Р Е Ш Е Н И Е

19

 

29.02.2016г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                 Година                                           Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Двадесет и девети януари

 

2015

 
                

на                                                                             Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

                                                                                                                  

Н И

 
 

Секретар                                                         

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

207

 

2015

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по смисъла на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

          Предявена е искова молба от «Т.Б.А.Б. ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от НИП и ИСИ – изпълнителни директори, чрез юрисконсулт В.С., срещу М.В.А.,***«***.

          В исковата молба се сочи, че дружеството-ищец е предявило заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу ответницата М.В.А., за сумата от 1 122,79 лв. – главница, ведно с мораторна лихва в размер на 42,71 лв., по което е образувано Ч.гр.д. № 407/2014 г. по описа на Районен съд *** и е издадена съответна заповед.

          Ищците твърдят, че на 30.08.2013 г. са сключили Договор за потребителски кредит № 7998710362 с ответницата М.А., като са предоставили на същата потребителски кредит в размер на 1 146,40 лв., които са преведени по посочени от нея лична банкова сметка. ***, че съгласно чл. 7, т.1 от Договора, същата е дължала сумата от 111,74 лв., което представлява еднократна такса за отпускане на кредита, като има две възможности пред кредитополучателя: да я заплати при подписване на договора или дължимата такса да бъде финансирана от кредитодателя.

В исковата молба се твърди, че съгласно Искане-декларация за отпускане на потребителскси кредит, ответницата е дала съгласие таксата да бъде финансирана от дружеството-ищец, като се е задължила да възстанови тази такса, която да бъде разпределена в дължимите месечни вноски.

Ищците сочат, че общото крайно задължение на ответницата възлиза на сумата 1 146,40 лв., която сума е била разсрочена на 6 погасителни месечни вноски, пет от които на стойност 191,07 лв. всяка и една последна изравнителна вноска в размер на 191,05 лв. Сочи се, че към датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение ответницата не е погасила нито една месечна вноска, поради което задължението е станало предсрочно изискуемо за сума в размер на 1 122,79 лв. главница, ведно с обезщетение за забава за периода 05.11.2013 г. – 29.05.2014 г. на обща стойност от 42,71 лв.

«Т.Б.А.Б. ЕАД молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че М.В.А., в качеството си на кредитополучател, дължи изпълнение на парично задължение към ищците за сумата от 1 122,72 лв. - главница, представляваща неизплатени месечни вноски съгласно чл. 11 ал.2 от Договора за кредит, ведно с мораторна лихва в размер на 42,71 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата считано от 05.11.2013 г. до 29.05.2014 г. и ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на заявление за издадване на заповед за изпълнение – 02.07.2014 г. до окончателно изплащане на вземането.

Претендират сторените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 381,58 лв., която представлява сбор от държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 356,58 лв.

Молят да бъде допуснато и приложено като доказателство по делото Ч.гр.д. № 407/2014 г. по описа на Панагюрския районен съд.

Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.

Молят съда, на основание чл. 238 от ГПК, делото да бъде разгледано и да бъде постановено решение в тяхно отсъствие

Представят следните писмени доказателства в копие: Договор за потребителски кредит № 7998710362; Искане-декларация за потребителски кредит от 30.08.2013 г.

В законоустановентия срок ответницата М.В.А.  представя писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че предявеният иск е неоснователен. Ответницата не оспорва изложеното в исковата молба обстоятелство, че същата е сключила договор за потребителски кредит с дружеството-ищец, като е имала и друг кредит, сключен и изплатен изцяло към момента на сключване на процесния договор за кредит. Сочи се обаче, че преди сключването на процесния договор за кредит М А. е сключила друг такъв с № 7998710357 от 22.08.2013 г., но преди да успее да усвои сумата, дъщеря й е изгубила картата, поради което договорът за кредит е бил анулиран. В писмения отговор ответницата сочи, че първата вноска е следвало да бъде заплатена от А. на 05.10.2013 г., но тя не е внесла дължимата сума, тъй като по същото време, заедно със свои близки е била в процес на подготовка за продажба на наследствени земеделски имоти в землището на с. Крушово и, получавайки парични средства от продажбата е искала незабавно и наведнъж да погаси задължението си към дружеството- ищец.

Ответницата сочи, че на 18.10.2013 г., след като предварително е помолила служителката в офиса да изчисли пълния размер на задължението по процесния договор за потребителски кредит, М.А. е заплатила посочената сума, с което е изплатила изцяло задължението си по договора. Ответницата твърди, че с нищо не е дала повод за завеждане на настоящото гр.дело, тъй като е изпълнила коректно задължението си по процесния договор и е получила надлежно удостоверение за целта.

М.В.А. моли съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлена като неоснователна исковата претенция на дружеството-ищец.

Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане, който в открито съдебно заседание ще установи допълнително плащането на дължимата към ищците сума и получаването на надлежните удостоверения.

Претендира сторените съдебно- деловодни разноски.

Моли всички съдебни книжа да бъдат изпращани на съдебния адрес в гр ***, ул. «*** – за адвокат Ц.Ч. от Пазарджишка АК.

Представя следните писмени доказателства в копие: Удостоверение изх. № 02СС/7402 от 18.10.2013 г. и Удостоверение изх. № 02СС/7403 от 18.10.2913 г.- издадени от «Т.Б.А.Б. ЕАД.

          В открито съдебно заседание- редовно призовани, банката -ищец „Т.Б.А.Б.” ЕАД са представлявани от юрисконсулт Димитър Георгиев П..

В съдебно заседание- редовно призована- ответницата М.В.А., не се явява. Вместо нея се явява процесуалния й представител адвокат Ц.Ч. от ПзАК.

Видно от приложения по делото Договор за потребителски кредит № 7998710362, сключен но 30.08.2013г. в гр.*** е, че ответницата М.В.А. се е договорила с банката- ищец да получи кредит в размер на 1011,00лв., като се е задължила да погаси сума в размер на 1146,40лв., като към размера на заетата сума е включена и застрахователна премия в размер на 23,66лв. Съгласно сключения между страните договор за кредит, ответницата е следвало да погаси  заетата сума на 5 равни погасителни вноски в размер на 191,07лв. и една последна, шеста в размер на 191,05 лв. през периода 05.10.2013г. до 05.03.2014г. Съгласно договора, ответницата е имала право да получи при свое писмено поискване, във всеки един момент от действието на договора за кредит, извлечение по сметката под формата на погасителен план, като по този начин е можела да се осведоми за извършените плащания, предстоящите плащания, дължимите плащания и сроковете за извършването на тези плащания. В договора се сочи, че действието му се прекратява с пълното погасяване на всички задължения, включително натрупаните лихви и разходите в случай на просрочие от страна на потребителите. В договора е установено между страните, че ако банката -ищец констатира, че потребителят на кредита не е изпълнил задължението си, банката има право да се откаже едностранно от договора и да не предостави договорените кредитни средства, ако го е узнала след сключването на договора, но преди ефективното превеждане на средствата по кредита, а в случай, че банката е научила, че потребителят не е изпълнил задължението си да уведоми незабавно в писмен вид за всякакви изменения в обстоятелствата и данните след сключване на договора и ефективното превеждане на средствата, банката има право да обяви цялото задължение на потребителя за предсрочно изискуемо, като уведоми по подходящ начин за това потребителя, в случая ответницата М.А..

Видно от приложеното по делото декларация за потребителски кредит, подадена от ответницата А. на 30.08.2013г. се констатира, че същата е дала съгласие за ползване и съхраняване на личните й данни, както и, че е уведомена за доброволния характер за предоставяне на данните и последиците от отказ за предоставянето им.

Съгласно приложеното по делото Удостоверение изх. № 02СС/7402 от 18.10.2013г. издадено от банката ищец, е видно, че договора за потребителски кредит № 7998710357 от 22.08.2013г. на М.В.А. е анулиран, като банката -ищец няма претенции към ответницата от какъвто и да било характер, във връзка с този договор.

Видно от представеното по делото Удостоверение изх. № 02СС/7403, издадено на 18.10.2013г., банката- ищец е удостоверила, че към 18.10.2013г. М.В.А. е погасила изцяло задълженията си към „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, във връзка с изпълнението на договори за потребителски кредити с №№ 7998710219 от 08.03.2013г. и № 7998710362 от 30.08.2013г., като е отразено, че банката няма претенции, свързани с изпълнението на тези договори спрямо М.А..

Съгласно приложените по делото общи условия за издаване и ползване на „Ти Би Ай Vpay“- карта, банката - ищец и ответницата А. са се споразумели лимитът на теглене на пари от банкомат да бъде не по-висок от 400лв., а дневния лимит -не повече от 5000,00лв., при шест максимални транзакции на ден. Съгласно общите условия, ответницата се е задължила да носи отговорност за заплащането на всички разходи, сторени във връзка с ползването на картата, като А. е  била уведомена, че не може да предоставя на дружеството -ищец парични суми като влог, и дружеството не може да приема такива суми като влог.

Видно от рамков договор за платежни услуги, ответницата А. се е съгласила във всеки един момент да следи развитието на своята сметка, задължаването по нея и извършването на различни транзакции и операции чрез картата, посредством извлечение от картовата й сметка и така да получава справка за баланса и извършените транзакции по картовата сметка, разкрита на нейно име в банката -ищец.

По делото е приложено уведомително писмо изх.№ 02СС/8238 от 15.11.2013г., издадено от Дирекция „Обслужване на клиенти“ при „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, с което ответницата М.В.А. е уведомена, че сключения помежду им с банката- ищец договор за потребителски кредит № 7998710362 от 30.08.2013г., е непогасен и информацията в удостоверение изх. № 02СС/7403 от 18.10.2013г. е невярна, считано от 15.11.2013г., тъй като по договора за кредит не е постъпила необходимата сума за пълно предсрочно погасяване на кредита, а отпуснатите средства по потребителския кредит са усвоени посредством предплатена карта № 4880052000131985 от 31.08.2013г. По тази причина банката е помолила ответницата да започне погасяване на задълженията си съобразно с договорения помежду им погасителен план, като е посочено, че има две падежирани непогасени вноски на обща стойност от 358,43лв.

От приложената по делото Обратна разписка, издадена от „С.„ АД- куриерска служба, както и от представеното Уведомително писмо изх. №SD-024/06.01.2016г., се констатира, че на ответницата това уведомително писмо е станало известно на 19.11.2013г., когато е приела пратката на банката- ищец без забележки.

Изслушана в открито съдебно заседание, по реда на чл.176 от ГПК, ответницата М.В.А. сочи, че е посетила на място в гр.Пазарджик, офис на „Ти Би Ай Банк“ и е попитала каква сума дължи, за да изплати кредита по договора за кредит, сключен с банката- ищец.След това е срещнала една своя позната, която й дала съвет да поиска удостоверение, че е заплатила сумата. Сочи, че когато е била готова със сумите за погасяване на кредита, отново е посетила офис на т. „Т.Б.А.Б.“ ЕАД и след като заплатила сумата, дължима по кредита, поискала удостоверение, че вече няма задължение, но тогава я уведомили, че всяко удостоверение струва 6,00лв. Ответницата твърди, че е поискала три броя удостоверения по отношение и на трите договора за кредит, които има с „Т.Б.А.Б.“ЕАД и заплатила 18,00лв. Сочи, че след три дни е взела удостоверенията. Установява, че договорът, който е сключила в гр.*** е сключен в офис, в който работи служителка, до която А. се е допитала дали сумите по кредита са преведени в банкоматната й карта. Ответницата изяснява, че след като получила положителен отговор на въпроса си, отишла и с банкоматната карта и изтеглила сумата в съботен ден, който се явява неработен за служителите на „Т.Б.А.Б.“ЕАД. Ответницата твърди, че е имала друга карта по договор за кредит в размер на 1000,00лв. Но е загубила банкоматната карта и е поискала същата да бъде блокирана, за да не получи някой друг парите. Така единият договор сключен с банката -ищец е бил прекратен. Изяснява, че разписка за извършеното от нея погасяване на кредита не й е била издадена, като е заплатила само и единствено дължимата за 3 броя удостоверения такса в общ размер на 18,00лв.

От показанията на свидетелката ЕМБ, които съдът цени отчасти, от една страна заради факта, че свидетелката се намира в служебна подчиненост с банката- ищец, а от друга заради присъствието й в открито съдебно заседание по време на разглеждане на делото, се констатира, че документът, който е издаден в уверение на факта, че кредитът на А. е погасен и договорът е приключил, е подписан от свидетелката Букова. Установява се, че сумата по кредита е преведена веднъж по личната банкова сметка *** А. и втори път по банковата карта на ответницата. Сочи, че към датата на издаване на удостоверението за пълно погасяване на кредита, технически този проблем не е бил установен и не е било констатирано, че заетата сума по кредита е преведена два пъти по различни сметки с един и същи  титуляр. Твърди, че една и съща сума е преведена два пъти на ответницата А..

От приетото и неоспорено по делото заключение на съдебно- счетоводната експертиза, се констатира, че по разплащателната сметка с титуляр ответницата М.А. банката- ищец е превела сумата от 1146,60лв. на 30.08.2013г., като основание за превода е посочено усвояване на кредит с код 7998710362.В тази сума е включен договорения кредит в размер на 1011,00лв. застрахователна премия в размер на 23,66лв. и еднократна такса за отпускане на кредита в размер на 111,74лв. Сочи се, че на 14.10.2013г. А. е направила вноска по кредита в размер на 23,20лв., с основание -вноска по договор № 7998710362. Вещото лице е констатирало, че на 30.08.2013г., по Vpay- картата на ответницата М.А. са постъпили 1011,00лв. с основание „Кредит № 7998710362“. След справка в счетоводството на банката- ищец, вещото лице е констатирало, че общата сума на изтеглените в брой от картата средства на 31.08.2013г. чрез пет тегления, е в размер на 1000,00лв., като на същия ден банката- ищец е начислила такса за теглене от банкомат в общ размер на 4,80лв. за пет броя тегления. Вещото лице е установило също, че отпуснатите средства по картовата сметка посредством Vpay –карта, съгласно сключен договор между А. и банката- ищец, са усвоени на 31.08.2013г. и изтеглени от банкомат на същата дата, като от личната банкова сметка *** А. не са теглени преведените по договора за кредит средства, тъй като те са сторнирани от банката на 07.11.2013г. В заключението си вещото лице констатира, че непогасените вноски по договора за кредит на ответницата възлизат на 1122,72лв., като за погасяване на кредита са внесени само 23,20лв. на 14.10.2013г. Вещото лице сочи в заключението, че при желание на клиент, банката може да извърши трансфер на средства от сметката по картата, стига титулярите на сметката и картата да съвпадат, т.е. да са едно и също лице, но за целта ответницата А. е следвало да попълни надлежно платежно нареждане, което банката да осчетоводи и операцията по превеждане на средства от банковата сметка по Vpay- картата може да се проследи, тъй като се отразява в извлечението по сметката на съответния титуляр. Вещото лице сочи, че възможността банката да манипулира собствената си система не би трябвало да е възможно, понеже всяко записване по сметките на клиентите на банката- ищец не може да се изтрива, а в случай на грешно записване се прави сторниране, т.е. записва се със знак минус и се запазва в счетоводната система на банката.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се констатира, че на 30.08.2013г. между банката- ищец и ответницата М.А. е сключен договор за потребителски кредит № 7998710362, съгласно който банката е предоставила на ответницата кредит в размер на 1011,00лв. Предоставените средства е следвало да бъдат преведени от банката- ищец по посочената от А. лична банкова сметка, *** А. е следвало да заплати еднократна такса в размер на 111,74лв. Банката- ищец сочат, а и от приетото по делото и неоспорено от страните заключение по съдебно -счетоводната експертиза се констатира, че ответницата М.А. е имала разкрита в банката- ищец разплащателна сметка, по която е преведена сумата от 1146,40лв., а от друга страна от извлечението на картовата сметка на ответницата безспорно се установи, че на 30.08.2013г. по притежаваната от М.А. картова сметка за Vpay- карта е преведена от страна на банката- ищец сумата от 1011,00лв. с основание „Кредит 7998710362“. Установи се, че на 31.08.2013г.,  А. е изтеглила сумата от 1000,00лв. чрез пет тегления от банкомат. По делото безспорно се констатира, че на ответницата е издадено удостоверение, съгласно което А. е погасила изцяло отпуснатата по договора за кредит сума, но този удостоверителен документ от банката- ищец е издаден в период, когато не е констатирано извършването на двоен превод на една и съща сума по двете сметки на А.- разплащателната й сметка и разкритата по повод договора за кредит картова Vрay- сметка. От заключението по съдебно- счетоводната експертиза се установи, че А. не е поискала с надлежно платежно нареждане до банката- ищец, сумата по договора за кредит да бъде прехвърлена от разплащателната по картовата й сметка- обратно, сумата, преведена на ответницата по разплащателната й сметка е била служебно сторнирана от банката- ищец, като неправилно преведена повторно на един и същи кредитополучател Пак от заключението на съдебно- счетоводната експертиза безспорно се констатира, че ответницата не е погасявала получения от банката- ищец кредит, като единственият превод, който тя е направила на 14.10.2013г. е на стойност 23,66лв., въпреки наличието на уведомително писмо, с което е била уведомена, че не погасява вноските по кредита си и въпреки съзнанието, че изтегляйки средствата от картовата си сметка е получила кредита в пълния му размер, без да го погасява съгласно условията на договора.  

Съдът счита, че предявеният от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД иск срещу М.В.А. за погасяване на вземане в размер на 1 122,72 лв. - главница, представляваща неизплатени месечни вноски съгласно чл. 11 ал.2 от Договора за кредит № 7998710362 от 30.08.2013г., ведно с мораторна лихва в размер на 42,71 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата, считано от 05.11.2013 г. до 29.05.2014 г. и ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на заявление за издадване на заповед за изпълнение – 02.07.2014 г. до окончателно изплащане на вземането, е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото и съгласно изискванията на чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъдена ответницата М.В.А. да заплати на банката - ищец Т.Б.А.Б. ЕАД, сторените по делото разноски в общ размер на 963,16 лв., от които 381,58лв. – адвокатско възнаграждение, 150,00лв.- възнаграждение на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза, държавна такса в размер на 25,00лв., както и разноски по ч. гр. дело № 407/2014г. в размер на 406,58 лв.

Така мотивиран и на основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, във вр. с чл.79 от ЗЗД., Панагюрският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че между от «Т.Б.А.Б. ЕАД, с ЕИК- 131134023, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от НИП и ИСИ – изпълнителни директори и М.В.А., с ЕГН- **********,***«***, съществуват облигационни правоотношения, съгласно които М.В.А., с ЕГН- **********,***«*** дължи на «Т.Б.А.Б. ЕАД, с ЕИК- 131134023, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от НИП и ИСИ – изпълнителни директори, заплащането на сума в общ размер от 1 122,72 лв.(хиляда  сто двадесет и два лева и 72 стотинки) - главница, представляваща неизплатени месечни вноски съгласно чл. 11, ал.2 от Договора за кредит, сключен на 30.08.2013г., ведно с мораторна лихва в размер на 42,71 лв.(четиридесет и два лева и 71 стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата, считано от 05.11.2013 г. до 29.05.2014 г. и ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на заявление за издадване на заповед за изпълнение – 02.07.2014 г., до окончателно изплащане на вземането.

          ОСЪЖДА М.В.А., с ЕГН- **********,***«***, да заплати на «Т.Б.А.Б. ЕАД, с ЕИК- 131134023, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от НИП и ИСИ – изпълнителни директори, сторените съдебно-деловодни разоски в общ размер на 963,16 лв.(деветстотин шестдесет и три лева и 16 стотинки), от които 381,58 лв.(триста осемдесет и един лев и 58 стотинки) – адвокатско възнаграждение, 150,00лв.(сто и петдесет лева)- възнаграждение на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза, държавна такса в размер на 25,00лв.(двадесет и пет лева), както и разноски по ч. Гр. дело № 407/2014г. в размер на 406,58 лв.(четиристотин и шест лева и 58 стотинки).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: