Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /27.02.2019 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съдПанагюрище, в проведеното на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 400/2016 г. по описа на съда

Производството е по чл. 32, ал. 2 ЗС

Производството е образувано по искова молба депозирана от  Х.М.Ч. и Д.В.Ч., срещу Н.М.Ч. и М.Д.Ч. с правно основание чл.32, ал. 2 ЗС за разпределение на реалното ползване на поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 450, в кв.26, парцел ХІІІ, при съседи:*****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***и *****.***.***.

Ищците молят съда, поради невъзможност за постигане на съгласие относно ползването на процесния недвижим имот, Х.М.Ч. и Д.В.Ч., да постанови решение, с което да бъде определен начина на реално ползване на процесния съсобствен недвижим имот съобразно с квотите на всяка една от страните.

В законоустановения срок ответникът Н.Ч. е представил писмен отговор, в който излага, че действително всяка страна по спора притежава ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот, но искът се явява неоснователен, тъй като липсва спор между страните относно реалното ползване на имота.  

В срок е постъпил и отговор от ответника М.Ч., в който е заявено, че ползването на имота следва да се разпредели съобразно правата на страните в съсобствеността.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно възражението на ответниците по недопустимост на иска, поради липсата на спор между съсобствениците по отношение реалното ползване на процесния имот съдът намира следното:

Съгласно разпоредбите на закона за собствеността, общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Това решение е задължително за всички съсобственици - както за тези, участвали при формирането му, така и за останалите. За да може то да породи правно действие и да може да бъде изпълнено, волята на мнозинството трябва да бъде ясно изразена и да достигне до знанието на останалите съсобственици. Когато се касае до реално ползване на съсобствената вещ, следва решението да конкретизира кой от съсобствениците коя част от имота ще ползва, как се индивидуализира и ограничава тази част. В противен случай, поради своята неопределеност, то би било неизпълняемо, което е равнозначно на липса на решение. В конкретния случай от ответниците се навеждат доводи, че липсва спор относно ползването на съсобствения имот, т.е. че има постигнато решение ( доколкото липсата на спор означава наличие на решение между съсобствениците).  Обстоятелството, че законът не съдържа изискване за форма на решението на мнозинството, не освобождава страната, която твърди, че има такова решение, да докаже с допустимите по ГПК доказателствени средства неговото съдържание като конкретен акт, с който съсобствениците са длъжни да съобразят поведението си. Без яснота по този въпрос, какво е решението на съсобствениците, как е разпределено ползването на общата вещ, което води до липса на спор, съдът не може да прецени и дали това решение не е вредно за вещта, което е една от хипотезите, при която е допустима съдебната намеса в гражданските отношения по повод ползването и управлението на съсобствена вещ (в този смисъл Решение № 239 от 24.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1567/2013 г., I г. о., ГК ).

В настоящият случай ответниците не ангажираха каквито и да са доказателства, които да установят, че действително липсва спор относно ползването на имота, респ. че е взето решение от повече от половината от съсобствениците за ползване на общата вещ. Следователно е налице необходимата предпоставка обуславяща допустимостта на предявената претенция – липса на решение на мнозинството за ползването на общата вещ.

Производството за разпределяне правото на реално ползване на съсобствен имот е такова  по спорна съдебна администрация и цели да замести липсващото решение на съсобствениците, притежаващи мажоритарен дял от съсобствеността относно това как да се ползва, или управлява съсобственият имот. То заменя решението на мнозинството, което е вредно за вещта, или с него се назначава управител. Правомощията на съда са свързани с ползването и управлението на вещта, които могат да се вземат от мнозинството от съсобствениците. Евентуални промени в съсобствената вещ той не може да предписва, тъй като това каква да бъде вещта е решение на съсобствениците, което е извън нейното управление и ползване. Съдът не може да изземва правомощията на съсобствениците извън предоставените му със закона.

В настоящият случай страните по делото се легитимират като собственици по закон на поземлен имот в град Панагюрище, ул. „Ф.Т.“ №**, който е с идентификатор *****.***.*** по кадастралната карта на град Панагюрище, с площ от 544 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- ниско застрояване, представляващ УПИ VІІІ- 2978, в кв. 26, парцел XIII по отменения план на град Панагюрище.

От представен по делото нотариален акт за недвижим имот № 125, том I, дело № 485/1960 г. по описа на Районен съд – Панагюрище се установява, че М.Х.Ч. и П.Н.Ч. са придобили правото на собственост върху процесния имот по силата на договор за покупко-продажба.

От представено по делото удостоверение за граждански брак № 105276 издадено от Градски народен съвет гр. Панагюрище се установява, че Х.Ч. и Д. А. са сключили граждански брак на 18.05.1975 г.

От представен по делото и приет като доказателство нотариален акт за суперфиция № 116, том. І, н. д. 240/1976 г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела се установява, че М. и П.Ч.са отстъпили на Х.Ч. правото да построи втори етаж от жилищна сграда върху съществуваща жилищна сграда в процесния имот.

От представен по делото и приет като доказателство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 157, том. І, н. д. № 390/1982 г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела се установява, че М. и П.Ч.са продали на ответника Н.Ч. къща състояща се от първи и приземен етаж находяща се в процесния имот, по време на сключения с М.Ч. граждански брак.

От представено по делото Удостоверение за наследници изх. № 1363/26.09.2014г. се установява, че М. Ч., починал на 09.12.1989 г. е оставил за свои наследници – П.  Ч. – съпруга, Х.Ч.- син и Н.Ч. – син.

От представен по делото и приет като доказателство нотариален акт за недвижим имот № 64, том ІІ, н.д. 471/1993 г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела се установява, че П.  Ч. е дарила синовете си Н. Ч. и Х. Ч. с 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот.

От представен по делото и приет като доказателство КНА за недвижим имот № 165, том І, н. д. № 137/2010 г. по Общия регистър на Нотариус № 390 – П.К., с район на действие Районен съд Панагюрище се установява, че ищците Х. и Д. Ч. са признати за собственици на втори жилищен етаж от двуетажна масивна сграда и двуетажна масивна сграда с приземен етаж построен през 1976 г. площ от 19 кв.м., състоящ се от северно самостоятелно стълбище от приземния до втория етаж, изба с площ от 6 кв.м. в приземния етаж и стая с 6 кв.м. на първия етаж и кухня с площ 6 кв.м. на втория етаж, функционално свързана с описания по-горе втори жилищен етаж,  находящи се в процесния имот.

С Определение № 270 от 14.07.2017 г. постановено по делото, производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на гр. д. № 441/2014 г. по описа на Районен съдПанагюрище. По гр. д. № 441/2014 г. на РС- Панагюрище е постановено Решение № 110 от 29.09.2017г., което е обжалвано и на основание което, е образувано в.гр.д. № 788/2017 г. по описа на Окръжен съд- Пзарджик. Въззивнато дело е приключило с Решение № 11 от 10.01.2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение. С Определение № 532 от 24.10.2018г. по гр.д.№ 1250/2018г. на Върховен касационен съд, II-ро гр.о. решението на въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване, с който съдебен акт е сложен край на производството по гр. д. № 441/2014 г. по описа на Районен съдПанагюрище. С решението по обуславящото дело е прието, че е неоснователен установителният иск, с който се иска да бъде прието за установено по отношение на Х. и Д. Ч., че Н. и М. Ч. са собственици при равни права на изба с площ от 7,66 кв. м. пристроена към приземния етаж и стая с площ от 7,13 кв.м.  пристроена към първия етаж на масивна двуетажна жилищна сграда построена в процесния имот. Разпоредбата на чл. 297 ГПК предвижда, че влязлото в сила решение  е задължително както за съда, който го е постановил, така и за всички съдилища.

По делото е допусната и изслушана съдебно техническа експертиза, по която вещото е изготвило пет варианта, като четвърти и пети такива са съобразени с правата на съсобствениците и по-конкретно с влязлото в сила Решение по гр.д. № 441/2014 г. по описа на Районен съд – Панагюрище. Ето защо при обсъждане на вариантите предложени от вещото лице съдът следва да вземе предвид единствено четвърти и пети вариант, доколкото единствено те са съобразени с влязлото в сила решение.

Вещото лице по съдебно техническата експертиза, посочва че в настоящия случай са възможни два варианта (четвърти и пети) на разпределение ползване на поземления имот съобразно приложени към заключението скици (л.130 и л. 131от делото), при съобразяване влязлото в сила решение по обуславящия спор. При изслушването си, вещото лице обяснява, че е площта поставена в общо ползване от страните е определена по начина посочен в заключението, поради необходимостта да бъде осигурена възможността за отваряне вратите на гаража ползван от ответниците. При изслушването си вещото лице излага, че при вариант пети се предвижда „преустройство“, което се изразява в откачане на метална оградна мрежа поставена на три бетонени кола. Ценена съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото същото е обективно, компетентно изготвено и с него са дадени обосновани и пълни отговори на всички задачи поставени по делото.

При администриране отношенията между съсобствениците във връзка с ползването на съсобствените имоти съдът следва да се ръководи от правата им в съсобствеността, от фактическото ползване, когато то съответства или е близко до правата на ползващите имота и от факта на извършени подобрения. Следва да се посочи, че когато в съсобственото място са изградени сгради- индивидуална собственост на някой от съсобствениците, площта на тези сгради следва да бъде включена в площта, която този собственик има право да ползва съобразно дела си в съсобствеността и съответно в площта, която му се отрежда за ползване с решението на съда (така и в Решение № 301 / 11.12.2013 г. по гр.д.№ 4920/2013, на Първо гр.о., ВКС и Решение № 181/ 13.10.2015 г., по гр.д.№1826/2015г. на Първо гр.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК). В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че ищците притежават правото на собственост върху втори етаж от двуетажна жилищна сграда изградена в имота, както и постройка изградена до къщата, а ответниците притежават правото на собственост върху първи жилищен етаж от изградената в имота двуетажна жилищна сграда както ответниците ползват едноетажна масивна сграда- хангар със застроена площ от 82 кв.м. и едноетажна паянтова стопанска сграда с външна тоалетна с площ от 40 кв.м.

Настоящият съдебен състав намира, че вариант Пети предложен от вещото лице е по –удачен. Това е така, доколкото в него са съобразени правата на всички съсобственици, съобразено е съществуващото фактическото положение. Освен това при този вариант, за разлика от предложения четвърти вариант в по-пълна степен биха били избегнати бъдещи конфликти, доколкото при вариант четвърти ще е налице предпоставка за възникване на облигационни отношения между страните с оглед неравното ползване на имота съобразно правата им.  Ето защо ползването на процесния имот следва да бъде разпределено по следния начин: за общо ползване между страните по делото:  Х.М.Ч., Д.В.Ч., Н.М.Ч. и М.Д.Ч. се предоставя за ползване частта повдигната в жълт цвят на скицата - Пети към заключението на вещото лице с площ 70,60 кв.м. На ищците Х.М.Ч. и Д.В.Ч. се предоставя за ползване частта повдигната в червен цвят на скица – вариант пети приложена към заключението на вещото лице с площ 184,08 кв.м. На Н.М.Ч. и М.Д.Ч. се предоставя за ползване частта повдигната в син цвят на скица – вариант пети приложена към заключението на вещото лице с площ 184,07 кв.м.

За пълнота на изложението следва да се добави, че избраният от съда пети вариант предвижда премахване на телената оградна мрежа разположена между трите бетонени кола, което не представлява преустройство на вещта, чието разпределяне реалното ползване се иска, тъй като това не е преустройство, което би променило предназначението на вещта или накърнило нейната субстанция или пък предвижда направата на разходи.

Относно разноските:

В производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени (така и в Определение № 384/ 04.08.2015 г., по гр.д. № 2776/2015 г. по описа на ВКС, І г.о.).

Това разрешение следва от характера на производството представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността.

Общите разноски по делото са - заплатена държавна такса - 25 лв., които следва да бъдат поделени между страните съобразно правата в съсобствеността или ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят 12,50 лв. на ищците. Относно депозита за особен представител за М.Ч. – ответник по делото - 300 лв. и доколкото същият представлява възнаграждение за адвокат и предвид изложеното по-горе, а именно, че разноските за адвокат остават за всяка от страните, то ответникът Ч. следва да понесе заплащането на същия, поради което следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 300 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

РАЗПРЕДЕЛЯ между Х.М.Ч. с ЕГН: **********, Д.В.Ч. ЕГН **********, Н.М.Ч. с ЕГН **********, М.Д.Ч. ЕГН **********, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС реалното ползване на имот с административен адрес: град Панагюрище, ул. „Ф.Т.“ №**, който е с идентификатор *****.***.***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 450, в кв.26, парцел ХІІІ, при съседи:*****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***и *****.***.***.

ОПРЕДЕЛЯ за реално ползване съвместно Х.М.Ч. с ЕГН: **********, Д.В.Ч. ЕГН **********, Н.М.Ч. с ЕГН **********, М.Д.Ч. ЕГН **********, частта повдигната в жълт цвят с площ от 70,60 кв.м. по вариант V, приложение  от заключение по съдебно-техническа експертиза – л.131 от делото, неразделна част от решението.

ОПРЕДЕЛЯ за реално ползване от Х.М.Ч. с ЕГН: ********** и Д.В.Ч. ЕГН ********** частта повдигната в червен цвят с площ от 184,08 кв. м. по вариант V, приложение  от заключение по съдебно-техническа експертиза – л.131 от делото, неразделна част от решението.

ОПРЕДЕЛЯ за реално ползване от Н.М.Ч. с ЕГН **********, М.Д.Ч. ЕГН ********** частта повдигната в син цвят с площ от 184,07 кв. м. по вариант V, приложение  от заключение по съдебно-техническа експертиза – л.131 от делото, неразделна част от решението.

ОБЯВЯВА Приложение Вариант V от заключение по съдебно-техническата експертиза и приложена на л. 131 от делото и подписана от председателя на състава, за неразделна част от решението.

ОСЪЖДА Н.М.Ч. с ЕГН ********** да заплати на Х.М.Ч. с ЕГН: ********** и Д.В.Ч. ЕГН ********** сумата в размер на 6,25 лв. разноски по делото за настоящата инстанция.

ОСЪЖДА М.Д.Ч. ЕГН ********** да заплати на Х.М.Ч. с ЕГН: ********** и Д.В.Ч. ЕГН **********  сумата в размер на 306,25 лв. разноски по делото за настоящата инстанция – дължима държавна такса и възнаграждение за особен представител.

Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: