Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /18.03.2019 г.,

 

гр. П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – П., в проведеното на единадесети март две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание,  в състав:

 

       Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 681/2017 г. по описа на съда

 

Производството е по реда на 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК

Предявен е от „К.“ АД срещу Х.С.Т. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, за приемане за установено, че Х.Т. дължи на ищеца сумата в размер на 1200 лв.  ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба- 24.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата - главница по договор за кредит № 630281 сключен на 08.03.2016 г., 102,36 лв. административни разноски, 148,38 лв. –договорна лихва за периода от 08.03.2016 г. до 20.09.2016 г., 135,81 лв. наказателна лихва за периода от 21.04.2016 г. до 10.03. 2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК  по ч.гр.д №374/2017 г. по описа на Районен съд – П..

В исковата молба се твърди, че на 03.07.2017 г. на 08.03.2016 г. Х.С.Т. е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от „К.“ АД, за което е попълнил заявление с личните си данни на интернет страницата на дружеството. На заявлението е даден индивидуален идентификационен код № 630281. На посочения от ответника електронен адрес, при сключването на договора за кредит са изпратени автоматично Договор за кредит № 630281/08.03.2016 г., ведно с Приложение 1 към него, приложими Общи условия за предоставяне на кредити на К. /“ОУ“/ и Стандартен европейски формуляр („СЕФ“).След запознаване с всички условия по договора ответникът е въвел самостоятелно на указаното за това място в сайта команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail и приемам ОУ и Договора. “. Предвид изложеното ищецът твърди, че в между К. /кредитор/, от една страна, и Х.С.Т., в качеството му на кредитополучател — от друга, на 08.03.2016 г. е сключен  във формата на електронен документ Договор за кредит № 630281 за срок от 6 месеца и краен срок на погасяване на предоставената заемна сума в размер на 1200лв. — 20.09.2016 г.  Заемна сума била получена от ответникът в брой на 08.03.2016 г. на каса на „И.“ АД. Ответникът се задължил да върне предоставената му заемна сума по продесния Договор на 6 /шест/ равни месечни вноски, всяка от които в размер на 224,73 лева, описани в уговорения между страните погасителен план, което задължение ответникът не изпълнил. Излагат се доводи, че ответникът е търсен многократно за  извънсьдебно уреждане на отношенията, поради което ищецът сторил административни разноски в размер на 102,36 лева. Предвид изложеното моли да се уважат исковите му претенции. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в които оспорва предявените искове. Излагат се доводи, че ответникът не е подписвал процесния договор за потребителски заем, както и че приложените по делото общи условия не са подписани от ответника съобразно изискванията на чл. 16 ЗЗД. Прави се възражение относно липсата на представителна власт от страна на кредитора, тъй като от представените доказателства по делото не може да се приеме, че именно лицата подписали договора са били упълномощен да го представляват. Твърди се, че липсва подпис на ответника и по отношение на „приложение 1“ и „Стандартен европейски формуляр“. Излага се, че липсват доказателства, че процесната сума е реално предоставена на ответника. Навеждат се доводи за неоснователност на претенцията за направени административни разноски, тъй като в приложения по делото протокол не е посочено къде са направени посещенията, както и как в установена самоличността на длъжника. Излага се, че не е налице предсрочна изискуемост, доколкото по делото липсват доказателства за уведомяване от кредитора. Моли да се отхвърлят претенциите. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното:

В проведено по делото открито съдебно заседание на 11.03.2019 г. като писмено доказателство по делото е приет договор за спогодба от 07.03.2019 г. сключен между страните, като ответникът, чрез процесуалния си представител е направил изрично признание на исковата претенция в размерите съобразно представения договор за спогодба. В същото съдебно заседание е докладвана и писмена молба от ищеца, с която ищецът е направил изявление, че желае постановяване на решение при признание на иска, съобразно представения договор за спогодба.

Съдът, като взе предвид направеното признание на предявения иск, намира, че съгласно разпоредбата на  чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо обсъждане на приетите по делото доказателства, поради което предявеният иск следва да бъде уважен  в размерите на направеното от ищеца признание.

По отношение на разноските:

При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в заповедното производство, доколкото обаче съобразно представения по делото списък на разноските по см. на чл. 80 ГПК се претендират такива единствено по отношение на разноските направени в исковото производство, то в конкретния случай съдът не дължи произнасяне по разноските направени в заповедното производство.

Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ и постигнатото между страните споразумение, както и представения списък за направените разноски по чл. 80 ГПК възнаграждението следва да бъде определено в размер на 170,14 лв. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 150 лв. възнаграждение за вещо лице и 168,26 лв. държавна такса или разноските в настоящото производство са в общ размер на 488,40 лв.

 

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК по отношение на Х.С.Т., ЕГН **********, с адрес ***, че „К.“ АД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление ***, е носител на парично вземане в размер на сумата от на 1200 лв.  ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба- 24.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата - главница по договор за кредит № 630281 сключен на 08.03.2016 г. между страните, 148,38 лв. –договорна лихва за периода от 08.03.2016 г. до 20.09.2016 г., 92,86 лв. наказателна лихва за периода от 21.04.2016 г. до 10.03.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК  по ч.гр.д №374/2017 г. по описа на Районен съд – П..

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Х.С.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „К.“ АД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление *** сумата в размер на 488,40 лв. разноски за първоинстанционното производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :