Р Е Ш Е Н И Е

45

 

28.03.2019г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                 Година                                           Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Двадесет и първи февруари

 

2019

 
                

на                                                                             Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

                                                                                                                  

ИВАНКА ПАЛАШЕВА

 
 

Секретар                                                         

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

575

 

2018

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по смисъла на чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 240 и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., чрез процесуалния представител -юрисконсулт Н.А.С., срещу И.И.Н.,***, твърдят, че на 03.04.2015г. между „Фератум България“ ЕООД, като кредитор и И.И.Н., като кредитополучател е сключен Договор за кредит № 244140 от същата дата чрез средствата за комуникация от разстояние, във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, ЗЗД и Закона за елекронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Ищците сочат, че всички конкретни действия по отпускане на кредита са описани в общите условия, които уреждат отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяне на потребителски  кредит. Ответникът е декларирал, че приема всички условия, посочени в преддоговорната информация, за предоставяне на финансова услуга от разстояние, а със сключването на процесния договор за кредит е удостоверил, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор, както и с тарифата на „Фератум България“ ЕООД в случаите, когато е приложима, както и с Общите условия, представляващи неразделна част от договора за кредит. Според дружеството- ищец, отвеникът е получил кредит в размер на 1000,00 лв., който е следвало да бъде погасен, ведно с лихва, представляваща печалба за кредитодателя в размер на 119,90 лв., за срок от 180 дни. Ищците твърдят че и към настоящия момент дължимата главница е в размер на 1000,00 лв.

Съгласно исковата молба, в чл. 5 от Общите условия, приложими към сключения договор за кредит, ответникът И.Н. се е задължил спрямо „Фератум България“ ЕООД да заплати такса за предоставяне на гаранция, в размер на 556,99 лв. съгласно Договор за гаранция № 244140 от 03.04.2015 г. Дружеството- ищец сочат в предявената искова молба, че съгласно чл. 10, т.1-т.8 от Общите условия към Договора за кредит, в случай, че Н. изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски по кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислява такса,  в зависимост от просрочението, която в конкретния случай, към датата на предявяване на исковата молба възлиза на 300,00 лв. и представлява административна такса за събиране на вземането.

Съгласно исковата молба, задължението на ответника Н. към дружеството- кредитодател „Фератум България“ ЕООД, формирано от усвоената, но непогасена част от кредита – главница, договорна лихва, административна такса, ведно с дължимата такса за гаранция по Договор за гаранция, е в размер на 556,99 лв.

Ищците твърдят, че на 01.12.2017г. е сключен Договор за покупко- продажба на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017г. между дружеството ищец – „А.з.к.н.п.з.“ ООД и „Фератум България“ ЕООД, в качеството им на цедент, с регистрационен номер С56251, по силата на който вземането срещу Н. е прехвърлено в полза на дружеството- ищец изцяло, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, а Н. е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 14.12.2017г. от „Фератум Банк“ ЕООД, посредстом писмо с обратна разписка.

„А.з.к.н.п.з.“ ООД молят съда да постанови решение, съгласно което да бъде установено със силата на присъдено нещо спрямо И.И.Н., че  ответникът дължи на дружеството – ищец заплащане на главница по Договор за кредит № 244140 от 03.04.2015 г., във връзка с Договор за гаранция от 03.04.2015 г., в размер на 1000,00 лв., договорна лихва за периода от 03.05.2015 г. до 30.09.2015 г. в размер на 119,90 лв., административна такса за събиране на вземането в размер на 300,00 лв., такса за гаранция, в размер на 556,99 лв., мораторната лихва върху непогасената главница периода от датата на настъпване на забавата – 01.10.2015 г. до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 22.03.2018г., в размер на 27,61 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 22.03.2018 г. до окончателно изплащане на дължимите суми.

Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.

Молят уведомлението за извършената цесия да бъде връчено на ответника, заедно с препис от исковата молба и доказателствата.

Представят следните писмени доказателства в копие: Договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредит от 01.12.2017 г.; Потвърждение за сключена цесия по чл. 99, ал.3 от ЗЗД – 1 броя; Информация за заявка за кредит от 04.03.2015 г.; Извлечение от списък с името на И.Н..

В законоустановения срок, ответникът И.И.Н. представя писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че не разбира защо исковата молба е предявена от „А.з.к.н.п.з.“ ООД, след като е получил кредита си от „Фератум Банк“ ООД. Твърди, че уведомлението, което е приложено към исковата молба и в което е посочено прехвърлянето на задължението на Н. не е получено от ответника, същото няма изходащ номер и дата, което според него е потвърждение, че не го е получил. Твърди, че не потърсен за доброволно извънсъдебно договаряне относно изплащане на задължението, съобразено със затрудненото му материално състояние и избягване на допълнителни съдебни разходи. Потвърждава издължаването на главница в размер на 1000,00 лв., договорна лихва в размер на 119,90 лв., както и мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на забавата – 01.10.2015г. до датата на изплащане на задължението.

Ответникът направи пълно признание на иска с писмения отговор на предявената искова молба

Съгласно чл. 237 от ГПК, при наличие на такова признание не се налага събирането на други доказателства. Настоящото решение се основава на признанието на иска от страна на ответника И.И.Н. и искът следва да бъде уважен.

Спазени са изискванията на чл. 237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявеният иск по смисъла на чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 240 и чл.86 от ЗЗД, за основателен и доказан и същият следва да бъде уважен.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът Н. да заплати на дружеството –ищец, сторените по делото съдебно – деловодни разноски в общ размер на 450,00лв., която сума представлява сбор от държавна такса в размер на 100,00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00лв.

По изложените съображения и на основание чл. 237, ал.1 ГПК, Панагюрският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА за установено, че между „А.з.к.н.п.з.“ ООД, с ЕИК- 202527341, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., чрез процесуалния представител -юрисконсулт Н.А.С. и И.И.Н., с ЕГН- **********,***, съществува облигационно правоотношение, съгласно което И.И.Н., с ЕГН- **********,***, дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, с ЕИК- 202527341, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., заплащането на главница по Договор за кредит № 244140 от 03.04.2015 г., във връзка с Договор за гаранция от 03.04.2015 г., в размер на 1000,00лв.(хиляда лева), договорна лихва за периода от 03.05.2015 г. до 30.09.2015 г. в размер на 119,90 лв.(сто и деветнадесет лева и деветдесет стотинки), административна такса за събиране на вземането в размер на 300,00 лв.(триста лева), такса за гаранция, в размер на 556,99 лв.(петстотин петдесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки), мораторната лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата – 01.10.2015 г. до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 22.03.2018г., в размер на 27,61 лв.(двадесет и седем лева и шестдесет и една стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 22.03.2018 г. до окончателно изплащане на дължимите суми.

          ОСЪЖДА И.И.Н., с ЕГН- **********,*** да заплати н.А.з.к.н.п.з.“ ООД, с ЕИК- 202527341, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., сторените съдебно- деловодни разноски в общ размер на 450,00лв.(четиристотин и петдесет лева), която сума представлява сбор от държавна такса в размер на 100,00лв.(сто лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00лв.(триста и петдесет лева).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: