Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /06.03.2019 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 882/2018 г. по описа на съда

Производството е по реда на чл. 79 ЗЗД във вр с чл. 365 ЗЗД

Производството е образувано по повод иск с правна квалификация чл. чл. 79 ЗЗД във вр с чл. 365 ЗЗД предявен от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция в качеството му на универсален правоприемник на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България възниква срещу П.П.К., с който се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 1429,74 лв. на основание сключена между страните спогодба от 11.12.2014 г.

Ищецът основава исковата си претенция, уточнена с молба от 12.11.2018 г.,  на следните фактически твърдения: С договор за потребителски заем № PLUS-01684077 от 20.07.2012 г., „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е отпуснало паричен кредит в размер на 5030.76 лева и закупуването на застраховка „Защита на плащанията“ от 284.76 лева на ответникът К.. Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № PLUS- 01684077, като с непрестирането на дължимия резултат, чиято изискуемост е с календарно определен падеж, ответникът П.П.К. е изпаднал просрочие към кредитора, съгласно уговорения погасителен план, поради което е подадена искова молба и е образува гр. д. № 260/2014 г. по описа на Районен съд — гр. Панагюрище, което е прекратено поради постигане на спогодба между страните по смисъла на чл.  

 

 
365 ЗЗД. В исковата молба и молба –уточнение към нея, се излага, че на 15.02.2018 г. П.П.К. е преустановил доброволните плащания по дълга, по договора за спогодба, като към 18.10.2018 г. същият възлиза в общ размер на 1 429 74 лева. Моли се да уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.

Ответникът получил препис от исковата молба е подал в срок отговор, с който я оспорва по основание и размер. В отговора се излага, че действително е налице договор за кредит, както и споразумение между страните по спора. Твърди се, че плащането по кредита е преустановено на 15.02.2018 г., поради погасяване изцяло на задължението по договора. Моли се да се отхвърли исковата претенция. В о.с.з ответника поддържа, че при сключване на процесното споразумение не му било известно, че ще заплаща лихва за забава, в случай, че не изпълнява точно задълженията си по спогодбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 365 ЗЗД.

По делото е представен и приет като доказателство договор за спогодба сключен между страните по спора от който се установява, че със същия са се уредили отношенията между страните по повод сключен между тях договор за потребителски заем № PLUS -01684077, като съгласно постигнатите уговорки страните са се съгласили, че ответника дължи сумата в размер на 6556,51 лв., от които 4750,47 лв. главница, 1145,62 лв. възнаградителна лихва, 620,00 лв. – мораторна лихва и 40,02 лв. съдебни разноски. Със спогодбата страните са приели, че по договор за потребителски заем № PLUS -01684077 до момент на сключване на спогодбата е погасена сумата в общ размер на 754,96 лв.

От представен и приет по делото като писмено доказателство договор за потребителски заем № PLUS -01684077 от 20.07.2012 г. сключен между ищеца и ответника П.К. се установява, че ищецът е предоставил на ответника сума пари в размер на 5030,76 лв., който ответникът се е задължил да върне на 15 месечни погасителни вноски в размер на 407,27 лв. С договора е уговорен размер на годишен процент на разходите – 45,30 %; лихвен процент- 32,11%, такса за усвояване в размер на 116,11 лв., както и цена за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ 284,76 лв.

По делото е допусната и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че в резултат на сключената между страните спогодба ответникът К. е заплатил на ищцовото дружество сумата в размер на 6556,51 лв. с които са погасени- мораторна лихва: 620,40 лв. възнаградителна лихва – 1145,62 лв.; главница – 3449,63 лв. и законна лихва в размер на 1340,86 лв., която законна лихва е начислена в резултата на забавяне на плащанията от ответника. Предвид поредността при погасяване на вземането, както и начисляването на законна лихва остава остатък дължим по договора за спогодба в размер общо на 1340,86 лв., от които главница- 1300,84 лв. и съдебни разноски – 40,02 лв. Ценено съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото същото е обективно, компетентно изготвено и с него са дадени обосновани и пълни отговори на всички задачи поставени по делото.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва- валиден договор за спогодба сключен между страните по спора, по силата на който ответникът дължи да заплати на ищеца сумата в размер на 1429,74 лв. Ответникът следва да докаже възражението си, че изцяло е погасил процесната сума чрез плащане.

 

Разпоредбата на чл. 365, ал. 1 ЗЗД предвижда, че с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.

В конкретния случай процесния договор за спогодба е сключен с оглед възникналия между страните спор по договор за потребителски заем № PLUS -01684077 от 20.07.2012 г. по силата, на който търговското дружество е предоставило на ответника сумата в размер на 5030,76 лв., а същият се е задължил да я върне на 15 месечни вноски, в срок до 18.10.2013 г. Уговорен е между страните фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходите. Предвид изложеното, съдът приема, че между ответника и „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция в качеството му на универсален правоприемник на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД са възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК.

Разпоредбата на чл. 11 ЗПК предвижда  минимално необходимото съдържанието, което следва да има договорът за потребителски кредит, като разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК предвиждат, че в договора за потребителски кредит следва да са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. От друга страна разпоредбата на чл. 22 ЗПК, предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът е недействителен потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита (арг. чл. 23 ЗПК).

В конкретния случай, видно от представени по делото договор за потребителски заем № PLUS -01684077 от 20.07.2012 г. страните са постигнали съгласие търговското дружество да предостави на ответника сумата в размер на 5030,76 лв., а същият се е задължил да я върне на 15 месечни вноски, в срок до 18.10.2013 г. всяка в размер на 407,27 лв., като не е посочено при заплащане на всяка погасителна вноска каква част от главницата, лихвите и останалите такси се погасява, не е посочено как се образува всяка погасителна вноска – каква част от нея е главница, лихви и разноски, т.е. доколкото погасителния план не съдържа изискуемите от закона реквизити – разпределяне на вноските между различни неизплатени суми, то следва да се приеме, че погасителен план липсва, което води до недействителност на сключения договор за заем, арг. чл. 22 ЗПК.

 Съгласно разпоредбата на чл.366 ЗЗД сключената спогодба върху непозволен договор е нищожна, дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност. Изводът е, че договор, който е недействител в своята цялост, представлява непозволен договор по смисъла на чл.366 ЗЗД и по него не може да се сключва спогодба. Изводът за недействителност на договора, който потребителят е сключил следва да се основава на интереса на потребителя с оглед на защитата на правата, предоставени му от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., като съдът е длъжен служебно, без довод на страните,  следи за съответствието на договор сключен с потребител с императивните правила защитаващи неговите интереси. Възможно е при действието на договор, недействителен поради несъответствие със ЗПК, да възникне спор за разрешаването на който да се сключи спогодба. Договорът за спогодба може да съдържа индивидуално уговорени клаузи, но съществуващият или възможният спор да произтичат именно от прилагането на първоначалния договор, който е недействителен. Съдебната практика приема, че потребителската защита би могла да не се приложи само при изричен отказ на потребителя да се ползва от обявяване на неравноправния характер на договорна клауза в съдебен спор относно изпълнението на договора. По тези съображения договор за спогодба или допълнително споразумение, в които са установени правата и задълженията на страните, произтичащи от неравноправна клауза в първоначалния договор или недействителен договор, биха представлявали предварителен отказ от потребителската защита, който е недопустим. Ето защо определянето на размера на задължението едностранно от търговеца чрез прилагане на клаузи от недействителен договор представлявала спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл.366 ЗЗД, независимо че основният договор не е обявен за такъв. Ето защо настоящият съдебен състав, приема, че процесният договор за спогодба имащ за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на недействителен договор е нищожен (така и Решение № 146 от 01.11.2017 г. по т. д. № 2615/2016 г. на Първо търговско отделение, ВКС).

Предвид изложеното - липсата на валидно сключена спогодба, то липсва първата материално правна предпоставка за уважаване на предявения иск, поради което същият следва да се отхвърли като неоснователен.

Доколкото искът се явява неоснователен съдът не дължи обсъждане на възраженията на ответника относно погасяване на цялата дължима сума по договор потребителски заем № PLUS -01684077 от 20.07.2012 г. сключен между „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция в качеството му на универсален правоприемник на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и П.П.К..

При този изход на спора се дължи присъждане на разноски в полза на ответника, но доколкото не е направено такова искане, нито са представени доказателства за реално сторени разноски, то разноски не следва да се присъждат на никоя от страните.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска, с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 365 ЗЗД, предявен  от БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция в качеството му на универсален правоприемник на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД ЕИК:204915054  със седалище и адрес на управление на клона: гр. София, ж.к. „Младост4“, Бизнес парк София“, сгр. 14 и П.П.К. ЕГН: **********, с адрес: *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1427,74 лв. – представляваща непогасена част от дълг по договор за спогодба от 11.12.2014 г. сключена между страните.

Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: