Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /06.02.2019 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 376/2018 г. по описа на съда

Производството по делото е по чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК

Предявен е от „П.К.Б.“ ЕООД срещу Г.Б.И. ЕГН **********  иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. във вр. чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, за приемане за установено, че Г.И. дължи на ищеца сумата в размер на 3925,48 лв. представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит № 3012872871 от 28.09.2016 г. ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 821 от 22.11.2017 г. по ч.гр.д №1147/2017 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

В исковата молба се твърди, че на 28.09.2016 г. между „П.К.Б.“ ЕООД и Г.Б.И. бил сключен договор за потребителски кредит № 3012872871, по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата  в размер на 2000,00 лева, която съшият се е задължил да върна на 24 месечни равни вноски, всяка платима до 1-во число на месеца. Уговорен е годишен процент на разходите 49,89 %, годишен лихвен процент – 41,17, лихвен процент на ден -0,11, както и пакет от допълнителни услуги в размер на 1999,92 лв., поради което всяка месечна вноска е в размер на 206,97 лв. Излага се, че споразумението е неразделна част от договора. Сочи се, че е изпълнено единствено задължението за заплащане на сумата в размер на 1042,17 лв. – направени са пет плащания, като поради неплащане на следващите вноски кредита е станал предсрочно изискуем, доколкото в случая не намират приложение правилата на т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК,  ВКС, тъй като ищецът няма качеството на банка. Ето защо се твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично със забавата повече от 30 дни на една месечна вноска по договора.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника, в който се излага, че предявеният иск е недопустим, тъй като има разминаване между сумите претендирани с исковата молба и тези, за които е издадена заповедта за изпълнение. Посочва се, че договорът е недействителен доколкото няма дата на сключването му. Прави се възражение за нищожност на клаузите в договора за потребителски кредит относно закупения пакет допълнителни услуги. Посочва се, че няма данни по делото да е настъпила предсрочна изискуемост, доколкото по делото не е представена покана до длъжника. Прави се искане искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с иск с  правно основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК.

Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК. Видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 20.03.2018 г., а исковата молба е подадена на 23.04.2018 г., доколкото месечният срок изтича едва на 24.04.2018 г., предвид това, че през 2018 година Великден се е падал 8 април, като официални празници са дните от 06 април – петък до 09 април понеделник, включително, през които дни е спрял да тече месечният срок, арг. чл. 61, ал. 2 ГПК отм. 01.09.2018г.

Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимост на исковото производство, поради липсата на идентитет между вземането претендирано със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, респ. издадената заповед и вземането претендирано с исковата молба. Видно от данните по делото, както в заповедното производство, така и в исковото се претендира сумата в размер на 3925,48 лв.- главница по договор за потребителски кредит№ 3012872871 от 28.09.2016 г. ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, т.е. не е налице разминаване на претендираното вземане нито по размер, нито по основание.

От приложен по делото договор за потребителски кредит № 3012872871 от 28.09.2016 г. г. сключен между „П.К.Б.“ ЕООД и Г. Б. И. се установява, че между страните е сключен договор по силата, на който „П.К.Б.“ ЕООД е предоставил на ответника сумата в размер на 2000 лв., която ответникът се задължил да върне на 24 месечни вноски, последната с падеж 01.10.2018 г.

От представените по делото Общи условия, подписани от страните по спора се установява, че страните са се уговорили, че при просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на кредитополучателя, съобразно т. 12.3 от Общите условия.

По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза от заключението, на която се установява, че на ответника е предоставена сумата в размер на 2000лв., като от така предоставената сума е върната сумата в общ размер на 1042,17лв. с пет погасителни вноски направени в периода 01.11.2016 г – 01.03.2017 г., с която сума е погасена част от главницата- погасена част 301,50 лв., договорната лихва – погасена част – 323,56 лв. и допълнителен пакет услуги – 416,55 лв., поради което размерът на дължимата главницата е 1698,41 лв. Ценено съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото същото е обективно, компетентно изготвено и с него са дадени обосновани и пълни отговори на всички задачи поставени по делото.

При така установено от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

Уважаването на предявения иск е обусловено от доказване на следните материално правни предпоставки: валиден договор за потребителки № 3012872871 от 28.09.2016 г. по който ищецът е предоставил на ответника сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи при пълно и главно доказване наличието на посочените предпоставки.

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

От данните по делото се установява, че между „П.К.Б.“ ЕООД и Г.Б.И. е сключен договор за потребителски кредит № 3012872871 от 28.09.2016 г., по силата, на който търговското дружество е предоставило на ответника сумата в размер на 2000 лв., а същият се е задължил да я върне на 24 равни месечни вноски, в срок до 01.10.2018 г.. Уговорен е между страните, че при просрочие  на една месечна вноска повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и неговата предсрочна изискуемост.

От данните по делото е видно, че ответникът е направил пет плащания в размер общ размер на 1042,17лв.  в периода 01.11.2016 г – 01.03.2017 г. С които изцяло са погасени първите пет погасителни вноски и част от шестата, като за погасяване на седмата вноска с падеж 01.05.2017 г. не са постъпили суми. Както бе посочено по-горе съгласно общите условия вземането по процесния договор за потребителски кредит става изцяло предсрочно изискуемо при просрочие на 30 календарни дни на една месечна вноска, като за седмата дължима вноска в падеж 01.05.2017г. просрочието от 30 календарни дни настъпва на 01.06.2017 г., от която дата настъпва и предсрочната изискуемост на цялото вземане.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая не намира приложение задължителното за съдилищата разяснение на т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС, тъй като последната е постановена по съвсем различен въпрос, касаещ хипотеза на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК и вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката - кредитор, а в случая предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 9, ал.1 ЗПК, като страна по договора не е банка. Видно от мотивите н посочената тълкувателна точка ВКС е решил въпроса, когато заявител е лице по ЗКИ и е подадено заявление по чл. 417, т. 2 ГПК, какъвто не е настоящия случай (така и Определение № 378 от 24.04.2018 г.по гр.д. № 647/2018г. на Четвърто гр.о., ВКС).

Предвид изложеното настоящия съдебен състав приема, че по делото се доказа съществуването на валиден Договор за потребителски кредит № 3012872871 от 28.09.2016 г. г. сключен между „П.К.Б.“ ЕООД и Г.И., по който предсрочната изискуемост е настъпила на 01.06.2017г.- преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. За пълнота на изложението следва да се посочи, че е неосновател;но възражението на ответника, че договорът е нищожен поради липса на дата на сключване. Това е така, тъй като от записаното в самия договор се установява, че същият е сключен на 28.09.2016г., която дата е поставена от ответника в края (на последната страница) от документа, в който е обективиран договорът. ЗПК не поставя изрично изискване датата на сключване на договора да се намира в началото на договора, за да бъде той действителен. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че по делото се установява, наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит.

Предметът на делото се очертава от ищеца, който в исковата молба следва да посочи страните на спора, основанието на вземането и размерът му. Основанието на предявения иск представлява правопораждащия спорното право факт, юридическият факт, от който произтича вземането. В конкретния случай в исковата молба е заявено, че ищецът претендира заплащането на сумата в размер на 3925,48 лв. представляваща главница дължима по сключения договор за потребителски кредит, в която главница обаче са включени както дължимите вноски по закупен пакет допълнителни услуги, така и договорната лихва. Макар да се твърди, че глобално претендиратана сума в исковата молба в размер на 3925,48 лв. да е главница по договора за потребителки кредит, то изложеното в исковата молба, както и установеното от заключението на допуснатата по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че тази глобална сума е сбор от главница по договора за потребителски кредит, договорна лихва, и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, дължимо на основание допълнително споразумение сключено между страните. Задължението за заплащане на договорна лихва, както и това за закупен пакет допълнителни услуги има различно правно основание, различен провопораждащ факт, като те не са и не могат да бъдат част от главницата, поради което предявеният иск за заплащане на главница се явява неоснователен за сумите в размер на 643,88 лв. –а лихва, които иск намира своето правно основание в чл. 84 ЗЗД и 1583,27 лв. –вноски за закупен пакет допълнителни услуги - вземане с различно правно основани- сключено споразумение (договор) за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, което задължение не е част от главницата дължима по договора за потребителски кредит, доколкото посочените суми се претендират от ищеца на различно правно основание- главница, но не и на основание действителните правопораждащи тях факти. В настоящото производство – предмет на предявения иск е единствено главницата по сключения договор за потребителски кредит.

Дори и да се приеме, че уговореното възнаграждение за допълнителен пакет услуги следва да се включи в главницата по договора за потребителски кредит, то клаузите по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са нищожни, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, в каквато насока е отправено възражение от процесуални представител на ответника, поради следното:

 Видно от изложеното в споразумението клаузите на същото задължават потребителя да заплати определена сума – 1999,92 лв. – близка, дори почти равна, на  размера на отпуснатия кредит с договора за потребителски кредит, която сума представлява цена за пакет от допълнителни услуги, като нито една от тези услуги няма стойностно измерение, от което да се установява нейната тежест и да бъде съизмерима с цената, която се заплаща за ползването на тези възможности. Съответно нито една от възможностите визирани по допълнителното споразумение не е обвързана количествено и стойностно или във времето с вноските по допълнителния пакет, дължими от клиента ежемесечно. Налага се изводът за нищожност на уговорките направени със споразумението за допълнителен пакет услуги, доколкото със същите се цели заобикаляне на закона, чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита определени в ЗПК- чл. 10а, ал.2-4 от ЗПК. (така и в Решение №74 от 26.02.2018 г. по в.гр.д. № 870/2017 г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик). Ето защо доколкото това допълнително споразумение се явява нищожно с погасителните вноски направени по него ( в размер на 416,65лв.) следва да се приспадне задължението по главницата. Видно от заключението на съдебно счетоводната експертиза с направите от ответника пет погасителни вноски е погасено част от възнаграждението дължимо по допълнителен пакет услуги в размер на 416,65 лв., които следва да бъдат приспаднати от незаплатената главница в размер на 1698,41 лв. От изложеното до тук следва да се направи изводът, че дължимата главница по договора за потребителски кредит от 28.09.2016 г. е в размер на  1281,76 лв. (1698,41 лв. - 416,65 лв.), до която сума предявеният иск се явява основателен и доказан, като сумата над 1281,76 лв. до предявеният размер от 3925,48 лв. следва да се отхвърли.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно дадени задължителни за съдилищата указания с т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС при отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, това е така тъй като в разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземането – изпълнението се прекратява. При издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК тази последица не настъпва, тъй като изпълнение не се провежда до влизане в сила на заповедта на изпълнение. Отхвърлянето на иска за установяване на съществуването на вземането препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК. Ако не е образувано изпълнително производство, решението за отхвърляне на установителния иск е пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е образувано, то същото подлежи на прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 ГПК. Ето защо в настоящият случай, макар предявеният иск да се явява частично неоснователен и като такъв следва да частично да се отхвърли, то издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 821 от 22.11.2017 г. не следва да се обезсилва.

По отношение на разноските:

При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 50 лв., и предвид размера на заплатената по делото държавна такса в размер на 78,84лв. като съобразно уважената част от иска (в размер на 1281,76 лв. от заявения в заповедното производство размер от 3925,48 лв.) в полза на 42,06 лв.

Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 100 лв. и предвид размера на заплатената по делото държавна такса в размер на 78,18 лв. като съобразно уважената част от иска в размер на 1281,76 лв. от заявения в заповедното производство размер от 3925,48 лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 58,17 лв.

Съдът не следва да се произнася по направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски в негова полза, доколкото по делото липсват данни такива да са реално сторени.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79ЗЗД във вр.с чл. 9 ЗПК по отношение на Г. Б. И., ЕГН **********, с адрес ***, че „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление *** е носител на парично вземане в размер на сумата от 1281,76 лв., представляваща остатък от главница по Договор за паричен кредит № № 3012872871 от 28.09.2016 г., сключен между страните по спора, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба- 20.11.2017 г. (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК) до окончателното изплащане на същата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разлика над 1281,76 лв. до предявения размер от 3925,48 лв., за която сума е издадена Заповед № 821 от 22.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1147/2017 г. по описа на Районен съд- Панагюрище.

ОСЪЖДА Г. Б. И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление *** сумата в размер на 42,06 лв. – представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата в размер на 58,17 лв. разноски направени пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: