Р       Е       Ш      Е      Н       И       Е

Гр.***,15.02.2016г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

ПАНАГЮРСКИ  РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и седми януари ,две хиляди и шестнадесета   година, в състав:

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:СНЕЖАНА СОВА

 

При секретаря П.З.,като разгледа докладваното от съдия СОВА  гр.д.533/2015г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от И.С.З. ***,ЕГН:********** срещу М.Г.Т. ***,ЕГН:********** ***«***.

Ищецът твърди,че с ответницата имали сключили граждански брак, който бил прекратен с решение № 136 на Районен съд ***,влязло в сила на 21.01.2008 г. От брака си с ответницата,ищецът имал едно дете –СИ З. на 9 навършени години.

С решението за прекратяване на брака,съдът постановил родителските права върху детето С З. да се упражняват от ответницата,като негова майка. Бил определен следният режим на лични отношения на ищеца с детето: всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 до 18.00 ч.,както и един месец през лятото,когато майката не е в платен годишен отпуск.

След прекратяването на брака,ищецът свободно и неограничено се виждал с детето си,като ответницата не се противопоставяла.От  м. 09.2009 г. ищецът и ответницата отново заживели заедно в продължение на почти две години,след което отново се били разделили по желание на ответницата.След повторната раздяла ищецът отново започнал да се вижда с детето си С свободно и неограничено,несъобразено с определения от съда режим,със съгласието на ответницата. През първите три до четири пъти,ответницата лично му предавала детето,след което това  действие започнала да извършва нейната майка – бабата на детето З.

През м. 11.2013 г. детето С се разболяло от диабет. В началото детето било обгрижвано от ответницата и нейната майка, които преминали обучителен курс за необходимите и неотложни грижи, които трябва да се полагат  за дете с подобна диагноза. Майката на ответницата З предала знанията си,които научила от обучителния курс на ищеца,за да може същият да прекарва по-дълго време с детето си.

От началото на м. 06.2015 г. ответницата заживяла с приятеля си в неговият дом, находящ се в гр. *** на ул. „***. Детето останало при баба си З и при вуйчо си. Ищецът ходил да взема детето за по няколко часа два или три пъти седмично, като говорел с него всеки ден по телефона. В края на м. 07.2015 г. бабата З отишла да изтегли пари от картата,по която ищецът превеждал издръжка за детето,а и по която постъпвали пари от отпусната пенсия  за детето С  и детските добавки. Тогава З била разбрала,че картата е блокирана от ответницата,като на нейно място била издадена нова. Ответницата била изтеглила парите от сметката и ги била похарчила за издръжка на семейството на приятеля си. След  като разбрала това майката на ответницата З отишла в Агенция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“,за да подаде сигнал. От Агенцията й казали,че сигнал може да подаде само родител. По тази причина, майката на ответницата се обадила на ищеца,за да му каже да подаде сигнал. Последният сторил това,като в резултат на извършената проверка от служителите на Агенцията,детето С било настанено при баба си З Т. (майка на ответницата) като мярка за закрила по ЗЗД.

Ищецът твърди,че от началото на м. 06.2015 г.,ответницата се дезинтересирала изцяло от детето им С,като отказала да върне картата, по която постъпвали парите за издръжка,детските добавки и пенсията на детето,а отделно от това не давала никакви пари за издръжка на детето. Ответницата дори отказвала да постъпи в болница заедно с детето.

На 14.09.2015 г. ответницата отишла и взела детето от майка си и го завела в дома на приятеля си. Условията в този дом били неподходящи, тъй като в две стаи живеели около 10 човека, като нямало баня и  вътрешна тоалетна. Никой от семейството,освен  ответницата не работел. Неподходящите условия,при които започнало да живее детето от 14.09.2015 г.,повлияли негативно и на справянето му с учебния материал.

Ищецът твърди,че средата,в която живее в момента детето е неподходяща за неговото здраве. Детето било подложено на ненужен стрес,а предвид болестта, от която страда,това би могло да бъде пагубно за неговото физическо развитие.

Ищецът изразява желание и готовност да се грижи за детето си като твърди,че има необходимата за това финансова възможност,като разполага и с необходимите битови условия. Живеел в едно домакинство с родителите си,нямал съпруга и други деца,можел да разчита на родителите си при отглеждането на детето,както и на майката на ответницата,с която бил в много добри отношения.

Петитумът на ищеца е съдът да възложи упражняването на родителските права върху  роденото от брака му с ответницата М.Т. (прекратен с развод) дете С на 9 години на него,като за местоживеене на детето бъде определено неговото местоживеене,като съдът определи режим на лични  контакти на ответницата с детето според установената съдебна практика,както и да осъди ответницата да заплаща месечна издръжка на детето в минималния размер,определен от СК,считано от влизане в сила на решението  за промяна на родителските права до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване,заедно със законната лихва при евентуално неизпълнение на задължението.

         Към исковата молба ищецът е приложил документи,които моли да бъдат приети като писмени доказателства,а именно:заверени  копия на дубликат на удостоверение за раждане,издадено на 04.03.2014 г. от Община ***,въз основа на акт за раждане № 117/21.07.2006 г.; удостоверение изх. № 376/28.09.2015 г., издадено от „Яна“ АД Бургас, Завод ***,както и решение № 136/17.12.2007 г. по гр. д. № 122/2007 г. по описа на Районен съд ***. Моли да му  бъдат допуснати трима свидетели при режим на довеждане в съдебно заседание, които с показанията си ще установяват изложените в исковата молба обстоятелства.

Ищецът моли съда да му бъдат издадени съдебни удостоверения въз основа на които да се снабди с удостоверение от Общинска администрация ***,служба „ЕСГРАОН“ за това колко лица са регистрирани на адрес в гр. ***, ул. „*** към дата 15.09.2015 г., както и с удостоверение от „ЦКБ“ АД,офис *** за движението по сметките на ответницата М.Т. от 01.05.2015 г. до настоящият момент.

         В законоустановения срок ответницата М.Т. е представила  писмен отговор на исковата молба,в който сочи,че предявеният иск е допустим,но неоснователен.

         Ответницата твърди,че ищецът никога не е проявявал желание детето С да живее при него,а от момента,от който същото се разболяло от диабет той прекарвал няколко часа с него,през които не било необходимо обгрижване за регулиране на кръвната захар. Самият ищец й бил споделял,че не е в съСие да полага самостоятелно родителски грижи за детето. Родителите на ищеца нямали никаква съпричастност към болестта на детето. Ответницата твърди, че ищецът подал исковата молба, агитиран от нейната майка,като ищецът и майка й смятали в случай, че съдът постанови родителските права върху малолетния С да се упражняват от ищеца,детето реално да се отглежда от майка й.  Последната желаела на всяка цена ответницата да живее заедно с нея, като използвала детето като средство да я принуди да направи това. Затова й помагал и ищеца, вкл. и с настоящата искова молба. Ответницата отрича твърденията на ищеца, че се дезинтересирала от детето,както и че откакто го била взела да живее при нея,заедно с приятеля й,не полагала дължимите грижи. Напротив - детето се чувствало добре в новият дом и се било приобщило и свикнало с приятеля й. Освен това ответницата твърди,че ищецът нямал никакво намерение да се грижи за детето С,като исканията му за упражняване на родителските права били само декларативни.

            Ответницата  моли  съдът да остави като неоснователна предявената от ищеца искова претенция за изменение упражняването на родителските права по отношение на малолетния С З.,роден от брака й с ищеца,както и режима на лични отношения,поради това,че липсвала промяна на обстоятелствата.

         Към отговора на исковата молба ответницата е приложила копие на трудов договор от 26.01.2015 г. Поискала е да й бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане.

Съдът  е уважил исканията на страните за събиране на гласни доказателства,като ги е редуцирал до двама свидетели,както на ищеца,така и на ответницата.Приел е писмените доказателства,представени от ищеца и ответницата.Издал е исканите от ищеца два броя съдебни удостоверения. Съдът е назначил социален доклад,като и допълнителен такъв с конкретно поставени въпроси. Докладите не са оспорени от страните и са приети  като доказателства  по делото.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск  е с правно основание  чл.59,ал.9 от СК – за промяна на родителски права,предоставени за упражняване на ответницата с решение,постановено по гражданско дело №122/2007г. по описа на РС ***,поради изменение на обстоятелствата.

Искът  е допустим,като разгледан по същество е неоснователен.

Не се спори по делото,че страните са били съпрузи,като от брака си  имат едно дете –СИ З. на 9 навършени години.Не е спорно,че бракът  между страните  е прекратен  с решение № 136 на Районен съд ***,влязло в сила на 21.01.2008 г.,като по силата на съдебното решение упражняването на родителските права върху детето С било предоставено на майката-ответницата. Определеният режим на   лични отношения на ищеца с детето бил  всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 до 18.00 ч.,както и един месец през лятото. След раздялата си с ищеца,ответницата,заедно с детето си се завърнала в родния си дом. Там живеели нейната майка-св.З Т. и брат,който не бил семеен. Св.З Т. активно подпомагала дъщеря си в отглеждането на детето. В резултат на това детето силно се привързало към свидетелката. Вуйчото на детето също полагал грижи.Детето чувствало обичта му,идентифицирало се с него и искало да прилича на него /Вж. социалния доклад- л.67,абзац 2/. През цялото време режимът на лични отношения не се спазвал стриктно-ищецът  вземал детето,когото имал възможност,без преспиване,като ответницата не възпрепятствала срещите. Ищецът  никога не бил вземал детето в продължение на цял един месец през лятото,тъй като режимът на работата  му не позволявал това. Последното обстоятелство се установи от показанията на св.ЕЗ-майка на ищеца,като също не е спорно. 

През 2013г. детето С се разболяло.След прегледи му била поставена окончателна диагноза инсулинозависим  диабет. Ответницата и св.З Т.  преминали на специален обучителен курс за хранителния режим на детето,слагането на инсулин,възможните отрицателни реакции на организма и адекватната помощ при  проявата им. След откриването на болестта св.Т. се преместила в спалнята  на ответницата и детето,за да може да го наблюдава и тя през нощта. Това станало със желанието и съгласието  на ответницата,която по този начин се чувствала по-спокойна и сигурна.След откриването на болестта на малолетния С,ищецът го вземал  само за времето,през което не се налагало „слагането” на инсулин. Той не бил обучен как се приема лекарството,както и за количеството дози,които следва да се приемат.

Установените горе факти не са спорни. Те са установиха предимно от показанията на св.З Т.-майка на ответницата,разпитана по искане на ищеца,св.ЕЗ-майка на ищеца,както  и от приетите социални доклади,изготвени по реда на чл.15,ал.6 от Закона за закрила на детето. 

Не  е спорен по делото и фактът,че  през месец юни 2015г. ответницата напуснала дома на майка си и заживяла на съпружески начала с лице на име К в дома му,находящ се град ***,на улица „***. До началото на учебната година детето останало в дома на св.З Т.,която продължила да се грижи за него,подпомагана от сина си. На 14.09.2015г. ответницата взела детето при себе си ,в дома на мъжа,с когото заживяла съпружески. В края на месец октомври детето С пожелало да отиде да живее при баба си З,като ответницата му разрешила това. Казала му,че разбира привързаността и обичта  към баба  му и може да остане при нея докато  иска.

В началото на месец декември 2015г. св.З Т. завела детето на  контролен преглед при детски ендокринолог в град ***. От там детето било насочено по спешност към клиника за хоспитализация. Било настанено в УМБАЛ „Свети Георги”в град Пловдив,заедно с баба си З.Лекарката  от отделението реагирал негативно на придружителя,предвид липсата на настойничество.Затова телефонирала на ответницата,която отишла в  университетската болница и останала при детето до изписването му. След това ответницата отново взела детето при себе си,на улица „*** в град ***.

Основният въпрос,на който следва да се даде отговор по делото е дали промяната в социалния статус на ответницата,изразяваща се в заживяването й на съпружески начала с друг мъж представлява изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59,ал.9 от СК. Този въпрос съдът следва да  реши,ръководен единствено от интереса на детето.

За установяване на релевантния  по делото интерес бяха  разпитани двама свидетели,поискани от ищеца-св.З Т./майка на ответницата/ и св.ЕЗ/майка на ищеца/.

От показанията на св.З Т.,се установява,че след като заживяла с „новия си мъж” ответницата се била дезинтересирала от детето.То не се чувствало добре в дома на улица „***,споделяло й,че там нищо не му харесва. Условията на посочения адрес били неподходящи за отглеждането на дете. Ответницата и живеещия с нея мъж  К разполагали с една спалня,в която нямало детско легло. Нямали баня и тоалетна на етажа. Тоалетната била външна. Детето било споделяло на свидетелката,че се е случвало майка му и чичо му К да спят на земята,за да му освободят леглото. Детето не възприело добре,че майка му била допуснала нов мъж до себе си. В резултат на това било тревожно,развалило успеха си в училище. Детето живяло в дома на улица „*** от началото на учебната година-14.09.2015г. до 25.10.2015г.,когато поискало да се завърне да живее при баба си. Майка му разрешила. През месец ноември 2015г. св.Т. трябвало да заведе детето на преглед,но нямала финансови средства. Изпратила го да поиска пари от майка си,а тя го изгонила. Тогава св.Т. поискала пари от ищеца. Той веднага й донесъл 20 лева. Според св.Т.,ищецът бил запознат с лекарствата,които трябва да взема детето. Той бил в съСие да се грижи за него занапред. Условията,в които живеел били подходящи ,за разлика от тези в дома на улица „***.

Св.ЕЗ установява,че й предстои пенсиониране,като изявява готовност и желание да подпомага ищеца в отглеждането на детето С,при условие че му бъдат предоставени родителските права. Това било наложително предвид сменния режим,на който работел ищецът.

По реда на чл.176 от ГПК ищецът даде обяснения по конкретно поставени му въпроси от  процесуалния представител на ответницата. От отговорите на въпросите се установи,че ответникът  не познава лекарствата,които приема детето,дозите и времето на приемането им. Ищецът сам призна непознаването на лекарствения режим на детето си ,като изяви увереност,че  при нужда ще се научи,така както го е сторила ответницата.

Съдът счита,че показанията на св.Т.,преценени съвкупно с обясненията на ищеца,дадени по реда на чл.176 от ГПК сочат на преднамереност. Ищецът сам опроверга показанията на св.Т. в частта,в която твърди,че е в съСие да полага адекватни грижи за детето си. Освен това показанията на св.Т. в частта,в която установява отрицателното отражение на новия живот на ответницата  върху психо-емоционалното съСие на детето  се опровергават от назначения и приет от съда допълнителен социален доклад на л.66-68 в делото.От съдържанието на този доклад се установява,че детето С З. се чувства добре в новия дом,заедно с майка си и живеещия с нея мъж,който нарича „татко” К,извън негово присъствие. Детето било емоционално привързано към майка си,като не споделяло ищеца,т.е. биологичния му баща да му липсва. Попитано по подходящ начин,детето е отрекло твърденията на баба му,че майка му го е изгонила от новия дом и че му е отказала да му даде пари за преглед,когато е било изпратено от баба си през месец ноември 2015г.Желанието на детето било да живее при майка си и нейния съжител,тъй като там се чувствало добре.Споделяло,че би живяло при св.Т.,но само ако се наложи.

При така установеното,като цени приетите социални доклади и преди всичко допълнителния,по конкретно поставени въпроси съдът намира,че интересът на детето налага същото да остане при майка си. Новата среда не се отразява негативно върху емоционалното съСие на детето,видно от доклада. Действително,в доклада е отразено,че детето е понижило успеха си през новата учебна година,като показвало по-добри знания и било по-добре подготвено докато живеело при баба си –св.Т.,като в тази си част  докладът  синхронизира с показанията на свидетелката.  Съдът счита,че в конкретния казус с най-голяма ценност е физическото здраве на детето,като интересът му налага да бъде при този родител,който е в съСие да му осигури адекватно обгрижване.  Несъмнено това е ответницата. Този извод съдът прави от обясненията й  и тези на ищеца,дадени по реда на чл.176 от ГПК,установяващи от една страна,че ответницата отлично познава лекарствения режим на детето си,докато ищецът дори не е наясно с наименованията на лекарствата,които приема. В подкрепа на становището  на съда,че интересът на детето налага то да остане при ответницата е и приетата като писмено доказателство епикриза,в частта на обсъждането на социалния статус на детето С/л.70 в делото,стр.2-ра от епикризата,абзац последен/.Видно е от съдържанието на документа,препоръката на социалните работници в УМБАЛ „Св.Георги”ЕАД  и тези на лекуващия екип са детето при възможност да се отглежда от майката,която е мотивирана да се грижи за него и е добре обучена за това.

При тези доказателства съдът  прави следните фактически изводи:

Ответницата има необходимия родителски капацитет с осъзнати задължения и отговорности,за да осигури спокойна и сигурна среда за отглеждането и възпитанието на малолетното си дете С,родено от брака й с ищеца. Ответницата притежава необходимите знания и умения,за да полага адекватни грижи,за да поддържа здравето на детето си. Действително,заживяването на ответницата на съпружески начала с друг мъж представлява ново обстоятелство,но то не е предизвикало изменение,което да обуслови промяна на определените  с влязло в сила съдебно решение мерки за родителски контрол. Интересът на детето налага родителските права върху него да продължат да се упражняват от майката,като определеният  режим на лични отношения с биологичния баща-ищецът по делото  продължи. Тук е мястото да се посочи,че ищецът не доказа твърденията в исковата молба,че с парите,които се привеждат по сметката на детето,ответницата издържа семейството на мъжа,с който живее. Ответницата призна,че е блокирала картата,докато детето било при майка й,но това тя направила заради непрекъснатите оплаквания за недостиг на пари,при което променила статуквото и вместо да остави майка си да разполага с парите,започнала сама  да купува и носи необходимите лекарства и продукти за детето.Съдът вярва на ответницата,тъй като с парите,с които разполага св.Т.,тя не би могла да се справи с отглеждането на детето,а доказателства в такава  насока не бяха ангажирани.Освен това се опроверга твърдението в исковата молба,че след подаденото оплакване в отдел „Закрила на детето”,малолетният С бил настанен при баба си,като мярка по закона. Видно е от социалния доклад,оплакването е имало за резултат единствено оценка на дете в риск предвид установените противоречия между майката,бащата и бабата относно дължимите грижи.

По изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При този изход на делото,съдът намира,че следва да осъди ищеца да заплати на ответницата  сторените по делото разноски в  размер на 400  лева  за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Панагюрският районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И.С.З. ***,ЕГН: ********** иск срещу М.Г.Т. ***,ЕГН:**********  с правно основание чл.59,ал.9 от СК за промяна упражняването на родителските права,предоставени  й с решение № 136 по гражданско дело №122/2007г. на Районен съд ***,влязло в сила на 21.01.2008 г.

ОСЪЖДА  И.С.З. ***,ЕГН: **********  да заплати на М.Г.Т.,с ЕГН: ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: