто и четиридесет) лв. - разноски по делото (държавна такса).

Видно от приложения по делото договор за кредит за текущо потребление, същият е сключен на 13.11.2009 г. между Банка ДСК ЕАД и В.Ц. *** и Димитър Маринов Филин, от същия град, за кредит за текущо потребление за сумата 4200 евро, със срок на издължаване 120 месеца като кредитът ще се усвоява чрез разплащателна сметка с титуляр В.Ц.Ф..  Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е бил 6,19, с годишен процент на разходите по кредита 15,06% . Кредитът е обезпечен със залог върху парични вземания в лева. По делото е приложено удостоверение за сключен граждански брак  от което е видно, че ЦДФ и ответницата С.К.Ц. са сключили такъв на 17.6.2000 г. в град ***.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, приложен по делото, ищцата В.Ц.Ф. и съпруга й Димитър Маринов Филин са продали на ЦДФ ½ идеална част от дворно място в град ***, цялото с полщ 268 кв.м., първи етаж от двуетажна масивна сграда застроена с площ 88 кв..м. и масивен гараж, на 10.04.2001 г.

По делото е прилжен договор за потребителски кредит от 30.5.2012 г. муежду Райфайзенбанк България ЕАД и С.К.Ф., от който е видно, че същата е получила потребителски кредит в размер на 23 242,50 лв., с който кредит Банката е превела дължимите суми по два потребителски кредита в Банка ДСК ЕАД и по две кредитни карти в ДСК ЕАД, по сметка на С.К.Ф.; по два потребителски кредита в БНБ Париба, по сметка на БНБ Париба; по потребителски кредит в Ти Би Ай Кредит по сметка на Ти Би Ай Кредит в Уникредит Булбанк АД, с които задълженията към тези финансови институции са изцяло погасени.

От разпита на свидетелите на ищцовата страна Ш, К и полицейския служител Ц, безспорно се установи, че ищцата е изтеглила кредит за сметка на ответниците С.К.Ф. и ЦДФ с цел да си покрият текущите семейни нужди, както ида извършат ремонт на семейното жилище, в което живеят , и че кредитът е бил погасяван от ЦФ, чрез даване на паричните вноски на ръка на майка му – ищцата по делото В.Ц.Ф..

Единственото спорно обстоятелство между ищцата и ответницата е че към момента на отпускане на кредита, тя е била във фактическа раздяла със съпруга й ЦДФ, поради което не се е облагодетелствала от кредита по никакъв начин. От обясненията й обаче, дадени в съдебно заседание на 12.03.2013 г. на основание чл. 176 от ГПК, безспорно се установи, че тя е ходила със съпруга си у ищцата, тъй като и двамата са имали желание да изтеглят кредит, но не са могли да сторят това, тъй като имали друг кредит в Банка ДСК, който изплащала ответницата С.Ф.. Нещо повече, безспорно се установи по делото, от цитирания по-горе договор за банков кредит от «Райфайзенбанк България» ЕАД, че със същия договор са погасени задължения на семейството на ЦФ и С.Ф. по банков кредит взет от ДСК и от много други банкови институции. От обясненията й се установи, че през този период ответницата е учила и е получавала заплата от около 350 лв., а е изплащала от тези пари 175 лв. вноска по изтегления от нея заем.  При така установеното от фактическа страна, съдът прие, че следва да приеме обясненията на ответницата напълно, като същите кореспондират с обясненията, дадени от ищцата по делото, че младото семейство е било в крайна нужда  с оглед доходите, които са имали както да обслужват взетите кредити, така и за покриване на ежедневните им нужди за живот.

Съдът прие за неоснователно възражението на ответницата, че към момента на изтегляне на кредита от страна наищцата същият се е ползвал единствено от нейния съпруг ЦФ, тъй като безспорно се установи, че и до настоящия момент същите са във фактическа  раздяла, което не я освобождава от отговорност. Нещо повече, това е едно нейно твърдение, което остана недоказано.  В този смисъл съдът не кредитира свидетелските показания на свид. И.Т.Ц. – майка на ответницата С.Ф., тъй като те са ирелевантни на спора.

По делото е назначено вещо лице експерт икономис,т чието заключение като компетентно и обосновано и неоспорено от страните, бе възприето от съда. Видно от заключението на вещото лице кредитът е отпуснат на 13.11.2009 г. за срок от 10 години, като на 29.08.2012 г. кредитът е предсрочно погасен от В.Ц.Ф., като е внесена сумата за предсрочно погасяване в размер на 3 550,98 евро, с левова равностойност 6 945,11 лв., съгласно договорения фиксинг.

При така установеното от фактическа страна съдът прие, че искът е основателен и  доказан и следва да се уважи. Налице е неоснователно обогатяване от страна на ответницата и нейния съпруг със сумата 6 955,00 лв., тъй като врезултат на плащането на 29.08.2012 г. имущественото състояние на ищцата В.Ф. е намаляло със сумата 6 955,00 лв., а ответниците са се обогатили с тази сума, като обогатяването се изразило под формата на спестени разходи, които същите е следвало да направят за ремонт на семейното си жилище, както и при плащанията им на текущите им семейни нужди. Това обогатяване е за сметка на ищцата и съпруга й и е лишено от основание, тъй като тегленето на кредита и предаването на паричната сума ищцата не го е направила с нравствен дълг, а само при условие кредитът да бъде изплащан от ответницата и съпруга й. Освен това, няма спор, че между обогатяването и обедняването е налице връзка, тъй като произтичат от общ факт – изплатената сума от ищцата, сумата от 6 955,00 лв. Сумата, с която ищцата е обеднявла към датата на имущественото разпореждане и която реално се дължи от ответницата не е възстановена.Освен това, ответницата дължи на ищцата и законната лихва върху главницата в размер на 6955,00 лв., считано от момента на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК пред Панагюрския РС. Предявеният установителен иск е основателен и доказан и следва да се уважи.

С оглед изхода на делото следва да се осъди ответницата да заплати на ищцата и направените разноски по делото в размер на 200,00 лв., представляваща държавна такса и разноски за вещо лице.

Водим от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Панагюрският районен съд

Р     Е      Ш      И:

 

ПО ИСКА предявен от В.Ц.Ф., с ЕГН-**********,***, срещу С.К.Ф., с ЕГН-**********,***,  ПРИЕМА за установено, че С.К.Ф., с ЕГН-**********,*** ДЪЛЖИ на В.Ц.Ф., с ЕГН-**********,***, солидарно с ЦДФ, с ЕГН-**********,*** сумата 6 955,00 (шест хиляди деветстотин петдесет и пет) лв., ведно със законната лихва считано от 24.09.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 140,00 (сто и четиридесет) лв. - разноски по делото (държавна такса), по заповед № 479/26.09.2012 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, по Ч.гр.д. № 651/2012 г. на Панагюрския районен съд.

            ОСЪЖДА С.К.Ф., с ЕГН-**********,***,  да заплати на В.Ц.Ф., с ЕГН-**********,***  сумата 200,00 (двеста) лева – разноски по делото.

Решението е неокончателно и подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: