Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /21.02.2019 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Иванка Палашева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 821/2018 г. по описа на съда

Производството по делото е по чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК

Производството е образувано по повод иск с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД от „Е.М.” ЕООД, ЕИК 131001375 срещу Н.А.Б., ЕГН **********, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2874,58  лева, ведно със законната лихва от 06.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща дължима главница по договора за потребителски кредит от 28.04.2011 г. и сключени към него анекс от 31.10.2011г. и анекс от 29.10.2012г. г., сключени между „Ю.Б.” АД и ответника, както и сумата в размер на 1135,61 лв.- представляваща договорна лихва за периода от 28.08.2015 г. до 28.05.2018 г., които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на договор за прехвърляне на парични задължения от 18.01.2016г, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 599/2018 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 28.04.2011г. е сключен Договор за потребителски кредит №FL583753/28.04.2011r. между „Юробанк И Еф Джи България ”АД (с настоящо наименование „Ю.Б.“ АД), в качеството на Кредитор и Н.А.Б. и Г.Т.Б.- кредитополучатели, по силата на който „Юробанк И Еф Джи България“ АД  е предоставил на кредитополучателите кредит в размер на 2910,00лв.  Към процесния договор е сключен Анекс №1 от 31.10.2011г. и Анекс №2 от 29.10.2012г. Крайният срок за погасяване на кредита е 28.05.2018г. В исковата молба се излага, че кредитополучателите погасили част от дължимите суми, като непогасеното задължение възлиза в размер на 4 010,19лв, от които: главница - 2 874,58лв. и договорна лихва - 1 135,61лв.

На основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него между „Ю.Б.” АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД) и„Е.М.” ЕООД, задължението на Н.А.Б. е прехвърлено на ищеца, като в изпълнение на чл.99 от ЗЗД длъжниците са уведомени за станалата цесия.Предвид всичко изложено се моли за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията, в законоустановения срок не е подал отговор на исковата молба. В първото по делото открито съдебно заседание, ответникът се явява лично, като поддържа, че действително дължи връщане на сумата по кредита, но в момента няма средства за заплащане на същата, тъй като е безработен и жевее на квартира.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с иск с  правно основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл 86 ЗЗД.

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК. Видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 24.09.2018 г., а исковата молба е подадена на 01.10.2018 г., от процесуално легитимирана страна- заявител в заповедното прозиводство.

От приет по делото като доказателство договор за потребителски кредит FL583753 от 28.04.2011 г.  сключен между „Юробанк И Еф Джи България ”АД (с настоящо наименование „Ю.Б.“ АД) и Н.А.Б. и Г.Т.Б.- кредитополучатели, се установява, че „Юробанк И Еф Джи България“ АД  е предоставил на кредитополучателите кредит в размер на 2910,00лв., който е следвало да бъде върнат на 85 месечни вноски, като последната е с падеж 28.05.2018г. На 31.10.2011 г. е сключен между страните Анекс № 1, с който е променена възнаградителната лихва за част от месечните вноски, видно от приложения по делото писмен документ.

От приложен по делото и приет като доказателство Анекс № 1 от 29.10.2012г.  сключен между „Юробанк И Еф Джи България ”АД и ответникът и Г.Б., по отношение на която заповедта по чл. 410 ГПК за изпълнение на парично задължение е влязла в сила, отново е променена договорната лихва за част от периода, като страните са приели за установено, че към 29.10.2012 г. редовнота усвоена и непогасена главница е в размер на 2683,65 лв., просрочената лихв е в размер на 97.81 лв., а просрочената главница в размер на 92,42 лв. Крайният срок за погасяване на кредита е останал непроменен, а именно: 28.05.2018г.

По делото е приложен договор за възлагане на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. сключен между  Юробанк И Еф Джи България ”АД - прехвърлител и ищеца „Е.М.“ ЕООД- цесионер, по силата, на който продавачът е прехвърлил на купувача- ищец вземанията си посочени в Приложениеята към  договора, като наред с това цедента е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия по см, на чл. 99, ал. 3 ЗЗД -  клаузите на договора за цесия, цедента е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне- клауза 4.3 и 5.1 от процесния договор, като е представено и изрично нотариално заверено пълномощно (л.85 от делото).

От приложено по делото Приложение за извършена цесия към договор за продажба на вземания (цесия) между „Юробанк И Еф Джи България ”АД – цедент и „ЕОС Матрикс“ Е ООД  се установява, че на цесионера е прехвърлено и процесното вземане, в общ размер на 4010,19 лв., от които 2874,58 лв. главница и 1135,61 лв. - лихва, видно от представено по делото приложение към за извършване на цесия.

Освен това към договора за прехвърляне на вземния е приложено и потвърждение до длъжниците за извършената цесия изходящо от цедента и цесионера.

От приложена по делото обратна разписка и уведомление за цесия се установява, че ответникът Б. е бил надлежно уведомен при условията на чл. 99, ЗЗД за извършената цесия, на 29.05.2018г., видно от отбелязването върху обратната разписка (ответникът лично е получил уведомлението - л. 91 (от делото)).

При така установено от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва- валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; валиден договор за Договор за потребителски кредит №FL583753/28.04.2011г, по който цедентът му е предоставил на ответника сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на задължението  за главница.

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

От данните по делото се установява, че между „Юробанк И Еф Джи България ”АД и Н.Б. и Г.Б. е сключен договор за потребителски кредит №FL583753/28.04.2011г. по силата, на който Банката е предоставило на ответника сумата в размер на 2910 лв. Кредитополучателите се задължили да я върнат на 85 месечни вноски, в срок до 28.05.2018  г. ведно с възнгарадителна лихва в размер общо сумата на 1603 лв.

От доказателствата по делото – договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. ведно с приложение към него сключен между „Ю.Б.“ АД и „Е.М.“ ЕООД се установява, че между страните по договора е прехвърлено вземането на цедента към ответника по делото, в размер на 4010,19 лв., от които 2874,58 лв. главница и 1135,61 лв. – лихва, за което прехвърляне ответникът е надлежно уведомен по см. на чл. 99 ЗЗД.

Дори и да не бъде споделено гореизложеното, относно наличието на надлежно уведомяване на ответника - длъжник за извършената цесия, то следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Аналогично становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. В това решение е прието, че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД; Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл.235, ал.3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника, така и в Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013г. на Второ т.о., ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК в производство по предявен иск по чл. 422 ГПК.

Предвид горе изложеното ищецът е материално легитимиран кредитор спрямо ответника по отношение на вземането прехвърлено от цедента  Ю.Б.“ АД в размер на 4010,19 лв., от които 2874,58 лв. главница и 1135,61 лв. – лихва, като ответникът не оспорва дължимостта на претендираните суми, а излага единствено съображения за невъзможност за заплащане на същите, поради което предявените искове- както за глваницата, така и за договрната лихва се явяват основателни и като такива следва да се уважат в цялост.

По отношение на разноските:

При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. Поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва ответнкът да бъде осъден д заплати суата в размер на 80,20 лв. Представляваща държавна такса заплатена в заповедното производство.

Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 84,87 лв. – представляващи заплатена държавна такса.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл 86 ЗЗД, по отношение на  Н.А.Б. ЕГН ********** и адрес: ***, че „Е.М.“ ЕООД ЕИК : 131001375, и седалище и адрес на управление:***, е носител на парично вземане в размер на сумата от 2874,58  лева, ведно със законната лихва от 06.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща дължима главница по договора за потребителски кредит №FL583753/28.04.2011г от 28.04.2011 г. и сключени към него анекс от 31.10.2011г. и анекс от 29.10.2012г. г., между „Ю.Б.” АД и ответника, както и сумата в размер на 1135,61 лв.- представляваща договорна лихва за периода от 28.08.2015 г. до 28.05.2018 г., които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 599/2018 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н.А.Б. ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на Е.М.“ ЕООД ЕИК : 131001375, и седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 80,20 лв. – представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата в размер на 84,87лв. – представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: